№55
гр. Силистра, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на
девети май през
две хиляди и
осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при участието на
съдебния секретар Антоанета Ценкова и в
присъствието на прокурора
, като
разгледа докладваното
от председателя т.
д. №181 /2017 г. по
описа
на СОС
и за да
се произнесе, взе в
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от “БАНКА ДСК”
ЕАД - гр.София, ул. ’’Московска” № 19, Булстат: 1218306161569, представлявана
от ВИОЛИНА МАРИНОВА СПАСОВА, ЕГН - **********, с постоянен адрес *** - главен
изпълнителен директор и ДОРОТЕЯ НИКОЛАЕВА НИКОЛОВА, ЕГН - **********, с
постоянен адрес *** - изпълнителен директор, последните две заедно
представляващи “Банка ДСК” ЕАД - София, чрез юрисконсулт , против К.Т.П., ЕГН: **********,***,
като ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати главница: 62 165.57
лева,договорна /възнаградителна/ лихва за периода: 16.12.2011 г. - 20.07.2017
г.: 34 071.07 лева, санкционна лихва /обезщетение за забава/ за периода:
19.12.2011 г. - 20.07.2017 г.: 399.17 лева, заемни такси: 1895.11 лева и
законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението,както и присъдените ни разноски в заповедното
производство пред PC- гр. Силистра, в т. ч.: 1970.62 лева - заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Моли съдът да му
присъдите и направените в настоящото производство разноски в това число заплатената
държавна такса в размер на 1970.62 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер от 300.00 лева..
В срока по чл. 367 ГПК е получен писмен
отговор от ответника К.Т.П., ЕГН: **********,*** , чрез процесуален представител, в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, който счита,
че исковата претенция е вероятно допустима, но с оглед изложените твърдения -
неоснователна. Навежда доводи,а че сключеният между него и ищеца договор за
кредит е недействителен на основание чл.14, ал.1 от Закона за потребителския
кредит (отм.), поради неспазването от страна на последния на разпоредбите на
чл.7, т.б, т.7 и т.14 от същия закон. Освен това, поддържа,
че действията на ищеца по промяна на първоначалните условия по договора
не го обвързват, тъй като същите се базират на неравноправни клаузи, които са
нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Отделно от изложеното, поддържа възражение за погасяване по давност на падежиралите
погасителни вноски до образуване на настоящия търговски спор, поради изтичане
на тригодишния срок по чл.Ш, б."в" от ЗЗД, евентуално и на
петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД. Алтернативно поддържа изтекла погасителна
давност за лихвата, включена в погасителните вноски с настъпил падеж в срока по
чл.Ш, б."в" от ЗЗД, а за главницата - изтекла погасителна давност
включена в погасителните вноски с настъпил падеж в срока по чл.110 от ЗЗД. Моли
да бъде отхвърлена исковата претенция частично, според направените от него
възражения. Претендира разноски по делото. Същото становище поддържа и в с.з.
пред тази инстанция, чрез процесуален представител.
ОС, като съобрази доводите на
страните и данните по делоот, прие за
установено следното: Предявеният
иск е по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.124 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.
430 ТЗ. Видно от приложеното ч.гр. д. №
1154:2017 г. на СсСР е издадена Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист, въз основа на които „Банка ДСК“ ЕАД е образувала
изпълнително дело № 20178340400081 по описа на ЧСИ Ервин Юсеин, per. № 834 на
КЧСИ, с район на действие ОС- гр. Силистра на 04.09.2017 г. против длъжника К.П.. След получаване на поканата за доброволно изпълнение
ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ТПК., поради което в
законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 415, ал.1 от ТПК
дружеството е
предявило настоящия иск за установяване на вземането си по
Договор за ипотечен кредит от 12.08.2008 г.
, срещу възразилия длъжник К.П..
Като основание за претенцията се сочи,
че съгласно Договор за ипотечен кредит от 12.08.2008 г., преиложен по
настоящото дело, „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на К.Т.П., ЕГН:
********** ипотечен кредит в размер на 66 900 /шестдесет и шест хиляди и
деветстотин/ лева със срок за издължаване на кредита от 360 /триста и
шестдесет/ месеца, считано от дата на неговото усвояване, като кредитът е
усвоен изцяло еднократно на 18.02.2008 г., с което „Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила
задълженията си по процесния договор. Твърди се, че кредитът се обезпечава с договорна ипотека върху следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот с идентификатор 00895.502.4243, находящ се в с.
Айдемир, общ. Силистра, с адрес: ул. „Старата липа“ № 13, с площ от 654 кв. м.,
заедно с построените в имота Едноетажна жилищна сграда с идентификатор
00895.502.4243.1, едноетажна масивна сграда с идентификатор 00895.502.4243.2 и
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 00895.502.4243.3, но
доказателства в този смисъл не са представени, те и не касаят пряко предмета на
спора.
Съгласно клаузите на сключения договор кредитът е усвоен и се погасява с
месечни вноски, съгласно погасителен план, чрез разплащателна сметка №
15101714.
В „Банка ДСК” ЕАД е открита служебна отчетна сметка по кредита с номер
17/0000000015150476, по която се отчитат всички плащания, направени от страна
на Банката по усвояване на кредита и всички плащания, направени от
кредитополучателя за погасяване на задълженията му. От нея е видно, че
кредитополучателят преустановява редовното обслужването на кредитното
задължение от 18 декември 2011 г., когато е направената погасителна вноска е
била непълна, по- точно не са достигали 81.36 лева вноската да бъде пълна.
Съгласно договорът за ипотечен кредит, кредитополучателят е поел
задължение, че кредитът се погасява с месечни вноски, съгласно предоставения
погасителен план. Месечните погасителни вноски включват главница и лихва.
Според ищеца, невнасянето в срок на договорените месечни погасителни
вноски, от страна на кредитополучателите, съставлява неточно и непълно
изпълнение на поетите от последните договорни задължения. Твърди, че поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в
плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание т. 20.2 от Общите
условия към Договор за ипотечен кредит от 07.04.2009 г., във връзка с чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции за Банката е възникнало договореното
потестативно право да обяви вземането си по договора за кредит за предсрочно
изискуемо.Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е упражнил правото си да превърне кредита
в предсрочно изискуем,
считано от 18.07.2017 г., което е сведено до знанието на
кредитополучателя като на постоянния му адрес е изпратена Нотариална покана,
съдържаща уведомление, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. По заявление, предявено по реда на чл. 417 ГПК от ищеца е издадена Заповед № 2453 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 11.08.2017г. по ч.
гр. д. № 1154/2017 г. по описа на PC- гр. Силистра.
Съдът счита, че е правилен доводът на ищеца, според който
посочените от ответника разпоредби на Закон за потребителския кредит /отм./ не
са приложими към процесния Договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г„ тъй като
съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1, разпоредбите на този закон, с изкл. на чл. 15, не
се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека, какъвто именно е
процесния, а също така, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 5 от закона, разпоредбите му
не се прилагат за кредит, чиито размер е на стойност по - малка от 400, или на
стойност по- голяма от 40 000 лева, а видно от приложените доказателства по
делото, на ответника с процесния договор за ипотечен кредит е отпуснат кредит в
размер от 66 900 лева. Ето защо, тези съображения на ответника не водят до
неоснователност на предявения против него иск.
Спорният въпрос в настоящото производство се отнася до възражението на
ответника, че действията на ищеца по промяна на първоначалните условия по
договора не го обвързват, тъй като същите се базират на неравноправни клаузи,
които са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.В случая, въпреки, че не я
назовава, очевидно, ищецът има предвид клаузата на т 25.3 от ОУ, според която
кредиторът има право едностранно да промени базовия лихвен процент и
таксите, за което уведомява Кредитора по подходящ начин. Промяната може да бъде
извършена при наличие на някое от следните условия - при изменение от поне 1%
за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, при изменение от поне 1% за
месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар, при изменение от поне
0,5% за месец на индекса на потребителските цени в България, въвеждане на
рестрикции от страна на Централната Банка върху банковата система и/или върху
Банка ДСК, промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната
Банка, засягащи функционирането и изискванията към Банките, при изменение от
поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на
Централната банка, съществена промяна в паричната политика на Централната банка,
като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна
на парите. Твърди, че е нарушена и т. 9.4 от ОУ, съгласно която при промяна на
базовия лихвен процент, Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и предоставя наКредитополучателя актуализиран погасителен
план. Въз основа на оспроването на ответника съдът следва да прецени дали клаузата на т.25.3 от ОУ покрива общите критерии за неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, и въз основа на
това дали те са действителни, респ. нищожна на осн. чл. 146 ЗЗП и дали е нарушена клаузаа на т.9.4 от
ОУ. . От разрешаването на този спорен въпрос ще се стигне
до разрешаването и на спора за наличието на предпоставки за обявяването от
банката на кредита за предсрочно изискуем, респ. за основателността на исковата
претенция.
Въз основа на гореизборените
доказателства е безспорно, че между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, както и че
процесният договор е ипотечен. Страни по него са физическо лице, явяващо се потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и
търговска банка - търговец по смисъла на § 13, т.2 от ЗЗП. Ето защо, няма спор , че правната уредба на ЗЗП е приложима.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Примерно са изброени редица типични случаи, измежду
които и клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание
(т. 10 на чл. 143 от ЗЗП) или клауза, която дава право на търговеца да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора (т. 12 на чл. 143 от ЗЗП). Факт е, обаче, че, от забраните по чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП са
предвидени изключения по отношение на доставките на финансови услуги, каквато
представлява и процесният договор за банков кредит съобразно § 13, т. 12 от
ЗЗП, като изключенията са уредени в чл. 144 от ЗЗП. На това
изключение се позовава и ищеца в допълнителната си искова молба по настоящото
дело. Ето защо, при систематичното тълкуване
на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона, съдът
намира, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, но само ако тази уговорка
отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора
или в ОУ; 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от
волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно
описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от З.), т.е. да е ясен начинът на
формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва – ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“ съгласно
чл. 143 от ЗЗП. Преценена през призмата на тези изисквания, клаузата т 25.3 от ОУ на процесния договор за кредит не отговаря
напълно на тях.
С чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ е въведено изискване условията на банката да
уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя
последната до пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Сочената
повелителна норма изрично задължава банката – кредитодател в условията, при
които предоставя на потребителя – кредитополучател конкретния банков продукт,
да посочи, респ. да се съдържат кумулативно два елемента – методиката /метод/
за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през
времетраене на договор.
В правната доктрина и в съдебната практика безспорно е установено, че
методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни
индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на
договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на
кредитодателя, т.е относно конкретната формула за определяне възнаградителната
лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. От тук
съдът извежда, че методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си
изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след
сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен
процент или до променлив такъв. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен съобразно интересите си начин, както и когато
методологията, създадена от банката-кредитор, като нейни вътрешни правила, не
са част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен
по см. на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената
се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от
държавен регулатор.
Спорната клауза на т. 25.3 от ОУ на
процесния договор за кредит, дава правото на БАНКА ДСК ЕАД да променя БЛП, и въпреки, че в ОУ са изброени конкретни основания, при които
банката-кредитор придобива право едностранно да промени БЛП, не е описан
конкретен изчислителен механизъм, чрез
който да се определи новия размер на БЛП, информация, която не е стигнала до
потребителя по договора за кредит и поради факта, че банката не е
изпълнила и задължението си по т.25.3 да
„уведоми кредитополучателя по подходящ начин“, част от който може би бил и
предоставянето на актуализиран погасителен план, съгласно т.9.4 от ОУ. По делото не е представен, а и
не се оспорва твърдението, че единствения погасителен план е изготвения при
сключването на договора. Същевременно, от назначената ССЕ е ясно, че само за
първите три години от действието на процесния договор лихвените проценти са
променяни четири пъти и все в посока увеличение. Няма твърдения, нито доказателства,
кредитополучателят да е информиран за тези промени, нито да е получавал
актуални погасителни планове, което в добавка с липсата на яснота относно
методиката на изчисление на лихвения процент, води до извода, че кредитополучателят е бил поставен в неравностойно спрямо банката положение. В този
смисъл вж.
решение № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на 2-ро
т.о.
и решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на
4-то г.о.
