Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 31.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в
открито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №598 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
жалба на Р.Г.Х. – Г. ***, срещу Предписание №5/14.07.2020г., издадено от
Заместник-кмета на Община Казанлък. С жалбата се поддържат всички основания за
незаконосъобразност на акта по чл.146 от АПК. С допълнителна молба се сочи, че
предписанието противоречи на материалния закон, тъй като не са налице
предвидените материалноправни предпоставки за издаването му и същото е неясно
формулирано. В представено по делото писмено становище се излагат съображения,
че предписанието е издадено при неспазване на установената форма, тъй като не е
посочен адресата му. Обосновава се, че разпоредените с предписанието действия
са взаимноизключващи се. В заключение се сочи нарушение на чл.6 от АПК при
издаването му. Моли се съда да отмени издаденото предписание. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Заместник-Кмет по инфраструктурата, строителство, екология и
транспорт на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва подадената жалба. В представено по делото писмено становище сочи, че с
евентуалната отмяната на предписанието, с което е разпоредено преместването или
отсичане на дървото, ще продължи да се руши къщата и оградата в съседния имот.
Заявява, че от фактическа страна е установено по безспорен начин от
административния орган, че процесното дърво отговаря на чл.52 от ЗС и чл.195,
ал.5 от ЗУТ. Излага съображения, че собственикът на дървото не оспорва
констатациите в констативния протокол и не дава доказателства по отношение на разпоредителната
част от предписанието. Моли се съда да отхвърли подадената жалба.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 23.06.2020г. от
специалист КБО при Общинска администрация – Казанлък, във връзка с подадено искане,
е извършена проверка в гр.Шипка, ул.Комсомолска №1. При проверката е
установено, че в двора на ул.Комсомолска
№3 има едно орехово дърво, което е на по-малко от 50 см от къщата на
съседния имот, намиращ се на ул.Комсомолска №1. Дървото е високо и клоните му
са в покрива на съседната къща и го рушат, а кореновата система подкопава
основаните на къщата и прилежащата към нея стопанска постройка и нанасят
материални щети. Установеното при проверката е обективирано в констативен
протокол, като в същия е посочено, че трябва да се предприемат действия за
отсичане на дървото (л.6).
По повод
изготвения констативен протокол, от Заместник-Кмета по инфраструктурата, строителство,
екология и транспорт на Община Казанлък, е издадено оспореното в настоящото
производство Предписание №5/14.07.2020г., адресирано до Р.Х., с което на
основание чл.52 от Закона за собствеността и чл.94, ал.2, т.3 от Наредба №7 от
22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони е предписано следното: Да се премахне/премести 1
бр. орех, намиращ се в УПИ III-169, в
землище на гр.Шипка, засаден на разстояние по-малко от 1,5 метра от дворищно
регулационната линия, като насаждението следва да бъде на отстояние не по-малко
от 1,5 метра от границите на съседния имот, поради това, че същото представлява
високо дърво по смисъла на чл.52 от Закона за собствеността. С предписанието е
определен срок за премахването – 31.09.2020г., като не е указано пред кой орган
и в какъв срок същото може да бъде обжалвано.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.В.Д.. В показанията си
свидетелят сочи, че процесното дърво се намира на самата границата между нейния
имот и имота на жалбоподателката и причинява щети по оградата и по покрива на
сградата, находяща се имота й. Заявява, че преди четири-пет години покривът на
тази сграда е бил съборен от клоните на ореха и се наложило изцяло да бъде
подменен. Твърди, че в момента самата ограда, която е каменна зидария, цялата е
пропукана от корените на дървото, като корените влизали и в нейния имот и
надигали настилката. В заключение сочи, че са молили много пъти съседите през годините
да премахнат дървото, но те им казвали, че то не пречи.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че
жалбата е подадена в двумесечния срок, съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, тъй като в предписанието не е указано пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва същото. Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация и интерес от оспорването, доколкото именно по отношение на него е
създадено задължение и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима (този смисъл е и
Опр.№697/20.01.2021г. по адм.дело №114/2021г. на ВАС).
Разгледана по
същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Актът е издаден
от материално и териториално компетентен орган - Заместник кмета на Община Казанлък
по инфраструктура, строителство, екология и транспорт, на основание надлежно делегирани му правомощия със Заповед № 24/08.01.2020г.
на Кмета на Община Казанлък (л.16), с която на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, кметът на общината предоставя правомощия на заместник-кмета на Община
Казанлък по инфраструктура, строителство, екология и транспорт, да подписва
разрешения за отсичане и кастрене на дървета.
Оспореното
предписание е постановено в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен,
като в мотивите органът е посочил фактическите основания за издаването му
(наличие на 1 бр. орех, намиращ се в УПИ III-169, в землище на гр.Шипка, засаден на разстояние
по-малко от 1,5 метра от дворищно регулационната линия, като насаждението
следва да бъде на отстояние не по-малко от 1,5 метра от границите на съседния
имот) и правното основание за издаването на предписанието
(разпоредбите на чл.52 от Закона за собствеността и чл.94, ал.2, т.3 от Наредба
№7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони), които кореспондират помежду си.
Но
подлежащата на изпълнение разпоредителна част на предписанието не съответства
на изискването към формата й по чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Същността на всеки административен акт е неговата
разпоредителна част – тази, с която органът определя правата или задълженията,
начина и срока за изпълнението. В случая разпоредителната част на предписанието
не индивидуализира в достатъчна степен обективните предели на възложените на
адресата задължения, тъй като предписва „премахване/преместване“ на процесното
дърво. В нормата на чл.52 от
ЗС в главата ограничения на правото на собственост, изрично е посочено, че
кметът на общината е компетентен да разреши отсичането на клоните и корените,
простиращи се в съседния имот, както и преместването на дървото, но не и
премахването му. Цялостното премахване на насаждение със заповед на кмета на
общината е предвидено в производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ, каквото очевидно в
настоящия случай не е проведено. Тази разпоредба предвижда, че „Кметът на
общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими
строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по
местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни,
селскостопански и други обекти по чл.151,
ал.1, т.1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни
съоръжения, насаждения, както и да
извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на
движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието
на гражданите“. Целта на закона (ЗУТ) е да задължи собствениците на обекти да
полагат грижата на добър стопанин за тях и при неизпълнение на това задължение
и при определени условия да ги задължи да премахнат обектите. Мярката по
премахване по този ред е крайна такава и се налага в случаите на лошо състояние
или изгниване на дървото, каквото в настоящия случай липсва.
Неясната разпоредителна
част на предписанието за премахване/преместване на дървото води до
незаконосъобразността на административния акт. Съдът
не може да се произнесе по съществото на спора, тъй като не е наясно дали на
адресата на предписанието е разпоредено да премахне или да премести процесния
орех, които действия са предмет на приключването на различни производства, а
това е довело и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Без яснота
по тези въпроси съдът не може да прецени и дали упражненото от административния
орган правомощие е в съответствие с целите на закона, което е едно от
основанията за оспорване на индивидуалните административни актове. Тези посочени
нарушения са особено съществени и са основание за отмяна на предписанието като
незаконосъобразно.
Освен това от материалите
на преписката по издаването на административния акт не се установява
жалбоподателят да е информиран за установеното при проверката от 23.06.2020г.,
обективирана в констативния протокол от същата дата. Последното се установява и
от съдържанието на самия констативен протокол, тъй като в същия липсват подписи
на лица, които да са присъствали на проверката. Според изискването на чл.35 от АПК,
административният орган е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства, които
имат значение за издаването на един правилен и законосъобразен административен
акт, като следва да осигури възможност на страната да изрази становище по
събраните доказателства (чл.34, ал.3 от АПК), както и да представи обяснения или възражения. В конкретния случай
това не е направено. За разпореденото преместване/премахване на ореха Р.Х. е уведомена едва при връчването на предписанието.
Допуснатите нарушения от административния
орган са от категорията на съществените, тъй като са лишили жалбоподателя от
възможността изобщо да участва в административното производство и да представя
доказателства и да излага твърдения в подкрепа на своите искания.
По
изложените съображения съдът приема, че издаденото Предписание №5/14.07.2020г.
от Заместник кмета на Община Казанлък по инфраструктура, строителство, екология
и транспорт, е постановено при неспазване на установената форма, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с целта на закона, което се явява основание за неговата
незаконосъобразност, поради което същото следва да бъде отменено.
С
оглед обстоятелството, че в съставения констативен протокол, въз основа на
който е издадено предписанието, е посочено, че производството е образувано „по
подадено искане“, то преписката следва да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне по това искане, съобразно дадените в по-горе
изложените мотиви указания по
тълкуване и прилагане на закона.
При
този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1
от АПК в тежест Община Казанлък следва да бъде възложено заплащането на
сторените от жалбоподателя по делото разноски в общ размер на 310 лв., от които
10 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представени пълномощно и договор за
правна помощ и съдействие.
Водим от тези мотиви и на основание чл.
172, ал.2, пр.2 от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.Х.
– Г. *** Предписание №5/14.07.2020г., издадено от Заместник кмета на Община
Казанлък по инфраструктура, строителство, екология и транспорт, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне по подаденото искане, при съобразяване
с дадените в мотивите на решението указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Р.Г.Х. – Г. ***, ЕГН:**********,
сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща сторените разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: