РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Русе, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520100128 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. Г. А., ЕГН
**********, от гр. Р***, чрез адв. Д. М. от АК Пловдив, против „София
Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от изп. директор Адриан Димитров Станев, с който иска да се
обяви за нищожна клаузата на §6 от Договор за потребителски кредит от
08.01.2021г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 350.28 лева, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е неравноправна,
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, кактo и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, поради това, че е сключена
при значителна нееквивалентност на насрещните престации във вреда на
ищцата по делото.
Твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит от 08.01.2021 г.
ищцата следва да върне сумата в общ размер на 618,36 лв., при сума за
получаване 500 лв., при ГПР от 49,89 %, както и ГПЛ от 41,16, при срок на
кредита от 12 месеца или до 08.01.2022 г. Счита, че клаузата на §6 от
Договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в
1
размер на 350,28 лв. е нищожна на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, както и на основание чл. 146
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от ЗПК.
В срока за отговор ответното дружество признава иска изцяло, счита, че
не е станало причина за завеждане на делото, поради което моли, разноските
по делото да се възложат на ищцата на осн. чл. 78 ал. 2 от ГПК. Моли съда да
се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, съобразно признанието. Заявява,
че за погасяване на задълженията си ищцата е заплатила 3 бр. вноски, както
следва: 90 лв. на 25.02.2021 г., 40 лв. на 27.03.2021 г., 30 лв. на 11.04.2021 г.
Признава, че с платената сума е погасено задължение за главница на стойност
106,72 лв. и лихва в размер на 53,28 лв. Към 30.03.2022 г. е изтекъл срока на
процесния договор и след приспадане на платените суми остават дължими
393,28 лв. падежирала главница и 65,08 лв. падежирала лихва, общо 458,36
лв. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА
оспорва наличието на основание за освобождаване на ищцата от заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Предвид признанието на иска единствения спорен въпрос между
страните е за разноските по делото.
В съдебно заседание, ищцата не се явява, не се представлява.
Депозирана е писмена молба, чрез пълномощника й адв. Д. М., с която, моли
за разглеждане на делото и постановяване на решение съобразно
признанието, в тяхно отсъствие. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявен е иск от В. Г. А., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез адв. Д. М.
от АК Пловдив, против „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Адриан
Димитров Станев, с който иска да се обяви за нищожна клаузата на §6 от
Договор за потребителски кредит от 08.01.2021г., сключен между страните,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 350.28 лева, на
2
основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е неравноправна, сключена при неспазване на нормите на чл.
143, ал.1 от ЗЗП, кактo и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК,
поради това, че е сключена при значителна нееквивалентност на насрещните
престации във вреда на ищцата по делото. Претендира и разноските по делото
на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 300 лв., съгласно списък по чл. 80 от
ГПК, като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото на
осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК.
Ищцата, чрез пълномощника си адв. М., направи искане съдът да
постанови решение, с което да се уважи иска, който ответника признава
изцяло, като й се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът, направи изрично изявление за признание на иска: за сумата в
размер на неустойка в размер на 350.28 лева, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е
неравноправна, сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
кактo и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, поради това, че е
сключена при значителна нееквивалентност на насрещните престации във
вреда на ищцата по делото.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявеният иск, с правно основание чл. чл.
26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява претенцията на
ищцата за присъждане на направените по делото разноски, тъй като видно от
представените декларация за материално и имуществено състояние и ТЕЛК,
3
същата се явява материално затруднено лице и ответното дружество следва
да заплати на процесуалния й представител адв. Д. М. сумата 300 лв.
минимално адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество
да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лв. в полза на Бюджета
на Съдебната власт по сметка на РРС.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на §6 от Договор за потребителски
кредит от 08.01.2021г., сключен между В. Г. А., ЕГН **********, от гр. Р***
и „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от изпълнителния директор Адриан Димитров Станев,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 350.28 лв./триста и
петдесет лева и 28 стотинки/, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е неравноправна,
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, кактo и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, поради това, че е сключена
при значителна нееквивалентност на насрещните престации във вреда на
ищцата по делото.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Адриан
Димитров Станев ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на Съдебната власт по
сметка на РРС сумата 50 лв. /петдесет лева/ разноски по настоящото
производство за държавна такса.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Адриан
Димитров Станев ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, с адрес
на кантора: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“81, ет. 3, ап. Б сумата 300 лв.
/триста лева/ за оказана безплатна правна помощ и процесуално
представителство на ищцата В. Г. А. по гр.д. 128/2022 г. на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4