Решение по дело №319/2015 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  246

 

гр. Стара Загора, 16.12.2015г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :

       

при секретар   С.Х.                                                                                 и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 319 по описа за 2015г, за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.203 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба, уточнена на 11.08.2015г (с молба вх.№2608) и в съдебно заседание на 27.10.2015г, подадена от М.Г.Д. ***, с която е предявен иск за обезщетение за вреди, съединен с оспорване като незаконосъобразен на индивидуален административен акт —принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 10.06.2015г от служители на ОД на МВР Ст.Загора спрямо лек автомобил м. „Пежо” 206 рег.№ СТ 1792 СХ.   Оспорването е съединено с иск срещу Община Стара Загора за присъждане на сумата 61.20лв—обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразните действия на общински служители по прилагането на ПАМ репатриране, ведно със  законна лихва за забава от датата на плащането 10.06.2015г и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че на 10.06.2015г, около 10:30ч управляваният от ищеца  лек автомобил марка „Пежо” модел 206, рег.№ СТ 1792 СХ, който бил паркиран на ул.”Д.Наумов”, гр.Стара Загора на 20-25м северно от пресечката с ул.”Боруйград”, бил репатриран от екип за отстраняване на неправилно паркирани автомобили.  Още по време на вдигане на автомобила отишъл на място и поискал репатрирането да бъде преустановено, но служители от екипа му отказал. Колата била откарана на наказателен паркинг, откъдето, за да я вземе, заплатил такса „отговорно пазене” в размер на 1.20лв и такса „репатриране” в размер на 60.00лв. Счита, че ответникът Община Стара Загора не е имал законово право да репатрира автомобила, тъй като тона е направено в нарушение разпоредбите на Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на община Стара Загора и Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и в резултат на налагането й е претърпял вредите, обезщетение за които претендира в настоящото производство.

Първоначално по молбата е образувано гр.д.№ 3344 по описа за 2015г на РС Стара Загора, което с Определение № 1952 от 09.07.2015г е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд Стара Загора.

 

         Ответникът по жалбата —Старши полицай в звено „Общинска полиция” при ОД на МВР Стара Загора К. Христов Кръстев, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Алексиев изразява становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й.

Ответникът по иска за вреди — Община Стара Загора, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител по делото мл.експерт Иванов оспорва предявения иск за имуществени вреди като недопустим, а по същество - неоснователен и недоказан. Намира оспорването за недопустимо, с оглед подаване на жалбата след преклузивния срок (14 дни). Отделно излага съображения за неоснователност на жалбата, като счита приложената ПАМ за законосъобразна, с оглед допуснато от ищеца нарушение на забраната за паркиране от ляво на улица с еднопосочно движение. Поддържа неоснователност на иска срещу Община Стара Загора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по съображения, че не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ. Моли производството да бъде  прекратено или искът да бъде отхвърлен.

Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.06.2015г по разпореждане на старши полицай К. Христов Кръстев е репатриран паркираният лек автомобил м.”Пежо” модел 206 № СТ 1792 СХ, с водач М.Д. – жалбоподател по делото. От фактическа страна така наложената ПАМ е обоснована с паркиране на МПС на 10.06.2015г в 10:20ч на лява пътна лента на ул.”Д.Наумов” /визиран е „чл.57 ал.1 т.6”—вероятно Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на община Стара Загора, съгласно Докладна записка № 685/11.06.2015г на ст.полицай звено „Общинска полиция” при ОДМВР гр.Стара Загора на л.26 по делото и са направени снимки дата и час „10.06.2015 10:16” /л.27-л.34/.

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 61.20лв, включваща 1.20лв такса „отг.пазене” и 60лв такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 10.06.2015г 11:22ч., издаден от Община Стара Загора4, обект „Наказателен паркинг СБА” /л.7 от гр.д.№ 3344 по описа за 2015г на РС Стара Загора/.

На 11.06.2015г М.Д. и Руси Русев подали жалба  по електронната поща до Заместник-кмета на Община Стара Загора по общинска собственост, стопанска политика, транспорт и екология против действията на полицейските служители по репатрирането на автомобила му /л.10/. По жалбата е извършена проверка и е изпратен отговор с писмо изх.№ 10-11-6952/ 16.06.2015г, в което е отразено извод, че действията на общинските служители по репатрирането и освобождаването на автомобила в случая са били законосъобразни /л.21-23 от гр.д.№ 3344 по описа за 2015г на РС Стара Загора/. След този отговор кореспонденцията с Община Стара Загора продължава Руси Русев.

