№ 171
гр. София , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502876 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 1659 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело № 12005/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 1 състав, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е
осъдено, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на И. Г. Т. и на А. И. Т. по 150
000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на Т. И. Т.-съответно съпруга на първия ищец и майка на втората ищца,
загинала при ПТП, настъпило на 17.01.2018г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Мицубиши Каризма с рег.№
*******, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2018г. до окончателното
плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер по 200
000 лева на всеки от ищците; отхвърлено е и искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетенията за периода от 17.01.2018г. до 13.02.2018г.; на основание чл. 78,
ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на И. Г. Т. и на А. И. Т. по 225 лева на
всеки –разноски по делото; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, застрахователното
дружество е осъдено да плати на адв. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер 9954
лева, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС държавна такса в
размер 12 000 лева. С решението на СГС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, И.Т. и А.Т. са
осъдени да платят на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 1 305 лева.
Въззивна жалба е подадена от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв. Я. Д.,
срещу решението на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да плати на
основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД на И.Т. и на А.Т. обезщетения за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на Т. И. Т., загинала при ПТП, за разликата над 100 000
лева до 150 000 лева на всеки от ищците. Жалбоподателят сочи, че при определяне
размера на обезщетенията съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като е присъдил
1
силно завишени по размер обезщетения, които излизат от функциите и характера на
репариране на реално причинените вреди и биха довели до неоснователно обогатяване
на ищците. Смята, че съдът е нарушил и нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, приемайки за
неоснователно, своевременно направеното възражение за съпричиняване. Сочи, че по
делото е категорично установено, че загиналата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, като е пътувала без предпазен колан, поради което приносът й
следва да бъде определен на 90 %. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде
отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени за разликата над 100 000 лева до 150
000 лева. Претендира разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от И. Г. Т. и А. И. Т., чрез пълномощника адв.
Е.П., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
В предвидения в процесуалния закон срок от И. Г. Т. и А. И. Т., чрез
пълномощника адв. Е.П., е постъпила насрещна въззивна жалба срещу решението на
СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Жалбоподателите сочат, че
съдът е присъдил занижени по размер обезщетения, като не е съобразил в пълна степен
установеното по делото тежко психическо състояние на ищците след неочакваната им
загуба, както и интензитета на търпените от тях неимуществени вреди. Искането е да
бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено
друго, с което на всеки от ищците бъдат присъдени по още 50 000 лева на всеки като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. Т., загинала при
ПТП. Претендират и разноски.
Решението на СГС, в частта, с която ЗД„Бул Инс” АД е осъдено, на основание
чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на И. Г. Т. и на А. И. Т. по 100 000 лева на всеки от
тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. И. Т.,
загинала при ПТП на 17.01.2018г., причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а. Мицубиши Каризма с рег.№ *******, ведно
със законната лихва, считано от 13.02.2018г. до окончателното плащане, като
необжалвано от страните, е влязло в сила.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против
валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. Г. Т. и А. И. Т., с
която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 200 000 лева на всеки
от ищците, причинени от смъртта на Т. И. Т., загинала при ПТП.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2018г. на ПП I-8, около 7,50 часа, е
настъпило ПТП с участието на л.а. Мицубиши Каризма с рег. № *******, управляван
от П. И. Б. и л.а. Форд Фиеста с рег. № *******, управляван от Т. И. Т., при което е
причинена смъртта на Т.. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът
на л.а. Мицубиши, която поради движение с несъобразена скорост, изгубила контрол
2
върху МПС, същото навлязло в лентата за насрещно движение и се ударило в
автомобила, управляван от Т. Т..
Ищците твърдят, че са съпруг и дъщеря на починалата и от смъртта й търпят
неимуществени вреди. Сочат, че Т. била жизнен и енергичен човек, в отлично здраве;
че приживе полагала много грижи за семейството си, което било сплотено и живеело в
сговор, обич, разбирателство и взаимна грижа. Твърдят, че много тежко приели
загубата, изпаднали в депресивно състояние, отчаяние, печал и потиснатост, били
съкрушени, затворили се в себе си и не желаели да общуват с никого, страдали от
загубата на любимия човек и спътник в живота; продължавали и до сега ежедневно да
ходят на гроба.
В исковата молба се твърди, че към 17.01.2018г. за л.а. Мицубиши е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради
което на 13.02.2018г. ищците сезирали същото с искане за заплащане на
застрахователни обезщетения. Сочи се, че до момента ответникът не е определил, нито
заплатил претендираните суми. Предвид изложеното ищците искат да бъде осъден
ответникът ЗД „Бул Инс” АД да им плати обезщетения за неимуществени вреди в
посочените размери. Претендират и разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърденията, че застрахованият при него
водач е осъществил деликт, при който е пострадала наследодателката на ищците. Сочи,
че претендиираните суми са силно завишени по размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т. Т., като твърди, че същата е
пътувала без поставен колан, управлявала е автомобила след употреба на алкохол, с
превишена и несъобразена скорост, без включени светлини и не се движила възможно
най-вдясно в своята пътна лента.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 17.01.2018г., около 7,50 часа на ПП I-8, км 299+572,
след стрелбище „Дияна” по посока гр. Харманли в землището на гр.Хасково е
настъпило ПТП между л.а. Мицубиши Каризма с рег. № *******, управляван от П. И.
Б. и л.а. Форд Фиеста с рег. № *******, управляван от Т. И. Т., като в резултат на
инцидента са починали и двамата водачи.
Установява се, че образуваното във връзка с ПТП от 17.01.2018г. ДП №
79/2018г. по описа на РУ на МВР-гр.Хасково, е прекратено с постановление от
09.01.2019г. на Окръжна прокуратура-Хасково.
Обстоятелствата, при които е настъпило ПТП също не са спорни пред тази
съдебна инстанция. От представените писмени доказателства-констативен протокол за
ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него и от
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ж. Е., САС намира за
установен следния механизъм на ПТП: 17.01.2018г. около 7,50 часа по първокласен път
I-8 в землището на гр.Хасково по посока на гр. Харманли, в условията на намалена
видимост - гъста мъгла, с около 97,56 км/ч се движи л.а. Мицубиши Каризма,
управляван от П. Б.. В същото време в обратната посока със скорост около 61,56 км/ч
се движи л.а.Форд Фиеста, управляван от Т. Т.. При км 299+572 л.а.Мицубиши навлиза
в насрещната лента за движение и се удря челно в л.а. Форд Фиеста. Вещото лице инж.
3
Е. е обяснило, че ударът е настъпил изцяло в лентата на движение на л.а. Форд Фиеста,
бил е челен, ексцентричен и е довел до силно увреждане и на двата автомобила.
Посочило е, че ударът не би настъпил, ако водачът на л.а.Мицубиши е следвал
прилежащата лента за движение, независимо от скоростта на движение. Установено е
също, че л.а. Форд Фиеста е фабрично оборудван с предпазни колани на всички места.
Експертът е обяснил, че функцията на предпазния колан е да фиксира тялото на
шофьора и пътниците към облегалките на седалките, да ограничи движението им
напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайлите от вътрешността на
купето. Посочил е, че предпазния колан е най-ефективен при сумарна скорост към
момента на удара до 60 км/ч, като при удар с по-висока скорост настъпват т.нар.
коланни травми, при които действието на колана има обратно действие-чупене на
ключица, ребра, разкъсване на коремни органи.
От приетата в първоинстанционното производство СМЕ, изготвена от вещото
лице д-р М. Г.-специалист съдебна медицина, се установява, че причина за смъртта на
Т. Т. е политравма, изразяваща се в черепно-мозъчна травма; гръдна травма с
двустранно счупени ребра, счупване на гръдна кост, колпас на двата бели дроба,
счупване на 8 и 9 гръдни прешлени с прекъсване на гръбначния мозък; коремна травма
и травма на долните крайници. Д-р Г. е посочила, че е налице пряка причинна връзка
между политравмата и механизма на ПТП. Направила е извод, че по време на
инцидента Т. Т. е била без поставен обезопасителен колан, тъй като в СМЕ на трупа е
установена т.нар. „воланна травма”. Обяснила е, че воланната травма е довела до бързо
развитие на травматичен и кръвозагубен шок, което е довело до неизбежния летален
изход. Вещото лице е обяснило, че Т. е получила множество други тежки,
несъвместими с живота увреждания. Посочило е, че с оглед челния удар между двата
автомобила и голямата сумарна кинетична енергия, както и с оглед обстоятелството, че
л.а. Форд Фиеста е с по-малка маса, не може да се очаква, че ако Т. е била с предпазен
колан би получила по-малки и несмъртоносни травми.
От заключението съдебно-психиатричната експертиза, изготвено от вещото
лице д-р М. К. - психиатър, се установява, че преди инцидента от 17.01.2018г. за
ищците липсват данни за диагностицирано депресивно или психотично разстройство.
Посочено е, че преживяната от ищците психотравма - смъртта на тяхната съпруга,
съответно майка, е довела до остра стресова реакция (остра кризисна реакция), след
което, като отговор на психотравмиращото събитие, е възникнала невротично-
депресивна симптоматика с различно изразена интензивност. Уточнено е, че при
ищцата А.Т. депресивната симптоматика се изразява в смесена тревожно-депресивна
реакция с протрахиран характер в границите на адаптационно разстройство, а при И.Т.
депресивната симптоматика е била с голяма интензивност в първите три-четири месеца
и е в параметрите на протрахирана депресивна реакция в границите на адаптационно
разстройство. Д-р К. е посочила, че към момента при ищците е налице неотреагирано
психотравмено преживяване, като невротичната симптоматика не е напълно
компенсирана, но е с по-малка интензивност, както и че са налице и данни за промяна
в личностовите характеристики и начина им на живот. Психиатърът е пояснила, че
адаптационното разстройство е заболяване, което възниква в периода на адаптация към
значими жизнени събития, житейски кризи и стресогенни преживявания, че има
функционален характер и различна продължителност, но завършва предимно с
оздравяване, като периодът за това е индивидуален.
В първоинстанзионното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелите Д. Д. Т. и Т. И. Т. установяват безпротиворечиво, че ищците и починалата
са били прекрасно, добро семейство-много сплотено и за пример; че приживе Т. Т.
4
била двигателят в семейството, отлична домакиня и грижовна съпруга и майка, че
помагала на дъщеря си в отглеждането на внуците. И двамата свидетели твърдят, че
семейството първоначално живеело в апартамент в Хасково, но след като А.Т. се
омъжила, родителите й преотстъпили жилището си и се пренесли във вила край
Хасково, но се събирали всяка събота и неделя. Твърдят, че ищците много тежко
приели неочакваната загуба-били като съсипани, затворили се в себе си, налегнала ги
апатия и тъгата им била видима за околните.
Не се спори по делото, че към 17.01.2018г. за л.а. Мицубиши Каризма с рег. №
******* е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, със срок на действие от 09.10.2017г. до 08.10.2018г., че на 13.02.2018г.
ищците са отправили писмена претенция до ЗД „Бул Инс” АД с искане да им бъдат
платени застрахователни обезщетения за причинените при ПТП неимуществени вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото
относно наличието на предпоставките на чл.432 КЗ, ангажиращи отговорността на
ответника ЗД „Бул Инс“ АД - застраховател на деликвента П. И. Б. спрямо увредените
ищци, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между
застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредените ищци - извършване на противоправно
деяние от страна на прекия причинител на вредите-водач на л.а. Мицубиши -
управление на пътно превозно средство в нарушение правилата за движение по
пътищата, причиняване на ПТП и смъртта на наследодателката на ищците; вредоносен
резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищците - болки и страдания от
смъртта на тяхната съпруга и майка; причинна връзка между противоправното деяние
и вредоносния резултат; виновност на дееца; предявена по реда на чл. 380 КЗ
застрахователна претенция.
Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с
която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците по 100
000 лева обезщетения за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени от
смъртта на Т. Т., загинала при ПТП на 17.01.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 13.02.2018г. до окончателното плащане.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от оплакванията
във въззивните жалби - за справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
ищците и съпричинила ли е Т. Т. настъпването на вредите, пътувайки без поставен
предпазен колан.
Заложените критерии в задължителната за съдилищата съдебна практика при
прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД следва да се преценят в тяхната
съвкупност с оглед на конкретно установените за всеки отделен случай обективни
факти. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения
между него и лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на
родственика му.
5
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което се
дължи САС съобразява показанията на свидетелите относно отношенията между
ищците и починалата, както и относно преживените от тях болки и страдания след
смъртта й. Този състав, взе предвид установеното по делото обстоятелство, че Т. Т. е
била добър, сърдечен и отзивчив човек, отдадена, грижовна и всеотдайна съпруга и
майка, че е сплотявала семейството си и е била негов двигател и опора. Съдът
съобрази, че Т. е живеела заедно със съпруга си в едно домакинство, че всяка седмица
се е виждала с дъщеря си и семейството й, както и че ежедневно се е чувала с нея по
телефона, както и установените от свидетелските показания отношения на обич, грижа,
подкрепа и разбирателство между загиналата и близките й. Съдът съобрази възрастта
на загиналата към момента на настъпване на смъртта- 53 годишна и възрастта на
ищците- 56-годишен е бил съпругът, 32 – годишна е била дъщеря й. САС взе предвид
обстоятелството, че съпругът на загиналата е останал вдовец на 56 години и че на тази
възраст е загубил опората и обичта на партньорката си, че именно в лицето на
загиналата ищецът И.Т. е имал човек, който го подкрепя, който се грижи за него, който
е бил двигател в семейството. Съдът взе предвид и че дъщерята на загиналата, макар и
пълнолетна и със свое семейство и деца, е лишена от майчина обич и грижа, и че е
загубила най-важната жена в живота си.
САС съобрази установените по делото преживявания на ищците след смъртта на Т. Т.-
скръбта на преживялия съпруг и дъщерята на загиналата по неочаквано загиналия
партньор и майка, неспособността им да преодолеят тежката загуба. САС взе предвид
изводите на д-р К., че смъртта на Т. Т. е причинила на двамата ищци остра кризинса
реакция с невротично-депресивна симптоматика с протрахиран характер, както и
мнението на психиатъра, че и за двамата ищци и към момента е налице неотреагирано
психотравмено преживяване; че невротичната симптоматика, макар и с по-малък
интензитет, не е компенсирана; че преживяната от тях тежка психотравма е довела до
промяна в личностовите характеристики и до начина им на живот. Съдът съобрази и
обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, както и че неочакваната
смърт на Т. Т. и насилствения начин, по който е загинала са шокиращо емоционално и
психическо сътресение, водещо до интензивно стресово състояние, което ще съпътства
съпруга й и детето на загиналата до края на живота им. При определяне размера на
обезщетението, съдът отчита и конкретните икономически условия в страната към
датата на увреждането-17.01.2018г., стандарта на живот в държавата, както и размера
на застрахователното покритие към същия момент. САС намира, че за обезщетение на
причинените на ищците неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в
размер по 150 000 лева на всеки от тях. САС намира, че тези размери са съобразени с
обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и доказаната в случая
интензивност на болките и страданията на ищците, причинени от неочакваната смърт
на тяхната съпруга и майка.
По въпроса за приноса на пострадалата: Според трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС, само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е
пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се
приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи
намаляване на обезщетението за вреди, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е допустимо,
само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан.
САС намира, че своевременно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата-че същата е пътувала
6
без поставен предпазен колан, е неоснователно. Посочи се вече, че според
неоспорените заключения на САТЕ и на СМЕ, приети в първоинстанционното
производство, л.а. Форд Фиеста е бил оборудван с колани на всички седалки, както и
че по време на инцидента Т. Т. е пътувала, без поставен предпазен колан. Експертът
инж. Е. е категоричен, че правилно поставеният предпазен колан е ефективен при
сумарна скорост към момента на удара до 60 км/час. Другият експерт – д-р Г.
категорично сочи, че при конкретния механизъм на ПТП и при високата сумарна
кинетична енергия дори Т. да е била с поставен колан, той не би могъл да предотврати
смъртоносните травми и леталния изход. Предвид това и въз основа на данните по
делото следва да се приеме за недоказан приносът на загиналата за настъпилото
увреждане, поради това, че е пътувала без поставен предпазен колан.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Поради отхвърляне и на двете въззивни жалби, съдебни разноски се дължат
единствено за адвокатската защита за отхвърляне жалбата на насрещната страна. За
защитата срещу отхвърлената жалбата на застрахователното дружество, на основание
чл. 38 ЗАдв, на адв. Чаталбашев следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в
размер 3 530 лева. За процесуално представителство на ЗД Бул Инс АД пред САС за
защитата срещу отхвърлената насрещна жалба на ищците следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер 3 530 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1659 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №
12005/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 1 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Бул Инс“ АД да плати на адв. С. Ч.
адвокатско възнаграждение в размер 3 520 лева за осъщественото пред САС безплатно
процесуално представителство за защита по въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД.
ОСЪЖДА И. Г. Т. и А. И. Т. да платят на ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско
възнаграждение в размер 3 520 лева, за защитата срещу отхвърлената им насрещна
жалба.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7