Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260664
гр.
Пловдив, 07.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА
ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4926/2020
г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 411
от 03.06.2020 г. на П.И.Т.– Началник РУ към ОД на МВР
Пловдив, 03 РУ,
с което на К.Х.А.,
ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.424, ал.5, пр.2 от НК и чл.218б от НК
– глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.194, ал.1 от НК.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че същото е немотивирано,
незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което се иска отмяната на наказателното
постановление.
Жалбоподателят
К.А., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.Т.А.,
който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление и иска
присъждане на направените от клиента му разноски.
Въззиваемата
страна – 01 РУ на МВР
при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по
делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят К.Х.А. работел като ** в „**. Там работел и Р.С.Ч.– негов колега, на същата длъжност.
На 14.12.2018 г. двамата били на работа за времето от 08.00 до 16.00 часа в цех
/технологично звено/ „Сребродобив“. Като ** Ч.следвало да загребва и отстранява
натрупан окис, който се отстранявал като отпадък. На два пъти обаче през деня Ч.заедно
с окиса загребал и сребросъдържащ материал, който бил в разтопено състояние и
го хвърлил в контейнера за отпадък. След като изстинал този материал придобил
формата на неправилно парче метал, като по този начин били получени четири
парчета. Те били взети от Ч., който на два пъти ги изнесъл. Първият път бил
сам, а на втория път бил подпомогнат от К.А., който виждайки действията на
колегата си решил да се включи. Парчетата двамата поставили на един от
фотьойлите в стаята за почивка и ги покрили с възглавница. Същия ден, около
15.00 часа била извършена рутинна проверка на стаите за почивка от служители на
охранителната фирма и намерени приготвените за изнасяне парчета съдържащи
сребро. Била извършена проверка на записите от охранителните камери в обекта и
било установено, че на същите са записани действията на жалбоподателя А. и
колегата му Ч.. По случая било образувано досъдебно производство №973/2018 г. по описа на 01 РУ на МВР при ОД на МВР
Пловдив. В хода на същото било установено, че стойността на парчетата съдържащи
сребро е 531.80 лева. А. и Ч.били привлечени към наказателна отговорност, като
им били повдигнати обвинения по чл.195, ал.1, т.5 и т.6 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК. Наказателното производство спрямо тях било прекратено с
постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 09.03.2020 г., като
прокурорът приел, че в конкретния случай са налице данни за престъпление по
чл.195, ал.4 вр. ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК осъществено от всеки от обвиняемияте, но доколкото е налице маловажен случай
и предметът на престъплението е със стойност под две минимални работни заплати
за страната към датата на деянието, следва да се приложи разпоредбата на
чл.218б, ал.1 от НК. След влизане в сила на постановлението за прекратяване,
копие от него, ведно с преписката били изпратени на началника на 01 РУ, който
издал процесното НП, в което приел че е извършено нарушение на чл.194, ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, оправомощителна заповеди, материалите по пр.пр. 11421/2018 г. по описа на РП Пловдив.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При
така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Макар
и да е безспорно установено, че жалбоподателя К.Х.А. е извършител /което не се спори и от
самия него/ на престъпление кражба, и че за това деяние са били налице
основанията за налагане само на административно наказание – глоба по реда
на чл. 218б от НК, то
настоящата инстанция прие, че следва да отмени наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН указва,
че административнонаказателното производство не се образува със съставянето на
акт, когато производството е прекратено от съд или прокурор и е изпратено на
наказващия орган. В рамките на своите правомощия административно – наказващият
орган е пристъпил към издаване на наказателно постановление въз основа на
постановлението на РП Пловдив от 09.03.2020 г., но издаването на
постановлението е сторено в разрез с изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Именно нормата
на чл. 57, ал.1 от ЗАНН сочи
какви реквизити трябва да съдържа наказателното постановление като в т.5 са
изброени – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Това задължение в случая не е изпълнил административно –
наказващият орган, с което е ограничил правото на защита на санкционирания да
разбере за какво точно е подведен към административна отговорност. Излагането
на обстоятелствата на нарушението /в конкретния казус – инкриминирано деяние
по чл. 195,
ал.4 вр.
ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК/ от страна на прокурора в неговия
акт не освобождава административно – наказващият орган да изпълни задълженията
си така както му вменява чл. 57, ал.1 от ЗАНН при издаването на
наказателното постановление. В конкретния
случай се сочи време и място на отнемане на вещта, каква по вид е същата и на
каква стойност е, но не се сочи в описанието на нарушението никъде, че случаят
е маловажен. Това обаче е
обстоятелство, без което
не би могло да се стигне до извод че е изпълнен състава на кражбата и то в
хипотеза позволяваща приложението на чл. 218б от НК. Това неизпълнение от страна
на административно – наказващият орган се преценя от съда за съществено
процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо
отмяната му изцяло като незаконосъобразно.
Отделно
от това следва да се отбележи че хипотезата на чл. 218б от НК се прилага само и
единствено тогава когато има извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК и по чл.195, ал.4,
що се отнася до квалифицираните
състави на кражбата, какъвто е и конкретния случай /с оглед приетата
фактология в постановлението за прекратяване на наказателното производство/.
Посочената ал. 4, на член 195 от НК,
урежда маловажния случай на кражбата
при квалифицираните състави на престъплението кражба.
Единствено при него е възможно прекратяване на наказателното производство и
налагане на административно наказание по реда на чл. 218б от НК, и то при положение че са
налице останалите изискуеми предпоставки посочени в разпоредбата на чл. 218б от НК. Видно е че наказващия орган
не е включил признака "маловажен случай" в словното описание на
извършеното нарушение и е наложил административно наказание за деяние извършено
от жалбоподателя по чл. 194, ал. 1 от НК, при което чл. 218б от НК е неприложим. В НП е
посочено, че било извършено нарушение на чл. 194, ал. 1 НК. Тази правна квалификация обаче е неправилна,
доколкото в конкретния случай правилна правна квалификация е чл. 195, ал.4 вр. ал.1, т.6 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 218Б НК предвижда възможност за реализиране на
административно-наказателната отговорност на дееца единствено за деяния
по чл. 194, ал. 3 НК, по чл.195, ал.4 от НК, но не и по чл. 194, ал. 1 НК.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на осн. чл.63,
ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от
жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 300
лева, като са на лице доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар
при имуществена санкция в размер на 100
лева е 300 лева.
С оглед на това и следва да бъде уважено искането на
процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане на направените
разноски по делото и да бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 411
от 03.06.2020 г. на П.И.Т.– Началник
РУ към ОД на МВР
Пловдив, 03 РУ,
с което на К.Х.А.,
ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на
основание чл.424, ал.5, пр.2 от НК и чл.218б от НК
– глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.194, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателят К.Х.А.
направените разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.