№ 28723
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.С
като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20231110154088 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 272818/03.10.2023 г. на „И.Ф“ ЕООД, подадена чрез
юрисконсулт А. Г. /с пълномощно на л. 40/, срещу Ц. Д. Д..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
Ц. Д. Д..
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за липса на пасивна
процесуална легитимация и е изложил твърдения, че не е подписал договора за потребителски
кредит, въз основа на който ищецът претендира права. Съдът намира възражението за
неоснователно. Пасивната процесуална легитимация се определя от правните твърдения на ищеца
в исковата молба. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
парична сума, която последният се е задължил да върне разсрочено заедно с възнаградителна лихва
за ползването й. Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че ответникът е пасивно
процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове, а по въпроса дали ответникът дължи
суми по процесния договор, съдът ще вземе становище със съдебния акт, с който ще се произнесе
по съществото на спора.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г. от 13:30
часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 1 000,00 лева – главница по договор за предоставяне
на кредит от разстояние № ****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г. до окончателното
плащане; 2./ 237,60 лева – възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода
24.01.2022 г. – 21.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 62255/2022 по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2022 г. е бил сключен по реда на ЗПФУР Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ******* между „И.Ф“ ЕООД – в качеството на
кредитодател, и Ц. Д. Д. – в качеството на кредитополучател. Описва се подробно процедурата по
сключване на договори от разстояние от „И.Ф“ ЕООД, като се посочва, че сключването на договора
1
от 24.01.2022 г. е било извършено въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg, на който са публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта
на ищцовото дружество и попълване на въпросник, както и маркиране на полето ''Съгласен съм с
“
общите условия, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава
имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът
бъде одобрен, той получава на личния си имейл договор и общи условия за писмено
потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по
телефон на предоставен от него мобилен номер четирицифрен уникален код, както и имейл
съобщение, в което се съдържа специален линк, след отварянето на който следва да въведе
получения код. Преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от
него телефонен номер, като разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В настоящия случай,
при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *********5 и следния имейл
адрес: ***************@*******.***. Активиращият код е бил ****. В хода на кандидатстване
кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че
предоставените лични данни съвпадат. Доколкото липсвал сигнал, че документът за самоличност е
бил откраднат, то ищецът приемал, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставена
била и снимка тип „селфи“ с личната карта на клиента. От нея било видно, че лицето на личната
карта и снимащия са един и същ човек. Предоставена била още и снимка от разговор, проведен
чрез профил в приложението „Вайбър“. По време на провеждане на видео разговора по вайбър
отново била извършена преценка за самоличността на кредитополучателя. Ищецът твърди, че
гореописаната процедура е била извършена от ответника, в резултат на което на същия е бил
отпуснат кредит с главница в размер на 1 000,00 лева. В случая сумата е била преведена по банкова
сметка с титуляр ответникът Д., а именно: в „Ю.Б“ АД с IBAN *********, BIC ********. Съгласно
чл. 4, ал. 3, т. 2 от процесния договор за кредит вземането на главница в размер на 1 000,00 лева е
разпределено на 20 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на по 50,00 лева, дължими в
периода 23.02.2022 г. - 16.09.2023 г. По кредита не били извършвани плащания за погасяване на
главницата, поради което на кредитополучателя било изпратено имейл съобщение, посредством
който на датата на получаването му - 15.11.2022 г. надлежно е бил уведомен за обявена предсрочна
изискуемост на сумата по кредита. При извод на съда за ненадлежно уведомяване на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост ищецът сочи, че към датата на сезиране на исковия съд е
настъпил падежът на всички погасителни вноски, поради което вземането е изискуемо в пълния му
размер. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора за кредит лихвения процент е в размер на 40.15 %, но
като дължимата за периода 24.01.2022 г. – 21.10.2022 г. договорна лихва възлиза на 237,60 лева. При
тези твърдения се мили за уважаване на исковите претенции.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Ц. Д. Д., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не е сключил
твърдения от ответника договор за кредит и не е подписал електронно същия.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1./ наличието на валиден договор за потребителски кредит със
соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние,
съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно
чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2./
кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит; 3./ настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже погасяване в срок
на задълженията по договора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото представените от ищеца 2 броя CD-устройства.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 62255/2022 по описа на СРС, 29
състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно компютърно-техническа експертиза със задачи,
поставени от ищеца с исковата молба, при депозит в размер на 350,00 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.С.К, мобилен телефон: ******.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 192, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от ищеца
с исковата молба, при депозит в размер на 300,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Д.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за изслушване на един
свидетел за посочените в писмения отговор обстоятелства, като недопустимо по аргумент от чл.
164, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е
в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3