О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 16.01.2019г.
Административен
съд - Град Шумен, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 22 по описа
за 2019г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60,
ал.5 от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Съдебното производство по делото е
образувано по жалба на "С.2." ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** А, представлявано от управителя В.С.Х.,
против разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 10 - ФК/08.01.2019г.
на началник
отдел «Оперативни дейности» - Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП. С посочената заповед на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин «Сюрприз», находящ
се в гр.Шумен, бул.Велики Преслав № 28 и е забранен достъпът до него за срок от
седем дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В
заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение,
основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.
Жалбата е депозирана по
електронен път на 14.01.2019г. в Административен съд-гр.Варна, който с
определение от 15.01.2019г. по ч.адм.д.№ 125/2019г. на АС-гр.Варна е прекратил
производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен
съд-гр.Шумен.
Оспорващият
излага аргументи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително
изпълнение на ЗППАМ предвид липса на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК,
посочени в оспорената заповед. Сочи, че не са изложени конкретни фактически
основания за допуснатото предварително изпълнение на акта. Изтъкнати са и
съображения за отсъствие на особено важни държавни и обществени интереси, чиято
защита налага предварителното изпълнение на заповедта, доколкото се касае за
предполагаемо неиздаване на касова бележка на стойност 12 лева, което не
предполага укриване на значителна част от продажбите на търговския обект. Навежда
и доводи, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на дружеството
непоправими имуществени вреди. Въз основа на изложеното оспорващият обосновава
извод за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на
ЗППАМ и моли за неговата отмяна.
С
придружително писмо рег.№ ДА-01-158/16.01.2019г. от Административен
съд-гр.Варна са изпратени копия от материалите по ЧАД № 125/2019г. по описа на
АС-гр.Варна.
В
изпълнение указанията на съда, ответникът е представил административната
преписка с придружително писмо вх.№ ДА-01-159/16.01.2019г., като не е изразил
становище по оспореното разпореждане.
Въз
основа на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно представения с преписката протокол за
извършена проверка серия АА № 0305558 от 26.12.2018г., служители на ГДФК на НАП
извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в
търговски обект - магазин «Сюрприз», находящ се в гр.Шумен, бул.Велики Преслав
№28, представляващ магазин за сувенири с площ 36 кв.м. При извършена контролна
покупка на 2 бр. гривни на обща стойност 12,00 лева, заплатена в брой от орган
по приходите на място в обекта, дружеството не е издало фискална касова бележка
от наличното въведено в експлоатация и монтирано фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП. Плащането било прието от С.М.И.- съдружник
в "С.2."ООД (видно от справка в Търговския регистър).
Въз
основа на тези факти административният орган приел, че "С.2."ООД не е
спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба, с което е осъществил състава на чл.25 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Извършеното
нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б.«а» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с
процесната заповед.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател в срок до 5 дни от датата на връчване на заповедта,
като конкретният ден и час да се определят от връчителя. Със същата е указано
на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед за ПАМ
ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на
задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими
към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до
следното:
Административният
орган е посочил, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка винаги
води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този
начин се стига до отклонение от данъчното облагане. Приел е, че направените две
отделни контролни покупки, през достатъчно продължителен времеви период, които
не са отразени в паметта на фискалното устройство и за които не са издадени
фискални бележки, водят до извода, че нарушението не може да се определи като
еднократно и случайно допуснато, а като норма на поведение на търговеца. Прието
е също, че цялостното поведение на търговеца обосновава извод за трайно
поведение към неспазване на установения правов ред в страната, както и, че е
налице засягане на важен държавен интерес, тъй като задължението на данъчните
субекти да отчитат коректно приходите си и да заплащат определените въз основа
на тях данъци формира приходната част на държавния бюджет и търговецът получава
предимство пред останалите търговци, отчитащи в пълен обем приходите си.
Като
самостоятелно фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение
на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта. Административният орган сочи, че от изграденото поведение
на търговеца към действие в нарушение на закона е обосновано да се предположи,
че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на
стопанисващия обекта, който следва да се запечата или същият да бъде
предоставен за стопанисване на друг данъчен субект, при която възможност ПАМ не
би могла да се приложи или изпълнението ѝ би било сериозно затруднено,
съответно преследваната цел за превъзпитание на данъчния субект към спазване на
фискалната политика не би могла да се реализира.
Според
мотивите на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ, от
закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно
поправима вреда, а именно – съществено отклонение от данъчното облагане по
отношение на конкретния субект, тъй като нарушението препятства нормалната
контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи
проследяване на търговския оборот в цялост.
В
обобщение административният орган е посочил, че именно с цел да се промени
установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до
неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
ЗППАМ
е връчена на дружеството на 11.01.2019г., видно от приложената към делото
разписка, като връчителят е определил като дата на извършване на фактическите
действия по запечатване на обекта - 16.01.2019г. в 13.30 часа.
Несъгласен
със заповедта и с допуснатото предварително изпълнение на акта, на 14.01.2019г.
адресатът на заповедта е депозирал настоящата жалба съобразно указанията на
административния орган пред Административен съд-гр.Варна, който с определение
от 14.01.2019г. по ЧАД 125/2019г. е прекратил производството по посоченото дело
и го изпратил по подсъдност на Административен съд-гр.Шумен.
Доколкото
жалбата е подадена при неспазване на регламентирания в чл.60, ал.5 от АПК ред и
към нея не е приложена административната преписка по издаване на заповедта, с
определение от 16.01.2019г. съдът е изпратил жалбата на административния орган
с указание същата незабавно да бъде комплектована с административната преписка
по издаване на акта.
В
унисон с дадените указания, със съпроводително писмо рег.№ ДА-01-144/16.01.2019г.
административният орган е представил писмените доказателства, съставляващи
преписката по издаване на обжалвания акт.
При
така установените факти и обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа
оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни
последици за оспорващото дружество. Обжалването на
разпореждането е извършено в тридневния срок по чл.60, ал.5 от АПК, доколкото
заповедта е връчена на оспорващото дружество на 11.01.2019г. и жалбата срещу
нея и срещу разпореждането за предварителното ѝ изпълнение е депозирана
на 14.01.2019г. пред Административен съд-гр.Варна (видно от представените от
АС-гр.Варна копия от материалите по адм.д.№ 125/2019г. на посочения съд). Обстоятелството,
че е налице образувано друго съдебно производство със същия предмет и страни не
е пречка за произнасяне на Административен съд-гр.Шумен по настоящото дело, тъй
като, видно от определение от 15.01.2019г. по адм.д.№ 125/2019г. на
АС-гр.Варна, производството по същото е прекратено поради неподсъдност. Този
извод следва и от разпоредбата на чл.159, т.7 от АПК, според който основание за
недопустимост на жалбата е наличието на дело пред същия съд, между същите
страни и на същото основание. С оглед всичко изложено съдът приема, че жалбата
срещу разпореждането за предварително изпълнение на оспорваната заповед, е процесуално допустима.
Разгледано по същество, искането
за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на посочената заповед е
неоснователно, поради следните
съображения:
Разпоредбата
на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от с.з. подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Според
чл.60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен нейн интерес. С допускането на предварително изпълнение
се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за
суспензивно действие на жалбата, то се допуска при стриктно спазване на
законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК.
Регламентираните в цитираната разпоредба хипотези сочат, че такова разпореждане
може да бъде постановено при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата.
Видно
от заповедта, като мотив за издаване на разпореждането по чл. 188 от ЗДДС,
административният орган е приел три от хипотезите: да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от
задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от
същия доходи и размера на неговите публични задължения; съществуването на
опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено; от закъснението
на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за
бюджета.
Въз основа на събраните по
делото доказателства и изложените в заповедта аргументи съдът намира, че посоченото основание за допускане на предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка - да се защитят особено важни държавни
интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, е
обосновано. Издаването на касова бележка
е нормативно установено - чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране
и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (обн.,
ДВ, бр. 106/27.12.2006 г.) и е задължение на субектите, стопанисващи търговски
обекти по смисъла на § 1, т. 40 ДР на ЗДДС - при получаване
на плащане от клиент, да издават фискален касов бон. Неизпълнение на
задължението за издаване на фискален касов бон при продажба на стока или услуга
води до неотчитане на приходи от страна на търговеца, а оттам и до отклонение
от данъчно облагане. Последното предопределя вреда за републиканския бюджет
поради възможността да не се отчитат реализираните приходи, респ. да не се
внесат дължимите данъци от тях. Правилно приходните органи са приели, че това
засяга държавния интерес, тъй като фискалната дисциплина
е от съществено значение държавата да съумее да събере данъчните задължения на
участващите в търговския оборот лица. Ирелевантна за този
извод е стойността на извършената покупка, защото несъмнено констатираната практика сочи на създадената организация
на работа на обекта, стопанисван от търговеца,
който въпреки нормативноустановеното си задължение да издаде фискален касов бон
при продажба, възпрепятства регулярното отчитане на оборотите си, съответно -
нарушава фискалната дисциплина, вследствие на което внася и в по-малък размер
от дължимите данъци в републиканския бюджет. В това се изразява и посочената от
административния орган защита на особено важен държавен интерес - осигуряване
на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на
държавната бюджетна система.
Съдът намира за
основателни и доводите на административния орган, че предварителното изпълнение
се налага с оглед предотвратяване на настъпване на трудно
поправима вреда в резултат от закъснението на изпълнението. В случая
ощетяването на бюджета е свързано с укриване на приходи
от продажби, които не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по
размер в тяхната съвкупност
и несъмнено представлява "трудно поправима вреда"
по смисъла на чл. 60, ал. 1, предл.
4-то АПК. В подкрепа на този извод е и факта, че съгласно Протокол за извършена
проверка № 030558/26.12.2018г., в рамките на проверката, осъществена два часа
след началото на работния ден, е установена значителна разлика между разчетената
касова наличост от ФУ и фактическата наличност, а именно в размер на +103,11
лева (при установена касова наличност и служебно въведени суми в общ размер 161,89
лева, фактическата такава е била в размер на 265,00 лева).
В същото
време, жалбоподателят не сочи наличието на засягане на свой интерес, който да е
равен по значимост на посочените в нормата на чл.60, ал.1 от АПК, нито ангажира
доказателства, от които да е видно, че предварителното изпълнение може да му
причини значителна или трудно поправима вреда. Дори и хипотетично да се приеме
(доколкото такива твърдения не са наведени), че допуснатото предварително
изпълнение би могло да причини на дружеството имуществени вреди, то не
съставлява равен по значимост на посочените в чл.60, ал.1 от АПК интерес, тъй
като при евентуална унищожаемост или нищожност на административния акт,
установени по надлежния ред, дружеството разполага с възможност за възстановяване
на тези вреди по реда, предвиден в ЗОДОВ.
С оглед изложеното съдът
не споделя доводите на оспорващото дружество за немотивираност на
разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, доколкото наведените в
него доводи, че същото се налага с оглед защитата на особено важни държавни интереси и възможността от закъснението на изпълнението да последват трудно поправими вреди за
бюджета, са достатъчни и съответстват на изискването, визирано
в чл. 60, ал. 1 от АПК, към който препраща чл. 188
от ЗДДС.
Досежно
доводите на административния орган, че предварителното изпълнение на заповедта
се налага, тъй като в противен случай е «възможно да
възникне хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта, който
следва да се запечата или същият да бъде предоставен за стопанисване на друг
данъчен субект, при която възможност ПАМ не би могла да се приложи или
изпълнението ѝ би било сериозно затруднено», съдът намира, че същите не
са надлежно мотивирани. Промяна в правноорганизационната форма на субекта може
да бъде извършена във всеки един момент от неговото възникване. Също така е
възможна и промяна в местоположението на обекта, в който същият извършва
търговска дейност. Доколкото обаче такива промени могат да бъдат реализирани от
всяко лице, осъществяващо търговска дейност, административният орган следва да
посочи конкретните факти, чието проявление обосновава извод, че оспорващото
дружество ще предприеме стъпки в тази насока. В случая това не е сторено,
поради което съдът приема, че този довод не следва да се взема предвид при
преценката за законосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение
на акта. Аналогичен извод следва да се направи и досежно довода за системност
на нарушението, аргументиран с наличието на извършени две контролни покупки,
доколкото в Протокола за извършена проверка серия АА № 58 от 26.12.2018г. се
съдържат данни за една контролна покупка на 2 броя гривни. Това обаче не
променя крайния извод относно наличието на основание по
чл. 60, ал.1 от АПК за издаване на оспореното разпореждане за предварително
изпълнение, с оглед изложените по-горе доводи и предвид обстоятелството, че за да се
допусне предварително изпълнение на административен акт не е необходимо
кумулативното наличие на всички визирани в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, а е
достатъчно съществуването само на една от тях.
В
настоящото производство не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10-ФК/09.01.2019г.
То има за цел да
установи единствено дали са били налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на акта.
Въз основа
на всички изложени съображения съдът намира, че в случая са налице материалните
предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК, поради което жалбата срещу разпореждането
за предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 10-ФК/09.01.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" -
гр.Варна в ГД""Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът
констатира, че с жалбата са приложени доказателства за платена по сметка на
Административен съд-гр.Варна държавна такса в размер на 25 лева, при дължима
такава в размер на 50 лева (съгласно б.А, т.2б, б."в" от Тарифа № 1
към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието). Ето защо
и с оглед обстоятелството, че производството, което е бързо по своя характер,
предпоставя незабавно произнасяне, съдът намира, че следва "С.2."
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** А, представлявано
от управителя В.С.Х., да бъде осъдено да
доплати по сметка на Административен съд Шумен държавна такса в размер на 25 /двадесет
и пет/ лева.
Водим от
горното и на основание чл.60, ал.6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отхвърля искането на "С.2." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** А, представлявано
от управителя В.С.Х., за отмяна на разпореждането, с
което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 10-ФК/08.01.2019г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" - гр.Варна в ГД""Фискален
контрол" при ЦУ на НАП-гр.София.
Осъжда "С.2."
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** А, представлявано
от управителя В.С.Х. да заплати по
сметка на Административен съд-гр.Шумен държавна такса в размер на 25 (двадесет
и пет) лева.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването
му пред Върховен административен съд на Република България.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на оспорващия и
административния орган по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: