Р Е Ш Е Н И
Е
№………./13.06.2018
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1406 по описа за 2015
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т. 1 от ГПК вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ ).
Приет e за
разглеждане специален установителен иск по чл. 422 ГПК, предявен от заявителя в
заповедно производство по ч. гр. д. 8585/2015 г. на ВРС, 16-ти състав, С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник адв. В.Г. (ВАК), със служ. адрес ***, партер, срещу оспорващия
платец М. Л. С., с ЕГН **********, с
адрес ***, за установяване на дължимост
на вземане по издадена заповед за изпълнение за главница от 160 000 лева по
запис на заповед от 25.01.2011 г., ведно с АКЦЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 538, ал. 1 вр. чл.
463, ал. 1 ТЗ и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението.
Заявителят твърди,
че задължението, поето по валидно съставен от издателя запис на заповед, е
съпътствано от съществуващи правоотношения между издателя и поемателя във връзка
с гарантиране на изпълнението на задълженията му като заемател по договор за
паричен заем от 25.01.2011 г. за цялата дадена в заем сума от 160 000 лева. Тъй
като ползваната по заема главница не била върната в цялост при настъпване на
падежа на ценната книга, кредиторът упражнил правата си по нея по реда на
заповедното производство. Моли претенцията да бъде уважена в цялост.
По същество
пълномощникът на ищеца поддържа исковата претенция и моли за уважаване на
предявения установителен иск. Пледира за отхвърляне на възраженията на ответницата като недоказани,
както и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения
списък. Моли за присъждане и на извършените съдебно-деловодни разноски в хода
на заповедното производство.
Ответницата предприема
защита чрез възражения по валидността на изявлението си като издател, като
претендира, че сделката е нищожна, тъй като задължаването по записа е
осъществено при материална подправка на документ. Възразява, че не се е
подписвала под текст със съдържанието на представения запис на заповед, като
твърди, че подписани от нея празни листи са били употребени за съставяне на
записа и договора за заем без нейно съгласие. Оспорва съществуването на каквото
и да е гарантираното със записа вземане, като сочи, че никога не е сключвала
посочения от ищеца договор за заем и не е издавала какъвто и да е запис по
такъв повод. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен. Ответницата не е пледирала по същество пред съда нито лично,
нито чрез пълномощник.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение № 603/23.02.2016 г.(л. 76). След изчерпване на проведено
разследване на документното престъпление(по приложеното ДП № 109/2015 на ОСлО в
ОП – Варна), описано от ищцата, възражението й по допустимостта на процес,
обусловен от наличие на престъпно обстоятелство е неоснователно. Окончателната
правна квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните
твърдения се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание на 26.04.2018 г. (л. 149-150) по проекта, съобщен на страните с
Определение № 4143/28.12.2017 г. (л. 114-118).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Твърденията на страните съвпадат, поради
което съдът е докладвал като безспорни обстоятелствата по проведеното заповедно
производство, в което е уважено заявлението на кредитора, основано на
оригинален документ – запис на заповед, съответно оспорването на вземането на
кредитора от ответницата, което е обусловило и интереса от установяването. Не е
спорно, че издателят не е предприемал плащане. Всички останали твърдения на
ищеца са оспорени.
За съществуването на вземането ищецът се
позовава на подписания от ответницата запис на заповед, издаден на 25.01.2011
г., който материализира безусловно право на вземане за главницата от 160 000
лв., изискуема на падеж 25.01.2014 г.
Ответницата оспорва автентичността на
процесната ценна книга. Оспорва да е подписвала документ с такова съдържание по
какъвто и да е повод. На това основание в рамките на настоящия процес е открито
производство по оспорване на истинността на частен диспозитивен документ по чл.
193, ал. 1 ГПК, като на ответницата изрично е била възложена пълната
доказателствена тежест по оспорването на истинността на ценната книга.
Ответницата е ангажирала доказателства,
които обаче не са могли да бъдат събрани поради поведението на тази страна. С
определение в открито съдебно заседание от 30.05.2018 съдът е заличил допусната
графологична почеркова експертиза поради неизпълнено задължение за авансово
внасяне на разноските за възнаграждение на вещото лице. По повод поисканата
химическа експертиза, съдът е съобразил че сами по себе си въпросите, поставени
от ответницата (относно времето на полагане на подписа и на текстовото
съдържание, средствата за отпечатване и изписване и техния химически състав)
принципно не биха имали никакво значение, ако самия подпис действително е
положен от този издател. Тази експертиза има отношение към твърденията, че
документът е съставен върху подписан от ответницата празен лист, оставен в
личната ѝ адвокатска кантора за служебни нужди с указания за попълването
му от нейни овластени сътрудници и изнесен без нейно знание оттам и попълнен
без нейно съгласие през периода май - юни 2015 г. В този смисъл въпросите на
експертизата биха били относими, само ако спорния документ би бил съпоставен с
други налични бланкети (попълнени съобразно указанията на адвоката от
сътрудника му и използвани по други дела или още непопълнени и останали в
държане на самата ответница). Необходимостта от такъв сравнителен материал
изрично е указана на ответницата в доклада, но страната не е предприела
действия по посочване на налични оригинални документи, издадени от нея в
посочения период като бланкети в попълнен или непопълнен вид, които биха могли
да послужат като сравнителен материал при поисканата физико-химична експертиза.
Неосигуреното съдействие за посочване на сравнителен материал (указано на
ответницата с Определение 4143/28.12.2017 г., л. 115) се приравнява на
осуетяване на събирането на това доказателство. Искането за събиране на гласни
доказателства е останало неуточнено (поради необявяването на тяхната
самоличност) поради което и не е било допуснато от съда. Цялостното процесуално
поведение на ответницата е довело до пълно осуетяване на каквото и да е
доказване от нейна страна, поради което и на осн. чл. 161 ГПК съдът приема, че твърденията й за подправка на подписа й,
евентуално за „кражбата“ му чрез попълване на бланкет против волята на издателя
му, са недоказани, респективно че твърденията на ищеца за получен от него
автентично съставен от ответницата запис на заповед са доказани.
Съдът намира, че не е проведено успешно
оспорването на истинността на процесната ценна книга в хода на производството.
На основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК съдът приема, че представеният запис
на заповед в заповедното производство по ч. гр. д. 8585/2015 г. на ВРС запазва
своето процесуално значение като пълно доказателство по делото.
При така установените факти
неоснователно остава възражението за
нищожност, поради порок във формата на абстрактна сделка във връзка с липсата
на автентичен подпис, евентуално неавтентичност на цялото съдържание на
документа.
Неоснователно е и възражението за
недействителността на записа на заповед липса на други реквизити по чл. 537 ТЗ,
изброени в т. 25 от отговора на исковата молба (липса на изписване на три имена
и място на издаване). Доколкото правилото на чл. 536 ТЗ изключва значението на
липсата на някои от реквизитите, съдът квалифицира това възражение като
единствено възможно позоваване на липса на задължителен реквизит по чл. 535, т.
5 ТЗ. В хода на производството не са представени доказателства в подкрепа на
тези твърдения. Съдът приема, че записът на заповед съдържа всички необходими
реквизити съгласно императивните разпоредби на ТЗ.
Евентуалната защита на ответницата ( извън
неавтентичността на документа) се свежда до оспорване на изискуемостта, като се
позовава на недовършен фактически състав на предявяване на ценната книга за
плащане. Не са били представени доказателства, които да опровергават
твърдението на ищеца за падеж на фиксирана дата. При наличие на падеж на
фиксирана дата изискуемостта настъпва автоматично и допълнителна покана чрез
предявяване не е необходима (така и разрешението в т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК). Други абсолютни и относителни
възражения по ценната книга не са предявени.
Като основание на материализираното в
записа на заповед вземане ищецът е посочил договор за заем от 25.01.2011 г. за
главницата от 160 000 лв. Съгласно чл. 2 от договора (л. 5) самият договор
служи за разписка за предаването на сумата в брой, като връщането ѝ става
изискуемо на 25.01.2014 г. Ответницата не е формулирала твърдения относно
относително възражение, основано на лични отношения с поемателя по каузалната
сделка за заема, която е послужила за причина на поемане на менителничното
задължение от издателя. Цялата защитна теза на ответницата изключва такива
отношения. Самата ответница не е посочила каквато и да е причина за поемане на
валидно менителнично задължение, съответно и съдът не е могъл да разгледа
относително възражение, основано на каузалната сделка. Съдът разполага с
правомощие да указва на страните непълнота на твърденията им само ако защита
срещу материалното право е упражнена надлежно и в срок, но не и когато такава
изобщо липсва. Пропуснат е процесуалният срок по чл. 133 ГПК за позоваване на
недобросъвестност на кредитор, упражнил права по ценна книга въпреки знание за
липса на основание за отговорност по сделка, послужила за причина за абстрактно
задължаване съгласно чл. 465 ТЗ.
Съответно
твърдения на ищеца и относно издаването на записа на заповед като обезпечение
на облекчено събиране на паричен дълг по заем остават извън предмета на делото.
В заключение, въз основа на установеното
съответствие на издадения от ответницата запис на заповед с изискванията на материалния
закон и породеното от него парично задължение за плащане след настъпил падеж,
съдът преценява че описаното в заповедното производство право на кредитора е
възникнало на заявеното основание. Установителният иск следва да се уважи
изцяло.
Разрешението на спора по същество следва да
намери и съответно отражение върху акцесорните последици от заявяването на
оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417 ГПК.
Ищецът е формулирал изрична претенция за
присъждане на разходи в списък по реда на чл. 80 ГПК, включващ държавна такса
за исково производство, депозит за призоваване на свидетел и адвокатско
възнаграждение. Неоспореният размер на заплатения от ищеца хонорар от 6 000 лв
е удостоверен в разписката към договора за правна помощ. В бюджета е внесена
такса от 3 200 лв. Авансираните разноски от 10 лв обаче не са били усвоени и
подлежат на връщане като платени на отпаднало основание на вносителя при
поискване, поради което не представляват разход, понесен от тази страна и не
следва да се възлагат на насрещна страна. Неоснователно оспорилия заповедта
длъжник следва да понесе заплащането на направените от ищеца по делото разноски
в размер на 9 200 лв, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Приетото разрешение по т.12 на ТР 4/2013г на ОСГТК, налага съдът да се
произнесе и по разноските на страните за заповедното производство, включително
присъдените със заповедта за изпълнение(изгубила изпълнителната си сила с
оспорването й от длъжника), като законна последица от уважаването на
установителните искове. Размерът на тези разноски не е оспорен и съответно не
следва да се ревизира.
По гореизложените съображения и на осн.
чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на оспорващ издател, че вземането удостоверено по заповед за
незабавно изпълнение № 4382 от 17.07.2015 г. по ч. гр. д. 8585/2015 г. на ВРС,
16-ти състав СЕ ДЪЛЖИ в размер от 160 000 лв. (сто и шестдесет хиляди лева),
представляваща изискуема главница по запис на заповед издаден на 25.01.2011 г.
в гр. Варна, ведно с законна лихва от 16.07.15 г. до окончателно плащане на
дълга на осн. чл. 538, ал. 1 ТЗ по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу М. Л. С., с ЕГН **********,
с адрес ***.
ОСЪЖДА М. Л. С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Т.С., ЕГН **********, с
адрес ***,
сумата от 9 200 лв (девет хиляди и двеста лева), представляваща съдебни
разноски за настояща инстанция, на осн. чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Л. С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Т.С., ЕГН **********, с
адрес ***,
сумата от 3 200 лв. (три хиляди и двеста лева), представляваща включени в изпълнителен лист по изгубила
изпълнителна сила заповед за незабавно изпълнение № 4382 от 17.07.2015 г. по ч.
гр. д. 8585/2015 г. на ВРС, 16-ти състав, съдебно деловодни разноски за
разглеждане на заповедното производство, на осн. чл. 81 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните със съобщение образец № 11
от Наредба №7, като на ищеца съобщението се изпрати чрез пълномощник, а на
ответницата се приложи към дело на осн. чл. 41 ГПК.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД