Решение по дело №677/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260153
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20212330100677
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е260153/26.3.2021г.

 

гр. ЯМБОЛ.25.03.2021..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в закрито

заседание на ........25.03.2021г........година в състав:

                                                                                                                 Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря .......................Й. П.….......................................……...........и в присъствието на

прокурора...................................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА……………….……...гр.дело N .677... по   описа

 за 2021 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................

 

Производството по  делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

             Образувано е по повод на подадена молба от М.В. С.а лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Ю.Н.Я. за налагане на мерки по реда на ЗЗОДН, спрямо бившият й съпруг Н.Х.Я.. В молбата се твърди, че ответникът винаги е бил агресивен, безотговорен и конфликтен, което започнало да се проявява по-често след развода. Психическия тормоз по отношение на молителите ескалирал през последните два месеца, като ответникът ежедневно звънял на детето Ю. и м., без да се съобразява с часа, като разговора  винаги накрая бил агресивен и заплашителен. Същият изпращал заплашителни есемеси на молителката М. със закани за саморазправа, като тя често била преследвана от ответника. В молбата се сочи за извършен на домашно насилие от ответника на 02.02.2021г., по повод оставането на Ю. да нощува на гости у дома на А., която е племенница на М., за което  родителите предварително са се съгласили. При разговор на ответника с детето, научавайки, че то ще спи при А., тонът му станал агресивен и крещейки попитал детето „Аз позволил ли съм“ и „Кой ще се грижи за вас?“, както и „Ако отидеш да спиш в А. ще ти пратя правилните хора“. От това детето се уплашило и затворил телефона. Заплахите от ответника продължили със звънене по телефона и съобщения. За да успокои детето М. го извежда заедно с приятелката й П. и племенничката А. Прибирайки се от разходката към колата, която паркирали зад хотел „***“ ответникът ги пресрещнал и започнал да крещи „Аз позволил ли съм Ю. да спи у А“. Изплашени всички се качили на колата. След това М. получила есемес от него“Бърза реакция, браво. Дано и да почнеш да мислиш. Ако трябва, ще ти помогна“ . На следващия ден отново ответника звънял на Ю., но детето не му вдигнало, защото било уплашено от агресивното поведение на баща си предния ден. На 04 февруари водейки детето на училище, М. видяла ответника във фоайето, и т.к. се страхувала за  живота и здравето, както на детето и на нейното, звъннала на тел.112. Въпреки предупрежденията от органите на полицията молителката твърди,

че ответника продължава да звъни по телефона и да следи нея и детето.

  Ответникът оспорва молбата като оспорва изцяло всички факти изложени в нея и отрича да е имало домашно насилие. Твърди, че не той е осъществил акт на домашно насилие на сочената дата, а е искал да осъществи режима за лични контакти с детето, определени му от съда, както и да упражни контрол върху детето, с оглед неговата безопасност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Към молбата са приложени декларациии за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Видно от представеното удостоверение за раждане на Ю.Н.Я., същия е роден на ***г. от родители-страните по делото. Представено е решение постановено по гр.д. № ***г. на ЯРС, с което е прекратен брака между страните, като е утвърдено постигнатото по реда на чл.51 от СК споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А. Я. и Ю.Я. са предоставени на майката М.В.Я., а на бащата е определен режим на свеждане с децата. Във връзка с твърденията за постоянното звънене по телефона и отправянето на заплахи от ответника са представени разпечатки от телефона на детето за изпратени есемеси от ответника.

За установяване на твърденията в молбата по делото бе допусната и изслушана като свидетел П. И. Б.. Същата заяви, че е приятелка с М. и майка на нейната племенница, като е присъствала на ицидента с ответника, станал на 02.02.2021г. Посочва, че след разходка с молителите и с нейното дете , когато били до колата видяла ответника да твъргва срещу тях, като той агресивно твъргал към М., а тя вкарала децата в колата. Ответникът казал„Кой е позволил Ю. да спи у вас?“. След това го видяла пред нейния дом с неговата кола, а М. й препратила заплашителен есемес изпратен й от ответника със съдържание „Добре, че е започнала да мисли, за да не й помогне той.“ Свидетелката посочва, че М. и детето изпитвали страх от ответника. Разговаряла сме с Ю., който й споделял, че баща му постоянно му звъни, не го оставя да си пише домашните, да си играе. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, т.к. същите напълно кореспондират и с представените от страната писмени доказателства.

По делото е изготвен и социален доклад, в който е посочено, че при извършеното проучване и разговор с детето Ю. , то е споделило, че бащата ежедневно му се обажда, като винаги когато разговарят тонът му е обвинителен, притеснявал се по-скоро за майка си, защото заплахите от бащата били отправяни към нея. Според социалната служба детето е подлагано пред дилема между двамата родители, която натоварва неговата психика и го поставя в риск, предвид динамичните отношения между родителите, поради което ОЗД при ДСП гр.Я. е предприел мярка за закрила по реда и условията на чл.4, ал.1, т.1 и чл.23 от ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 Подадената молба е с правно основание чл.7 и сл. от ЗЗОДН.

              Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

 Молбата е депозирана в съда на 26.02.2021г. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗОДН от извършване на акта на домашно насилие на 02.02.2021г., от процесуално легитимирано лице по чл.8,т.1 от ЗЗОД и против ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря по нея съгл. чл.3, т.1, предл.2 от ЗЗОДН, поради което е допустима.

 Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.  Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗОДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод за осъществен акт на домашно насилие: наличието на морално укоримо поведение, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъл на чл.2 от ЗЗОДН, същото да е извършено от посоченото в молбата лице и то на твърдените дати.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът достига до извода, че на 02.02.2021г. ответникът е упражнил върху бившата си съпруга М.В. С. и детето им Ю.Н.Я. М. К. Х. психическо насилие, чрез вербално агресивно поведение по повод оставането на детето да гости в дома на пленника на майка си и негова братовчедка.. Агресивното поведение на ответника продължило с телефонни обаждания, и изпращане на есемеси, както и с отиването му в училището на детето, където не е предвиден режим на лични контакти и отново станал причина за конфликт. Установи се, че това не е първият случай на такова поведение на ответника, поради което съдът приема, че молителите не без основание изпитват страх от него. С оглед на това и като взе предвид изложеното в социалния доклад на ДСП-Я. съдът достига до извода, че ответникът е извършил акт на домашно насилие на твърдяната дата, поради което молбата се явява основателна и следва да се уважи, като срещу Н.Х.Я. следва да бъде взета някоя от предвидените в чл.5,ал.1 мерки за защита.

Изхождайки от молбата и от  конкретния акт на насилие съдът намира, че най-подходящата мярка за защита е тази предвидена в чл. 5 ал.1, т.1 и 3: задължение на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на  извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката и детето за срок от една година.

На осн. чл.5 ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена  ГЛОБА в размер на ДВЕСТА ЛЕВА.

На осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден  да заплати в полза на Държавата  ДТ в размер на 25.00 лв., както и да заплати на молителката направените от нея разноски по делото в размер на 400лв.

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

                                      Р    Е    Ш   И  :

 

ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на М.В. С., ЕГН **********  лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Ю.Н.Я., ЕГН ********** ***  по отношение на Н.Х.Я. с ЕГН ********** ***, както следва:

  ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН Н.Х.Я., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо М.В. С.  и Ю.Н. Я.

  ЗАБРАНЯВА на Н.Х.Я. с посочени данни на осн.чл.18, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗОДН да приближава пострадалите лица и жилището им в което живеят в гр.Ямбол, ж.к. „Златен рог“ бл.12, вх.в, ап.47, местоработата на М.В. ***, „Центрпален кооперативен пазар“ и местата за социални контакти и отдих на М.В. С. и Ю.Н.Я. на разстояние по-малко от 200 метра ,  за срок  от ЕДНА ГОДИНА.

НАЛАГА на Н.Х.Я. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на  ДВЕСТА ЛЕВА.

Да се издаде  Заповед за защита в полза на М.В. С. **********  лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Ю.Н.Я. срещу Н.Х.Я..

ОСЪЖДА Н.Х.Я. да заплати в полза на държавата ДТ в размер на 25.00 лева., както и да заплати на М.В. Стамова направените от нея разноски по делото в размер на 400лв.

Решението и заповедта да се връчи на страните и на РУП-Я.

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в седем дневен срок от днес.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: