РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. ХАСКОВО, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20225600500512 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвания акт
С решение №179/01.IV.2022 г. постановено по гражданско дело
№1560/2021 г. Районен съд-Хасково приема за установено, че Н. К. Г. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ***; както и с адрес в гр. ***,
общ. ***, ул. *** дължи на „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Красно село, ул.
„Ястребец" № 23Б за топлоснабден имот на посочения адрес на ответника в
гр.***, общ.***, ул.***; инсталация***, аб. *** сумите - 1 010,84 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 11.2017 г. до м.04.2019 г., включително; ведно със
законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане;- 162,12 лв.
1
обезщетение за забава върху горната главница за периода 15.09.2018 г-
26.10.2020 г.;- 25,98 лв. за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г.
до м.04.2019 г.,включително; ведно със законната лихва от 09.11.2020 г. до
окончателното й изплащане; и- 5,55 лв. обезщетение за забава върху горната
главница за периода 31.12.2017 г.- 26.10.2020 г.; като последният акцесорен
иск отхвърля за разликата до пълния му предявен размер от 5,68 лева и за
периода 01.12.2017 г. - 26.10.2020 г.; както и искът за двете главници за
разликите до пълните им предявени размери съответно от 1 083,12 лв. за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. и от 27,35 лева за периода от м.10,2017
г. до м.04.2019 г, за всички които суми е издадена заповед № 260553 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.12.2020 г. по
ч.гр.дело № 3058/2020 г. на ХРС
С решението си съдът осъжда Н. К. Г. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София" ЕАД с ЕИК ********* общо 1 091,63 лева за
деловодни разноски, в т.ч. и за заповедното производство.
Обстоятелства по въззива
Н. К. Г. е останал недоволен от постановеното решение в уважителната
исковете част,поради което го обжалва с искане да бъде отменено и
претенциите бъдат отхвърлени като неоснователни.
Първата инстанция не съобразила,че въззивникът е отправил възражение
за неравноправна клауза като потребител в отношенията си с „Топлофикация
София“ ЕАД,като в тази насока и не извършил дължимата служебна
проверка.
Същевременно се установило,че същият и не ползвал услугите на
ответното по жалбата дружество за процесния период от една страна,а от
друга не бил обвързан с облигационно отношение с това дружество.Липсвало
в тази насока публично известяване на потребителите на топлинна енергия на
общите условия за продажба на топлинна енергия от дружеството въззиваем
и осъществяване на свързаната с това процедура.
Клаузата на чл.31 ал.I и на следващите от въпросните общи условия от
2016 г. установявали падеж за плащането на месечните суми за топлинна
енергия в 45 дневен срок от публикуването им в интернет страницата на
2
продавача.Въпросните правила били нищожни по чл.146 ал.I от ЗЗП като
неравноправни и противоречащи на общия принцип за добросъвестност по
чл.143 ал.I от ЗЗП,тъй-като вменявали задължението на потребителя да
притежава устройства за достъп до интернет и да си осигурява достъп до
такъв,което водело до значинелно неравностойното му икономическо
положение спрямо търговеца.
Въззивникът сочи и че бил действително собственик на отопляемото
жилище,но за процесния период същото не било обитаемо.
Въззиваемото дружество „Топлофикация София" ЕАД представя отговор
на въззивната жалба, който извежда неоснователността на същата и
правилността на съдебното решение,което иска да се потвърди.
Правни съображения
Задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК
установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока
не се правят доводи и възражения от страните.
Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на
активно легитимирана страна,породено от обективирания негативен за нея
резултат,разпореден с решението на Районен съд – Хасково Иска се проверка
на втора инстанция по отношение правилността на обжалвания съдебен акт
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.
Постановеното от Районен съд-Хасково решение е правилно и следва да се
потвърди.
Изведените във въззивната жалба доводи,очертали предмета на
въззивната проверка и границите на произнасяне от въззивнния съд, са
неоснователни и не са скрепени с надлежно установени по делото
обстоятелства.Същите се свеждат твърденията че Г. не е ползвал услугите на
ответното по жалбата дружество за процесния период,не бил обвързан с
3
облигационно отношение с това дружество,както за наличие на нищожни
неравноправни клаузи в договорните отношения между въззивникът и
топлофикационното дружество.
Безспорно е,че въззивнникът е собственик на отопляемия от въззивното
дружество обект,спрямо който е издадено заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело 3058/2020 г. на РС-Хасково,представено е
възражение и в рамките на законовия срок е предявен настоящия
установителен иск.
Освен,че е собственик на отопляем обект,Н. Г. е и страна по договор с
въззиваемото дружество в тази насока.
Като собственик на апартаманте същият е подал до дружеството
заявление- декларация от 26.IХ.2016 г. за откриване на партида за
топлоснабден имот на адрес ул. ***; съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.На същата дата е приет и акт за
разпределение на отопляемите обеми по проект в сградата ж.к. ***, ул.***, от
„Топлофикация София" ЕАД, подписан и от Г.-за общ обем от 82,5
куб.м.Въззивникът е взел участие и в общото събрание на 19.IV.2016 г. на
собствениците, обитателите и ползвателите на самостоятелни обекти в режим
на етажна собственост на адрес в гр.***, ж.к.***, ул.****.Видно от
приложения към протокола от събранието списък - на ред - ап.№ В304 е
вписан ответникът с положен негов подпис и са отразени 1 брой
разпределители/ топломери и 2 броя водомери топла вода, 46,7, при 1,7%
ид.части. Общото събрание взема и решения: за запознаването на
собствениците с общите условия на дружеството за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, за присъединяването към топлопреносната мрежа,
за упълномощаването на представител, да подпише с ищеца договор за това,
за избор на „Топлофикация" АД да извършва услугата дялово разпределение
на Ттоплинната енергия.Като резултат от тези действия е сключен и договор
на 27.ХII.2016 г. за присъединяване на битов клиент към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация София" ЕАД; с ипосочени собственици на имоти в
процесната жилищната сграда сред които и Г. под № 33, подписал се в
приложен списък.
В хода на производството няма доказателства или доводи за исковия
период м.05.2017 г. - м.04.2019 г.,че въззивникът е отчуждил отопляемия
4
обект.
В тази насока правилно първата инстанция е приела,че съобразно чл.150
ал.I от Закон за енергетиката , между страните по въззиваемото дружество и
Г. е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба. Тези общи условия са приети
с решение по протокол № 7/23.Х.2014 г. на Съвета на директорите на
дружеството и одобрени с Решение № ОУ-1/ 27.VI.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор" от 11.VII.2016 г. Няма доказателства Г.
да упражнил субективното си право по чл.150 ал.III от ЗЕ,поради което
същият очевидно е приел клаузите по общите условия на дружеството за
доставка на топлинна енергия.Същият не е уговорил чрез заявление
специални условия за себе си,поради което и няма сключено допълнително
споразумение с топлофикационното дружество,което да урежда различни
правила от изведените с общите условия.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.Именно това е способа да се уговорят индивидуални клаузи с
дружеството и потребителя на топлинна енергия,и това е начина същият в
най-голяма степен да издейства адекватни на вижданията си правила,както и
да ревизира неравноправни според него правила.Въззивникът обаче не се е
възползвал от тези възможности.
Поради това отправените доводи за наличие на неравноправни клаузи
по процесните общи условия се изначално неоснователни.Г. е имал
възможност да ревизира и уреди различни от посочените от него правила в
отношенията си с топлофикационното дружество.
Ето защо Г. е надлежен адресат на задълженията по тези общи условия
и е носител съответно на правата по тях.
Съобразно приетите доказателства пред първата инстанция се
извежда,че дружетвото престирало точно по договора за доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, както и по договора за
дялово разпределение на топлинна енергия.Не намират основание в
5
доказателствата доводите на въззивника,че същият през процесния период не
ползвал отопляемия имот,който останал необитаем.Представените и
неоспорени по първоинстанционното дело две съобщения към фактури и
справка извеждат реално ползвана топлинна енергия за обекта на Г.,която е
останала незаплатена.,като задълженията възлизат на 1 110,47 лв.-ползвана
топлоенергия за отопление - 132,36 лв., за доставена топла вода - 950,76 лв. и
задължения за такса дялово разпределение - 27,35 лв. в тази насока е и
приетата пред РС-Хасково експертиза.
Правилно първата инстанция е приложила и погасителната давност
спрямо визираното вземане.Искът по чл.422 от ГПК се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК- 09.ХI.2020 г., то към този момент е изтекла погасителната
давност за вземанията, станали изискуеми преди 09.ХI.2017г. предвид
периодичния им характер/ Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тьлк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК/ и приложимата в случая погасителна
давност от три години по чл.111 от ЗЗД.Поради това законосъобразно
решението постановило уважаване на претенцията до визираните размери на
задълженията и е отхвърлило същата за останалат част.
Районен съд -Хасково е постановил законосъобразен акт.Същият е
изложил подробни мотиви,даващи точен отговор на заявените за защита
субективни права от страните по делото въз основа на надлежно събраните и
ценени съобразно действителния им смисъл доказателства,поради което
въззивния съд препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.Атакуваното
решение следва да се потвърди,поради неоснователност на въззивната жалба..
Ще следва на въззиВаемото дружество да се заплати от страна на
въззивникът сумата от 100 лева възнаграждение за юрисконсулт на
основание чл.25 ал.I от НЗПП вр. с чл.78 ал.VIII от ГПК и чл.37 ал.I от
Закона за правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 от
ГПК Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №179/01.IV.2022 г. постановено по
гражданско дело №1560/2021 г. на Районен съд-Хасково.
6
ОСЪЖДА Н. К. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
гр. ***; както и с адрес в гр.*** , общ. ***, ул.*** ДА заплати на
„Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, общ. Красно село, ул. „Ястребец" № 23Б сумата
от 100 лева разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7