РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив, 27.07.2015 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, на открито
съдебно заседание 13.07.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
БЕЛЕВ
ИВАН
РАНЧЕВ
при секретар Цветелина Дименова
и с участието на прокурора Огнян Урбалов
като разгледа докладваното от съдията
Недялка Василева внохд № 243 по описа за 2015 год.,
Производството
е по реда на глава 21 НПК.
С присъда №33/30.03.2015 г.постановена по нох
д.№277/2015 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Р.Н.А.,
за виновен в това, че на 01.06.2013 г. в с. С., област С., при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Х. П.” с рег. № **
**** **, е нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1, чл.21 ал.1, чл.139 ал.1
т.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на М. М. М., която е настъпила на 30.06.2013 г., като деянието е
извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 б. „б”,
пр. 1 вр. ал.1, б. „в”, вр. чл. 342 ал.1 НК и чл.58а ал. 1 НК вр. чл. 373 ал. 2 НПК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода, като
е признат за невинен и оправдан по обвинението да е нарушил правилата за
движение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП.
На основание чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 ЗИНЗС,съдът е постановил така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1
т.7 НК, съдът е лишил подсъдимия
Р.Н.А. от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 НК,съдът с присъдата е приспаднал при изпълнение на наказанието от три години и четири месеца лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан на 01.06.2013 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59 ал.4 НК при изпълнение на наказанието пет години лишаване от право да управлява МПС,съдът е приспаднал времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 01.06.2013 г. до влизане на присъдата в сила.
С
присъдата,съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по
делото разноски, като последните е възложил в тежест на подсъдимия.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, в която са развити съображения за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода с искане за определяне на същото при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК и приложението на чл.66 НК.
Постъпила е жалба и от частните обвинители по делото М.Г. и А.Г., в която са също са развити съображения за несправедливост на наложените наказания с искане за определяне на наказание при наличието на отегчаващи вината обстоятелства. В същата насока е и жалбата на частните обвинители А.М. и Е.М..
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, като поддържа че същото правилно е определено при условията на чл.54 НК, но е завишено като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства. Развиват се съображения, че няма допуснати нарушения на чл.20 ал.1 и чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП в причинна връзка с настъпилия резултат.
Частните обвинители поддържат подадените от тях жалби по съображенията изложени в тях.
Представителят на Апелативна прокуратура застъпва становище, че жалбите на страните са неоснователни, а постановената присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива следва да бъде потвърдена.
П.ският Апелативен съд проверявайки обжалваната присъда във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на чл.372 ал.3 във вр.с чл.371 т.2 НПК.
В хода на производството съдът е изслушал признанието на подсъдимия, дадено при условията на чл.371 т.2 НПК и го е съпоставил със събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключенията на изготвените експертизи, приложените писмени и веществени доказателства.
Съдът е преценил, че са били налице предпоставките за развитие на производството по пътя на съкратеното съдебно следствие, като е отчел, че направеното от подсъдимия признание се подкрепят изцяло от доказателствения материал по делото.
Въз основа на тях от фактическа и правна страна е установено следното:
Подсъдимият Р.Н.А.
е роден на *** ***, същата област. От съжителството си на
съпружески начала има две малолетни деца. Работи като общ работник.
От приложеното свидетелство за съдимост е установено, че с решение №49/18.02.2003 г., постановено по нахд
№460/2002г.на РС гр.С., влязло в сила на 06.03.2003 г., е признат за виновен за
престъпление по чл.343б ал.1 НК /3,9 на
хиляда/,като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание
глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година,както и
С
присъда №106/15.05.2003 г., постановена по нохд №387/2003 г. на РС гр.С.,
влязла в сила на 31.03.2004 г., за престъпление по чл.354в, ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца, с приложението на чл.66 НК с изпитателен срок
от три години и глоба в размера на 2 500
лв. Видно от справката от ТД на НАП гр.П., офис С. /л.42 съд.дело на ПОС/
глобата не е платена. Частично е погасена сумата от 650,02 лв.
Подсъдимият притежава свидетелство за
управление на МПС категория АВСЕМ от 1994 г. През периода 2008 г. – 2011 г. е
наказван четири пъти по административен ред за нарушение на правилата за
движение по пътищата, включително за шофиране с превишена скорост /л.68 ДП/.
Собственик е
на лек автомобил „Х. П.” с рег. № ** **** **. Същият бил оборудван с две предни гуми от един и същи размер -195/65R15,
предназначени за експлоатация при зимни условия, марка „Dayton”, задна лява
гума, резервна, непълноразмерна, с размер 135/80D15 и задна дясна гума с размер
195/55R15, марка „Miсhelin”, значително износена и с наличие на пукнатини.
На 01.06.2013 г., около 17,00 ч., подсъдимият
А. *** в с.С. с лекия си автомобил „Х.
П.”. Спрял пред офиса на „Еврофутбол”, където употребил алкохол. По негови твърдения
изпил 4-5 бири. Около 20,00 ч. се качил в колата си и отишъл пред фонтана на
сградата на Държавно горско стопанство- с.С.. Видял свидетелите А. О. и В. К. от
същото село. Казал им, че ще отиде до с.К. да вземе пари, за да ги върне на
свидетеля О.. Последният и свидетелят К. разбрали, че подсъдимият е употребил
алкохол, поради което свидетелят О. предложил той да шофира. Подсъдимият А. не
му позволил, като отговорил, че автомобилът е негов и сам ще го управлява. Свидетелите О. и К. решили да отидат до с.К. заедно с подсъдимия и се качили в лекия
автомобил. Свидетелят О. седнал на предна дясна седалка, а свидетелят К. - на
задната седалка, в дясно. Въпреки, че бил употребил алкохол, подсъдимият А.
заел шофьорското място и потеглили от центъра на с.С. по ул. „* С”.
Платното за движение, с широчина 7 м.,
било предназначено за движение на пътни
превозни средства в двете посоки, с по една лента във всяка посока и представлявало
хоризонтален и праволинеен участък с леки завои, без дупки и неравности, без
наклони, с асфалтова настилка.
Подсъдимият се движел по ул. „* С” към изхода
на с.С., в дясната част на платното. Стигайки края на мантинелата /приета за ориентир/,
която се намирала отдясно на пътното платно, ограничено с бордюри с височина 20
см. и започваща дървена ограда, подсъдимият А. видял пред себе си на пътното
платно плътно вдясно да вървят двама пешеходци - свидетелите Т. П. и брат му Н.
П.. Те се движели в посока центъра на с.С. и били с лице към автомобила на подсъдимия.
На около 40 м. след свидетелите П. вървяла пострадалата пешеходката М. М.. Тя
също се движела към центъра на селото, плътно вдясно съобразно посоката на
движение на подсъдимия.
Последният, след като видял свидетелите П., завил
рязко вляво, за да ги заобиколи. Поради движението му със скорост около 77 км/ч.,
в резултат въздействието на водача върху органите на управление на превозното
средство, то се отклонило наляво, поради което подсъдимият изгубил попътната
устойчивост на лекия автомобил. Той се
опитал да коригира траекторията му, при което задницата на колата се завъртяла
вдясно. Подсъдимият А. продължил да коригира траекторията на автомобила, като забелязал
пострадалата М. М.. В този момент автомобилът се намирал на около 27 м. от нея.
Подсъдимият реагирал на появата на пешеходката върху пътното платно, с
намаление скоростта на движение, но поради високата скорост, успял да я намали
до около 62-63 км/ч. Въпреки, че задействал експресно спирачната система, поради
високата скорост на движение, не успял да предотврати удара между управлявания
от него автомобил и пострадалата. Подсъдимият А. ударил пострадалата М. челно
със средната част на предницата на МПС. В момента на удара пешеходката се
намирала на около 57-58 м. западно от края на мантинелата и на около 1 м. южно
от оградата и около 0,5 м. южно от северния край на оградата, над празно дворно
място №5. От удара пострадалата била възкачена на предния капак, при което си
ударила главата в долната дясна част на предното панорамно стъкло на автомобила.
Последвало влачене /носене/, след което отхвръкнала на около 27,67 м. от
мястото на удара. Паднала в дясната част на пътното платно, в посока с.С. - с.А.,
напречно на платното. Главата и част от тялото били на платното, а останалата
част от тялото - на банкета. След удара, колата напуснала платното за движение,
преминала през заграждението - дървена ограда на празното дворно място, спуснала
се по него, след което се обърнала по таван, на около 29 м. от мястото на напускане
на пътното платно. Свидетелите О. и К. и подсъдимият А. излезли от лекия
автомобил през предната лява врата. Качили се на пътя и видели пострадалата
пешеходка на пътното платно. При нея вече били пристигнали свидетелите Т. П. и
брат му Н. П.. Малко след това дошъл и свидетелят В. П.. Той не бил очевидец на
възникналото ПТП, но чул силен шум, който го накарал да пристигне на мястото. Свидетелят
В. П. се обадил от мобилния си телефон на тел.112, за да изпратят линейка от
„Бърза помощ” и да уведомят МВР гр.С.. В същото време дошъл и съпругът на пешеходката,
свидетелят А.М..
В резултат на настъпилото пътно- транспортно
произшествие, пострадалата получила множество травматични увреждания, тежка
съчетана травма - черепномозъчна травма, гръдна и тазова травми.
Автомобилът на ЦСМП гр.С. пристигнал след
около 30 минути, през което време М. М. била в съзнание, дори разговаряла със
съпруга си. Докато бъде качена в линейката изпаднала в безсъзнание.
Местопроизшествието било посетено от служители
на сектор „ПП и КАТ” при ОД на МВР гр.С. и оперативно-следствена група от РУП
гр.С., в т.ч. мл.полицейски инспектор- свидетеля Р. И.. Бил извършен оглед на
местопроизшествието, за който бил изготвен протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие от 01.06.2013 г. /л.3-12 ДП/.
Подсъдимият А. бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, който отчел 2,07 промила
алкохол в кръвта. Бил отведен в Спешен кабинет на МБАЛ гр.С. за вземане на
кръвна проба. Заявил на медицинското лице, че на 01.06.2013г. към 17,00-18,00 ч.
е консумирал алкохол, бира, 2 бр. по 500 мл. Това му изявление било отразено в
съставения от д-р В. Н., взел кръвната проба на подсъдимия, протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
Според заключението на химическата експертиза
/л.71 ДП/ за определяне на концентрацията на алкохола в кръвна на подсъдимия А.
е установена концентрация на алкохол
1,91 промила на хиляда.
Пострадалата
М. М. била приета по спешност в
МБАЛ „Д-р Б. Ш.” АД гр.С., ОАИЛ, където било констатирано, че е изпаднала в
кома. Въпреки положените медицински грижи и лечение, на 30.06.2013 г., в 19,30
ч., починала.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /л.135-164 ДП/ се
установява, при изследване на трупа на пострадалата и от медицинската документация, че при
ПТП на 01.06.2013г. й е било причинено тежка съчетана травма, изразяваща
се в черепномозъчна, гръдна и тазова травми. Черепномозъчна травма - контузия
на главата, контузии на мозъка /изразени клинично с коматозно състояние и
по-късно - кома от мозъчен тип, проявени с контузионни мозъчни огнища, оскъдни
кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, с мощен оток на мозъка,
като всичко това е довело до загиване на мозъчната кора и достигане на
състояние на мозъчна смърт/. Гръдна травма - контузия на гръдния кош, контузия на белите дробове. Тазова травма -
многофрагментно счупване на таза.
Причинено е било и счупване на лявата
глезенна става, счупване на дясната мишнична кост, разкъсване, размачкване на
лявата колянна става, множество масивни кръвонасядания по крайниците и
мускулите около счупванията. Също тежка двустранна застойна бронхопневмония с
излив в двете белодробни половини, излив в коремната кухина. Състояние след
травматичен тромбофлебит. Състояние след Инципиден диабет. Състояние след
травматичен кръвоизлив под меките и твърдата мозъчни обвивки.
Смъртта на пострадалата М. М. се дължи на тежката черепномозъчна травма, изразяваща се в
контузия на главата, контузии на мозъка, довели до загиване на мозъчната кора и
достигане на състояние на мозъчна смърт. За настъпване на смъртта са допринесли
и останалите тежки травми - гръдна, коремнотазова, както и развилите се усложнения
от тези травми.
Описаните травматични увреждания са причинени
от удар или притискане с или върху твърд предмет със значителна кинетична
енергия. Напълно е възможно те да са получени при ПТП - блъскане на пешеходец с
последващо възкачване на предния капак на автомобила, влачене по пътното платно
и изпадане от МПС на пътното платно.
Смъртта на М. М. е била неизбежна - касае се
за състояние на мозъчна смърт, при която кората на мозъка, а по-късно и целият
мозък загиват. Смъртта й е в пряка причинно-следствена връзка с травмите,
получени от нея като участник в ПТП на 01.06.2013 г., при което тя е пострадала.
Не спорно, а това се установява и от
доказателствата по делото и от заключението на комплексната авто- техническа и
съдебномедицинска експертиза /л.185-213 ДП/, че преди произшествието
лекият автомобил управляван от подсъдимия се е движил в посока от центъра на с.С.
в посока с.К., като непосредствено преди
произшествието автомобилът е преодолял плавен десен завой, а преди него още по-
плавен ляв завой. Скоростта на автомобила в този момент е била около 77
км/ч.,като скоростта не е била съобразена с далечината на видимостта и максимално разрешената скорост за движение в
населено място от 50 км/ч.
С цел заобикаляне на двамата пешеходци,
движещи се в дясната лента на пътното платно, подсъдимият отклонил траекторията
на движение рязко, което довело до загубата на попътна устойчивост на лекия
автомобил. За загубата на устойчивостта на автомобила допринесли внезапното
спукване на задна дясна гума, различните
диаметри на колелата и различните свойства на гумите, монтирани на лекия
автомобил от водача, избратата скорост на движение и темп на изменение на
траекторията. Тези действия на водача в тази фаза са били неправилни и
погрешни. Следващата фаза от движението на лекия автомобил при вече загубена попътна устойчивост, водачът на автомобила е възприел опасността
от предстоящия сблъсък с пешеходката когато се е намирал на 27 м. от
пострадалата, времево изразено- на 1,6 секунди преди сблъсъка. Вещите лица сочат,
че в тази фаза водачът е взел решение да задейства екстремно спирачната система
и е предприел действия за това. Това негово решение е технически правилно и своевременно, но
възможността на водача да предотврати сблъсъка е било силно ограничено, свеждайки
се най- вече до възможност за задействане на спирачната система, но не и до
ефективен контрол над траекторията на движение на автомобила.
Това ограничение в техническата възможност на
водача да предотврати сблъсъка с пострадалата е резултат от съчетаването на
условията в които сам се е поставил, при преминаването на автомобила в
предходната фаза /навлизането на лекия автомобил в поредица от два
последователни завоя/. Скоростта на автомобила в момента на сблъсъка с
пострадалата е била 62,51 км/ч., а скоростта му в момента на напускане на
платното и сблъсъка му в оградата е била 53,75 км/ч.
Скоростта на движение на пострадалата при
приближаването й към мястото на удара е била в диапазона 4,4-5,4 км/ч.
Към момента на настъпване на произшествието
автомобилът е бил технически неизправен. Двете предни гуми са били неподходящи
за сезона, в който той е управляван /поставени са били зимни гуми/, а задната
дясна гума е била напълно негодна за
експлоатация-със значително износване и наличие на пукнатини, с прекомерно
локално изтриване под нивото на протектора. Единствено наличието на задната
лява гума /резервна непълноразмерна гума/ може да се приеме, че не противоречи
на техническите изисквания за движение на МПС.
Техническите причини за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са в резултат на едновременното действие на
следните фактори: управление на технически неизправен автомобил; управление с
технически несъобразена с далечината на видимост скорост; управление на
автомобила със скорост, която е технически несъобразена с техническото му
състояние; внезапна загуба на налягането на въздуха в задна дясна гума,
предизвикано от лошото техническо състояние на гумата; предприемане на маневра
за заобикаляне на възникнало препятствие /пешеходци на платното/, при което
водачът е допуснал прекомерна промяна в траекторията и загуба на устойчиво
движение и управляемост на автомобила.
Водачът е имал техническа възможност да
установи състоянието на гумите на превозното средство. За констатиране на
техническата негодност на задна дясна гума, с която автомобилът се е движел към
момента на настъпване на произшествието, не са необходими специални технически
знания. При провеждане на курсове за подготовка на водачи на моторни превозни
средства, се изучават критериите, по които водачите да преценяват техническата
годност на гумите.
Недопускане на която и да е от изброените
причини, довели до настъпване на настоящото ПТП, би повишило значително
вероятността да не възникне произшествие. Недопускането на две или повече от
изброените причини, довели до настъпване на ПТП, би повишило многократно вероятността да
не възникне произшествие.
Съгласно заключението на комплексната
експертиза мястото на сблъсъка между лекия автомобил „Х.” управляван от
подсъдимия и пострадалата пешеходка се намира: по дължина на платното - на
около 57-58 м. западно от ориентира и по ширина на платното - върху асфалтовата настилка на платното, на
около 1 м. южно от оградата или на около 0,5 м. южно от северния му край.
Травматичните увреждания, нанесени на М. М.,
са в пряка причинна връзка с настъпилото на 01.06.2013 г. ПТП, в което тя е
участвала като пешеходец. Те коректно съответстват на техническите условия, при
които е настъпил сблъсъкът, а именно - челен удар при скорост на автомобила
около 62-63 км/ч. Видът и характера на уврежданията са били особено тежки и
несъвместими с живота.
Горната фактическа обстановка е приета за установена от признанието направено от подсъдимия А. по реда на чл.371 т.2 НПК, показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство, логични, последователни, взаимно допълващи се, от заключенията на експертизите- комплексна авто-техническа и медицинска, съдебно- медицинска, химическа, от писмените доказателства- прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК и веществените доказателства.
Тя сочи,
че подсъдимият Р.А. е осъществил от
обективна и от субективна страна
престъпния състав на чл..343
ал.3 б. „б”, пр. 1 вр. ал.1, б. „в”, вр. чл. 342 ал.1 НК, тъй като на
01.06.2013 г. в с. С., област С., при управляване на моторно превозно средство-
лек автомобил „Х. П.” с рег. № ** **** **, е нарушил правилата за движение -
чл.21 ал.1 и чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. М. М., която е настъпила на 30.06.2013
г., като деянието е извършено в пияно състояние, по което обвинение правилно е
признат за виновен, като следва да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението да е нарушил чл.20 ал.1 ЗДП.
Въззивният съд намира, че визираното
нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП не се намира в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат по следните съображения: Нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП
съдържа общо правило за движение, според която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушението по
текст- отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, е
самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение
относно режима на скоростта. Такива са случаите на изгубване контрола върху
управлението поради заспиването на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейване и др. Това нарушение поначало няма връзка със скоростта и може да
бъде осъществено, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта /
р.№775.03./2012 г.- ІІ н.о. ВКС, р.№5/1.02.2012 г. ІІ н.о. ВКС/. То се изразява
в едно недопустимо бездействие на водача поради различни външни и вътрешни
фактори. Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е в
резултат на допуснато нарушение относно режима на скоростта, извършеното
нарушение на правилата за движение за конкретния случай е това по чл.21 ал.1 ЗДвП, а не по чл.20 ал.1 ЗДвП. Загубата на попътна устойчивост при
управлението на лекия автомобил е резултат на превишената скорост и управлението на технически неизправно пътно
превозно средство в нарушение на правилото на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Допускането
на тези нарушения са в причинна връзка с настъпилия резултат.
Съгласно последната
норма, движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни. Лекият
автомобил е бил технически неизправен по
смисъла на чл.10 ал.1 т.9 ППЗДвП. Лекият автомобил е бил оборудван с предни
зимни гуми, неподходящи за сезона, в който той е управлявал- м.юни, а задната
дясна гума е била негодна за експоатация, поради значителната й износеност и
наличие на пукнатини и наред с това с прекомерно локално изтриване под нивото
на протектора, като е налице и разкъсани слоеве от арматурната оплетка. Това
води до загуба на сцепление и податливост на автомобила за загуба на попътна
устойчивост, което е в комбинация с
управление с зимни гуми през топлата част на годината, наред със значителните
различия в размера на гумите и предприетото рязко завиване с цел заобикаляне на
двамата пешеходци, превишената и несъобразена с далечината на видимост
скорост са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат- смъртта на
пострадалата пешеходка.
В тази връзка неоснователно е възражението на защитата, че като техническа неизправност на автомобила следва да се отчете единствено негодността на задна дясна гума. Това безспорно е така, но до загубата на попътна устойчивост на лекия автомобил се е стигнало от комбинираното действие на управление на лекия автомобил с различни сезонни гуми с различен диаметър между задни и предни гуми и на самите задни гуми, които имат и различни свойства и управлението лятно време с зимни гуми, когато температурата на настилката съответства на типични летни условия водещо до влошаване на сцеплението на предните гуми, което от своя страна също допринася за загубата на попътна устойчивост, наред с управление на лекия автомобил с неразрешена скорост и темп на изменение на траекторията на движение. Последното довело до спукване на задна дясна гума, като за рязко предприетото навлизане на лекия автомобил на ляво- в лявото платно с цел заобикаляне на двамата пешеходци е установено не само от заключението на комплексната експертиза след анализ на обективно установените факти по делото и конкретния пътен участък, но за такова движение свидетелства и пътуващия в лекия автомобил на предна дясна седалка св. Ортагчиев. С оглед на горното правения довод от защитата за отсъствието горното обстоятелство се явява неоснователен и необоснован.
Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия съд, защитата поддържа възражение, че вещите лица са изчислили скоростта на движение на лекия автомобил въз основа на петно от червеникава течност, което са приели за кръв, въпреки че липсват доказателства това да е кръв и тя да принадлежи на пострадалата. На стр.8 от мотивите съдът мотивирано е приел, това възражение за неоснователно, които съображения въззивната инстанция споделя и не следва да повтаря.
В тази връзка възражението на защитата относно приетата скорост на движение преди и по време на удара с пострадалата, както и изразената хипотеза от защитата, че ПТП може да е резултат и от конструктивна особеност на лекия автомобил свързана с внезапно настъпила повреда на задна управляема ос на автомобила, довело до неговата неустойчивост законосъобразно е отхвърлено от първоинстанционния съд /л.9/, предвид диференцираната процедура по която е протекло съдебното производство- съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК. Подсъдимият е признал фактите изложени в обвинителния акт и защитата му е ограничена в рамките на признатите фактически положения отразено в него /Р. №163/2009 г. І н.о. ВКС, Р №249/2009 г. ІІІ н.о./. В тази насока е и ТР №1/2009 г.ВКС т.8.1. При разглеждане на делото в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, подсъдимият получава по- леко наказание, но се съгласява с известни ограничения свързани с възможността да спори по описаните от прокурора факти и да участвува непосредствено и лично в събиране и проверка на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението.
Управлението на лекия автомобил от подсъдимия със скорост от 77 км/ч., която се явява е не само над пределно допустимата за населено място и за конкретния пътен участък по който подсъдимия се е движил, но тя се явява и несъобразена с видимостта на пътя- поредица от два завоя и управление на технически неизправна МПС, водят до извод за нарушение на чл.21 ал.1 и чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, които нарушения са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалата пешеходка.
Обосновано и законосъобразно, съдът е признал подсъдимия за невинен и оправдан за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП, която разпоредба забранява да се управлява МПС под въздействие на алкохол, тъй като това състояние е криминализирано пряко в престъпния състав и представлява по-тежко квалифициращия признак на чл.343 ал.3 НК- пияно състояние.
От субективна страна престъплението е извършено при съзнавана непредпазливост. Последната е налице, когато извършителя е уверен, че обществено опасните последици няма да настъпят от една страна, а от друга, че предприетите от него мерки за предотвратяването им са ефикасни. Подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е мислел да ги предотврати. Тази форма на вината се обективира от фактическите обстоятелства на деянието на подсъдимия, очертани в предявеното му обвинение, за което форма на вината окръжният съд е изложил обосновани съображения, споделени от настоящата инстанция.
По на жалбите на частните обвинители и на подсъдимия за явна несправедливост на наложените наказания за извършеното престъпление.
При определяне на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия за извършеното от него престъпление, първоинстанционния съд е определил наказание съобразно разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК във вр. с чл.58а ал.1 НК, при условията на чл.54 НК от пет години лишаване от свобода и след редукцията му е определил наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и на самия подсъдим. По отношение на кумулативното наказание по чл.343г във вр.с чл.37 т.7 НК, съдът е определил наказание от пет години лишаване от правоуправление.
Във връзка с справедливостта на наложените наказания следва да бъде посочено, че по внесеният обвинителен акт против подсъдимия А. е било първоначално образувано нох д.№88/2013 г. пред Смолянския окръжен съд, който с присъда №2/30.01.2014 г. е признал подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл.343 ал.3 б.”б” предл.1 във вр.с чл.343 ал.1 б.„в” във вр.с чл.342 ал.1 НК, като му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и три години лишаване от правоуправление.
Тази присъда е атакувана само от подсъдимия пред Пловдивският апелативния съд, който с решение № №657/11.11.20214 г.постановено по внох д.№283/2014 г. е отменил присъдата на основание чл.335 ал.2 във вр.с чл.348 ал.3 т.3 НПК, поради допуснато съществено процесуално нарушение и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Образувано е било нох д.№75/2014 г. и след отводи на съдиите от състава на Смолянския окръжен съд, с определение на ВКС делото е изпратено за разглеждане на Пловдивския окръжен съд. Образувано е било нох д.№1885/2014 г., като съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура- Смолян с разпореждане на съда от 6.01.2015 г. за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение накърняващо правото на защита на обвиняемия. Внесеният обвинителен акт след разпореждането на ОС-П. е идентичен с първоначалният обвинителен акт, като няма разлика във фактическата обстановка и правната квалификация на деянието- то е за същото престъпление по чл.343 ал.3 б. „б” предл.1 във вр.с чл.343 ал.1 б.„в” във вр. с чл.342 ал.1 НК с визирани същите нарушение на правилата за движение посочени и в първоначалния обвинителен акт. По този обвинителен акт се е произнесъл Окръжния съд- Пловдив с присъда, която се проверява по настоящото дело от въззивната инстанция.
С оглед на горното правилно е становището на първоинстанционния съд, че при определяне на наказанието лишаване от свобода предвид отмяната на първоначалната присъда само и единствено по жалба на подсъдимия и неговия защитник, но не и по жалба на частните обвинители или протест на прокурора важи принципа на reformation in peius- забраната за влошаване положението на обжалвалия, в резултат от жалбата му.
Този принцип е изрично регламентиран като правомощие на въззивната /чл.336 ал.2, чл.337 ал.2 НПК/ и на касационната инстанция /чл.355 ал.2 НПК/, но той важи и за първата инстанция, която разглежда делото повторно, а това изключва възможността на подсъдимия да бъде наложено по- тежко наказание лишаване от свобода от това наложено му по присъда №2/30.01.2014 г. постановена по нох д.№88/2013 г. на Смолянския окръжен съд, а именно от пет години лишаване от свобода.
По отношение на определяне на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, както бе посочено по- горе Пловдивския окръжен съд се е съобразил с този принцип, но е допуснал нарушение на същият по отношение на кумулативното наказание лишаване от правоуправление по чл.343г във вр.с чл.37 ал.1 т.7 НК, определяйки същото в размер на пет години, което наказание не може да бъде по- тежко от това наложено му по цитираната по- горе присъда на Смолянския окръжен съд, а именно от три години лишаване от правоуправление в какъвто смисъл жалбата на подсъдимия се явява основателна и присъдата на окръжния съд следва да бъде изменена.
В тази връзка жалбите на частните обвинители за увеличаване на размера на наложените на подсъдимия наказания за извършеното престъпление се явяват неоснователни с оглед разпоредбитге на чл.355 ал.2 НПК.
По жалбата на подсъдимия за несправедливост на наложените наказания, с искане за тяхното намаляване при условията на чл.54 НК за наказанието лишаване от свобода и приложението на чл.66 НК.
Неоснователно е оплакването на подсъдимия, за явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода, тъй като първоинстанционния съд е отчел всички обстоятелства
от значение за определяне на неговия размер. Като смекчаващи съдът правилно е отчел изразеното съжаление за стореното,
семейното положение, трудовата заетост, а от друга страна като отегчаващи
вината обстоятелства е отчел предишните осъждания на подсъдимия, санкционирането
му по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП, високата концентрация
на алкохол в кръвта. В тази връзка последното обстоятелство води до извод и за
завишена степен на обществена опасност на самия подсъдим, обусловена и от
допуснатите от него нарушения на правилата за движение определени от високата
скорост на движение в населено място и технически неизправно превозно средство,
което е съзнавал.
Неоснователно защитата поддържа възражение,
че неправилно съдът е отчел като отегчаващо вината обстоятелство предишно
санкциониране на подсъдимия по реда на чл.78а НК за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 НК. То не може да бъде пренебрегнато от съда и правилно е отчетено
като характеристична данна за подсъдимия, наред с осъждането му през 2003
год.за престъпление по чл.354в ал.1 НК, независимо от настъпилата реабилитация. Тези отрицателни прояви водят до извод за
завишена степен на обществена опасност на самия подсъдим.
Неоснователно е и възражението, че съдът не е
отчел в достатъчна степен направеното от подсъдимия признание на което основание
отново акцентира защитата в искането си за намаляване на размера на наказанието
лишаване от свобода и искането за приложението на чл.66 НК, с твърдението, че извършеното е изолирана
проява в живота му.
В отговор на
този довод и на твърдението, че постигането на специалната превенция е възможно
и с по-нисък по размер санкция и с приложението на чл.66 НК, следва де се
припомни, че индивидуализацията на наказателната отговорност не се подчинява
само на посочената цел.
Според
въззивния съд претенцията на жалбоподателя би била основателна, ако обаче
наказанието имаше за своя единствена цел положителното въздействие върху
извършителя на престъплението. Законът отдава само преимуществено значение на
тази цел. Нейното постигане не може да става за сметка на пренебрегване на
възпитателното и предупредително въздействие, което наказанието следва да
изиграе и върху другите членове на обществото. Признанието на подсъдимия не е
достатъчно и единствено, което следва съдът да отчита при определяне на размера
на наказанието. Отчитайки това, съдът е длъжен да отчете и реакцията на
обществото към извършеното престъпление
и определи наказание по размер съотвестващо на
целите на чл.36 НК и на тези в чл.35 ал.3 НК. Поначало
обществената опасност на този род престъпления е завишена предвид ръста и
динамиката им, а конкретно извършеното от подсъдимия разкрива и завишена
обществена опасност предвид
обстоятелството, че деянието е извършено в пияно състояние и високата алкохолна
концентрация от 1,91 промила, надхвърляща значително законовото изискване за правната квалификация на осъщественото
престъпление, наред с пренебрегване на правилата за режима на скоростта, са
указание за допускане на едни от най-тежките нарушения, предвидени в ЗДвП. Изключително
високата степен на обществена опасност на този род непредпазливо престъпление
осъществено от подсъдимия се определя не само от предвидената санкция, колкото
от ежедневната повтаряемост на тези престъпления сериозно застрашаващи живота и
здравето на хората, поради което и искането за намаляване на размера на
наказанието при условията на чл.54 НК и прилагане на разпоредбите на чл.66 НК, не ще изиграе необходимото възпиращо
и възпитателно въздействие. В този смисъл
за целите на наказанието в личен и генерален аспект е необходимо и обществено
оправдано, наказанието в този размер да се изтърпи ефективно, поради което и
жалбата на подсъдимия е неоснователна. Отпадане на нарушението по чл.20 ал.1 ЗДвП, не промяна извода на настоящата
инстанция, че определеното наказание се явява справедливо.
С оглед на горното,въззивният съд намира, че не е налице при определяне на наказанието очевидно несъответствие на така определената санкция от съда на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Няма обстоятелства от значимите, което да са подценени и неотчетени от съда при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода. Отмереният размер на наказанието лишаване от свобода от три години и четери месеца изключва възможността за приложение на института на условното осъждане, поради което е безпредметно да се обсъжда искането на подсъдимия чрез неговия защитник за отлагане изпълнението на наказанието му на основание чл.66 НК.
Що се отняся до размера на наказанието лишаване от правоуправление по изложените по- горе съображения, то следва да бъде намалено на 3 години с оглед правилото на reformation in peius, както бе посочено по- горе, независимо, че се явява незаконосъобразно с оглед разпоредбите на чл.49 ал.2 и ал.3 НК и задължителните указания за съдилищата дадени ППВС № 1/83 г. и на ТР № 61/80 г.
При служебната проверка на обжалваната присъда, настоящия съд констатира, че при приложението на чл.59 ал.1 НК, съдът е пропуснал да зачете „задържането под стража” като мярка за неотклонение на подсъдимия постановена по реда на чл.64 НПК, за времето 3.07.- 11.07.20014 г. , което следва да бъде сторено с настоящия съдъбен акт.
По изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 и 2 НПК, въззивния съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №33/30.03.2015
г. постановена по нох д.№277/2015 г. на Пловдивския
окръжен съд както следва:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Р.Н.А. за невинен да е извършил нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП и
го оправдава по това обвинение.
НАМАЛЯВА наложеното наказание по чл.343г във
вр.с чл.37 ал.1 т.7 НК- лишаване от право да управлява МПС от пет години на ТРИ
ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода да се приспадне времето през което подсъдимия Р. Н.А. е бил с мярка „задържане под стража” за
времето 3.07.-11.07.2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред
ВКС в 15 дневен срок от съобщението.
Председател: Членове:1. 2.