Предвид изложеното по-горе и предвид отсъствие на доказателства за
наличие на изключения по чл. 144 ЗЗП, оспорените от ответника клаузи на ОУ на
банката-кредитор, в частност клаузата на т.25.3 от ОУ към процесния договор, въз основа на която банката-кредитор
едностранно е променила размера на лихвите по кредита, като неравноправна по
см. на чл.143 ЗЗП е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Нищожните клаузи, от своя страна, не пораждат правни последици и
следователно не обвързват страните по сделката. Извършеното изменение на
лихвата по процесния договор за банков ипотечен кредит не може да произведе
действие. Това неминуемо се отразява и на размера на дължимите погасителни
вноски по лихва и главница, които е следвало да бъдат в размерите по
погасителния план от 18.2.2008 г. Погасяваните от кредитополучателите вноски са били
според промяната на БЛП на банката, а не по първоначално приетия погасителен
план , което
ясно се вижда от таблица2 на ССЕ, изготвена пред тази инстанция. Разминаването
в размера на задълженията по погасителния план и действително събраните суми като
лихва започва още на втория месец от погасяването на кредита, поради което банката – ищец е получила неправомерно
сумите, формирани въз основа на посочения в клаузата на т. 25.3 от ОУ механизъм, конкретно изчислени в заключението
на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Последните са оформени като
разлика между платени задължения по счетоводни данни на ищеца-кредитор и по
погасителен план от 18.02.2008
г, Следователно, ако банката не е била променяла
едностранно размера на лихвата на осн. т.25.3. от ОУ към Договора, то следва да се приеме,въз основа на
данните от назначената по делото ССЕ, че към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 18.07.2017 г. кредиполучателят
е внесъл сума по главница в размер на 8459,72 лв. към 18.12.2008 г., след която
дата е преустановил окончателно плащанията, въпреки, че по погасителния план е
следвало да внесе една 3364,16 до този момент. От друга страна, тази сума от
8459,72 лв. покрива и даже надхвърля задълженията му по главницата до датата на
пресрочната изискуемост – 18.07.2017 г., която е в размер на 8300, 16 лв. Ето защо, съдът намира, че към 18.07.2017 г., - датата
счетена от банката като начален момент за настъпване на предсрочната
изискуемост на отпуснатия от нея кредит, кредитополучателите не е бил изпаднал в забава по смисъла на т. 20.2. от ОУ на
процесния договор за кредит по отношение на главницата. По отношение
на задължението за лихва клаузата на чл. 25.3 от ОУ е нищожна, поради което и банката неоснователно е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Това от своя страна обуславя извода за неоснователност и
на исковата претенция на банката-кредитор.
Предвид основателността на възражението
за нищожност на договорната клауза от ОУ, касаеща промяна на лихвения процент,
не следва да се обръжда позозавето на изтекла погасителна давност в полза на
ответника.
С оглед на гореизложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена, а ищецът
да заплати на ответника направените по делото разноски пред тази нистанция в
размер на 300 лв., представляващи внесени депозити за изготвяне на експертизи.
По делото няма данни да са заплатени суми от ответника за адвокатска защита.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “БАНКА ДСК” ЕАД - гр.София, ул. ’’Московска” № 19,
Булстат: 1218306161569, представлявана от ВИОЛИНА МАРИНОВА СПАСОВА, ЕГН - **********,
с постоянен адрес *** - главен изпълнителен директор и ДОРОТЕЯ НИКОЛАЕВА
НИКОЛОВА, ЕГН - **********, с постоянен адрес *** - изпълнителен директор,
последните две заедно представляващи “Банка ДСК” ЕАД - София, чрез юрисконсулт
, против К.Т.П., ЕГН: **********,***, с който ищецът претендира ответникът да
бъде осъден да заплати главница: 62 165.57 лева,договорна /възнаградителна/
лихва за периода: 16.12.2011 г. - 20.07.2017 г.: 34 071.07 лева, санкционна
лихва /обезщетение за забава/ за периода: 19.12.2011 г. - 20.07.2017 г.: 399.17
лева, заемни такси: 1895.11 лева и законна лихва върху главницата, считано от
21.07.2017 г. до окончателното погасяване на задължението,както и присъдените
ни разноски в заповедното производство пред PC- гр. Силистра, в т. ч.: 1970.62
лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: