Р Е Ш Е Н И Е № 260026
29.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди
и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 165 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от П.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.С.К.
против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“, № 89Б.
Ищецът твърди, че бил собственик на лек
автомобил „Фоллксваген“, модел „Пасат 2.0 ТДИ“, първа регистрация 2007г., с
рег.№ А9797НК, застрахован при „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД по застраховка
„автокаско“ за сумата от 14 700 лева, за което бил заплатил дължимата
застрахователна премия. Същият автомобил на 17.06.2019г. в гр.Средец, в
паркирано състояние пред дома на ищеца бил увреден от злоумишлени действия на
неизвестно лице, като бил надраскан от всички страни – предни лява и дясна
врати, задна дясна и лява врати, заден ляв и десен калник, преден ляв и десен
калник, задна броня, врата на багажника и тавана, с остър предмет, за което
своевременно и надлежно уведомил застрахователя и полицията в гр.Средец, където
по случая била заведена преписка вх.№ УРИ 269000-2808 от 2019г., за което му
било издадено удостоверение, представено впоследтствие на застрахователя.
Твърди се, че застрахователят извършил оглед на автомобила, като заснел същия и
уврежданията, за което било заведена щета № 44010211903970, изпратена за
решаване в дирекция „Ликвидация“ в застрахователното дружество. След около
седмица В. получил писмо с изх.№ 03-726 от 19.06.2019г. със становище за отказ,
като се цитирала точка 3.8 от Общите условия, поради което не били в риск и
нямало основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид отказа,
ищецът отправил искане за неговото преразглеждане, но отново отговорът бил
същия с писмо № 1235 от 13.09.2019г. Брокер на дружеството с нарочна жалба вх.№
1394 от 15.10.2019г. поискал за пореден път преразглеждане на щетата, но отново
било отказано. Твърди, че по времето на първия отказ му поискали проформа
фактура, която взел от „Авто – Карашев“ ЕООД, с което работело застрахователят,
на стойност 3096 лева, която им представил, но с оглед отказа, направил
запитване в сервиз „Сонерс“ ЕООД и там му определили стойност за боядисване от
1 800 лева без ДДС и 2160 лева с ДДС, но все още не бил предал автомобила за
боядисване. Предвид неизпълнението на задължението по договора за застраховка
„каско“, В. отправя искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати
неправомерно отказаното обезщетение в размер на 2160 лева, ведно със законната
лихва от деня на завеждане на иска – 12.03.2020г. до пълното изплащане на
присъдената сума. Претендира сторените в производството разноски.
В хода на производството, във връзка с
направено от ищеца искане, е допуснато изменение на иска чрез неговото
увеличаване, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 2422,56
лева, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска – 12.03.2020г. до
пълното изплащане на присъдената сума.
При проведените открити съдебни
заседания ищецът се представлява от адв.С.К., който излага подробни съображения
във връзка с основателността на исковата претенция и прави задълбочен анализ на
фактическата обстановка, която счита за установена от приобщените доказателства
в материалите по делото.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника “ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв.М.В., с който оспорва предявения иск
за обезщетение по застраховка „Каско+“ изцяло по основание и размер. Оспорва се
верността на представеното удостоверение от РУ – Средец и заявените от ищеца
обстоятелства. Твърди се, че са били налице съществени обстоятелства, които са
били известни на ищеца и са били от значение за риска, като обстоятелствата,
при които било настъпило събитието не съответствали с декларираните от ищеца по
време на завеждане на преписката. Излага, че не било настъпило събитие по смисъла на застраховка „Каско+“, при което
за застрахователя да възникне задължение за плащане на обезщетение по полица №
440118021029788, като твърденията на ищеца, част от които описващи събитието и
обстоятелствата при настъпването му, не се подкрепяли от представените
документи. Ответникът твърди, че застрахованият не бил представил вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които било настъпило застрахователното
събитие. Релевира, че след получаване на уведомлението за щетата бил извършен
оглед от комисия в състав – експерт и представител на застрахователя, като по
време на огледа бил съставен опис – заключение, отразяващо констатираните
увреждания. При прегледа на документите по щетата и предвид уврежданията по
лекия автомобил било установено, че уврежданията на автомобила не
кореспондирали със заявеното събитие и уврежданията съществували при сключване
на застрахователния договор и не представлявали нова щета. Твърди се, че
експертите на дружеството, след снимките на процесното МПС при сключване на
застраховката установяват, че левия фар е бил увреден към този момент. Счита,
че застрахователят не дължи обезщетение за щети, които са съществували към
датата на сключване на застраховката, като автомобилът бил с увреждания и те
съществували още при сключване на застрахователния договор. Алтернативно
оспорва предявения иск по размер. Излага, че клиентът при сключване на
застраховката „Каско+“ не е пожелал да има специална договореност „Официален
сервиз“, като оценката на стойността на констатираните щети се извършвала по
цени и методика, прилагани от застрахователя.
В хода на проведените открити съдебни
заседания ответното дружество се представлява от адв.М.В., която поддържа
отговора на исковата молба и релевира множество възражения относно
неоснователността на исковата претенция. Счита, че застрахователното дружество
не дължи обезщетение за щетите, които били съществували към датата на сключване
на застраховката, като такива увреждания имал процесния автомобил. Предвид това
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената по делото Застрахователна
полица № 440118021029788 от 31.07.2018г., валидна до 30.07.2019г. за
Автомобилна застраховка „Каско+“ е налице застрахователно правоотношение между
ищеца П.М.В. и ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, като обект на застраховката
е лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег.№ А9797НК, рама № WVWZZZ3ZC8P052748, дата на
първа регистрация – 2007г., като застрахователната сума е на стойност 14 700
лева. При сключване на застрахователната полица е съставен Протокол № 99053718
за оглед на лекия автомобил на дата 31.07.2018г., видно от който няма
констатирани липси и увреждания по същия. В материалите по делото е приобщено и
Свидетелство за регистрация, част I, от което става ясно, че
застрахованият автомобил е собственост на ищеца. В срока на действие на
договора е заведена щета № 44010211903970 при ответното дружество, като от
представеното уведомление за щета става ясно, че процесният автомобил е
надраскан целия на дата 17.06.2019г. при паркиране на автомобила в гр.Средец,
ул.“***“, бл.№ *, вх.*. От
съставения Опис – заключение по щета № 44010211903970/17.06.2019г. става ясно,
че са били увредени следните детайли: предна броня, преден капак, капак заден,
калник преден ляв, калник преден десен, калник заден десен, калник заден ляв,
таван, задна броня, предна врата – лява, задна врата – лява, задна врата –
дясна, предна врата – дясна. Като доказателство по делото е приета и калкулация
на щетата от „Авто-Карашев“ ЕООД, в която е посочено, че за възстановяване на
щетите сумата е в размер на 3096,14 лева. Видно от представеното Удостоверение
рег.№ 269р-3023/27.06.2019г. на РУ – Средец при ОД МВР – Бургас, П.М.В. *** за
нанесени видими драскотини с твърд предмет на тавана, четирите калника,
четирите врати, предна задна броня и преден заден капак на личния му лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.№ А9797НК, паркиран пред дома му, като за случая
имало заведена преписка с УРИ 269000-2808/2019г. по описа на РУ – Средец. Във
връзка със заведената щета ответникът е изпратил писмо до ищеца изх.№
03-726/19.06.2019г., от което става ясно, че след внимателен преглед на
документите по щетата и застрахователния договор било установено от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, че не е в риск съгласно т.3.8 от Раздел I от Общите условия по застраховка
„Каско+“, като било установено по време на огледа на увредените детайли и липси
на части, че не подлежали на обезщетяване по условията на договора, като
уведомили г-н В., че не са налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение по щета № 44010211903970. Предвид това били подадени от ищеца и
застрахователния брокер жалби от 05.09.2019г. и 15.10.2019г. до дружеството
застраховател за преразглеждане на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение,
като в тази връзка било изпратено на ищеца писмо с изх.№ 03-1426/17.10.2019г.,
с което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД го уведомяват, че не били налице
основания за промяна на становището, изложено в писмо с изх.№
03-726/19.06.2019г. и не били налице основания за изплащане на
застрахователното обезщетение. Приобщени са и Общите условия по застраховката
„Каско+“, приложими към процесното застрахователно правоотношение между
страните в настоящото производство.
По делото е допусната Видеотехническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, същото
е обосновано и кореспондира с останалите доказателства. От него се установява,
че за решаване на експертизата вещото лице е получило четири снимки, заснети
при сключване на застраховката и девет снимки, заснети при завеждане на щетата
от ответното дружество. При заснемането на автомобила при сключване на
застраховката, е бил на различно място от това, при заснемането по време на
завеждане на щетата. Така представените снимки били без съдържаща се в тях
информация – EXIF метаданни,
позволяваща да се установи точното време на заснемане, като се сочи в
заключението, че при съхраняване на фаловете от информационната система на EXIF метаданните
се унищожавали и това била вероятната причина за липсата им. При прегледа на
снимките не били открити следи за подправяне или манипулация на съдържанието
им. Изготвено е сравнение на повредите налични на автомобила, заснети по време
на сключване на договора и заснети по време на регистриране на щетата. Сочи се,
че част от повредите били налични по време на сключване на договора, като при
регистриране на щетата били повече на брой увредените участъци. Така при
сключване на договора е имало увреждания на следните детайли – на тавана, на
предния капак, задна броня и десен заден калник, а при регистриране на щетата
са налични нови увреждания, а именно на предния капак, на четирите врати, на
задната броня, на десния калник.
Допусната е и Съдебно – оценъчна експертиза, която
съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвена, като нейното
заключение се установява, че за възстановяване на вещта в предишното ѝ
състояние по описа, изготвен при огледа на застрахователя и реалните разходи за
възстановяване на автомобила чрез неговото цялостно боядисване е необходима
сума в размер на 2422,56 лева. За извършване на оценка на щетите експертът е
използвал системата SilverDAT kalkulate Pro на базата на която били калкулирани
разходите. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, заявява,
че при изготвяне на експертизата е използвал данни както от интернет, така и
със сервизи, които са на територията на гр.Бургас. Изготвено е допълнително
заключение на експертизата, в което са посочени разходите за възстановяване на
вещта в предишното състояние, без детайли част от повредите на които били
налични при сключване на договора, реалните разходи за възстановяване на
автомобила чрез неговото пребоядисване били в размер на сумата от 1505,64 лева.
В хода на проведеното съдебно дирене в производството
са приобщени свидетелските показания на свидетеля А. Н. К. на длъжност главен специалист в
Ликвидационен център – гр.Бургас към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Същият
излага, че първоначалният оглед бил извършен от друго лице, а той участвал при
сравнението на въпросните снимки и при обработването на щетата. Сочи, че
констатирал множество дребни увреждания на детайли на автомобила при сключване
на застраховката, които ги имало и при завеждане на щетата, като тези точки и
увреждания можело да се приеме, че били част от процеса на нормалната
експлоатация на автомобила и това, че същият бил на доста години. Твърди, че
имало надраскване на автомобила при завеждане на щетата. За дружеството ДЗИ
нямало основание за цялостно боядисване ако има увредени повече от девет
детайла, като се одобрявало боядисване на конкретен детайл. Съдът кредитира показанията на посочения
свидетел като пълни, ясни и непротиворечиви.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.405 от Кодекса за застраховането.
Основателността на предявения иск се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователното събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка
между това събитие и настъпилите вреди, размера на вредите. При доказване на
горните факти, в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите
претендираното от ищеца вземане факти.
В
процесния случай не се спори, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че към датата на увреждането на лекия автомобил – 17.06.2019г.
между страните е съществувало правоотношение по имуществена застраховка
„Каско+“ за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег.№ А9797НК, рама № WVWZZZ3ZC8P052748, дата на първа регистрация – 2007г. Съгласно раздел II Каско, чл.2.1.5 от Общите условия за
автомобилна застраховка „Каско+“ на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД,
застрахователят покрива риска злоумишлени действия на трети лица – причинени
повреди на МПС от трети лица чрез механично въздействие, /удар с твърд предмет,
надраскване, умишлено преобръщане на МПС/, заливане с химически активни
вещества /киселини, основи и др./. От представеното удостоверение от РУ –
Средец се установява, че на застрахования автомобил са нанесени видими
драскотини с твърд предмет на тавана, четирите калника, четирите врати, предна
задна броня и преден заден капак, като това се доказва и от представения
снимков материал по делото на автомобила, направен при завеждане на щетата,
заключението на видеотхническата експертиза, както и съставения опис от самия
застраховател при завеждане на щетата, в който са изброени увредените елементи
- предна броня, преден капак, капак заден, калник преден ляв, калник преден
десен, калник заден десен, калник заден ляв, таван, задна броня, предна врата –
лява, задна врата – лява, задна врата – дясна, предна врата – дясна. Не е
спорно обстоятелството, че в срока на действие на договора е заведена щета №
44010211903970 за увреждането на автомобила от дата 17.06.2019г., съставен е за
това опис от застрахователното дружество, като съответно е постановен отказ да
бъде изплатена застрахователното обезщетение. Действително по делото не са
ангажирани доказателства относно точния механизъм на увреждането на автомобила,
който се твърди от ищеца, а именно, че е надраскана цялата кола. От приобщените
материали по делото обаче безспорно се установява, че е налице увреждане по
автомобила, като същият е надраскан и са увредени следните елементи: предна
броня, преден капак, капак заден, калник преден ляв, калник преден десен,
калник заден десен, калник заден ляв, таван, задна броня, предна врата – лява,
задна врата – лява, задна врата – дясна, предна врата – дясна. В тази връзка
релевираните възражения от ответника, че застрахованият не бил предоставил
вярна и точна информация за обстоятелствата, при които било настъпило
застрахователното събитие и наличието на действия на застрахования, свързани с
настъпилото застрахователно събитие, представляващи опит за измама, за изцяло
недоказани.
От приобщените доказателства в настоящото
производство – снимков материал и видеотехническа експертиза, действително се
установява, че при сключване на застрахователния договор са били налични малки
драскотини по автомобила. Това обаче не е отразено от застрахователя в
протокола за оглед на застрахования автомобил при сключване на застраховката,
от което следва, че въпросните увреждания не са счетени за значими с оглед
интереса на застрахователя и той е сключил договора при налични такива
увреждания. След като е установил от първоначално направените снимки, че е
налице увреждане на автомобила, това застрахователят е можел да направи и при
сключване на самия договор. Предвид това застрахователят е знаел за тези
увреждания или при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае, но въпреки
това е сключил застрахователния договор. В тази връзка следва да се посочи, че
застрахователят няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие като се позове на факт, за чието
съществуване е знаел или при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае, към
момента на влизане в сила на застрахователния договор. Сключването на застрахователния договор,
установявайки, че липсват увреждания върху автомобила и приемайки
застрахователните премии, платени от ищеца, застрахователят се е съгласил да
осигури покритие на всички рискове, независимо от обстоятелството, че върху
автомобила има дребни увреждания, което не е счетено за значимо, с оглед на
риска.
Правото на застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл.408, ал.1 от КЗ при
следните случаи: 1. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от
лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. При умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. При неизпълнение на
задължението по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
4. В други случаи, предвидени със закон. Съобразно нормата на чл.408, ал.1, т.3
от КЗ застрахователят може да откаже плащане на застрахователното обезщетение
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния
договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно
препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило,
респективно възможността бъдат предотвратени вредите от същото – в този смисъл
Решение № 49/29.07.2013г., постановено по т.д.№ 840/2012г., по описа на
Върховен касационен съд, I т.о.
относно практиката на чл.211 от КЗ /отм./, съответстващ на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. В настоящия случай не се установи нито една
от предвидените в чл.408 от КЗ предпоставки, даващи правото на застрахователя
да откаже плащането на застрахователното обезщетение, включително не се
установява соченото от ответното дружество основание за отказ, предвидено в
чл.9.1.9 от Общите условия, а именно когато щетите да настъпили в резултат на
действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на
застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или
негов представител, различни от действително случилото се и/или представи
документи с невярно съдържание.
Относно
размера на обезщетението:
Нормата на чл.386, ал.2 от КЗ предвижда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Процесният застрахователен договор е
сключен при допълнителна договореност „доверен сервиз“, при която съобразно
чл.12.1.2 оценката на щетите и размера на обезщетението се определя по
предоставени оригинални разходни документи. Тъй като процесните щети не са
възстановени, релевантен размер на дължимото обезщетение е този, посочен в
заключението на съдебно – оценъчната експертиза за цялостно пребоядисване на
автомобила в размер на 2422,56 лева. Същият е в рамките на застрахователната
сума, до която се покриват настъпилите рискове от застрахователя. Дребни
неизправности по застрахования автомобил са били обективен факт, съществувал
още при сключване на застрахователния договор и известен на застрахователя,
поради което не може да бъде основание за намаляване на дължимото
застрахователно обезщетение, съобразно посочения размер в заключение на
допълнителната съдебно – оценъчна експертиза.
Поради изложеното, искът за обезщетение
по застрахователния договор за настъпилото застрахователно събитие следва да
бъде уважен в предявения размер от 2422,56 лева, тъй като е доказан по
основание и размер. С оглед акцесорния
характер спрямо главната претенция, основателно е и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 12.03.2020г. в съда до окончателното погасяване на вземането.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно:
96,90 лева, представляваща платена държавна такса, 200 лева – депозит за възнаграждение
на вещото лице по Съдебно – оценъчната експертиза, както и 400 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение или общо сторените разноски в исковото
производство са в размер на 696,90 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“, № 89Б, представлявано от К.
Х. Ч. – главн
изпълнителен директор, Б. А. В. – изпълнителен
директор, Е. Й. Б. – изпълнителен директор и Б.
Х. П . – изпълнителен
директор, на основание чл.405 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ
на П.М.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2422,56 лева /две хиляди четиристотин двадесет и
два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, сключена със застрахователен
договор № 440118021029788 и при Общи условия, за настъпило на 17.06.2019г.
застрахователно събитие на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег.№
А9797НК, рама № WVWZZZ3ZC8P052748, дата на първа регистрация – 2007г., ведно със законната лихва върху главницата
за периода от датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 696,90 лева /шестстотин деветдесет и шест лева
и деветдесет стотинки/, представляваща
сторените разноски в първоинстанционното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:_________