№ 1073
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503641 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 278049/02.11.2020г. от Н. Б. Б., ЕГН
**********, Д. Г. Б., ЕГН **********и Б. АТ. Б., с ЕГН **********, всички от гр. А., ул.
„К.П.В.“ 4А, чрез пълномощника им адв. Л.П., със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Христо
Самсаров“ №57 срещу решение № 260653/13.10.2020г., постановено по гр.д. № 5609/2019г.
на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което е прието за установено, че КР. СТ. М., ЕГН **********
/заместен в хода на въззивното производство от универсалните му правоприемници ЯНК. Й.
ХВ., ЕГН ********** - съпруга и Б. Д. Д., ЕГН ********** - внук/ и ЯНК. Й. ХВ., ЕГН
********** са собственици на реална част от 572 кв.м., защрихована в черно на
комбинирана скица приложение № 2 към заключението на в.л. С.К. – л.373 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, от недвижим имот с
идентификатор № 10135.4501.1172, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АК, последно изменение със Заповед
КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на СГКК -Варна, с адрес на поземления имот гр.
Варна, Община Варна, Област Варна, с.о. "Ментеше", п.к. 9000, с площ от 725 кв.м., при
граници ПИ № 10135.4501.9508, 10135.4501.328. 10135.4501.326 и 10135.4501.9501,
придобит по давностно владение, упражнено в периода 03.05.2006г. до 03.05.2016г. и с
което е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС от
въззивниците срещу КР. СТ. М., ЕГН ********** и ЯНК. Й. ХВ., ЕГН **********, и
двамата от гр. Варна, ж.к. „М.“ бл.104, вх.8, ет.4, ап.11 за същия имот.
В жалбата е изложено становище за неправилност, поради нарушения на материалния
1
и процесуалния закон, постановено в противоречие на събраните доказателства по делото, и
за необоснованост на решението. Въззивниците намират, че съдът е възприел неправилно
фактическата обстановка между страните, поради което е постановил и неправилно
решение. Оспорват извода на съда, че въззиваемите са били владелци на процесния имот,
доколкото от събраните доказателства се установява, че до 16.10.2017г. те са били
единствено държатели на имота. Същите са били допуснати в имота от собствениците, на
основание облигационен договор, и само са се грижили за него. Намират, че дори и да не се
приеме тезата, че между страните е сключен договор за послужване, то следва да се прецени,
че въззивниците са били постановени в заблуждение и неведение от въззиваемите през
цялото време, поради което не са могли да бранят собствеността си. Намират за
немотивирано решението в частта относно кредитиране на едни свидетелски показания за
сметка на други.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от КР. СТ. М. и ЯНК. Й. ХВ.
срещу Н. Б. Б., Д. Г. Б. и Б. АТ. Б., с която е предявен положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот - земя и сгради, находящи се в
гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик", с.о. „Ментеше", като по данни от КК на гр. Варна,
поземленият имот е с идентификатор № 10135.4501 1172 по КК на гр. Варна, одобрен със
Заповед № РД 18-30/19.06.2007 г., поел. изм. със Заповед № КД 14-03639/06.03.2012 г. /стар
№ 327/ и с площ от 725 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори: № 10135.4501.9508; №
10135.4501.328; № 10135.4501.326 и № 10135.4501.9501. С уточняваща молба вх.№
40869/06.07.2019г. уточняват иска си, като формират петитум за установяване собственост
върху 605 кв. м. реална част,повдигнат в жълт цвят на л.56 от скица от поземлен имот с
идентификатор № 10135.4501.1172. Твърдят, че имотът е предоставен на КР. СТ. М. на
22.12.1989г. по реда на 26 ПМС, за граждани стопанисващи земи за земеделско ползване.
Същият е записан като собственик на имот пл. № 327 в разписния списък към КП от 1997г.,
като съседи на имота още от момента на предоставянето му, са - на имот пл. № 326 -
Желязко Павлов Кавалджиев, на имот № 328 - Т.С.М. и път. Ищците твърдят, че са
започнали да владеят и своят имота, с намерението да го придобият въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност в периода от 1994г., вкл. и към настоящия момент. Излага
се, че имотът е ограден с метална мрежеста ограда и бетонни колове, като входа към
дворното място представлява метална, решетъчна врата, която се заключва с ключ. В
сградите в имота - вила и стопанска постройка, се намира имущество на ищците
-домакински вещи и земеделски инвентар. Предвид възрастта им и невъзможността да ходят
всеки ден в имота си, на 16.10.2017г. КР. СТ. М. е сключил договор за охрана на имота със
„СОД –Варна“ АД. Твърди се, че на 21.11.2017г., при посещение на имота му, К.М. е
установил, че някой е поставил верига, заключена с катинар на външната, метална,
решетъчна врата към двора, а на самата врата, точно под поставения от охранителната
фирма стикер, е издраскан надпис - „частен имот не влизай". Два дни по-късно, е установил,
че сложената верига с катинар е махната, но някой е правил опит да разглобява бравата на
външната врата към двора и е махнал дръжките на тази брава. На 30.11.2017г. сутринта,
докато Я.Х. е била в имота, е дошъл някакъв мъж, който заявил, че имотът е негов и
трябвало да се изнасят. Ищците излагат, че по повод започнал въвод по изп. дело № 421/18г.
на ЧСИ Станимира Данова рег.№ 712, с определение по гр.д.№ 12042/18г. ВРС, потвърдено
от ВОС, съдът е приел, че срещу ищците въвод във владение по изпълнителното дело, по
2
което те не са страна, не може да бъде извършен, тъй като владеят имота преди образуване
на ч.гр.д. № 9294/2018г., по което е издаден изп. лист. Ищците твърдят, че първите двама
ответници Д.Б. и Б.Б. не са могли валидно да прехвърлят собствеността върху имота на
третата ответница, тъй като те са придобили собствеността от лица, които не са
собственици. Считат, че решенията по реституционните процедури, на които се позовават са
нищожни. Ищците твърдят, че владеят имота с намерение за своене от 1994г.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Възразяват, че
продавачите на процесния имот Д. Г. Б. и Б. АТ. Б. са придобили имота в СИО чрез дарение
и покупка, като Д. Г. Б. познава имота като бивша собственост на своята баба Д.Г.А..
Излагат, че с Решение на ПК Варна № 79/21.06.1993г. на наследниците на Д.С.К., бивш
жител на Варна, починала на 16.03.1962г., е възстановена правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот Нива с площ 3.8 дка във
Владиславово, м-ст „Дудалите", пета категория върху терен в територия на §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ. От декларация от 31.07.1995г. на дъщеря Н.Г.Г., майка по паспорт Д.С.К. и
Д.Г.А., с което е записана в регистрите на зем. земи и архива на ТКЗС, са едно и също лице.
Сочат, че на 14.04.2006г. е издадена заповед №ПР-150/14.04.2006г. на кмета на Район „Вл.
Варненчик", Общ. Варна, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица, с
която е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.С.К., р. 12.08.1899г.,
починала на 16.03.1962г.: Н.Г.Г., ЕГН **********; Г.А.Г., ЕГН **********; Г.А.Г., ЕГН
**********, върху 485 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот представляващ новообразуван
имот в м. "Ментеше", землище кв.Владиславово, общ.Варна, кадастрален район 501, с
идентификационен № 1172, с площ 726 кв.м. с начин на трайно ползване - индивидуално
застрояване, при граници: 328 9508, 9501, 326, като изрично върху заповедта е отбелязано,
че е влязла в законна сила на 02.05.2006г. На 12.09.2007г. с протокол №245-М/12.09.2007.г,
изд. от Община Варна, наследниците на Д.С.К. са въведени във владение на имота. В
протокола липсва забележка, че на терена са намерени трети лица, което означава, че всички
наследници са въведени във владение безпрепятствено. Ответниците излагат, че с НА № 34,
том VII по н.д.№ 1017/2007г. на нотариус Петър Петров, №224 на НК, вписан в Сл.Вп. под
акт №7, том CXXIX от 20.12.2007г. ответницата Д. Г. Б. е придобила по дарение от майка си
Н.Г.Г. възстановената по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ½ ид.ч. от 485 кв.м. ид.ч. от
следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от 726 кв.м. находящ се в
м."Ментеше", землището на кв. Вл. Варненчик, общ.Варна, представляващ ПИ1172, в
кадастрален район 501, по плана на новообразуваните имоти на м. „Ментеше", при общи
граници: ПИ №№ 5010328 5019508, 5019501, 5010326. Сочат, че с НА № 35, том VII по н.д.
№ 1018/2007г. на нотариус Петър Петров, №224 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №2, том
CXXIX от 20.12.2007г. ответницата Д. Г. Б., чрез покупко-продажба е придобила от
съсобствениците си Г.А.Г. и Г.А.Г., възстановената от общия им наследодател по реда на
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ½ ид.ч. от 485 кв.м. ид.ч. от същия недвижим имот. Сочат, че с
НА № 7, том II по н.д.№ 191/2009г. на нотариус Роза Кожухарова, №212 на НК, вписан в
Сл.Вп. под акт №157, том XXVIII от 04.06.2009г. ответницата Д. Г. Б., чрез покупко-
продажба придобила от съсобствениците си В.С.К. и Т.С.К., 141 кв.м. ид.ч. от същия
недвижим имот. Продавачите на тази ид.ч. от имота В.С.К. и Т.С.К. са възстановени
собственици със Заповед №0507/19.07.2005г., изд. от зам. кмет на Община Варна на
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица, като с Протокол №335-
М/30.03.2009г, за въвод във владение, изд. от Община Варна, наследниците на Т.П.К.: Т.С.К.
и В.С.К. са въведени във владение на имота. Ответниците сочат, че с НА № 15, том III по
н.д.№ 355/2009г. на нотариус Петър Петров, №224 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №44, том
LXIII от 05.11.2009г. ответницата Д. Г. Б., чрез покупко-продажба е придобила от
съсобствениците си Ж.Б.И., В.Б.П. и С.И.И. възстановената по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и останалите 100 кв.м. ид.ч. от недвижимия имот. Излагат, че продавачите на тази
ид.ч. от имота са възстановени собственици със заповед №0662/07.09.2005г., изд. от зам.
кмет на Община Варна, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица, като
с протокол №368-М/14.07.2009г. за въвод във владение, С.И.И., В.Б.П. и Ж.Б.И. са въведени
3
във владение на имота. Ответниците излагат, че със Заповед № ГВ-34/30.03.2010г. на Кмета
на Р-н „Вл. Варненчик" е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ № 1172 по плана на СО"Ментеше",
район „Вл. Варненчик", придружена графична част на проекта направено по искане на
собствениците Д. Г. Б. и Б. АТ. Б.. Твърдят, че през целия период през който Д. Г. Б. и Б. АТ.
Б. са били собственици, до момента в който са прехвърлили собствеността на дъщеря си Н.
Б. Б., са заплащали местни данъци и такси за процесния имот, за което представям приходни
квитанции. Сочат, че с НА № 38, том 2 по н.д.№ 222/2018г. на нотариус Орлин Стефанов,
№196 на НК, вписан в Сл.Вп. под акт №38, том XXVII от 04.05.2018г. двамата ответници Д.
Г. Б. и Б. АТ. Б. даряват на дъщеря си Н. Б. Б., целия процесен недвижим имот с
идентификатор № 10135.4501.1172, ведно с всички подобрения и приращения върху имота.
Ответниците излагат, че с оглед на реституционната процедура, с искане на В.С.К., по реда
на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ имотът е иззет със Заповед на Кмета на Община Варна
№2196/25.10.2001г. от владението на ищците, като изрично се посочва в нея, че К.С. М. е
ползвател без правно основание, поради което няма и право на обезщетение за направените
подобрения в имота. Твърдят, че за втори път владението на ищците е прекъснато с
извършените въводи във владение от административните органи, отразено с Протокол №
245 -М/12.09.2007г, № 335 - М/30.03.2009г. и № 368 - М/14.07.2009г. изд. от Община Варна,
с който са въведени в имота съответните наследници. Ответниците считат, че през
останалото време ищците са били само държатели на имота, тъй като ясно са съзнавали и
признавали, че не са собственици на процесния имот. Твърдят, че ищците са допуснати в
имота на основание облигационен договор още с придобиването от страна на ответниците
Д. Г. Б. и Б. АТ. Б. на първите си 485 кв.м. ид.ч. от ПИ №1172, тогава е бил сключен договор
за заем за послужване по чл.243 ЗЗД между страните, първо за идеалните части, а след
05.11.2009г. - придобиването и на последните ид.ч. от процесния имот, и за целия имот. С
този договор ответниците Д. Г. Б. и Б. АТ. Б. са предоставили на ищците безвъзмездно
имота за временно ползване, като последните са се задължили да върнат имота след като си
оберат реколтата. С тези обещания от страна на ищците и съгласие на ответниците като
собственици на имота са минали няколко години, докато ищците не са решили да завладеят
имота за себе си демонстрирайки този факт със сключването на договор за СОД на имота на
16.10.2017г. и недопускайки вече ответниците в него демонстрирайки промяна в
поведението си и завладявайки имота с цел да го своят за себе си. Преди демонстративното
завладяване на имота, ответниците Д. Г. Б. и Б. АТ. Б. сочат, че са имали безпрепятствен
достъп до имота от страна на ищците, като многократно са ги канили и потвърждавали, че
имотът е техен, а те само се грижат за него. Д. Г. Б. и Б. АТ. Б. са имали уговорка с ищците
да влизат в имота когато пожелаят и да си берат всякакви плодове и зеленчуци, което се е
случвало многократно в годините, до 16.10.2017г. - сключването на договор за СОД.
Ответницата Н. Б. Б. предявява насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС
съдът да признае за установено, че тя е собственик на процесния имот, придобит чрез
дарение с НА № 38, том 2 по н.д.№ 222/2018г. на нотариус Орлин Стефанов, №196 на НК,
вписан в Сл.Вп. под акт №38, том XXVII от 04.05.2018г., като се осъдят ответниците да й
предадат владението на имота.
В срока за отговор К.М. и Я.Х. изразяват становище за неоснователност на
предявения насрещен иск.
С обжалваното решение е уважен предявеният от ищците положителен
установителен иск за собственост, а насрещният иск по чл.108 от ЗС на ответницата Н.Б. е
отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор № 131 от 22.12.1989г. ОбщНС-Варна е предоставил под наем на КР. СТ. М.
хавра с площ 600 кв.м. в местността „Елен дере“, при съседи Ж.К., Т.П., път, път.
4
Въз основа на заповед № 2196/25.10.2001г. имот с пл. № 327 от КП „Ментеше“,
собственост на наследниците на Т.П.К., е иззет от К.С. М., като ползващ го без основание, за
което е съставен констативен протокол на 27.11.2001г.
По делото е представен договор № 2944_14931/16.10.2017г., сключен между СОД
Варна АД и К.С. М. за монтаж и поддръжка на сигнално – известителна система за
обезопасяване и охрана на Вила М. с адрес в кв. Владиславово, м-ст Ментешето, с
приложени фактури за заплащане на абонамент.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №34, том VІІ, дело
1017/2007г. на нотариус П. Петров, с район на действие ВРС, Н.Г.Г. дарява на Д. Г. Б.
собствената си придобита по наследство и възстановена по реда на §4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ ½ ид.част от 485 кв.м. ид.части от ПИ, целият с площ от 726 кв.м., находящ се в м-ст
Ментешето, при граници ПИ №№ 5010328, 5019508, 5019501 и 5010326.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №35,том VІІ,рег.№
10900, дело №1018/2007г. на нотариус П. Петров, с район на действие ВРС, Г.А.Г. и Г.А.Г.
продават на Д. Г. Б. собствената си придобита по наследство и възстановена по реда на §4б,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ½ ид.част от 485 кв.м. ид.части от ПИ,целият с площ от 726
кв.м.,находящ се в м-ст Ментеше, при граници ПИ №№ 5010328,5019508,5019501,5010326.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15,том ІІІ, рег.№
6139, дело №3558/2009г. на нотариус П. Петров с район на действие ВРС, Ж.Б.И., В.Б.П. и
С.И.И. продават на съсобственика си Д. Г. Б. собствените си придобити по наследство и
възстановени по реда на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ 100 кв.м. ид.част от поземлен имот,
целият с площ от 726 кв.м., находящ се в м-ст Ментеше, представляващ ПИ № 1172, в р-н
501, при граници ПИ №№ 5010328, 5019508, 5019501 и 5010326.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7,том ІІ, рег.№
9095, дело №191/2009г. на нотариус П. Петров с район на действие ВРС, В.С.К. и Т.С.К.
продават на съсобственика си Д. Г. Б. собствените си придобити по наследство 141 кв.м.
ид.част от поземлен имот, целият с площ от 726 кв.м.,находящ се в м-ст Ментеше,
представляващ ПИ № 1172, в р-н 501, при граници ПИ №№ 5010328, 5019508, 5019501 и
5010326.
Видно от нотариален акт за дарение № 38,том ІІ, рег.№ 3702, дело № 222/2018г. на
нотариус Орлин Стефанов, Д. Г. Б. и Б. АТ. Б. са дарили дъщеря си Н. Б. Б. поземлен имот с
идентификатор № 10135.4501.1172, находящ се в гр. Варна, с.о. „Ментеше“ № 1172, с площ
от 725 кв.м. по скица, а по предходни нотариални актове с площ от 726 кв.м., при посочени
граници.
По делото са представени адм.преписка по издаване на Решение на ПК Варна
№79/21.06.1993г. и преписка за въвод във владение по протокол №245-М/12.09.2007г.,
№3355-М/30.03.2009г. и №36-М/14.07.2009г. на Община Варна.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се
установява, че ПИ 10135.4501.1172 по КК на р-н „Владислав Варненчик“ е идентичен с ПИ
10135.4501.1172 по ПНИ на СО "Ментеше" и частично идентичен с ПИ 10135.4501.327 по
ПКП и Заповед № 2196/ 25.10.2001г. на Кмет на гр.Варна. Източната, западната и южната
граници на ПИ 10135.4501.327 съвпадат със съответните им граници на ПИ 10135.4501.1172
по КК и ПИ 10135.4501.1172 по ПНИ. Разлика има в северната граница на ПИ
10135.4501.327 по КП, която изцяло попада в територията на ПИ 10135.4501.1172 по КК.
Целият ПИ 10135.4501.327 по КП е в границите на ПИ 10135.4501.1172 по КК и ПНИ на
СО"Ментеше". Предмет на Заповед №2196/25.10.2001г. на Кмет на гр.Варна за изземване на
ПИ с пл.номер 327 по КП на СО "Ментеше". Площта на ПИ 10135.4501.327 по КП е 572
кв.м., на ПИ 10135.4501.1172 по ПНИ и ПИ 10135.4501.1172 по КК е 725кв.м. Източната,
5
западната и южна граници на ПИ 10135.4501.327 по КП съвпадат със съответните им на ПИ
1035.4501.1172 по ПНИ на СО"Ментеше" и КК на р-н"Владислав Варненчик". Със Заповед
№ГВ-34/30.03.2010г. на Кмет на р-н „Вл. Варненчик" е одобрен ПУП-ПЗ с който са дадени
строителните линии за разполагане на сградите в имота, вида на застрояване и параметрите
на застрояване в ПИ 10135.4501.1172 по КК. С одобрения ПУП-ПЗ за ПИ 1172 не се
променят границите на имота. Площта на процесния имот по заснети граници
материализирани с огради е 621 кв.м. Частта от процесния поземлен имот, съответстваща на
ПИ 10135.4501.327 по КП към ПКП е оградена от север, запад и юг с паянтови огради,
изградени от бетонови колове и оградна мрежа, от изток имотът е ограден с масивна ограда.
Имотът е стопанисван, засаден е с лозови насаждения, овощни дървета и част от имота е зает
със зеленчукови насаждения. Останалата част от оградената част на процесния имот с площ
153 кв.м. попада в ПИ 10135.4501.326 по КП към ПКП. Имотът е ограден с паянтови огради,
изградени от бетонови колове и оградна мрежа. В имота са изградени жилищна сграда,
северната половина на която е масивна, а южната паянтова и паянтова сграда изградена от
дървен материал, представляваща клозет и склад. Масивната част от жилищната сграда е
попълнена в кадастралната карта с идентификатор 10135.4501.1172.1, а паянтовата
стопанска сграда с идентификатор 10135.4501.1172.2. Жилищната сграда и стопанската
сграда са годни за ползване. От огледа не може да се определи дали са променяни оградите в
периода от 2007г. до днес. Източната ограда е променена спрямо отразяването им в
плановете. В плановете източната ограда е дадена като паянтова, а при огледа се установи,
че е масивна. Съгласно Решение №79/21.06.1993г. на ПК Варна се възстановява правото на
собственост на наследниците на Д.С.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници поземлен имот - нива в местност „Дудалите" с площ 3800кв.м. при граници: Т.П.,
Н.П. и път. По План на стари имотни граници на м."Ментеше", поземленият имот на Д.С.К.
е с пл. № 46 с площ 3800кв.м. при граници: на запад - ПИ 47 със собственик Т.П., на изток -
ПИ 45 със собственик И.П.. Площта от процесният имот с идентификатор 10135.4501.1172
по КК, попадаща в ПИ 46 по План на стари имотни граници е 485кв.м.
По делото са разпитани като свидетели за ищците Н.Ж.К. и К. Б. К. и за ответниците
Г.А.Г. и Темелко Стоянов Георгиев, чиито показания съдът ще обсъди в мотивите.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените във въззивната жалба оплаквания, по които настоящият съдебен състав намира
следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Ищците основават претенцията си за собственост на процесния недвижим имот въз
основа на твърдения за изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода от 1994г. до
6
предявяване на исковата молба в съда - 09.04.2019г.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е
изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 68 от ЗС, установилият владение, за да е то явно, трайно,
несъмнено, следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо
когото го свои. Владението се характеризира с двата си признака - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съдебната практика приема, че
владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, а такова, чрез което се
упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика
да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от
такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение
не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето.
Може да се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт
върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към
вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се
касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
В практиката на ВКС се приема, че придобивната давност върху земеделски земи
започва да тече от 22.11.1997г., а ако възстановяването на собствеността е настъпило в по-
късен момент – началото на придобивната давност е от момента на възстановяването. В
случая, собствеността върху процесната реална част от недвижим имот е възстановена със
заповеди по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени в периода 2015-2016г., последната от
които, с № ПР-150/14.04.2006г., е влязла в законна сила на 02.05.2006г. Следователно, от
тази дата е възможно да е започнала да тече давност в полза на ищците. Осъществяваното
владение от последните се установява посредством показанията на свидетелите Н.К. и К. К..
Първият свидетел е съсед на ищците по място и ги познава от 1989г., когато по
постановление са придобили възможността да обработват местата във Владиславово, в
местността Ментеше. Свидетелят излага, че ищците посещават имота постоянно и го
обработват, като отглеждат зеленчуци и овошки имота, а през 2000-та година са построили
кладенец. Имотът се посещавал и от роднините на ищците и техни колеги, които са
помагали на възрастните К. и Я.. Други хора не е виждал в имота. За последно е виждал
дядо К. може би лятото, а Я. - от м. декември, понеже има животни, основно котки, които
всеки ден ходи да храни. Св. К. също потвърждава, че процесният имот се владее от ищците,
като впечатленията му са от 2007г., когато е посетил за пръв път мястото. От събраните
писмени доказателства се установява, че ищците упражняват фактическа власт върху имота
на ответниците без правно основание, доколкото през 2001г. са отстранени от имота.
Следователно, според презумпцията на чл. 69 ЗС, те са държали имота за себе си, т. е. имат
качеството на владелци. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се
предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в
който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а
оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност.
Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие,
с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа
власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца
от имота за повече от 6 месеца. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно
уредени в чл. 116 от ЗЗД и са приложими по отношение на придобивната давност по силата
на чл. 83 от ЗС. Съгласно чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
7
длъжника; с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително
производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая не се
установява по делото действие на страните по спора, което да попада в някоя от посочените
хипотези. Като неоснователно се преценя възражението на ответниците, че давността е
прекъсната с извършения въвод във владение през 2007г. Същият отразява само, че е
извършено трасиране на място на границите на възстановения имот, но не доказва, че е била
преустановена фактическата власт на досегашните владелци чрез отнемане на имота и
предаването му на собствениците.
От друга страна, ответниците не установяват да са сключили с ищците договор за
заем за послужване, с предмет процесния имот. Разпитаната в тази връзка св. Гинка
Георгиева излага, че през 2006г.-2007г. К. я помолил да го оставят да обработва имота, но не
е присъствала на водени разговори в тази насока с ответниците. Свидетелката сочи, че е
виждала Д. и Б. да посещават имота на К. и той да им давал плодове. В същия смисъл са
показанията и на другия свидетел на ответниците – Т.К.. Освен това, същият сочи, че е от
1992г. е виждал бай К. в имота, както и че ответниците не са имали ключ за имота, но през
летния сезон К. и Я. са ги допускали да берат плодове.
Като неоснователно се преценя и следващото въззивно оплакване, че ответниците са
били поставени в неведение от страна на ищците, поради което не са могли да се бранят. От
приложените по първоинстанционното дело сведения, дадени от Б. и Д. Б.и пред служител
на III-ро РПУ Варна, е видно, че когато ответниците са посещавали имота и са питали
ищците кога ще освободят имота, то съпругата на К. им заявявала, че няма да го освободи.
Тези изявления се ползват с доказателствена сила, доколкото съставляват извънсъдебно
признание на неизгодни за тях факти. Установено с тях изключва незнанието на ответниците
за упражняваното от ищците владение върху техния имот.
Проведено главно и пълно доказване от ищците за изтекла в тяхна полза придобивна
давност върху процесния имот през периода от 03.05.2006г. до 03.05.2016г., вкл. и до датата
на предявяване на иска в съда - 09.04.2019г., респективно липсата на успешно насрещно
оборване от страна на ответниците, обосновава извод за основателност на предявения
положителен установителен иск за собственост.
Основателността на главния иск резултатира в неоснователност на предявения
насрещен ревандикационен иск от Н.Б.. Това е така, тъй като към датата на дарственото
разпореждане – 04.05.2018г., за ответниците по насрещния иск е бил изтекъл изискуемият
десетгодишен срок по чл.79, ал.1 от ЗС и същите са станали собственици на процесната
реална част от имота, а дарителите са изгубили правото на собственост, поради което не са
могли да се разпореждат с имота.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
На осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване,
въззивниците следва да заплатят на въззиваемата ЯНК. Й. ХВ. направените разноски в
размер на 860 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по
въззивно производство.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260653/13.10.2020г., постановено по гр.д. №
5609/2019г. на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което е прието за установено по отношение на Н. Б.
Б., ЕГН **********, Д. Г. Б., ЕГН **********и Б. АТ. Б., с ЕГН **********, всички от гр.
8
А., ул. „К.П.В.“ 4А, че КР. СТ. М., ЕГН ********** /заместен в хода на въззивното
производство от универсалните му правоприемници ЯНК. Й. ХВ., ЕГН ********** -
съпруга и Б. Д. Д., ЕГН ********** - внук/ и ЯНК. Й. ХВ., ЕГН ********** са собственици
на реална част от 572 кв.м., защрихована в черно на комбинирана скица приложение № 2
към заключението на в.л. С.К. – л.373 от делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, от недвижим имот с идентификатор № 10135.4501.1172, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г.
на ИД на АК, последно изменение със Заповед КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на
СГКК -Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, Община Варна, Област Варна, с.о.
"Ментеше", п.к. 9000, с площ от 725 кв.м., при граници ПИ № 10135.4501.9508,
10135.4501.328. 10135.4501.326 и 10135.4501.9501, придобит по давностно владение,
упражнено в периода 03.05.2006г. до 03.05.2016г. и с което е отхвърлен предявеният
насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС от Н. Б. Б., ЕГН ********** срещу КР. СТ.
М., ЕГН ********** /заместен в хода на въззивното производство от универсалните му
правоприемници ЯНК. Й. ХВ., ЕГН ********** - съпруга и Б. Д. Д., ЕГН ********** - внук/
и ЯНК. Й. ХВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „М.“ бл.104, вх.8, ет.4, ап.11 за същия
имот.
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН **********, Д. Г. Б., ЕГН **********и Б. АТ. Б., с ЕГН
**********, всички от гр. А., ул. „К.П.В.“ 4А да заплатят на ЯНК. Й. ХВ., ЕГН **********
от гр. Варна, ж.к. „М.“ бл.104, вх.8, ет.4, ап.11 сумата от 860 лв. /осемстотин и шестдесет
лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9