Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети април през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10617 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 286656 от 06.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 32965/2015 г. на СРС, 46 състав, е осъдено З. „Б.В.и.г.“
да заплати на З. „А.Б.”
АД, следните суми - 1005,56
лева представляващи заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „каско“ на
МПС по полица № 13- 0300/302/5000690/ 28.2.2013г. за имуществени вреди нанесени
на л.а. Форд Мондео с per. № *******, в следствие на ПТП настъпило на
19.4.2013г. виновно причинени от водач на л.а. Рено Меган е per. № *******, ведно със
законната лихва от момента на подаване на исковата молба в съда
11.6.2015г. до окончателното заплащане на задължението, и 181,64 лева лихва за забава
изчислена върху сумата за период 1.9.2013г.-11.6.2015г., на основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./и чл.86 ЗЗД, като са отхвърлeни иска за главница за разликата
над 1005,56 лева до предявения размер от 1373,10 лева, както и иска за лихва за
разликата над 181,64 лева до предявения размер от 248,04 лева.С решението
първоинстанционнитя съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил З. „Б.В.и.г.“ да заплати на З. „А.Б.”
АД, 259,92 лева разноски
съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, и с определение по чл.248 от ГПК /необжалвано
самостоятелно/ е допълнено решението в частта за разноските, като е осъдил съответно З. „А.Б.”
АД, да заплати на. З. „Б.В.и.г.“,
66,92 лева разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Първоинстанционното решение е обжалвано в срок от ответника З. „Б.В.и.г.“,
чрез пълномощник юрк.В.Р., частично- само по отношение на иска по чл.213, ал.1
от КЗ/отм./ и то в частта, в която този иск е уважен за сумата над 91,97 лв. до
присъдените с решението 1005,56 лв., с доводи за неправилност на решението. Оплакванията по въззивната жалба са относно размера на
присъденото обезщетение, доколкото ответното дружество оспорва да дължи за
доплащане, над вече платеното по регресната претенция 2573,30лв., на сума над
още 91,97 лв. Въззивникът обосновава становището си с приетото пред
районния съд заключение по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза,
съгласно което размерът на вредите по цени от алтернативни доставчици възлиза на
общо 2665,27 лв., увреденото МПС е на повече от 7 год., при което не било
задължително ремонтирането му в официален сервиз за марката, както естанало в
случая. Ето защо моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, и искът за разликата
отхвърлен като претендира и разноски по делото.
Въззиваемата страна-ищец З. „А.Б.“, чрез пълномощник адв.М.К.,
оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения
в жалбата пороци, тъй като първоинстанционнитя съд правилно е събразил средните
пазарни цени по приетата АТЕ в размер на 3578,86 лв. с ДДС за отстраняване на
щетите по увреденото МПС, а не тези по цени на сменените части и труд по
артернативни доставчици и сервизи, доколкото заклюйчението на АТЕ е по средни
пазарни цени, а не по цени на официалния сервиз на марката. Моли решението в
обжлаваната част да се потвръди, претендира разноски за въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение съгласно
списък по чл.80 от ГПК. Въззивникът прави възражение възражение за
прекомерност на разноските за защита на противната страна по чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частта, в която искът
по чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ е уважен до размер на 91,97
лв. и в която искът по чл.86 от ЗЗД е уважен за сумата 181,64 лв. лихви за
забава, решението като необжалвано е влазло в сила и не е предмет на въззивна
проверка относно допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите за
безспорни факти между страните с доклада по чл.146 от ГПК, относно наличието на
основанията за възникване правото на вземане на ищеца като застраховател по
имуществена застраховка на собственика на увреденото имущество, спрямо
ответника като застраховател по „гражданска отговорност“ на деликвента, и
относно размера на подлежащите на обезщетяване вреди, наличието на причинна
връзка между деликта и вредите, и размера на вредите, които констатации и правни
изводи въззивният съд споделя и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Фактите, включени в състав на регщресното вземане на ищеца, в изключение на размера, не с аспорни по делото и се установяват
от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, като
заключението на последната въззивният съд намира за компетентно
и добросъвестно изготвено, и заслужаващо кредитиране от съда при преценката му по чл.202 от ГПК.
Размерът на отговорността за непозволено увреждане на делинквента,
респ. на неговия застраховател по задържителната застраховка „гражданска
отговорност“, се определя в зависимост от действително претърпените вреди.Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на вредите към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като то не може да надхвърля застрахователната сума по договора /чл.
267, ал. 3 КЗ(отм.)/. По аргумент от чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.) обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 203, ал. 3 от КЗ (отм.). В
този смисъл и практиката, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. №
652/2009 г., на ВКС, І т.о, решение № 109/14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г.,
на ВКС, І т.о, решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/2010 г. на ВКС, І т.о.
Съгласно КЗ, както отменения, така и действащия, обезщетението трябва да бъде
равно на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се поставя изискване към застрахования да
репарира вредите си по най-евтиния възможен начин и чрез използване на
неоригинални ("алтернативни") резервни части.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че действителните вреди в
случая възлизат на 3578,86 лв. за труд и материали и с още 15 лв. ликвидационни
разходи в полза на ищеца, или 3593,86 лева. Изчислената именно по средни
пазарни цени по АТЕ сума 3578,86 лв. въззивният съд преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, и е под размера, който дружеството-ищец е заплатило на официалния сервиз
на марката. Неоснователни са доводите във
въззивната жалба на отвтеника, че дължимата от ответното
дружество сума следва да се определи по цени на алтернативни доставчици на части, които
били по-ниски от тези на официалния доставчик за марката, или следва да е в
размер на 2665,27 лв. с ДДС по втория вариант от приетата АТЕ. Въззивният съд
намира, че определената от АТЕ обща цена от 2665,27 лв. по цени на алтернативни
доставчици не съответства на средните пазарни цени към датата на увреждането.
Първо, е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици,
т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. Второ, за част от частите, които е трябвало да се подменят,
средните цени от алтернативни доставчици надвишават тези по първия вариянт на
АТЕ-по средни пазарни цени, и дори надвишават и цените на официалния сервиз на
марката / така напр. цената на преден спойлер по фактурата на сервиза на „Мото пфое“
ЕООД е 110,68 лв. без ДДС, по средни пазарни цени по първия вариант на АТЕ е
98,61 лв. без ДДС, а по средни цени на алтернативни доставчици повтория вариянт
на АТЕ е 116,91 лв./. Трето, за други части определените от АТЕ по първия
вариант цени съответстват на тези цени
от алтернативни доставчици, и са по-високи от цената на официалния сервиз на
марката- напр. цената на резервоар чистачки по цени на официалния сервиз е 94,95 лв., а по средни пазарни цени и по цени
от алтернативни доставчици по вариант първи и втори от АТЕ , е по 119,58 лв.
Или от дължимата сума от
3593,86 лева, с вкл. 15 лв. ликвидиационни разходи, като се приспадне платената
извънсъдебно сума от 2573,30 лв. с вк.15 лв. ликвидационни разходи, за което
няма спор по делото, остава дължима от ответника по предявеното регресното
право от ищеца, сумата от 1020,56 лв.доколкото
първоинстанционният съд е уважил този иск за сумата 1005, 56 лв. и няма жалба
от ищеца по отношение на отхвърления размер над тази сума, то решението в
обжалваната му част от отвтеника за сумата над 91,97 лв. до уважения размер
1005,56 лв. следва да се потрърди като правилно, вкл. и в частта на
произтичащата от това отгоровност за разноските по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. .
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК и изхода на спора, претендираните от въззивника-ответник разноски за въззивната
инстанция остават за негова сметка. Въззиваемата страна-ищец има право на
разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно и направеното искане, за въззивната
инстанция. Претендират се 366лв. разноски за адвокатско възнаграждение, платено
по банков път, от които 305лв. договорено възнаграждение, и 61лв. ДДС,
заплатени изцяло, съгласно издадена
фактура по ЗДДС от АД“З.и М.“-пълномощници на ищеца. адв.Александър Бъчваров. Сумата
366 лв. подлежи на заплащане от въззивника-ответник изцяло, при липсата на
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 286656 от 06.12.2017 г., допълнено относно разноските с определение по чл.248
от ГПК с № 411081 от 19.05.2018 г., двата акта
постановени по гр.д. № 32965/2015 г. на СРС, 46 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в
която е осъдено З. „Б.В.и.г.“ да
заплати на З. „А.Б.” АД сумата над 91,97 лв. до уважесния размер от 1005,56 лева представляваща
заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „каско“ на МПС по полица № 13-
0300/302/5000690/ 28.2.2013г. за имуществени вреди нанесени на л.а. Форд Мондео
с per. № *******, в следствие на ПТП
настъпило на 19.4.2013г. виновно причинени от водач на л.а. Рено Меган е per. № *******, ведно със
законната лихва от момента на подаване на исковата молба в съда
11.6.2015г. до окончателното заплащане на задължението, вкл. и в частта относно
дължимите между страните разноски по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.“, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на З. „А.Б.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 366
лева разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.