№ 17207
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110160057 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника, с която се иска съдът да измени
първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят сочи, че
първоинстанционният съд неправилно не е присъдил разноски в полза на
ответната страна, при положение че е отхвърлил исковата претенция на
ищеца. Твърди, че не е дал повод за завеждане на исковата молба. Моли
молбата му да бъде удовлетворена, като в ползва на ответника се присъди
сумата от 500 лв., представляваща заплатени разноски в исковото
произоводство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „**********“ ЕАД,
счита подадената молба за изменение на постановеното решение в частта за
разноските за неоснователна..
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № 4563/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 60057/2023 г.
по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца разноски, в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответникът след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същият е дал повод за завеждане на делото. Тогава ищецът има право на
разноски, защото искът му е бил поначало основателен, ответникът
неоснователно е предизвикал съдебното дело, неплащайки в срок, съответно
дължи на ищеца разноски.
Предвид горните съображения, настоящия съдебен състав счита
искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на К. Ш., чрез адв. Д. П. за изменение на Решение
№ 4563/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 60057/2023 г. по описа на
Районен съд София, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3