О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.02.2020
г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански
състав
На 20 февруари 2020
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търг.дело №92 по описа на 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Технострой - инженеринг 99” АД гр.Ямбол с ЕИК ********* против Д.Д.Д. *** с ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени частични осъдителни искове с посочено правно основание чл.240,
ал.2 от ТЗ сумата от 30 000 лв.
и чл.86 от ЗЗД сумата от 33
444,83 лв.
По делото е
изпълнена процедурата по чл.367-373 ГПК и е приключила двойната размяна на
книжа между страните.
В отговора на
ИМ ответникът е направил искане за спиране на производството по делото при
условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по т.д.№51/2019
г. по описа на ЯОС, като е изложил твърдения, че предмет на посоченото дело е
въпрос, който е преюдициален по отношение на правния
спор по настоящото дело.
ЯОС, след
като се запозна с искането и представените доказателства, приема следното:
Предмет на
настоящото дело са частични осъдителни искове с посочено
правно основание по чл.240, ал.2 от ТЗ за сумата от 30 000 лв. (от общо 429 163,96 лв.), която представлява
стойността на нанесени вреди на ищцовото дружество от
ответника Д.Д., в качеството му на изпълнителен директор и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 33 444,83 лв. (от
общо 119 828,14 лв.) - мораторна лихва върху претендираната главница за времето
от 31.01.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба.
От
представената искова молба, въз основа на която е образувано т.д.№51/2019 г. по
описа на ЯОС, а и от извършената от настоящия съд служебна справка в
деловодната система на ЯОС, се установява, че предмет на същото е оспорване
законосъобразността на решенията на ОСА на „Технострой - инженеринг
99” АД гр.Ямбол, проведено на 07.06.2019 г., сред които решението за търсене на отговорност на
изпълнителния директор Д.Д., както и решението за отмяна на предходни
решения на ОСА по чл.221, т.10 ТЗ за
освобождаването на изпълнителния директор от
отговорност. Пак от извършената от настоящия съд служебна справка в
деловодната система на ЯОС, се установи, че по описаното дело е налице
постановено съдебно решение, което обаче все още не е влязло в законна сила.
Според съдебната практика по приложение
на чл.240, ал.2 от ТЗ, за да се ангажира отговорността на
членовете на изпълнителните органи на дружеството, следва да е налице следният
фактически състав: противоправно поведение на член на управителния орган,
вреда, причинна връзка, вина. Противоправното поведение да се изразява в
нарушение на задължения, които възникват от сключения с дружеството договор за
възлагане на управление, устава или от закона, или в нарушаване
на общото задължение по чл.237, ал.2 от ТЗ членът на изпълнителния орган
да полага грижата на добрия търговец при управление на дружеството. То
може да се осъществи както с действие, така и с бездействие, а вредата
може да е претърпяна загуба или пропусната
полза. За разликата от дружеството с ограничена отговорност, където
предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от ТЗ е и решение
на ОС за реализиране на отговорността на управителя, а именно по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за
предявяване на иск срещу управителя и за назначаване на представител за водене
на процеса срещу него, в уредбата на ТЗ за акционерното дружество липсва
специално правило, което да изисква ОС да вземе решение за предявяване на иск
по чл.240 ТЗ за
реализиране на отговорността на член на УС или СД. От съществено
значение досежно иска за реализиране на имуществената
отговорност на такъв член е наличието на
решение на ОСА по чл.221, т.10 ТЗ за
освобождаването му от отговорност, тъй като то
погасява материалното право на дружеството да иска обезщетение от него.
Както вече се посочи, между оспорените по т.д.№51/2019 г.
на ЯОС решения на ОСА на 07.06.2019 г. е и решение за отмяна на предходни
решения по чл.221, т.10 ТЗ за
освобождаването на изпълнителния директор от
отговорност. Към настоящия спор са релевантни именно тези решения на ОСА, съответно и решението
за отмяната им.
Щом това е
така, решението по т.д.№51/2019 г. по описа на ЯОС ще има значение за
правилното решаване на настоящия спор, т.е. налице е
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съгласно която съдът
спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
С оглед на изложеното
съдът счита, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до
приключване на производството по т.д.№51/2019 г. по описа на ЯОС, с влязъл в
сила съдебен акт.
В тази връзка
и по повод изпълнение на задълженията по чл.374 ГПК (по допускане на
доказателствата и насрочване на делото в открито с.з.), ЯОС ще се произнесе
след отпадане на пречката за движение на делото и възобновяване на
производството по същото.
Ето защо и на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА
производството по т.д.№92/2019 г. по описа на ЯОС, до приключване на т.д.№51/2019
г. по описа на ЯОС, с влязъл сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
гр.Бургас, в едноседмичен срок от съобщаване на страните.
Деловодителят
в канцеларията на ЯОС, отговарящ за делото, да извършва ежемесечни справки за това, приключило ли е търговско дело №51/2019 г. по описа на ЯОС, с влязъл в сила съдебен
акт.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: