Решение по дело №2793/2021 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, ……………г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                   мл. съдия МАРИЯ СТОЙКОВА

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Стойкова в.гр.д. № 2793 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 34152 от 07.02.2019 г., постановено по гр. д. № 77595/2015 г. по описа на СРС, 59 състав, е признато за установено по предявените от Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.А.А., ЕГН ********** и С.Д.Х.-А., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.А.А., ЕГН ********** и С.Д.Х.-А., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, в условията на разделна отговорност по ½ от сумите за всеки, сума в общ размер на 1497,81 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2014 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 268,17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2011 г. до 30.06.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39783/2014 г. по описа на СРС, 59 състав.

Срещу решението, са подадени идентични въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство А.А.А. и С.Д.Х.-А.. В жалбите се излага, че решението е незаконосъобразно. Твърдят, че не дължат никакви суми на „Т.С.“ ЕАД поради плащане и поради изтекла погасителна давност. Навеждат твърдения, че коректно се заплатили процесните суми съгласно сключено с ответника споразумение. Заявено е искане до въззивния съд да преразгледа първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.“  ЕАД не е изразило становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

            Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В конкретния случай ответницата не твърди, а и не установява по делото по отношение на нея да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В конкретния случай между страните не се спори, поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че отвениците А.А. и С.Х.-А. са собственици на топлоснабдения имот – апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от проведено  на 27.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с СД „Нелбо инженеринг“ ООД и приложен към него списък (в който под № 31 фигурира ответникът А.А.), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от 30.08.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на СД „Нелбо инженеринг“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Нелбо инженеринг“ ООД.

В допълнение въззивният състав на съда намира за необходимо да подчертае, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).

Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".

С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Н.“ ЕАД. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.

Съгласно заключението  на изготвената и приета в хода на съдебното дирене пред първа инстанция по делото съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено, размерът на непогасената главница за топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до м.04.2013 г.  възлиза на сумата от 1489,79 лв., от които: сградна инсталация - 482,11 лв., и БГВ - 1007,70 лв. Според заключенията по СТЕ и ССчЕ изравнителната сума за процесния период е в размер на 187,41 лв. – за получаване. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са налице данни за погасяване на начислените задължения чрез плащане. С оглед изложеното и след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителна такава, изчислена по изравнителните сметки, настоящият съдебен състав намира, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 1497,81 лв., или всеки един от ответниците дължи сумата от 748,90 лв., както правилно е определил първоинстанционния съд.

По отношение на релевираните във въззивната жалба доводи за погасяване  на процесните вземания по давност и чрез плащане, въззивният съд намира следното:

Правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл. 124 вр. чл. 415 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Преклузията по чл. 133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва, само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК е приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл. 124 вр. чл. 415 ГПК.

В конкретния случай ответниците не са направили възражение за погасяване на вземането по давност, предмет на иска, във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, респ. не са подали отговор на исковата молба. Възражение за погасяване по давност на процесните суми ответниците са заявили за първи път едва с подаването на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. От ответниците не се твърди и не се доказва, пропускът да се позоват на изтекла в тяхна полза погасителна давност да се дължи на процесуални нарушения на съда или на новооткрито обстоятелство или ново доказателство, или че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ответниците не са могли да преодолят (съгласно преклузията, уредена в чл. 266 ГПК, която следва да се разпростре и до възраженията, като релевираното с въззивната жалба). Предвид изложеното, направеното от ответниците с въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземани се явява преклудирано, поради което същото не може да бъде разгледано в настоящата инстанция.

Неоснователно е и направеното от ответниците правопогасяващо възражение, че не дължат процесните суми на „Топлофикация София“, тъй като същите са платени съгласно сключено с ответника споразумение. В хода на производството ответниците, чиято е доказателствената тежест за установяване на факта на плащане, не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си за извършени плащания към „Топлофикация София“ и/или за сключено споразумение с дружеството за разсрочено плащане на задълженията. Обратното, съгласно заключението на изслушаната пред първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза, няма данни за извършени от ответниците плащания за топлинна енергия на суми, касаещи процесния период.

По отношение на претенцията за  лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, въззивният съд приема следното:

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 13.02.2008 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 2 на чл. 33 от ОУ дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата сума.  Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимата лихва за забава върху главницата от 1497,81 лв. за периода от 30.11.2011 г. до 30.06.2014 г. е в размер на 268,17 лв., или всеки от ответниците дължи сумата от 134,08 лв., както правилно е определил първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решение № 34152 от 07.02.2019 г., постановено по гр. д. № 77595/2015 г. по описа на СРС, 59 състав, следва да се потвърди.

 

По разноските:

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД има право на направените в производството разноски. Същата още в отговора на въззивната жалба е заявила своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на визиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34152 от 07.02.2019 г., постановено по гр. д. № 77595/2015 г. по описа на СРС, 59 състав.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** и С.Д.Х.-А., ЕГН **********,***, да заплатят на  „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, всеки по 50 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                                               2.