Решение по дело №25/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 21
Дата: 2 февруари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20235000600025
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар Лазаров
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600025 по описа за 2023 година
Производство по чл.44 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е жалба от адв.Е. М. като защитник на исканото за предаване
лице Г. И. М. против решение № 15/ 12.01.2023г., постановено по ЧНД №
114/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било допуснато
изпълнение на ЕЗА от 26.10.2022г., издадена въз основа на заповед за арест от
26.07. 2022 г. от Районен съд Саарбрюкен, Р Германия по номер на
преписката 133 VRJs 106/22 въз основа на присъда от 23.10.2019г., влязла в
сила на 31.10.2019г. по номер на преписката 133 Ls 19 Js 295/19 (119/19) с цел
изтърпяване на присъда от осем месеца лишаване от свобода.
В жалбата са изложени съображения за неправилността на решението,
поради което се иска да се постанови отказ от изпълнение на въпросната ЕЗА,
алтернативно да се приеме, че е налице факултативното основание на чл.40
ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнение и предаване на лицето на
компетентните германски власти.
Според прокурора жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери правилността на постановеното решение, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в законния срок от процесуален представител на
исканото за предаване лице и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна относно наличието на факултативното основание на
чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, при което може да се откаже изпълнение на
Европейската заповед за арест.
Следва да се има предвид, че окръжният съд е преценил обстойно всички
предпоставки и изисквания на ЗЕЕЗА, за да допусне изпълнение на
въпросната ЕЗА, издадена от компетентните германски власти за
изтърпяване на присъда от осем месеца лишаване от свобода, наложена на
българския гражданин Г. И. М..
Видно от съдържанието на сезиращото Удостоверение, въпросната ЕЗА е
издадена за престъпление което се наказва, съгласно законодателството на
издаващата държава с наказание лишаване от свобода до 10 години, а на
засегнатото лице Г. И. М. е наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода. Следователно са налице изискванията на чл.36 ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА
– деянията са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода не по-
малко от една година / предвидената наказуемост по германския наказателен
закон е лишаване от свобода за максимален срок от десет години /. Освен
това деянията, посочени в издадената ЕЗА представляват престъпления и по
законодателството на Република България.
Правилно не са били споделени възраженията на защитата, тъй като
заповедта отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.37 от
ЗЕЕЗА. Издадена е в писмена форма, съобразно приложението на закона,
придружена е с превод на български език, направен от искащата държава и
съдържа пълни данни за самоличността и гражданството на исканото лице,
както и наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия
орган.
Съдържат се и останалите изискуеми по ал.1 на чл.37 от ЗЕЕЗА данни.
Посочен е характерът и правната квалификация на престъпленията, за които
българския гражданин Г. И. М. е осъдена за кражба в четири случая и опит за
кражба в един случай в периода 20.02.2019г. до 21.03.2019г. при условията на
съизвършителство.
Също така в ЕЗА са посочени обстоятелствата, при които са били извършени
престъпленията, включително датите и мястото на извършването им.
Действително е неоснователно възражението на защитата, че описанието не
отговаряло на изискванията на закона като не конкретизирало в достатъчна
степен тези обстоятелства. Видно от намиращото се в раздел „е“ на ЕЗА
описание, обстоятелствата, при които са извършени престъпленията по време,
място и степен на участие на исканото лице са посочени с достатъчна яснота,
което дава възможност на
исканото лице и защитника му да вземат отношение по основателността на
искането на немските съдебни власти, както и да организират защитата си в
настоящото производство.
На следващо място следва да бъде споделено становището на първия съд, че
2
не е налице нито едно от предвидените в чл.39 от ЗЕЕЗА основания за
абсолютен отказ от изпълнение на издадената срещу българския гражданин Г.
И. М. ЕЗА, тъй като престъпленията, за които е издадена не са амнистирани в
Република Българи и не попадат под нейната наказателна юрисдикция, Г. И.
М. към настоящия момент е пълнолетно лице, считано от 16.03.2022г. и не е
осъждана за същите престъпления, за които е издадена ЕЗА с влязла в сила
присъда на български съд или трета държава членка.
Всичко гореизложено налага извода, че формално са налице предпоставките
поисканото за предаване лице да бъде предадено на германските власти.
Апелативният съд обаче счита, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, като откаже предаването на
българската гражданка Г. И. М. на германските съдебни власти и приеме
посоченото в европейската заповед наказание от осем месеца лишаване от
свобода да бъде приведено в изпълнение на територията на Република
България по инициатива на компетентната прокуратура, в случая, с оглед
постоянното местоживеене на българската гражданка в с.Ч., обл.П., от
Окръжна прокуратура - град Пловдив.
Доводите за това на първо място са съобразени със самото изискване на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, защото изправеното пред съда
лице е българска гражданка и има постоянно пребиваване в Република
България.
На следващо място, приемането на наказанието за изпълнение в Република
България на практика няма да доведе до отклонение на поетите от страната ни
международни ангажименти като държава – членка на ЕС, защото санкцията
ще бъде изтърпяна така, както е поискана от издаващата заповедта държава.
Не на последно място, решението на настоящия съдебен състав е
продиктувано и от хуманни съображения, че исканото лице Г. М. в
принципен план следва да бъде настанено в пенитенциарно заведение близко
до неговото местонахождение, за да не се прекъсва социалният контакт
между него и неговите ближни, което обстоятелство значително ще подобри
и благоприятства превъзпитанието и ресоциализирането му в държавата му на
произход.
Спрямо исканото за предаване лице Г. М. следва да продължи да се прилага
мярката за неотклонение "Задържане под стража" до приключване на
цялостната процедура по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване
от свобода по реда на чл.44 ал.10 и ал.11 от ЗЕЕЗА, която мярка в най-пълна
степен би обезпечила изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 44, ал. 8 вр. чл.
40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, ПАС

РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 15/ 12.01.2023г., постановено по ЧНД № 114/2022г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив като ОТКАЗВА изпълнение на Европейска
заповед за арест от 26.10.2022г., издадена въз основа на заповед за арест от
26.07. 2022 г. от Районен съд Саарбрюкен, Р Германия по номер на
преписката 133 VRJs 106/22 въз основа на присъда от 23.10.2019г., влязла в
сила на 31.10.2019г. по номер на преписката 133 Ls 19 Js 295/19 (119/19) за
изпълнение на наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено на
българската гражданка Г. И. М., ЕГН **********.
ПРИЕМА наказанието лишаване от свобода за срок от 8 /осем / по
посочената присъда да бъде приведено в изпълнение в Република България по
реда на чл. 44, ал. 10 -11 от ЗЕЕЗА.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната спрямо исканото за предаване лице Г. И.
М., мярка за неотклонение "задържане под стража" до приключване на
процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от
свобода.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Окръжна
прокуратура - Пловдив на основание чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА във връзка с
чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4