Р Е Ш Е Н И
Е
№ 14.05.2021
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти състав
на ……....деветнадесети април..……две хиляди и двадесет
и първа година
в
публично съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ : АННА П.
С
участието на секретаря…………Димитрийка Христова….………….……..….
И
прокурора ………………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия П.….……………….………………..
търговско
дело ……….№ 66 по описа за 2019
година……....……………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Н.В.М. *** – поставен под
пълно запрещение и представляван от настойника му Н. Д.С.от същото населено
място. ИМ е подадена чрез упълномощен адвокат К.Г. ***. Предявява се иск срещу
Гаранционен фонд – София, с правно основание чл. 558 ал. 5 вр.
чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Претендира се сумата 50 000
лева (частичен иск от 100 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законните лихви върху тази главница от 08.03.2019 година до
окончателното разплащане.
Ищецът твърди, че на 21.09.2018
година около 20:10 часа вървял пеша по пътното платно на главен път I - 8, с
посока на движение от гр. Харманли към град
Хасково.
На км. 329+650, неустановено моторно превозно средство, движещо се в
същата посока, го блъснало, след което напуснало местопроизшествието. В
резултат на ПТП му били причинени описаните в исковата молба телесни
увреждания, от които той изпитвал силни болки, налагащи приемане на
обезболяващи. Имало вероятност болките от фрактурите да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване,
както и да не се възстанови напълно обемът на движенията. А относно поставения
му "постоянен дренаж" - ищецът
щял да го носи до края на живота си. Влошило се и психическото му състояние.
Поддържа произшествието да е
причинено по вина на неустановен водач, напуснал произшествието. Счита, че
доколкото моторното превозно средство е неидентифицирано, задължение за
изплащане на обезщетение възниква за ответника Гаранционен фонд.
Ответникът Гаранционен
фонд подава писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Счита, че не е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане и от там не следвало да се търси отговорността на
Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ. Твърди, че причина за
настъпване на вредоносния резултат било поведението на самия пострадал, който
поставил в опасност живота и здравето си, като навлязъл внезапно на пътното
платно, без да се съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото го
МПС, както и с липсата на добра видимост. Т.е. първопричина за настъпване на
ПТП били нарушенията на самия пешеходец по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл. 113,
ал. 2 от
ЗДВП и чл. 114, ал.1 и 2
ЗДВП. На следващо място твърди, че настъпилото ПТП било случайно събитие спрямо неизвестния водач, управлявал неидентифицирано
МПС, тъй като пешеходецът, движейки се по пътното платно за движение, се явявал
непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП било абсолютно непредотвратимо
от страна на неизвестния водач. Признават, че травматичните увреждания,
получени от пострадалия пешеходец вследствие на блъскането от МПС и падането му
на пътното платно, са тежки сами по себе си. Но настояват, че настъпването на ПТП и причиняването на
уврежданията е изцяло по вина на ищеца. Правят искане за отхвърляне на
предявения иск както за главницата, така и за законната лихва.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото се представя постановление от
21.03.2019 година на Районна прокуратура – Харманли за спиране на наказателното
производство по досъдебно производство № 499/2018 година. От постановлението се
установява, че наказателното производство е започнало на 21.09.2018 година и се
е водило за това дали на 21.09.2018 година в землището на град Харманли на
главен път I-8 при
управление на МПС са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на Н.М. ***.
Не е спорно между
страните настъпването на процесното ПТП на 21.09.2018
година, в резултат на което е пострадал ищецът Н.М..
С молба, изпратена
по поща на 11.12.2018 година ищецът е заявил пред Гаранционния фонд претенция
за заплащане на обезщетение, в размер, съобразен със съдебната практика по
сходни случаи. С писмо изх. № 24-01-914/11.12.2018 година ГФ е уведомил ищеца
да представи доказателства, с оглед установяване на основанието за определяне
на обезщетение. В отговор и с молба от 01.04.2019 година (отново подадена по
поща) Н.М. е представил исканите документи. С ново писмо изх. №
24-01-914/11.04.2019 година ГФ е поискал допълнителни доказателства за
развитието на наказателното производство, като няма данни ищецът да е изпълнил
указанията, а на 07.05.2019 година ищецът е подал настоящата искова молба.
По време на висящността на настоящото исково производство е констатирана недееспособността на ищеца М.
поради наличното състояние „умерена умствена изостаналост“ и с решение №
418/06.11.2019 година по гр.д. № 456/2019 година по описа на ХОС Н.В.М. е
поставен под пълно запрещение.
По делото
е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение съдът
възприема изцяло. Според в.л. Й.М. ищецът М. от ранна детска възраст страда от
умствено недоразвитие във варианта умерена умствена
изостаналост. Лица, страдащи от това заболяване имали конкретно-образно
мислене. Можели да формират елементарни представи за обекти и ситуации, но не
били в състояние да формират представи за време, пространство и числа.
Вниманието им било неустойчиво, а нивото на критичност и самоконтрол било
намалено. Поради неспособност да поддържат самостоятелен бит и трудов живот
изисквали надзор и ръководство. Конкретно Н.М. бил трудно контактен,
дезориентиран ало и ауто психично Не схващал смисъла
на задаваните въпроси и не бил в състояние да формира смислени отговори. На
база оценката състоянието на Н.М., в.л. заключава, че поради наличното
заболяване към момента на процесното събитие той не е
можел да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките
си.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза с в.л. Е., който дава
заключение за получените от М. телесни увреждания в резултат на ПТП,
проведеното лечение и възстановителния период. В допълнителното заключение,
възложено от съда, в.л. Е. стига до извода, че твърдените от ищеца и
констатирани от него увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и
могат да се получат от автомобилна травма, по начина, времето и при
обстоятелствата, отразени в материалите
на наказателното производство по ДП № 499/2018 година на РУ-Харманли.
Счупването на срамна, седалищна кост и кръстеца, ведно с разкъсването на
пикочния мехур, били резултат на пряк удар от транспортното средство в областта
на предната дясна част на тазовия пръстен. А в устния доклад в.л. е категорично
– процесното счупване е резултат на директен удар от
транспортно средство и не е възможно да е получено от падане от собствен ръст.
От изслушаното по делото заключение на
съдебна автотехническа експертиза, онагледено със скица,
което съдът приема като пълно, обективно,
компетентно и безпристрастно, съд приема, че процесното
ПТП е било реализирано при следния механизъм: На 21.09.2018 година около 20
часа неидентифициран лек автомобил се движил по главен път ПП I-8 от град Харманли към град Хасково, в
участъка до км 329+650, със скорост около 88 км/ч. Този час (около 20ч) съдът
приема като вероятен, т.к. той е близък по време към първото съобщение,
подадено на тел. 112 в 20.13 часа. Би противоречало на всякаква логика – на
натоварен главен път, в средата на пътното платно, в продължение на час и
половина (в.л. и органите на досъдебното производство приемат час 18.30) да
лежи ранен човек и това да остане незабелязано и несигнализирано. В този
участък пътното платно се състои от три ленти за движение – две към град
Харманли и една в посока Хасково. Максималната скорост на движение за леки
автомобили е 90 км/ч. Пътният участък е прав след пореден ляв завой и
непосредствено преди десен завой. Двете ленти за движение към град Харманли са
с широчина от по 3,8м и са разделени помежду си с бяла прекъсната линия. Двете
ленти за движение към град Харманли са отделени от лентата за движение към град
Хасково (с широчина 4м) с бяла непрекъсната линия. В същото това време ищецът Н.М.
се намира на пътното платно, близо до разделителната непрекъсната линия,
вероятно от западната страна на тази линия, т.е. в лентата за движение от
Хасково за Харманли. За поведението на пешеходеца на пътя може само да се
предполага. Давайки вяра на показанията на св. С.в частта за навиците на вуйчо
ѝ Н.В., както и с оглед заключението на в.л. Й.М. за невъзможността
ищецът да се ориентира в пространството, съдът приема, че той е възприел двете
ленти в посока от Хасково към Харманли като активни, а лентата от Харманли за
Хасково – като банкет. И тъй като обичайно се е движил по пътното платно в
дясната му част, този път също е застанал отдясно спрямо посока на движението
му, но в лявата от двете ленти от Хасково за Харманли. Не е установено дали се
е движил или е бил спрял, а единствено, че в момента на удара е бил обърнат с
предна дясна част на тялото си към движещия се срещу него автомобил. Сблъсъкът
е станал на 3,40 м западно от базовата линия (по скицата на в.л.), отделяща
пътното платно от бетонен банкет, съответно пешеходецът се е намирал на 0,60м
на изток от бялата непрекъсната линия. Вещото лице прави предположение, че
вероятно лекият автомобил е ударил пешеходеца М. с предната си лява част, в
областта на левия фар или габарити, като ударът е попаднал в областта на дясна
срамна кост и дясна седалищна кост на таза. Като причина за настъпване на ПТП
експертът посочва движение на пешеходеца по път с интензивно движение на
автомобили, извън населено място в тъмната част на денонощието. От
заключението, а и от материалите на приобщеното наказателно производство става
ясно, че лекият автомобил не е предприел аварийно спиране, тъй като не са
намерени спирачни следи на асфалтовото покритие. Вещото лице прави
предположение, че пешеходецът се е движил по пътното платно, при това с бърз
ход за възрастен човек – със скорост около 6 м/сек. Обяснява, че няма доказателствена база за определяне на разстоянието между
МПС и пешеходеца след падането му на пътното платно. Определя опасната зона за
аварийно спиране, изхождайки от приетата от него скорост за движение на МПС и
бързия ход на пешеходеца. Предлага три възможни отговора на въпроса – било ли е
предотвратимо ПТП: Ако пешеходецът е пресичал с бърз ход пътното платно от
дясно на ляво спрямо движението на МПС – водачът не би могъл да избегне
сблъсъка; Ако пешеходецът пресичал с бърз ход, от ляво на дясно спрямо посоката
на движението на автомобила, цялото пътното платно – водачът би имал възможност
да избегне ПТП; А ако пешеходецът пресичал пак от ляво на дясно спрямо посоката
на движение на МПС, но внезапно е навлязъл в източното платно за движение, по
което в това време се е движил автомобилът – ПТП е било неизбежно. В.л.
предлага и няколко възможни отговора на въпроса – дали водачът на МПС е могъл да възприеме пешеходеца на пътя и да спре
безопасно, с оглед количеството естествена светлина в тази част на денонощието
и движението на автомобила на къси или дълги светлини. В устния си доклад
вещото лице допълва, че отговорите на този въпрос са обвързани и с данните за
поведението на пешеходеца на пътя, а такива в доказателствения
материал липсват. Както липсва сигурност и относно това – до каква степен е
било тъмно или светло към момента на ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. М.Д.С.е племенницата на ищеца. Твърди, че за него било обичайно да „пътува
на стоп“, да се движи между населените места безконтролно и произволно, „когато
му дойде нещо на ум“. Твърди, че разбира вуйчо си и че той ѝ разказал за
обстоятелствата, при които се е случило произшествието: той вървял от Харманли
в посока за Хасково. Обичайно се движил в дясната част на платното, около
банкета. Но този път бил към средата на пътното платно, като мислел, че то е
предназначено за движението на хора. Вървял с гръб към коли, идващи от посока
от Харманли. Когато видял светлини – спрял, обърнал се да спре колата и подал
знак за спиране. Но колата не спряла, а го ударила.
Свидетелят
С.М.К. е възприел местонахождението и състоянието на ищеца непосредствено
след ПТП. Свидетелят обяснява, че се движил с автомобила си от град Хасково в
посока за град Харманли. Било „леко сумрак“, видимостта била намалена и
свидетелят забелязал пешеходеца на пътя на светлината на фаровете. Направил
обратен завой и се върнал при него. Възприел, че Н.М., облечен с тъмни дрехи,
се намира в лентата за движение за Хасково, близо до осевата линия
(непрекъснатата, разделяща двете ленти за Харманли от единствената за Хасково),
търкаля се по пътя и стене, неконтактен, издава несвързани звуци. Свидетелят
подал сигнал на тел. 112 и останал при пострадалия докато дойде полицията и
линейката, като през това време пострадалият не бил в състояние да му сподели
нищо.
Свидетелят М.М.М.
е служител в жандармерията. Обяснява, че получил сигнал от водача на преминаващ
автомобил, че на пътното платно на няколко километра след град Харманли в
посока Хасково има паднал човек на пътното платно. Отишъл на място и намерил
пострадалия на земята на платното за движение от Харманли за с. Поляново и
Хасково, а в близост до него – парчета от някакви части от автомобил.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 558
ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство). За възникването на
имуществената отговорност на Гаранционен фонд по чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ, който е приложимият в случая закон, трябва да бъде
осъществен следният фактически състав: делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
му поведение; деликтът да е реализиран от водач на
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство); да са настъпили твърдените
неимуществени вреди.
Между страните не е спорно, че е настъпило
твърдяното пътно-транспортно произшествие на 21.09.2018 година на ПП- I-8 от град Харманли към град Хасково, в
участъка до км 329+650, както и че във връзка с това ПТП са причинени телесните
увреждания на ищеца. Не се спори и относно часа, като съдът приема че
инцидентът се е случил около 20 часа. Ответникът ГФ възразява, че е възможно
това ПТП да е причинено от ППС с жива тяга (каруца), но заключението на САТЕ и огледният протокол в материалите на досъдебното
производство изключва такава възможност. В.л. изчислява скорост на движение на
увреждащия обект на 88 км/ч, което е невъзможно за постигане при движение на
обичайните за региона каруци и в този участък от пътя. Освен това, на мястото
на ПТП, непосредствено след събитието и в близост до петната кръв, оставени от
пострадалия, са намерени отломъци от автомобилни части, което подкрепя извода
на в.л., че уврежданията са причинени именно от лек автомобил. Няма спор и
относно това, че увреждащото МПС е напуснало местопроизшествието и впоследствие
не е идентифицирано.
Спорен е въпросът за механизма на ПТП, наличието
на вина на водача на неидентифицираното МПС за настъпване на процесното ПТП, респективно дали поведението на пешеходеца
на пътното платно е било противоправно и е основание
да се приеме, че се касае за случайно деяние.
За установяването на механизма на процесното ПТП по делото е приета САТЕ, от която се
установява, че процесното ПТП е настъпило на прав
пътен участък с максимална разрешена скорост за движение на леки автомобили 90
км/ч, на платното за движение на автомобили в посока от град Харманли към град
Хасково. Установено е още, че и от двете страни на пътното платно, състоящи се
от две ленти за движение в посока към град Харманли и една лента за движение в
посока към град Хасково, съществуват банкети. Единият от тях действително е
затревен и поради това движението по него е невъзможно, но другият е бетонен и с
ширина 1,50 метра, т.е. подходящ и удобен за движението на пешеходци. Безспорно
е установено, още, че пострадалият е намерен от св. К. на пътното платно, в
лентата за движение към град Хасково с ширина 4 м, в близост и по-скоро почти
на непрекъснатата бяла линия, отделяща единствената лента за движение за град
Хасково от двете ленти за град Харманли. В тази посока са показанията на св. С.М.К.,
които се подкрепят от обективните находки – петното от кръв. Това навежда към
мястото на удара така, както го възприема в.л. А. – на 0,60м на изток от бялата
непрекъсната линия. Друг спорен въпрос е относно нивото на естествената
осветеност на пътя предвид настъпване на тъмната част на денонощието – около 20
ч, в края на месец септември. Св. К.,
който най-рано е възприел ищеца на пътното платно, сочи, че видимостта е била
намалена и вече било „леко сумрачно“. Отговорът на този въпрос е важен за
преценка на какви светлини е следвало да се движи автомобилът, за да може
водачът да възприеме своевременно опасността на пътя и да предотврати ПТП. И в
тази насока ищецът не ангажира убедителни доказателства, като при наличните
такива съдът приема, че движението на дълги светлини не е било необходимо и
дори е било забранено от закона.
Неустановеният автомобил се е движел в единствената
пътна лента с посока от град Харманли към град Хасково, със скорост на движение
около 88 км/ч., определена по експертен път /при липса на спирачни следи, на
базата на отстоянието, на което е отхвърлен пешеходеца, и степента на настъпилите
увреждания, установени от СМЕ/. По делото липсват надлежни доказателства за
поведението на пострадалия на пътя. Тук следва да се каже, че съдът не
кредитира показанията на св. М.Д.С.в
частта, в която твърди, че ищецът ѝ разказал за обстоятелствата, при
които се е случило ПТП, при това със съобщените от нея подробности. От
извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза става ясно, че предвид
наличния у ищеца умствен дефицит той не е в състояние правилно да възприема факти
от обективната действителност, нито да формулира смислени изречения така, че
правилно да възпроизведе случилото се. Единственият извод, който може да се
направи с известна доза увереност, че в момента на удара пострадалият е бил
обърнат с дясно-предната част на тялото
си към увреждащия автомобил. Но дали се е движил – бързо или бавно, в каква
посока – дали е пресичал или се е движил по непрекъснатата линия, или е бил
статичен и виждайки светлините на автомобила тръгнал към него с намерение
да го „спре на стоп“ – нито изводите на
експертите, нито обективните находки и останалите доказателства по делото не
дават отговор. Безспорно установеният факт по делото е само, че в момента на
удара той се е намирал на пътното платно, при това не в неговия десен край, към
банкета, а напротив, крайно вляво спрямо движението на приближаващото МПС.
Безспорно е установено и това, че водачът на неустановения автомобил не е
задействал спирачната система в авариен режим, като е продължил движението си в
лявата част на пътна лента, като е настъпил удар между предната лява част
челно-странично в зоната на левия фар или габарит на автомобила, и пешеходеца, в
областта на предна дясна част на тазовия пръстен. Вследствие на удара
пешеходецът е бил отхвърлен, от което на разстояние около 3,05м, след мястото
на удара, върху бялата непрекъсната разделителна линия са били намерени петната
кръв (скица на в.л.).
При липса на убедителни данни за
поведението на пешеходеца на пътя, практически невъзможно е да се отговори на
въпроса – могъл ли е водачът на неидентифицираното МПС да възприеме ищеца на
пътя и да предприеме своевременни и правилни действия за да предотврати ПТП. Не
е ясно на какви светлини се е движил автомобилът. Както вече бе посочено
по-горе, нивото на естествената осветеност, определена от св. К. като
„настъпващ сумрак“, по-скоро дава основание за избора на късите светлини. Осветената
зона от късите светлини на автомобилите, съгласно установените технически
изисквания, и при правилно регулирани фарове на автомобила и ясно нощно време,
обхваща зона, очертана както следва: вляво от автомобила странично наляво до 4,
5 м. и напред около 40-45 м., пред фронта на автомобила – 45-55 метра, вдясно
от автомобила странично до 5 метра и напред на разстояние 65-70 метра. Дългите
светлини осветяват пространство странично до 4 м. и напред около 160 м.
Опасната зона за спиране на неустановения автомобил за определената скорост на
движението му от 88 км/ч., е била около 67,73 м. Експертизата дава три възможни
отговора относно възможността на водача на МПС да избегне ПТП. Като и трите са
обвързани с поведението на пешеходеца на пътя – дали се е движил, пресичал и
как. Съдът счита, че най-вероятен, с оглед установените от показанията на св. С.навици
на ищеца да се движи пеша между населените места в дясната част на пътното
платно и да спира колите на „стоп“, е третият вариант: ищецът се е движил отляво
(на запад) на непрекъснатата разделителна бяла линия и виждайки светлините на
колата е решил да я спре, при което с бърз ход се е насочил към колата от ляво
на дясно, перпендикулярно спрямо посоката на движение на автомобила, и така внезапно се е озовал в източното платно за движение
непосредствено пред лявата предна част на автомобила. В тази ситуация, отстояние на автомобила в момента на възникване на
опасността е било 8,82 м, което е в пъти по-малко от опасната зона за спиране
67,73 м. В тази насока са и обясненията на вещото лице при устния му доклад.
Той също счита, че третият вариант е най-вероятен, като пояснява, че намерените
на пътя отломки от частите на автомобила и тяхната локализация, мястото, на
което е бил отхвърлен пострадалият, мястото върху тялото на пострадалия,
контактувало с автомобила – предно-дясно в областта на тазовия пръстен, както и
липса на спирачни следи сочат на внезапно появила се пред увреждащия автомобил
опасност, от ляво на дясно и напречно спрямо посока на движението на
автомобила. Следователно, водачът на лекия автомобил не е имал възможност да
избегне ПТП. При устния доклад вещото лице обясни, че ако се приеме, че
автомобилът се е движил на къси светлини, то тогава би могло да се твърди, че
скоростта 88 км/ч не е била съобразена. Но следва да се има предвид, че тъмната
част на денонощието все още не е била настъпила. Св. К. е намерил пострадалия
скоро след сблъсъка, но няма категорични данни колко време М. е престоял на
пътното платно от момента на удара до момента на възприемането му от св. К. и
при всички случаи в момента на ПТП е било дори по-светло от състоянието, което
св. К. определя като „настъпващ сумрак“. При максимално разрешената за движение
в този прав участък от пътя скорост, водачът на неидентифицирания автомобил се
е движил в установените с правилника и ограничителните знаци рамки, т.е. с
разрешена и съобразена скорост.
Поради гореизложеното съдът приема, че
причина за настъпването на ПТП са субективните действия на ищеца - пешеходец,
който се е движел извън населеното място по главен трилентов път с интензивно движение, по платното за
движение на автомобили, при това в активната лента за движение, върху място,
което не е безопасно за движение на пешеходци. Освен това, възприемайки
светлините на автомобила, ищецът внезапно е навлязъл пред автомобила с
намерение да го спре. С тези си действия ищецът е нарушил правилата на
поведение на пешеходци, а именно: чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДВП - С поведението си участник в движението не трябва да
създава опасности и пречки за движението; чл. 113, ал. 2
от
ЗДВП - Извън населените места
пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, но при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение. Чл. 114, ал.1 и 2
ЗДВП - На пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение. В случая пострадалият е нарушил изрична
забрана на императивна правна норма. Същият е сторил това в условията на
намалена дневна светлина в участък на пътя, където е разрешено движението на
МПС със скорост 90 км/ч. Пешеходецът, движещ се по този начин по натоварен
междуградски път, в средната част на пътното платно, облечен с тъмни дрехи, не
е сред препятствията, които водачите на движещите се превозни средства могат да очакват. Наред с това, в условията на
намаляваща дневна светлина видимостта на водача възможно да е била намалена, но
за пешеходеца приближаващото превозно средство с включени светлини /дори и къси
такива/, при прав участък на пътя е видимо от много по-голямо разстояние. Обичайно,
поставен в такива условия, пешеходецът би могъл ясно да възприеме движещото се
по пътя превозно средство, да предположи, че то се движи с висока скорост,
както и да се съобрази с посоката и скоростта му на движение. В конкретния
случай, предвид установеното умствено недоразвитие на
ищеца, за него е била невъзможна тази преценка, разбирането на задълженията на
пешеходеца и изпълнение на предписанията на закона (в този смисъл са и
показанията на св. С.). Но това не прехвърля отговорността върху водача на МПС.
Ето защо съдът намира, че не се установява по несъмнен начин наличие на противоправно поведение на водача на неидентифицирания лек
автомобил. При лежаща върху ищеца тежест да установи предпоставките за
възникване на отговорността на ответника, включително предпоставките за
възникване на деликтната отговорност на водача на увреждащото
МПС, съдът следва да приеме, че тази предпоставка за ангажиране отговорността
на ответника не се е осъществила.
Поради това предявеният иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 от КЗ във вр. чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ е недоказан по своето основание, и като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При липса на една от кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, не следва
да се обсъждат обстоятелствата и доказателствата във връзка с претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
С оглед изхода на делото направеното от
ответника искане за присъждане на деловодни разноски се явява основателно и
следва да бъде уважен съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.М. с ЕГН ********** ***–
поставен под пълно запрещение и представляван от настойника му Н. Д.С.от същото
населено място, против Гаранционен фонд, иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ, за сумата 50000 лева (предявен като частичен от
100 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП настъпило на 21.09.2018 година, по вина
на водач на неидентифицирано МПС.
ОСЪЖДА Н.В.М. с ЕГН ********** ***–
поставен под пълно запрещение и представляван от настойника му Н. Д.С.от същото
населено място, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1450 лева,
представляваща деловодни разноски за първата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: