№ 1195
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120202033 по описа за 2022
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по повод жалба от Х. Б. В., с ЕГН: **********, адрес: *** против
Наказателно постановление № 22-0769-000573/11.05.2022 г., издадено от
началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен
с 8121з-1632/02.12.2021 г, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
на основание чл.177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба”, в размер на 1000лв.
С жалбата се изразява несъгласие с констатациите, съдържащи се в
горепосоченото НП и с приетите въз основа на тях правни изводи, както и с
наложените глоби. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. Към жалбата не са представени доказателства.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата оплаквания, доводите на
страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за
допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в
законно-определения 7-дневен преклузивен срок, видно от представения по
делото пощенски плик.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изразява
становище. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата, се явява представител. Молят НП, да бъде
потвърдено. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 16.11.2021 г. в 13:15 часа, в гр. Бургас, на ул. „Крайезерна“,
непосредствено преди входа на Пристанище Бургас, терминал Запад,
жалбоподателят като водач на лек автомобил, управлявал ППС - товарен
автомобил, „**, с влекач марка „Форд“, модел „Карго“, с рег. № А9031НК с
две оси и свързано с него полуремарке с три оси, *** и двете собственост на
***, натоварено с рапица с обща маса на съчлененото ППС 51840кг. Това
тегло надвишава допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата отворени за обществено ползване, определена в Наредба №11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, съгласно която допустимата максимална маса за
съответното съчленено ППС с посочените брой оси е 40 тона.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателката бил издаден акт за
установяване на административно нарушение от 27.01.2022 г. Актът бил
подписан от актосъставителя и свидетеля, посочен в него и предявен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН от страна на жалбоподателя, не било подадено писмено възражение по
съставения АУАН.
Въз основа на АУАН впоследствие било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП, на основание чл.177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба”, в размер на 1000лв, с фактическо описание на
нарушението, съответстващо с посоченото в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
2
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
При разглеждане на делото по същество, съдът прие следното:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на
реквизити, относно мястото на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено.
В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за
запознаване със съдържанието на съставения акт и да разбере какво
нарушение му е вменено. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са
му били известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административнонаказателното производство и за налагане на санкцията,
доколкото му е предявен акта в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си и в този
смисъл правото му защита не е било нарушено.
Посочената като нарушена конкретно разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП предвижда, че ППС трябва да се движат при натоварване на ос,
която не трябва да надвишава нормите, установени от МРРБ. Нормата е
бланкетна като конкретните разпоредби са установени и допустимото
натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ е
предвидено, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
3
допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е: над 1, 3 m - 24 т.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че измерването не е извършено
със сертифицирано устройство. От представените от наказващия орган
документи по преписката се установи, че проверката е извършена с
измервателни средства, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. По делото не се ангажираха доказателства, които да
разколебаят измерените стойности. Съгласно специалната разпоредба на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на
нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Актът за установяване на административно нарушение е редовно
съставен и съдържа законоустановените реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като констатираните с него фактически
обстоятелства не са оборени в хода на съдебното производство.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е управлявал претоварено ППС без да притежава разрешение
за това от АПИ. За констатираното нарушение санкционната разпоредба на
чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500 до
3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно
превозно средство с натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Обстоятелството, че липсва разрешение от администрацията стопанисваща
пътя, касае неспазване на установения ред по смисъла на чл. 177, ал. 3 ЗДвП.
Приложена е относимата санкционна норма, като на жалбоподателя е
била наложена глоба в размер към предвидения минимум - 1000 лева. В чл.
27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказващият орган е
взел предвид превишението, както и че има данни и за друго нарушение с
4
автомобили на същия собственик, поради което е определил наказанието към
минималния размер, но не и в минималния размер.
Не се споделя становището за наличието на маловажен случай.
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Предвид гореизложеното, съдът намира обжалваното постановление за
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, но АНО не са направили искане за присъждане на разноски,
поради което същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.1,
предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-
000573/11.05.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р
„Пътна полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. против Х.
Б. В., с ЕГН: **********, адрес: ***, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2
от ЗДвП, на основание чл.177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба”, в размер на 1000лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5