№ 184
гр. Тетевен, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100349 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. В. К. от град София,против П. Д. А. от град к и
Н. Н. А. от село к,Лов.обл.,в която е обективирано искане по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот ,чрез извършване на
обстоятелствена проверка №1к та НК и нотариален акт за поправка на нотариален акт за
признаване на собственост №ка нотариус с рег.№392 на НК,както и е предявен
установителен иск за собственост на идеална част от поземлен имот/жилищен/,намиращ се в
село к,Лов.обл.
Ищцата излага ,че с ответника П. Д. А. са наследници на к,б.ж. на село
к,Лов.обл.,който към момента на смъртта си бил собственик на поземлен имот с
идентификатор к по КККР на село к,Лов.обл.,,ул.“Ск“,с площ от 1344 к.м.,,при посочени в
исковата молба съседи,заедно с построените в имота сгради с идентификатори к.1-жилищна
сграда,еднофамилна и сграда с идентификатор к.2-селскостопанска сграда.
С учудване разбрала,че първата ответница се е снабдила на 05.04.2023г с нотариален
акт за признаване правото на собственост №кг на нотариус с рег.№392,впослед9ствие е
издаден и нотариален акт за поправка на този акт.След издаването на актовете,ответницата
П. А. е продала на сина си-вторият ответник посочените по –горе имоти.
Ищцата твърди,че ответника П. А. не е извършвала действия,с което е обективирала
спрямо останалите наследници намерението да владее техните идеални части за себе
си.Никога не е извършвала действия спрямо ищцата,които да обективиран намерение да
1
владее нейните идеални части,тя не може да бъде призната за собственик на нейните
идеални части от съсобствените им имоти,останали в наследство от к.
Последващото разпореждане с процесните имоти в полза на нейния син представлява
покупка от несобственик по отножшетние на нейните идеални части от процесните
имоти.Извършената продажба е недействителна по отношение идеалните части на
ищцата,тъй като продавачът не може да се разпореди с повече от това,което притежава.
Моли да бъде постановено съдебно решение,с което:
1.На основание чл.537,ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за признаване на
собственост върху недвижим имот ,чрез извършване на обстоятелствена проверка №1к та
НК и нотариален акт за поправка на нотариален акт за признаване на собственост №ка
нотариус с рег.№392 на НК.
2.Да бъде признато за установено по отношение на Н. Н. А.,че е собственик на ¼
идеална част от процесните недвижими имоти,описани в исковата молба.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си по съществото на
спора доразвива в писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците,в същите считат исковите претенции за неоснователни,незаконосъобразни и
недоказани.Твърдят,че ищцата никога не е била собственик на процесния имот-земя и
сгради,той е владян повече от 20г ,а дори и тридесет години от ответницата П. А..За цялото
това време ищцата е посещавала имота само няколко пъти и то за по няколко часа,по повод
покани,отправени към нея от собственичката П. А..Няма приложени доказателства към
исковата молба,от които може да се направи извод,че са налице предпоставките,които
законът изисква за да се уважат подобни искове.Не става ясно как ищцата обосновава
притежаването на ¼ идеална част от правото на собственост.
Молят да не бъдат уважавани депозираните искове.
Позовават се на писмени и гласни доказателства.Прилагат писмена защита по делото.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите А.
ксъдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата Д. В. К. от град София и ответницата П. Д. А. от град к,са наследници на
к,б.ж. на село к,Лов.обл. ,починал на к година.
След смъртта си к се наследява от своите низходящи П. А. и к,с оглед нормата на
чл.10,ал.1 от ЗН и обстоятелството,че низходящият Тк е починал преди наследодателя си-на
к година и не е имал низходящи.
От гласните доказателства се установява,че наследодателят к е притежавал жилищен
имот в село к,Лов.обл.
Приложен е нотариален акт №1к3г,по описа на нотариус с рег.№392 на НК,съгласно
който ,на основание чл.587,ал.2 от ГПК,ответницата П. к е призната за собственик,на
основание наследство от к/съгласно акт за поправка №1с на нотариус с рег.№392 на НК/ и
2
давностно владение на поземлен имот с идентификатор к по КККР на село к,Лов.обл.
,ул.“Ск“,площ ан имота 1344 кв.м.,ведно с намиращите се в него сграда с идентификатор
к.1,жилищна сграда,еднофамилна и сграда с идентификатор к.2-селскостопанска сграда.
С договор за покупко-продажба,сключен на 09.06.2023 година и обективиран във
формата на нотариален акт №5с по описа на нотариус с рег.№392,ответницата П. А. е
продала посоченият недвижим имот/жилищен/ на ответника Н. Н. А.-неин син.
В показанията на разпитаните по делото свидетели се излагат противоречиви данни
за това,кой от наследниците на к е владеел имота след смъртта на наследодателя,какви
подобрения са извършвани в имота,дали някой от наследниците не е завладял еднолично и
манифестирал намеренията си за владеене и на наследствените части на другите наследници
от процесния имот.
Така свидетелите Крс твърдят,че ищцата К. е посещавала имота,заедно със
свидетелите,че е извършвала действия по поддържане на имота,като последното
посещение/специално на свидетеля Калушев/ ,заедно с ищцата К. е било през 2022 година.
В показанията си свидетелите Ск твърдят,че след смъртта на к/преди около 15
години/,имотът е владян само от ответницата П. к,както и нейния син Н. А.,които са
извършили и редица подобрения в имота.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
На първо място съдът е сезиран с искане,за отмяна,на основание чл.537,ал.2 от ГПК
на нотариални актове №189
С цитираните актове за едноличен собственик на процесния имот е призната
ответницата П. Д. А..
Според така формулирания петитум на исковата молба са отправени към съда
единствено искания по чл.537 ал.2 от ГПК за изменение на два нотариални акта.Искането по
чл.537 ал.2 от ГПК по правило няма характер на самостоятелен иск,а отмяната/изменението
на нотариален акт е законова последица от уважаване на предявен от претендиращия
отмяната/изменението правен субект вещен иск,насочен срещу лицето/лицата,ползващи се
от акта.В случая не е формулиран петитум и не са изложени адекватни обстоятелства за
предявени от ищеца срещу ответницата П. А. вещни искове.Това могат да бъдат според
изложените в исковата молба обстоятелства както положителни установителни искове за
установяване правото на собственост на самия ищец върху процесния недвижим имот
/върху целия имот или върху идеална част от него/,респ. ревандикационен иск по чл.108 от
ЗС с предмет установяване правото на собственост на ищеца върху целия имот или ид.част
от него и за осъждане на ответниците да му предадат владението,ако последните са във
владение на имота,така и отрицателни установителни искове за отричане правото на
собственост на ответниците върху целия или ид.ч. от имота.Петитум за предявяване на
такива искове не е формулиран,като са изложени обстоятелства в исковата молба,които
индицират,че ищецът евентуално обосновава свое право на собственост върху ид.част от
имота по силата на наследяване от наследодателя к. Искането по чл.537 ал.2 от ГПК не е
3
самостоятелен иск,а е уредена от закона правна последица от уважаване на иска за
материално право,засегнато от охранителния акт /така решение №49 от 18.05.2018 г. по гр.д.
№1957/2017 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №138 от 21.06.2013 г. по гр.д.№799/2012 г.,ІІ г.о.,ГК
на ВКС/.В този смисъл така предявените самостоятелни претенции по чл.537 ал.2 от ГПК са
недопустими и не подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителен акт за собственост засяга права на
трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред,
като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска,
издаденият акт се отменя или изменя. Съобразно цитираната по-горе разпоредба и трайната
съдебна практика, изменението или отмяната на констативен нотариален акт е предвидена
от законодателя последица при уважаване на иск за собственост срещу третото лице, което
се ползва от акта, като, при уважаване на иска, съдът е длъжен да отмени противоречащият
на установеното с решението акт за собственост дори и без да е предяно искане от ищеца по
иска. Изменението или отмяната на нотариалния акт е допустимо обаче само, когато искът е
уважен и е последица от уважаването му, като е недопустимо при отхвърляне на исковата
претенция. Законът не допуска и самостоятелен иск по чл.537, ал.2 от ГПК. В този смисъл са
и ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ВКС по гр. д. № 150/85 г., ОСГК и решение № 172/11.07.2012
г. на ВКС по гр.д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Т.е. съгласно чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Собственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото
си на собственост и да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК е посечен редът, по който в тези случаи собственикът
може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на
собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви против
лицето, което ползва нотариалния акт, съответен иск. При уважаването на предявеният иск
за собственост, издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следа да бъде
отменен, съгласно изричната разпоредба на чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК. Предмет на
предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт.
Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на
предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право /виж
Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 год. по гр.д. № 150/1985 год. на ОСГК на ВС/. Т.е.
законът не допуска предявяването на самостоятелен иск за отмяна на констативен
нотариален акт. В този смисъл е и решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1157/2011
г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК също така изрично е указано, че лице, което претендира правото на собственост,
признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването
на удостовереното с този нотариален акт право;респ.че защитата на това лице е по исков
4
път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо
признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.когато с
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата
на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Едва в писмената защита е обективирано искане за признаване и по отношение на
двамата ответници,че ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот,какъвто петитум
липсва в исковата молба.
По изложените съображения искането по чл.537,ал.2 от ГПК е недопустимо,не
подлежи на самостоятелно разглеждане и производството по делото,в тази му част,следва да
бъде прекратено.
По отношение на втория иск- за признаване по отношение на ответника Н. Н. А.,че
ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот:
Ответникът А. се легитимира като собственик на имота на основание възмездна
сделка-покупко-продажба,сключена на 09.06.2023г с първия ответник П. А./негова майка/.
Този договор,обективиран в нот.акт №9 е действителен,като единствено би мотъл да се
постави въпросът дали праводателката е притежавала правото на собственост върху
продадения имот в пълен обем или в ограничена негова част/идеална част/.Т.е. дали е
настъпил транслативния ефект на правото на собственост върху целия имот или върху част
от същия
Праводателката се легитимира с нотариален акгт за признаване на правото на
собственост върху недвижив имогт чрез извършване на обстоятелствена проверка,съгласно
чл.587,ал.2 от ГПК-нот.акт №кг, като по изложените по-горе съображения съдът приема,че
ищцата не е предявила срещу титуляра по акта иск за собственост,респ. не е оборила
доказателствената сила на нот.акт №кг с който праводателката А. се легитимира като
изключителен собственик на процесния имот.
С ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПК-отм./, като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на
правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и
за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в
сила решение.
С тълкувателния акт е разяснено също, че за да отпадне легитимиращото действие на
5
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост,
носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Съобразно
приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване
на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се
противопоставя. За да обори доказателствената сила на нотариалния акт, тя следва да
проведе пълно обратно доказване, което, с оглед твърденията им, се свежда до
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
По изложените съображения,предявеният положителен установителен иск за
собственост срещу ответника Н. А. подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника Н. А. сторени разноски за адвокатско
възнаграждение,съобразно приложен договор за правна защита и съдействие/стр.75 от
делото/ в размер на 1 500.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като недопустимо, искането на Д. В. К. от град София
за отмяна на нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот ,чрез
извършване на обстоятелствена проверка №1к та НК и нотариален акт за поправка на
нотариален акт за признаване на собственост №ка нотариус с рег.№392 на НК и прекратява
производството по делото,в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН,предявеният от Д. В. К. от
град София против Н. Н. А. от село к,Лов.обл.,положителен установителен иск-за
признаване правото на собственост върху ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор
к по КККР на село к,Лов.обл. ,ул.“Ск“,площ ан имота 1344 кв.м.,ведно с намиращите се
в него сграда с идентификатор к.1,жилищна сграда,еднофамилна и сграда с идентификатор
к.2-селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Д. В. К. от град София да заплати на Н. Н.
А. от село к,Лов.обл.,сумата от 1 500.00/хиляда и петстотин/лева,представляваща сторени
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивна обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7