 

 Между страните не е спорно мястото и начина на паркиране на лекия автомобил на жалбоподателя на 10.06.2015г, а именно — лява пътна лента на ул.”Д.Наумов” в гр.Стара Загора /гледано от северна посока/, която улица към този момент фактически е била затворена за движение поради изкоп в северната й част. Обявено е за безспорно също обстоятелството, че ул.”Д.Наумов” е еднопосочна като е забранено движението в посока север и в участъка няма знак, указващ за прилагането на ПАМ от вида на оспорената /протокол от с.з. на 27.10.2015г/.

 

По делото е приложена преписката по налагане на обжалваната ПАМ и са  събрани гласни доказателства.

Свидетелят Руси Русев – колега на ищеца твърди, че на 10.06.2015г разтоварвали строителни материали от процесния служебен автомобил, който бил паркиран от източната страна на ул.”Димитър Наумов” на около 20.25м северно от ул.”Боруйград”. Според свидетеля ул.”Димитър Наумов” фактически е била затворена за движение поради изкоп в северната й част и паркираният автомобил нямало как да затруднява движението. Когато тяхна колежка ги уведомила, че автомобилът ще бъде вдигнат, ищецът Д. и лицето Томов веднага отишли. Помолили репатрирането да бъде преустановено още докато автомобилът бил на земята. В показанията си разпитаният като свидетел друг колега на ищеца - Вельо Бонев, заявява, че пътувал в автомобила до паркирането му на ул.”Димитър Наумов”. Влезли на улицата срещу забранителния знак, защото от другата страна нямало достъп. Качили в блока разтоварените от автомобила материали и на слизане видели, че служители с репатратор ще го вдигат. Помолили да го оставят, понеже все още бил на земята, но един от служителите обяснил, че след като са направени снимки, това е невъзможно. Заедно отишли до наказателния паркинг, където Мирчев заплатил таксите за освобождаване на автомобила.

Свидетелката Дарина Сарафска дава идентични показания относно местоположението на паркирания служебен автомобил. Счита с оглед позицията му, че е навлязъл в улицата от юг на север, но не е пречил на движението.Тя помолила служителите с репатратора да изчакат щофьора и чула, че Д. е слязъл при тях, но не е присъствала на останалите събития. Потвърждава, че на улицата има забранителен знак за движение на север и липсва знак, предупреждаващ за принудително отстраняване на автомобили. В същия смисъл са показанията на свидетелката Даниела Паунова.

В показанията си специалистът по обществен ред в звено „Общинска полиция” към Община Стара Загора В.В., разпитан в качеството на свидетел, при предявяване снимков материал твърди, че помни случая - автомобилът е бил паркиран забраненото платно на ул.”Димитър Наумов”. След като полицаят установил, че е неправилно паркиран, им нередил да го отстранят. В момента на репатриране водачът не бил там. Слезли хора от блока, когато колата вече била вдигната на репатратора. Според свидетеля по действащата към този момент наредба на Община Стара Загора те нямали право да освободят автомобила на място, щом вече е качен на репатратора. Не си спомня откога е в сила нова разпоредба, която им дава право да го свалят на място.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспорения акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо че прилагането на ПАМ по чл.171 т.5 „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането —10.06.2015г, по делото няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца— т.е. до 10.08.2015г. Жалбата е подадена на 08.07.2015г пред районния съд, но с оглед разпоредбата на чл.135, ал.2 АПК това действие запазва силата си и тя се явява подадена в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Стара Загора, в частност ул.”Димитър Наумов”, са общинска собственост. Със Заповед № РД-25-472/ 13.03.2012г на Кмета на Община Стара Загора (л.25) полицейските служители от звено „ООР”община при ОД МВР (сега звеното е с наименование „Общинска полиция”) са определени да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна на интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши полицай” в „Общинска полиция”-Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. Задачите, възложени му с утвърдената длъжностна характеристика, включват и тези да осъществява „контрол на безопасността на движението”, „контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет” /л.49-50/. С оглед изложеното, обжалваната ПАМ  е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б”б”  от ЗДвП.

 

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. Понеже ПАМ от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени следства, включително снимков материал, какъвто е приложен към преписката.

 

            При прилагането на обжалваната принудителна мярка съдът констатира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от реда за провеждане на оперативните дейности по репатриране, регламентиран в чл. 55 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. От представените по делото доказателства се установява, че, прилагането на оспорената мярка е предприето след установено от компетентния полицейски служител нарушение на правилата за паркиране, обективно онагледено в снимков материал; репатриращия екип е действал в надлежен състав, но  процесът на репатриране не е прекратен при настъпване на предвиденото условие за това. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.6 от Наредбата /изм. Решение № 1776 от 30.04.2015г/, такова условие представлява идване на водача на неправилно паркирания автомобил на място преди потегляне на специализирания автомобил. Показанията на всички свидетели сочат еднозначно, че репатраторът още е бил на място, когато водачът Д. е поискал преустатовяване на принудителното преместване.

 

 На следващо място ПАМ е разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.  

         В случая не е спорно,  че на мястото, на което е бил паркиран лек автомобил м.”Пежо” модел 206 № СТ 1792 СХ, не е имало поставени пътни знаци, обозначаващи забрана за паркиране и съответно, че това място не е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство.  Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната ПАМ. По делото нито се твърди, нито има данни, че МПС е било паркирано по начин, създаващ опасност за другите участници в движението. Наличието на такава опасност не се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо съдът приема, че липсва и втората хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

          В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание за репатрирането „чл.57, ал.1, т.6”.  В чл.57, ал.1 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, са предвидени хипотези, при които се прилага принудителното отстраняване на паркирани в нарушение МПС, вкл. по начин, че спира или затруднява движението по улицата или  тротоарите —т.6. От цитираното отбелязване, съпоставено със свидетелските показания на общинския служител —свидетелят В., , може да  се изведе, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира с чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицаят, наложил ПАМ, е имал предвид, че паркираният автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Но нито събраните гласни доказателства, нито снимковият материал сочат, че паркираното МПС затруднява или може да затрудни преминаването на другите участници в движението. А законът свързва прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, която е форма на държавна принуда, единствено в изрично и изчерпателно изброените случаи. Ето защо само по себе си допуснато нарушение на правилата по ЗДвП не е предпоставка за прилагане на посочената ПАМ. В този смисъл релевираното от ответника по жалбата като допуснато от М.Д. нарушение на чл.94, ал.3от ЗДвП или на чл.94, ал.4 от ЗДвП и доколкото ттова нарушение не се изрично предвидено в хипотезата на чл. чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, не може да се приеме, че представлява основание за прилагането на ПАМ. Още повече, че по делото няма никакви данни за такова нарушение на М.Д. да е съставен акт за установяване на административно нарушение и да е издадено наказателно постановление. От друга страна не бе доказано по категоричен начин, че на мястото и по начина, по който е било паркирано МПС на жалбоподателката, на 22.11.2014г. са били създадени конкретни обективни пречки за движението по улицата и че е било затруднено преминаването на другите участници в движението.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е материално незаконосъобразна, при издаването й е допуснато съществено процесуално нарушение и тези пороци обуславят отмяната й.

 

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на индивидуален административен акт (устно разпореждане за прилагане на ПАМ) по реда на чл. 145 - 178 от АПК,. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред  /чл.204, ал.1 от АПК/.

 

Разгледан по същество, обективно съединеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, е основателен и доказан.

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение  на административна  дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

       Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинени имуществени вреди също е налице.  Твърдените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такса „отг.пазене” и такса „репатриране”, се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадената ПАМ. Заплащането на претендираните  суми -1.20лв за такса „отг.пазене” и 60лв такса за такса „репатриране” от ищеца, е доказано по делото с представения фискален бон от 10.06.2015г 11:22ч и показанията на свидетеля Русев.  По тези съображения ответникът Община Стара Загора, в чийто бюджет са постъпили сумите и това обстоятелство не се оспорва, следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца ведно със законната лихва от датата на прекратяване на увреждането, а именно от 10.06.2015г.

 

 При този изход на спора всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати поравно на М.Г.Д. *** разноските по делото в общ размер на 310лв, от които 300лв адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено по договор за правна помощ № 081940/ 05.07.2015г и държавна такса в размер на 10лв, какъвто размер е единствено дължим по чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

  ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.Д. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 10.06.2015г спрямо лек автомобил м. „Пежо” 206 рег.№ СТ 1792 СХ от старши полицай в звено „Общинска полиция” при ОД на МВР Стара Загора, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

   

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д. ***, ЕГН ********** ***, сумата 61.20 /шестдесет и един лв и двадесет ст/ лв, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт — принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” разпоредена на 10.06.2015г спрямо лек автомобил м. „Пежо” 206 рег.№ СТ 1792 СХ.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д. *** ЕГН **********,*** сумата 155 лв /сто петдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д. ЕГН ********** *** сумата 155 лв /сто петдесет и пет/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: