№ 438
гр. Русе , 05.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200695 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Л. ОЛ. против Наказателно постановление № 21-1085-
000624/28.03.2021 г., издадено от полицейски инспектор към ОД на МВР-Русе, с което
на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
доколкото изложеното в АУАН-а не отговаря на обективната действителност –
жалбоподателят не е управлявал посоченото в АУАН-а МПС след употреба на
алкохол, и че същият не е разбрал за какво нарушение е санкциониран. В тази насока
се моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. ЯВ. П., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива с
пледоарията си. Акцентира, че на жалбоподателят не е бил осигурен превод при
извършената проверка и при съставянето на акта, както и при връчването на НП, което
го е възпрепятствало да разбере в какво точно е обвинен.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 28.03.2021
г., а жалбата е подадена на 01.04.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 28.03.2021 г. свидетелят П.П. и Н. В. – служители в ТОЛ-Русе, изпълнявали
служебните си задължения на бензиностанция „Лукойл“, намираща се на изхода на гр.
Русе. Около 10:00 часа до тях спрял неустановен по делото водач на лек автомобил
„Ауди“, който ги помолил за съдействие, тъй като тежкотоварен камион е щял да го
изхвърли от пътя. През това време в близост до бензиностанцията спрели два ТИР-а,
като водачът на „Ауди“-то посочил, че именно единият от тях създал условия за
настъпване на ПТП. Свидетелят П. забелязал, че единият водач бил в неадекватно
състояние – загубил обувките си на слизане от ТИР-а, клател се. В тази насока
свидетелят П. провел разговор на румънски с двамата водачи и след като установил, че
същите миришат на алкохол, подал сигнал на телфон 112. Междувременно
жалбоподателят и водачът на другия ТИР се качили в МПС-тата си и потеглили.
Свидетелят П. и В. тръгнали след тях, като ги изпреварили около бензиностация
„Петрол“, за да ги спрат. Възприемайки служителите на ТОЛ-Русе, двамата водачи
спрели в локалното, находящо се на път първи клас № I-5 Русе-Велико Търново, в
района на 6-ти км, на паркинг Фокс, посока гр. Бяла, като отказали да предоставят
документи за проверка.
Малко след това пристигнали няколко патрулни автомобила със служители на
ОД на МВР, между които бил и свидетелят М.И.. Първоначално двамата водачи
отказали да предоставят документи за проверка, както и да бъдат тествани за употреба
на алкохол. Впоследствие водачът на влекач марка „Мерцедес“, с регистрационнен
2
номер KIO012, с прикачено полуремарке към него с регистрационен номер KIO012,
собственост на фирма Tintorento – Trans SR1 1003600010731, предоставил СУМПС с №
2000042229977, както и документи за самоличност, от които свидетелят И. установил,
че МПС-то се управлява от Л. ОЛ. – гражданин на Република Молдова. Последният
заявил, че не е употребил алкохол и ще даде проба. При извършената в 11:19 часа
проверка с техническо средство „Алкотест дрегер“ № 7510 в пробата на издишания от
водача въздух бил отчетен резултат от 0,74 промила в кръвта на водача. На
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 115076, като
свидетелят И. му разяснил за възможността да да даде кръв и урина в УМБАЛ „Канев“,
както и че може да му съдейства, като му извика такси, което да го закара до здравното
заведение. Разговорът бил проведен на руски език, тъй като жалбоподателят не
разбирал български език. След приключване на проверката и съставяне на АУАН-а, на
жалбоподателя в 12:30 часа бил връчен талона за медицинско изследване, като
последният се подписал на указаните му места. Жалбоподателят не се явил в УМБАЛ
„Канев“, за да му бъде взета кръвна проба за употреба на алкохол.
Съобразявайки гореизложеното, а именно, че на 28.03.2021 г. около 10:35 часа
Л. ОЛ. е управлявал МПС – влекач марка „Мерцедес“, с регистрационнен номер
KIO012, с прикачено полуремарке към него с регистрационен номер KIO012, под
въздействие на алкохол в кръвта над 0,5 промила до 0,8 на хиляда, а именно 0,74 на
хиляда, свидетелят И. приел, че с тези си действия Л. ОЛ. е осъществил нарушение чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН с № 21-1085-000624
(Бланкетен номер 804334), който бил подписан от жалбоподателя. В графа възражения
на АУАН жалбоподателят саморъчно изписал текст „се понал“, доколкото съдът успя
да го разчете. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да депозира
възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО на основание чл. 44, ал. 4 от ЗАНН издал
оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в
АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му били
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН с 21-1085-000624 (Бланкетен номер 804334), който, доколкото е
съставен по надлежния ред, по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила за констатациите в него, НП № 21-1085-000624/28.03.2021 г., докладна записка с
рег. № 1085р-2749 г., талон за изследване № 115076, Заповед за прилагане на
3
принудителна административна мярка № 21-1085-000265, препис от Свидетелство за
управление на МПС с № 2000042229977, както и гласни доказателства, събрани чрез
разпит на свидетелите П.П. и М.И., които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От показанията на свидетеля И., от АУАН-а и от талона за изследване по
безспорен начин се установява, че на 28.03.2021 г. при извършената проверка с
техническото средство е констатирано количество на алкохол в кръвта на Л. ОЛ. от
0,74 промила. От показанията на свидетеля П. се установява, че непосредствено преди
извършване на проверката Л. ОЛ. е управлявал процесното МПС.
От приложеното по делото свидетелство за управление на МПС с №
2000042229977 се установява, че Л. ОЛ. е гражданин на Република Молдова. Видно от
показанията на двамата свидетели жалбоподателят не владее български език, като от
показанията им се установява, че комуникацията с него е водена съответно от П. на
румънски, а от И. на руски език.
Ноторно известен факт е, че националният език на Република Молдова е
румънски.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи или от определени от него лица. Тоест в процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – полицейски
инспектор при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи. В този смисъл актосъставителят и АНО са
материално компетентни да установят нарушението и да наложат административното
наказание.
Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е описано достатъчно ясно и
4
конкретно, като е посочено времето и мястото на извършването му и конкретните
действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Същевременно съдът счита, че при съставяне на АУАН-а и издаване на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение – неучастие на на преводач в
производство, проведено спрямо нарушител – чужд гражданин, невладеещ езика, на
който се развива административнонаказателното производство.
ЗАНН не урежда случаите, в които нарушителят не владее български език,
поради което на основание чл. 84 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери
предвидената в НПК уредба. Съгласно чл. 395а, ал. 1 от НПК, когато обвиняемият не
владее български език съдът и органите на досъдебното производство осигуряват устен
превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4. С
посочената разпоредба законодателят е въвел задъжение за органа по ръководство и
решаване в съответния стадий на наказателния процес да назначи преводач на лицето,
което не владее български език. Единствено и само при негово изрично и надлежно
дадено съгласие преводач може и да не бъде назначен, като това следва да се
обективира в писмен протокол /чл. 395в от НПК/. Следва да се отбелжи, че съгласно
чл. 395е, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, т. 2, 3 и 6 от НПК
преводът не може да се осъществи от прокурор, от разследващ орган и от лице, което е
свидетел.
Видно от гореизложеното в случай на административнонаказателно
производство с участие на нарушител, който не владее български език, в тежест на
административния орган е да осигури преводач на разбираем за лицето език, както и да
се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, респективно
нарушението, което е извършил, както и правата, произтичащи от образуваното срещу
него административнонаказателно производство. От лицата, който могат да бъдат
5
преводачи, са изключени актосъставителя, посочения в АУАН-а свидетел и АНО.
Както се посочи и по-горе, съставянето на акт, с който се повдига обвинение без
назначен преводач, автоматично води до ограничаване правото на защита на
нарушителя да разбере в какво се обвинява и ограничава правото му на защита.
Идентично нарушение на процесуалните правила на нарушителя следва и от
непредставянето на непреведено на разбираем за него език НП. По делото не е налице
спор, а и видно от приложеното СУМПС, Л. ОЛ. е гражданин на Република Молдова.
Не е налице и спор, че последният не владее български език, което е мотивирало и
свидетелите да водят с него комуникация на чужди езици - съответно П. на румънски,
а И. на руски език. Въпреки това в хода на административнонаказателното
производство на Л. ОЛ. не е бил предоставен преводач, както и не му е предоставен
превод на разбираем език на НП, тъй като по твърдения на свидетеля И.
жалбоподателят отказал. Посоченото не е било обективирано в писмен документ.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че
административнонаказателното производство е опорочено, доколкото същото е
протекло без административнонаказаващия орган да е изпълнил задължението си – да
осигури преводач при издаване на НП, като по този начин да се убеди, че нарушителят
е разбрал съдържанието на предявеното му НП, както и правата, произтичащи от
образуваното срещу него административнонаказателно производство. Нещо повече по
делото липсват доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че
жалбоподателят е разбрал какво точно указание му е било дадено в талона, както и
последиците от неизпълнението му. Неизяснен остава въпроса и дали жалбоподателят
е имал възражения при съставянето на АУАН-а. Осъщественият от свидетеля И.
превод не може да санира тези пропуски, доколкото както вече се посочи
актосъставителят е изключен от кръга лица, който може да бъде преводач. Отделно,
силно дискусионен остава въпроса, как съдът може да провери дали същият разполага
с нужната експертиза да осъществи пълноценен превод, както и дали този език е
разбираем от нарушителя. Последното е от особено значение, доколкото
непосредствено преди проверката свидетелят П. пък е говорил с жалбоподателя на
румънски.
За прецизност следва да се посочи, че от събраната доказателствена съвкупност
по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно, че
е управлявал ППС под въздействие на алкохол над 0,5 промила – 0,74 промила.
Правилно е издирена и санкционната разпоредба и правилно е индивидуализирано
наказанието. Така съдът е поставен в ситуацията да отмени наказателното
постановление по отношение на деяние, създало сравнително висока степен на
опасност за останалите участници в движението и отличаващо се с проявена
6
арогантност от нарушителя към служителите, извършили проверката, само поради
констатираното нарушение на процесуалните правила.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция Л. ОЛ. е бил
представлявано от адв. ЯВ. П. от АК-Русе, като в тази връзка е направено и искане на
присъждане на разноските за процесуално представителство. Видно от приложения по
делото договор за правна помощ /л. 5/ жалбоподателят е заплатил сумата в размер на
300 лева за процесуално представителство в брой. Претендираното възнаграждение е в
рамките на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото АНО е направил възражение за
прекомерност, поради което следва да се уважи в пълен размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-000624/28.03.2021 г.,
издадено от полицейски инспектор към ОД на МВР-Русе, с което на Л. ОЛ. /L. O./ на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“
в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на Л. ОЛ. /L. O./, роден на 03.08.1984 г. в
Молдова, л. п. серия MDA № AB1181097/01.12.2020 г., с адрес: ***, сумата в размер на
300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7