МОТИВИ ПО НОХД № 763/17 г.
ПО ОПИСА НА **РС
Обвинението
е срещу подсъдимия К.К.К. за извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; срещу подсъдимия П.Г.Л.
– за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу подсъдимия
М.М.М. – за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Производството
е по реда на чл. 370 и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
По
делото е предявен от непълнолетния пострадал А.Ц.В., действащ лично и със
съгласието на майка си М.М.М., срещу подсъдимите К.К.К., П.Г.Л. и М.М.М. и приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск за сумата от 390 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
По
делото е предявен от непълнолетния пострадал А.Ц.В., действащ лично и със
съгласието на майка си М.М.М., срещу подсъдимите К.К.К., П.Г.Л. и М.М.М. и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 15000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, в едно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Като граждански ищец и частен обвинител, действащ лично и със
съгласието на майка си М.М.М., е конституиран А.Ц.В.. В съдебно заседание
гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява без
уважителни причини, не се представлява.
В
съдебно заседание подсъдимият К.К.К. съжалява за извършеното, лично и чрез
служебния си защитник моли съда за минимално наказание. По отношение на
гражданския иск за неимуществени вреди се заема становище за отхвърлянето му
като неоснователен и недоказан. По отношение на гражданския иск за имуществени
вреди не се заема становище.
В
съдебно заседание подсъдимият П.Г.Л. съжалява за извършеното, лично и чрез
защитника си моли съда за наказание с приложението на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК. По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди се заема становище
за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. По отношение на гражданския
иск за имуществени вреди се заема становище за уважаването му в претендирания
размер.
В
съдебно заседание подсъдимият М.М.М. съжалява за извършеното, лично и чрез
защитника си моли съда за наказание с приложението на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК. По отношение на гражданският иск за неимуществени вреди се заема становище
за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. По отношение на гражданския
иск за имуществени вреди се заема становище за уважаването му в претендирания
размер.
Съдът
след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и
доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :
Подсъдимите
К.К.К., П.Г.Л. и М.М.М. живеят в гр. ***.
Първият през месец май 2016 г.
бил непълнолетен. Познавал се с подсъдимия П.Г.Л.. Непълнолетния подсъдим
познавал и непълнолетния свидетел А.Ц.В., живущ в гр. ***.
На 03.05.2016 г. свидетелят А. Ц. В. *** на разходка. Преди да
тръгне той се уговорил да се види с двама негови приятели – подсъдимия К. К. К.
и свидетеля К.С.Т..*** към 19:30 ч на 03.05.2016 г. Първоначално се срещнал с
подсъдимия К. К. К., като двамата отишли в заведение „***“ на ул. „***“.
По-късно се срещнали и със свидетелите К. С. Т. и Б.И.Б.. Свидетелят А. Ц. В.
често докато бил с приятелите си вадел пари от джоба си, като споделил, че има
в себе си около 400 лева. Подсъдимият К. К. К. разбрал, че приятелят му има
сумата от 400 лева в себе си и решил последният да бъде ограбен. За целта се
обадил по телефона на негов приятел, на когото дължал пари – подсъдимият П.Г.Л.,
който бил по това време заедно с подсъдимия М.М.М.. С придобитото подсъдимият
К. К. К. смятал да се издължи на подсъдимия П. Г. Л.. Затова му предложил
свидетелят А. Ц. В. да бъде ограбен. По
телефона подсъдимият К. К. К. разказал на подсъдимия П. Г. Л., че свидетелят А.
Ц. В. има пари. Разговорът бил чут и от подсъдимия М. М. М.. Подсъдимият К. К. К.
предложил да приведе свидетеля А. Ц. В. по тъмната пътечка в горичката,
намираща се между ул.„Т. ***, където щяло да е удобно двамата други подсъдими
да го нападнат. Последните се съгласили с плана на подсъдимия К. К. К. да
вземат парите от свидетеля А. Ц. В., ограбвайки го. През цялото време
подсъдимият К. К. К. и П. Г. Л. поддържали връзка през мобилните си телефони,
за да могат да се координират добре момента на нападението на избраното място.
Около 20.30 часа на
03.05.2016 г. подсъдимият К. К. К. завел свидетелите А. Ц. В., К. С. Т. и Б. И.
Б. на уговореното с подсъдимия П. Г. Л. място, като ги излъгал, че по този път
ще стигнат до място, където ще ги чакат момичета. Четиримата се движели по избраната
за нападението пътечка. Тогава подсъдимите П. Г. Л. и М. М. М. ги нападнали.
Нанасяйки удари с ръце и крака съборили свидетеля А. Ц. В. на земята.
Останалите трима избягали. Нанасяйки
удари по описания начин на свидетеля А. Ц. В. подсъдимите П. Г. Л. и М. М. М.
няколко пъти със заплашителен тон му крещели „Давай парите!“, „Дай всичките
пари!“,„Дай всичко което имаш!“. Свидетелят А. Ц. В. първоначално опитал да
даде на двамата подсъдими само една банкнота, но те знаели от подсъдимия К. К. К.,
че пострадалият има в себе си по-голяма парична сума. Принуден от нанесените
удари с ръце и крака и неколкократно повторените заплашителни реплики, А. Ц. В.
им дал цялата налична в него в този момент парична сума – 390 лева. След като
взели сумата от 390 лева двамата подсъдими, извършили деянието, избягали и проиграли парите в казино.
След разкриване на престъплението тримата подсъдими направили
неколкократни опити да възстановят на пострадалия отнетата сума пари. Последният
отказал това.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Видно от назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза непълнолетния подсъдим К. К. К. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
като осъщественото деяние не се дължи на увлечение или лекомислие. Видно от
назначената по делото съдебномедицинска експертиза на пострадалия – свидетеля
А. Ц. В. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на
шесто ребро вляво по предна мишнична линия, контузия на меките тъкани в лявата
гръдна половина и кръвонасядане по скапуларната линия/лопатковата линия на
гърба на нивото на пето-седмо ребро вляво. Същата е довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание и
период на възстановително-оздравителния процес около 25 дни.
По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият К.
К. К. е осъществил състава на престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
подсъдимият П.Г.Л. – на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; подсъдимият М.М.М. – на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК. От обективна страна на 03.05.2016 г. в гр. *** подсъдимият К. К. К. е
действал като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на
извършеното и можейки да ръководи постъпките си и като подбудител и помагач на
съизвършителите – подсъдимите П. Г. Л. и М. М. М.. Подсъдимият К. К. К. устно,
по телефона, е мотивирал умишлено и целенасочено подсъдимия П. Г. Л.,
разбирайки и за участието на подсъдимия М. М. М., последните двама да вземат
решение за осъществяване на деянието. След вземането на това решение
подсъдимият К. К. К. умишлено е улеснил извършването на деянието, осигурявайки
присъствието на пострадалия на удобно за нападение място, избрано лично от
него. Тримата подсъдими в посоченото
съучастие са отнели чужда движима вещ - парична сума в размер на 390 лева от
владението на А.Ц.В. като употребили за това принуда чрез сила и заплашване.
Физическата принуда, осъществена от двамата съизвършители, се е изразила в
използване на сила чрез нанасяне на побой на пострадалия чрез удари с ръце и
крака по тялото му. В резултат на този побой на пострадалия била причинена лека
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на шесто ребро
вляво по предна мишнична линия, контузия на меките тъкани в лявата гръдна
половина и кръвонасядане по скапуларната линия/лопатковата линия на гърба на
нивото на пето-седмо ребро вляво. Същата е довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание и период на
възстановително-оздравителния процес около 25 дни. Психическата принуда,
осъществена от двамата съизвършители, се е изразила в заплашване чрез
изречените със заплашителен тон изрази „Давай парите!“, „Дай всичките
пари!“,„Дай всичко което имаш!“. По този начин двамата
съизвършители изразили стремеж да застрашат имуществото и здравето на
пострадалия за да подчинят волята му и да преодолеят несъгласието му с
отнемането на инкриминираната вещ. В пострадалият възникнал основателен страх,
достатъчен да сломи волята му. Използваната принуда се е намирала във
функционална връзка с отнемането на парите и е създала условия за отнемането
им. От субективна страна деянието е извършено от тримата подсъдими с пряк
умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Налице е и
общност на умисъла за съучастие в горепосочените качества. Налице е и
присвоително намерение за фактическо разпореждане с вещта.
Причини
за извършване на деянието за тримата подсъдими – занижено правосъзнание,
стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
Обществената опасност на деянието е завишена предвид конкретното
увреждане на обществените отношения, свързани със спокойното упражняване
правото на собственост на пострадалия и гарантиране на здравето му.
Обществената
опасност на тримата подсъдими не е висока предвид младата им възраст и чистото
им съдебно минало към датата на деянието.
Смекчаващи
вината обстоятелства за тримата подсъдими – млада възраст, чисто съдебно минало
към датата на деянието, изявено разкаяние, чистосърдечни самопризнания,,
невисока стойност на предмета на престъплението, неколкократен стремеж от
подсъдимите за репариране на имуществените вреди.
Отегчаващи
вината обстоятелства за подсъдимите К. К. К. и М. М. М. – недобри
характеристични данни, за подсъдимия П. Г. Л. – няма.
Съдът
след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава
на всеки един от подсъдимите, реши, че тримата следва да бъдат осъдени по
горепосочените престъпни състави с приложението на чл. 55 от НК, поради
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това ги
осъди както следва :
–
подсъдимият К.К.К. – на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 60 от НК, чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55,
ал.1, т. 2, б.„б“ от НК – на пробация, която на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2, вр. ал. 1 от НК да се състои в следните пробационни мерки :
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност
два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година;
–
подсъдимият П.Г.Л. – на основание чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 36 от НК, чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК – на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание на чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
–
подсъдимият М.М.М. – на основание чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 36 от НК, чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК – на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание на чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
На
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи и наложи на
подсъдимия К.К.К. общо най-тежко наказание от наложеното по настоящата присъда
и това по НОХД № 303/16 г. на **ОС, а именно една година лишаване от свобода,
чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК отложи за
срок от две години, считано от 29.07.2016 г. Кумулираните деяния са извършени
преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това е така, защото със
споразумение по НОХД № 303/16 г. на **ОС подсъдимият К. К. К. е осъден за деяние
по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 2, т. 2 от НК, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на една година лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от две
години. Деянието е извършено в периода 07.12.2015 г. – 07.01.2016 г.
Споразумението е влязло в сила на 29.07.2016 г.
На
основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът възложи възпитателната работа по отношение на подсъдимия К.К. ***.***.
На
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК съдът определи и
наложи на подсъдимия М.М.М. общо най-тежко наказание от наложеното по
настоящата присъда и тези по НОХД № 728/17 г. на **РС, а именно една година
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага
за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, към което
присъединява наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца и наказанието глоба в размер на 200 лева. Кумулираните деяния са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това е
така, защото подсъдимият М. М. М. е осъден със споразумение по НОХД № 728/17 г.
на **РС за деяние по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК на три месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок
от три години и на наказание глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 343г
от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. За деяние по
чл. 270, ал. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
Двете деяния са извършени на 20.04.2017 г. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му
е определено и наложено общо най-тежко наказание от наложените, а именно три
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към
определеното общо наказание е присъединено наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е
присъединено изцяло към определеното общо наказание наказанието глоба в размер
на 200 лева. Споразумението е влязло в сила на 10.05.2017 г.
Съдът
прие, че са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за подсъдимите К. Г. Л. и
М. М. М., и на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за подсъдимия К. К. К.,
тъй като наложените им наказания са до три години лишаване от свобода, към
датата на деянието същите не са били осъждани на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, целите на наказанието и преди всичко за поправянето
им не налагат ефективно изтърпяване на наказанието с оглед реалната възможност
за положителна обществена адаптация и социализация.
По гражданските искове. По делото е предявен от
непълнолетния пострадал А.Ц.В., действащ лично и със съгласието на майка си М.М.М.,
срещу подсъдимите К.К.К., П.Г.Л. и М.М.М.
и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за
сумата от 390 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат
на престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
По делото е предявен от непълнолетния пострадал А.Ц.В.,
действащ лично и със съгласието на майка си М.М.М., срещу подсъдимите К.К.К., П.Г.Л.
и М.М.М. и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 15000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението,
в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед на приетото за установено и доказано,
обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него съдът прие
гражданския иск за имуществени вреди за изцяло основателен и доказан. Поради
това съдът
осъди подсъдимите К.К.К., П.Г.Л., М.М.М. да заплатят на А.Ц.В. сумата от 390
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Във връзка с този граждански иск съдът осъди
подсъдимите К.К.К., П.Г.Л. и М.М.М. да заплатят държавна такса от 50 лева върху
неговия размер.
По
отношение на гражданския иск за неимуществени вреди съдът прие за справедливо
обезщетяване сумата от 1000 лева. На пострадалия е причинена гореописаната лека
телесна повреда, имаща продължителност на оздравителния процес около 25 дни. По
делото не са ангажирани доказателства за създаден душевен и физически
дисконфорт в различни аспекти за по-продължителен период от време. Ето защо
съдът осъди подсъдимите К.К.К., П.Г.Л. и М.М.М. да заплатят на А.Ц.В. сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. За разликата до пълния претендиран размер от
15 000 лева съдът отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан. Във връзка с този граждански иск съдът осъди подсъдимите К.К.К., П.Г.Л.
и М.М.М. да заплатят държавна такса от 50 лева върху уважения му размер.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите К.К.К., П.Г.Л. и М.М.М.
да заплатят направените по делото разноски
в размер на 1403.54 лева, от които 203.54 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на **РС – като
подсъдимите П.Г.Л. и М.М.М. заплатят по 38.86 лева, а подсъдимият К.К.К., лично
и със съгласието на майка си С.И.К. – 125.81 лева, и 1200 лева в полза на
гражданския ищец и частен обвинител А.Ц.В., като подсъдимите П.Г.Л., М.М.М., К.К. К., последният лично и със съгласието майка
си С.И.К., да заплатят по 400 лева.
Така
определените по вид и размер наказания ще изпълнят целите на наказанието.
Водим от горното съдът
постанови приложената присъда.
Районен съдия :