Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 88 03.07.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 58 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А. Х. Т. от гр. Ц. К., ул. *** № **, срещу решение № 1012-16-52/1 от 31.10.2018 год.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане № **********
от 01.07.2018 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е
преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия на
основание §53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КСО и ПМС № 106 от 22.06.2018
год.
Делото е образувано след като с определение № 2693 от
22.02.2019 год. по адм.д. № 865/2019
год. ВАС – Шесто отделение е обезсилил
определение от 17.01.2019 год., постановено в открито съдебно заседание по
адм.д. № 209/2018 год. на Административен съд Разград , с което съдът е оставил
жалбата на Т. против решение № 1012-16-52/1 от 31.10.2018 год.
на ръководителя на ТП на НОИ Разград без движение и е прекратил производството
по делото.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
тъй като административният орган неправилно е отчел размера на подземния
осигурителен стаж, както и неправилно е преобразувал трудовия стаж от първа
категория в такъв от трета категория. Твърди, че подземният му осигурителен
стаж е по-голям от приетия от административният орган и че въобще не е полагал труд от трета категория през живота
си. Според жалбоподателя е налице противоречие
между доказателствата по преписката и оспорения административен акт. Иска от
съда да бъде отменено оспореното решение
и да му се изплати разликата откакто е пенсиониран с лихвите. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответникът по оспорването – ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
С Разпореждане № 020867 от 22.10.1993 год. / л.98
адм.д.209/2018г./ на оспорващият е била отпусната пожизнена пенсия за изслужено
време и старост считано от 15.07.1993 год.
на основание чл. 2, ал. 1, б. „а” от Закона за пенсиите /отм./ във връзка с
ПМС № 40 от 23.08.1968 год. /необнародвано, отменено с ПМС № 30 от
10.03.2000 год. ДВ бр. 21/2000 г./.
От 10.07.1996 год. му е отпусната и добавка по чл. 46,
ал. 4 от Закона за пенсиите /отм./ - виж разпореждане на л. 86, като от
05.07.1999 год., до настоящия момент тя
е в размер на 33.30 лв.
С разпореждане № ********** от 03.07.2000 год. /л.82 от адм.д.209/2018г./
пенсията на оспорващия служебно е преизчислена считано от 01.01.2000 год. на
основание § 7 от ПРЗ на КСО на 145,72 лв.
и към нея е включена добавката от 33,3 лв. по чл. 46, ал. 4 от ЗП
/отм./.
До 18.05.2005 год. индивидуалният коефициент на
оспорващия по подадения от него период за изчисляване е бил определен на
1,990. На 18.05.2005 год. оспорващият е
подал молба за определяне на нов размер на пенсията въз основа на новопосочен
период и допълнителен осигурителен стаж,
придобит след пенсионирането /л.60/. Въз основа на подаденото от оспорващия
заявление с посочен нов период му е определен индивидуален коефициент в размер
на 2.215 считано от 18.05.2005 год. /
виж л. 56/ . С разпореждане № **********
от 03.10.2005 г. /л.48 от
адм.д.209/2018г./ пенсията на оспорващият е преизчислена при индивидуален
коефициент 2.215 при осигурителен стаж
по чл. 104, ал. 3 от КСО от 8 г. 7 м. и 24 дни, осигурителен стаж от II категория труд
8 г. 2 м. и 5 дн. Осигурителен
стаж от III категория труд 6 г. 7 м. и 24 дн. или приравнен към III категория 42 г.
9 м. и 27 дни.
С разпореждане № РА-148 от 06.03.2007 год. /л.35-36
адм.д. 209/2018 г./ е поправено
разпореждане № ********** от 12.02.2007
год. /л.37-38 адм.д. 209/2018 г./ като е прието, че от 08.06.2004 год. осигурителния стаж на
оспорващия е както следва : от I категория по чл.104, ал. 3 от КСО - 9 г. 1 м. и 2 дн.; от II категория
- 7 г. 6 м. и 12 дни; от III категория -
6 г. 1 м. и 9 дни или превърнат към III
категория - 42 г. 9 м. и 15 дни и от
18.05.2005 год. личният му коефициент се изменя от 1,990 на 2.215.
С Разпореждане № ********** от 21.05.2007 г. /л.33 от
адм.д. 209/2018 г./ пенсията на оспорващия е изменена, като е зачетен
осигурителен стаж както следва: от I ва
категория по чл. 104, ал. 3 от КСО – 9 г. 1 м. и 2 дни; от II категория – 7 г. 06 м. и 12 дни и от III категория 6 г. 10 м. и 29 дни или превърнати към III категория – 43 г. 7 м. и 2 дни.
С разпореждане № ********** от 01.10.2008 г. /л.28 от
адм.д. 209/2018 г./ на основание § 7а
от ПЗР на КСО пенсията на оспорващия считано от 01.10.2008 год. служебно е
преизчислена при средномесечен осгурителен
доход за 2007 год. от 398,17 лв. и индивидуален коефициент 2.115.
С разпореждане № ********** от 01.04.2009 г. /л.27 от адм.д. 209/2018 г./ на основание § 22з, ал. 2 от ПЗР на КСО
пенсията на оспорващия считано от 01.04.2009 год. е преизчислена служебно
без да се променя доходът, върху който е изчислена.
Пенсията на оспорващия е индексирана и осъвременявана съобразно действащото в
страната законодателство.
С разпореждане № ********** от 01.07.2018 год. /л. 19/
ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ Разград е преизчислил на основание § 53,
ал. 2 от ДР на Закона за изменение и допълнение на КСО / ДВ бр.61/2015 год./ /
отм. с § 3, т. 26 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г. ДВ бр. 102/2018
г./ пенсията на оспорващия и като по-благоприятна на основание ал. 3 от същата разпоредба е
определил считано от 01.07.2018 год. нов размер от 577,43 лв. плюс добавката по
чл. 46, ал. 4 от ЗП /отм./ в размер на 33.30 лв.
Съдът приема, че разпореждането е връчено на оспорващия на 07.09.2018 год. На
бланката на разпореждането л. 19, е посочено, че оспорващият е получил
разпореждането на 07.07.2019 год., но съдът счита, че оспорващият Т. е допуснал техническа грешка
при изписване на месеца. На самата бланка на разпореждането е положен входящ
печат от деловодството на ТП на НОИ Разград, в който е посочена датата
07.09.2018 год., Освен това изрично е посочено, че бланката е разпечатана на
07.09.2018 год. в 10:00 часа, т.е. няма как оспорващият да се е подписал на
тази бланка на 07.07.2018 год., след като тя е разпечатана на 07.09.2018
год. Ето защо съдът приема, че
разпореждането е връчено на 07.09.2018 год. и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1
от КСО оспорващият го е обжалвал пред ръководителя
на ТП на НОИ Разград /л. 17./.
С решение № 1012-16-52/1 от 31.10.2018 год.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград е оставил жалбата без уважение и е
потвърдил обжалваното разпореждане. В решението си административният орган е
приел, че оспорващият има превърнат към трета категория осигурителен стаж в
размер на 43 г. 7 месеца и 5 дни.
Посочил е, че в настоящото
производство индивидуалния коефициент на оспорващия неможе да бъде променян.
Посочил е правните норми, регламентиращи
преизчисляването на пенсията му по § 53 от ДР на Закона за изменение и
допълнение на КСО /отм./, начина на преизчисляване на пенсията, както и че
размерът на пенсията му е правилно
преизчислен в по-благоприятния вариант и е отхвърлил жалбата му. Решението е
връчено на 06.11.2018 год., а жалбата срещу него е депозирана на 19.11.2018
год.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице дава заключение, че индивидуалният
коефициент на оспорващия Т. е правилно изчислен, съобразно подадените от него данни и посочени периоди. За посочения от него последен период 11.06.1987 год. – 23.03.1991 год. този
коефициент е 2,215. Осигурителния стаж на оспорващия от Първа категория е 9 години, 1 месец и 2
дни, което е признат и за подземен
осигурителен стаж. От втора
категория осигурителния стаж на Т. е 7
год. 6 месеца и 12 дни от които 6 г. 6.м. и 14 дни преди пенсионирането му и 11
месеца и 28 дни след пенсионирането му. Осигурителния стаж на Т. от трета
категория е равен на 6 години, 10 месеца и
29 дни, от които 5 г. 2м. и 13 дни преди пенсиониране и 1 г. 8 м. и 16
дни след пенсиониране.
Според вещото лице размерът на общия осигурителен стаж на оспорващия от III категория, след превръщането на този от I и II към III, е
равен на 43 години 7 месеца и 5 дни. Вещото лице заявява, че в изчисления от нея осигурителен стаж на Т. не
е включен осигурителният стаж, посочен в Удостоверение изх. № 10 от 01.04.2019
год., издадено от ЗКПУ „Торлак” гр. Цар
Калоян и Удостоверение УП – 2 с изх. № 17 от 19.08.2005 год., издадено от АПК
„Бели лом” с. Писанец / в заключението грешно е посочен гр. Цар Калоян и
годината 2019 вместо 2005 /, представени от оспорващия в съдебно заседание от
13.05.2019 год. Причините за това са, че тези документи не се намират в преписката
и регистрите на ТП на НОИ Разград. По
отношение на осигурителния стаж в
АПК „Бели лом” за периода 13.05.1997 год. до 18.09.1997 год. , оспорващият е
бил уведомен с писмо от 03.08.2005
година /л. 51/да представи заверена осигурителна книжка за да бъде
зачетен стажът, но той саморъчно е декларирал, че не може да представи такава,
тъй като липсват ведомостите.
Вещото лице заключава, че размерът на пенсията на Т., преизчислена по реда на § 53, ал. 2 от ДР на
ЗИД на КСО /отм./ , съобразно съдържащите с в пенсионната преписка данни, е
577,43 лв. и е по-голям от преизчислената пенсия по реда на ал. 3 от същия
параграф, която е 577,40 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и като пълно, ясно и обосновано се кредитира от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1
от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания.
Съдът намира, че при издаване на оспореното решение не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният орган е постановил
решението си след като се е съобразил с представените от оспорващия в ТП на НОИ
Разград писмени доказателства и данни, изследвал е всички обстоятелства от
значението за случая и е обсъдил всички възражения на оспорващия, посочени в
жалбата му до ръководителя на ТП на НОИ.
По отношение на съответствие на оспорения
административен акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно действалата към момента на постановяване на
оспорения акт разпоредба на § 53, ал. 1
от ДР на ЗИД на КСО / ДВ бр.61/2015 год.
отм./ от 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5,
пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. Според ал. 2 на същата
разпоредба пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в
която процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо
достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година,
следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение
четвърто. Преизчисленият размер се определя, без да се променя доходът, от
който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и
индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на
пенсията. С ал. 3 на разпоредбата е предвидено, че когато преизчисленият по
реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди
преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето,
пенсията се определя в по-високия размер.
Според чл. 70, ал. 1, изречение 4 от КСО /редакция по
ДВ бр. 99/2017/ процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на
използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на
осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.
С чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 год. стойността на процента по чл. 70, ал. 1 от КСО е 1,169 %.
Съгласно разпоредбата на §53, ал. 2, изречение трето от ДР на ЗИД на
КСО / ДВ бр.61/2015 год. отм./, преизчисленият размер се определя, без да се
променя доходът, от който е изчислена пенсията, т.е. не се променя индивидуалния коефициент и средно месечният
осигурителен доход. Следователно в случая на оспорващия Т. доходът върху който следва да се преизчисли пенсията му е 881, 95 лв. Този доход е равен на средно месечния доход за 2007 год., който е
398,17 лв., съгласно чл. 102, ал. 4 от КСО във вр. с §7а от ПЗР на КСО, умножен по индивидуалния му
коефициент 2.215. Съгласно заключението на вещото лице осигурителният стаж на
оспорващия, съобразно представените от него в ТП на НОИ данни, находящи се в
пенсионната преписка, превърнат към трета категория, е равен на 43 години 7
месеца и 5 дни, а размерът на пенсията му, преизчислена по реда на § 53, ал. 2
от ДР на ЗИД на КСО / ДВ бр.61/2015 год.
отм./ е равен на 577,43 лв. и е по – висок от този по ал. 3, който е
равен на 577,40 лв.
С оглед на цитираните по-горе правни норми и
съобразявайки се със заключението на вещото лице, неоспорено от страните, съдът
приема, че към момента на издаване на оспорения административен акт,
същият съответства на материалния закон
съобразно фактите, установени в административната преписка.
По изложените по-горе съображения съдът намира
твърденията на оспорващия, че размерът на осигурителния му стаж по чл. 104, ал.
3 от КСО е неправилно определен и че
неправилно осигурителният му стаж
от първа и втора категория е превърнат в
такъв от трета категория за
неоснователни и недоказани. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
осигурителния му стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО, както и превръщането му към
трудов стаж от трета категория, са
правилно изчислени. Според нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /ДВ бр. 21/2000 г./ при
осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от първа и втора
категория се превръща в осигурителен стаж от трета
категория по реда на чл. 104, ал. 2 - 9 КСО.
Твърденията на оспорващия, касаещи професионалното му заболяване са неотносими към
правния спор и не следва да бъдат разглеждани.
Въпреки изложеното по-горе обаче, съдът намира, че в
настоящия случай оспореното решение е неправилно с оглед на новоустановените в
хода на съдебното производство факти от значение за правния спор и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
В хода на
съдебното производство и преди приключване на устните състезания оспорващият
е представил и съдът е приел като доказателства
Удостоверение изх. № 10 от 01.04.2019 год., издадено от ЗКПУ „Торлак” гр. Цар Калоян и Удостоверение
УП – 2 с изх. № 17 от 19.08.2005 год., издадено от АПК „Бели лом” с. Писанец.
Същите удостоверяват осигурителен стаж, придобит от оспорващия след пенсионирането му, който не е взет
предвид от административния орган при
постановяване на оспореното решение. Дори да се приеме, че второто удостоверение е
съществувало към датата на постановяване на оспореното решение и за него не е
приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, то Удостоверение изх. № 10 от 01.04.2019 год.
е писмено доказателство създадено след постановяване на решението и попада в
хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК.
Представените едва в съдебното производство доказателства след издаване на оспорения
административен акт са от значение за правния спор, тъй като удостоверяват
допълнителен осигурителен стаж, който не е взет предвид от административния
орган и който влияе върху размера на пенсията при преизчисляването ѝ по
реда на §53, ал. 2 от ДР на ЗИД на КСО /
ДВ бр.61/2015 год. отм./.
Ето защо към момента на настоящото произнасяне,
отчитайки новоустановените обстоятелства
и преценяйки оспорения акт през призмата на тези обстоятелства, съдът намира същият за неправилен като постановен в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне. При новото
произнасяне административният орган следва да
се съобрази с представените по делото нови доказателства.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, което е своевременно направено е
основателно и доказано до размер на 200 лв. платено възнаграждение за вещо
лице. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие в който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платимо по банков път,
но не е представен документ за плащане на договорената сума, поради което съдът
приема, че разноските за адвокатско възнаграждение не са доказани и не следва
да се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-52/1 от 31.10.2018 год.
на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
– Разград и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 01.07.2018 год. на
Ръководителя на пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на А. Х. Т. от гр. Ц. К., ул. *** № ** сумата от 200
лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/