№ 1761
гр. Варна, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. А. В. Цветков
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500888 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 19345/14.03.2023 г. от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, срещу Решение №
668/01.03.2023г. по гр.д. 2163/2022г. по описа на ВРС, в частта, с която застрахователното
дружество е осъдено да заплати на А. Т. Х. сумите, както следва:
1/ сумата над 3000,00 лева до присъдените 9000,00 лева за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени от въззиваемата страна,
2/ сумата над 4 000,00 лева до присъдените 6 000,00 лева за обезщетяване на
имуществени вреди, причинени на собствения на въззиваемата страна л.а. „Мерцедес С220“
с ДК № *****,
настъпили в резултат на реализирано на 18.10.2019 г. ПТП по вина на водача на л.а.
„Сузуки Гранд Витара“ с ДК № *****, застрахован по договор гражданска отговорност при
застрахователя, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2020 г. до
окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба се излага несъгласие с постановеното решение, поради което
се претендира неговата отмяна в атакуваните му части. По отношение на определяния
размер на обезщетението за неимуществените вреди се посочва, че вследствие на пътния
инцидент А. Х. е получил повърхностни наранявания, като липсвали данни за наличие на
по-сериозни увреждания. За представената медицинска документация се счита, че
удостоверява претърпените травми да са причинили болки и страдание с обичаен период на
възстановяване около две - три седмици. Според въззивника липсвали доказателства за
твърденията на увреденото лице за преживени негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, а заключението на СМЕ било изготвено изцяло по
твърденията на ищеца. По отношение на свидетелските показания на двете свидетелки
въззивникът изразява мнение, че са преувеличени и противоречат на медицинската
документация и представената експертиза. Твърди, че коремната травма, настъпила за
водача А. Х., не е настъпила от поставен предпазен колан. Заявеното от експерта д-р Ганчев,
че установеното заболяване „артрит“ за увреденото лице, е с травматичен произход, не се
споделя от въззивника, тъй като не били налице данни за състоянието на увредената става
преди произшествието и коя травма е причина за него. Поради изложеното за адекватен
размер за обезщетяването на неимуществените вреди, понесени от увреденето лице, се счита
1
сумата от 3000 лева, а уважената претенция - за прекомерна и неотговаряща на тежестта на
травмата и „икономическата конюнктура" в страната, както и трайно установената съдебна
практика. По отношение присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди по
л.а. „Мерцедес" въззивникът счита, че след като съгласно АТЕ стойността на процесния лек
автомобил е определен в размер на 6 000 лева и по него са установени запазени части, то
определянето на обезщетение в размер равен на пазарната стойност на вещта би довело до
обогатяване на ищеца. Затова при формиране размера на обезщетението, стойността на
запазените части следвало да се приспадне от действителната стойност на вещта – лекия
автомобил. Отделно от това се оспорва и така посочената от вещото лице пазарна стойност
на автомобила, тъй като не представлявала осреднена такава, а най-високата за пазара по
цени предлагане. За неправилно се счита и изложеното в мотивите на решението на ВРС
относно преклузията на възражението за „тотална щета“ от страна на застрахователя, тъй
като по този начин съдът, освобождавайки се от служебните си задължения, е присъдил
обезщетение, надвишаващо размера на вредата и е допуснал обогатяване на ищеца. За
некоректен е посочен изводът на първоинстанционния съд, с който е прието, че снемането
от отчет на МПС, което е „тотална щета" е задължение на застрахователя, а не на страната,
която доказва вредата и претендира обезщетение. Излага се становище, че съгласно
принципа на пълната обезвреда при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
го определи в размер, равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, а именно по пазарната стойност на увреденото имущество. По същество,
жалбоподателят моли за частична отмяна на решението на ВРС, като бъдат отхвърлени
предявените срещу ЗД „Бул Инс" АД искове, както следва: 1/ за обезщетяване на
неимуществени вреди за сумата над 3 000 лева до присъдените 9 000 лева; 2/ за
обезщетяване на имуществени вреди върху л.а. „Мерцедес" за сумата над 4 000 лева до
присъдените 6 000 лева ведно със законовата лихва и разноски и със законните последици.
Претендира разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна А. Х. чрез адв. А. Д.
депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение
депозираната въззивна жалба като неоснователна, тъй като първоинстанционният съдебен
акт е правилен и законосъобразен. Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, въззиваемата страна счита, че съдът правилно е съобразил тежестта на претърпените
от пострадалия телесни увреждания, вида и характера им, както и свързаните с тях болки и
страдания. Намира, че изслушаната по делото СМЕ установява, че процесното ПТП е
причинило на увреденото лице травматичен артрит, а видно от гласните доказателства по
делото било, че след инцидента А. Х. не е можел да се обслужва сам, оплаквал се от силни
болки, приемал болкоуспокояващи, за да може спи, бил доста изплашен, като и до момента
не бил напълно физически и психически възстановен. Изготвената СПЕ свидетелствала за
отражението на инцидента спрямо психиката на лицето. Във въззивната жалба е споделено
научно изследване, посветено на изясняване понятията болка и страдание. За недоказано се
счита твърдението на застрахователя, че увреденото лице има изключителен принос за
настъпилото ПТП. Поради изложеното, въззиваемата страна намира, че размерът на
обезщетение за неимуществени вреди е определено при спазване на изискванията на чл. 52
от ЗЗД и трайно установената съдебна практика според конкретиката на случая – подробно
описаните увреждания и степента на засягане на телесното и психическо здраве на
увреденото лице. Размерът на причинените имуществени вреди върху МПС „Мерцедес
С220" с peг. № ***** се считат за доказани от изготвеното САТЕ по основание и размер.
Поради изложените мотиви, се настоява за решение, с което да бъде отхвърлена подадената
жалба като неоснователна и недоказана.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
2
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 19345/14.03.2023 г. от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 срещу Решение № 668/01.03.2023 г. по гр.д. 2163/2022г. по описа на ВРС, в
частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. Т. Х., ЕГН
**********, сумите, както следва:
1/ сумата над 3000,00 лева до присъдените 9000,00 лева за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени от въззиваемата страна,
2/ сумата над 4 000,00 лева до присъдените 6 000,00 лева за обезщетяване на
имуществени вреди, причинени на собствения на въззиваемата страна л.а. „Мерцедес С220“
с ДК № *****,
настъпили в резултат на реализирано на 18.10.2019 г. ПТП по вина на водача на л.а.
„Сузуки Гранд Витара“ с ДК № *****, застрахован по договор гражданска отговорност при
застрахователя, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2020 г. до
окончателното им изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2023 г. от
9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3