Решение по дело №80/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 103
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20235001000080
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20235001000080 по описа за 2023 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260038 от 17.11.2022г., постановено по т.д.№
126 по описа за 2020 г. на ОС Хасково, с коeто e оставена без уважение молба
вх. № 260838 от 13.04.2022г. на „Ю.“ АД чрез адв. Г.С. за поправка на
допусната очевидна фактическа грешка в решение № 260117 от 10.11.2021г.
по т.д. № 126/2020г. по описа на ОС Хасково.
Решението е обжалвано от ответникът „Ю.“ АД, молител в
производството по чл. 247 ГПК, с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното
решение да бъде отменено и постановено друго, с което молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното решение да бъде уважена.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Г. М. А., ЕГН
**********, действаща като ЕТ „В..“, представляван от адв. Л. Г., с който
жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното съдебно
решение да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
1
Повод за постановяване на обжалвания съдебен акт е постъпила пред
първоинстанциония съд молба вх. № 260838 от 13.04.2022г. на „Ю.“ АД чрез
адв. Г.С. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №
260117 от 10.11.2021г. по т.д. № 126/2020г. по описа на ОС Хасково,
изразяваща се в неотразяване в диспозитива на решението на формираната
воля на съда, намерила отражение в мотивите на съдебния акт и конкретно за
основателност на предявения иск в т.ч. и за законната лихва.
Насрещната страна Г. М. А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „В..“
не е взела становище по искането.
Решаващият съд, след като е констатирал, че в мотивите на
постановения от него съдебен акт е взел становище досежно основателността
на предявения главен иск с правно основание чл. 430 ТЗ е постановил и своя
диспозитив, в който не е присъдил претендираната законна лихва, но
доколкото липсват мотиви досежно нейната основателност, то искането за
поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно, тъй като липса
противоречие между мотиви и диспозитив.
Въззивната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК не предвижда ограничение във
времето, през което може да се извърши поправка на очевидната фактическа
грешка, нито субектите, по чийто почин се инициира производството - както
съда, така и страните. Целта на същото е да се отстрани едно несъответствие
между формираната воля на съда и нейния външен израз в писмения текст на
решението, което не би следвало да се ограничи във времето - обстоятелство,
взето предвид и от законодателя.
В мотивната част на решение № 260117 от 10.11.2021г. по т.д. №
126/2020г. съдът е приел, че иска по чл. 430 ТЗ, предявен от „Ю.“ АД против
Г. М. А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „В..“ за заплащане на сумата от
35 209.22 лв., представляваща част от дължимата главница в общ размер на
140 050.88 лв. по договор за банков кредит Продукт „Б.“ от 02.03.2006г. за
периода от 21.08.2012г. – 09.03.2016г. е основателен и изцяло следва да бъде
уважен. Казаното означава, че съдът е формирал и изразил воля и досежно
основателността на акцесорната претенция, заявена от ищеца за присъждане
на законната лихва върху приетото за основателно главно вземане. Следва да
се има предвид, че в случая е претендирано присъждане не на обезщетение за
забава плащането на главното вземане, а присъждане на законна лихва, чиято
дължимост е обусловена от дължимостта на главното вземане и след като
същата е установена в мотивите на съдебното решение, то тази воля на съда
следва да бъда отразена и в диспозитива на постановения акт.
Изводът е, че е налице несъответствие между формираната от съда воля
и нейния външен израз, което несъответствие следва да бъде отстранено, като
се допусне исканата поправка и в диспозитива на решението се запише, че
сумата от 35 209.22 лв., представляваща част от дължимата главница в общ
размер на 140 050.88 лв. по договор за банков кредит Продукт „Б.“ от
2
02.03.2006г. за периода от 21.08.2012г. – 09.03.2016г. се дължи ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 17.07.2020г. до
окончателното й заплащане.
Не до този правен извод е достигнал решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като незаконосъобразен
отговор на отправеното искане по чл. 247 ГПК следва да бъде отменено, а
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка да бъда удовлетворена.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260038 от 17.11.2022г., постановено по т.д.№ 126
по описа за 2020г. на ОС Хасково, с коeто e оставена без уважение молба вх.
№ 260838 от 13.04.2022г. на „Ю.“ АД чрез адв. Г.С. за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в решение № 260117 от 10.11.2021г. по т.д. №
126/2020г. по описа на ОС Хасково КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260117 от 10.11.2021г., постановено по т.д. № 126/2020 г. на Окръжен съд
Хасково, като в първия диспозитив на решението сумата от 35 209.22 лв.,
представляваща част от дължимата главница в общ размер на 140 050.88 лв.
по договор за банков кредит Продукт „Б.“ *** от 02.03.2006г. за периода от
21.08.2012г. – 09.03.2016г. да се чете присъдена, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска - 17.07.2020г. до окончателното й
заплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3