Р Е Ш Е Н И Е № 150
гр. Сливен, 15.07.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 205 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Т.М. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1228-000252/15.04.2022 г., издадена от Х.
Н. Х., на дл. мл. а. в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Стара Загора, с която по отношение на С.Т.М. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2А б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № …………
за срок от 6 месеца, считано от 15.04.2022 г.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Налице било
съществено разминаване между фактическата обстановка, описана в заповедта и
съставения АУАН на 15.04.2022 г. Била му извършена проба за алкохол и
наркотични вещества, но резултатите от проверката не били отразени в АУАН и
заповедта. Бил му издаден талон за изследване със седем броя холограмни стикера, същият дал кръвна проба в указания в
талона срок. Твърди, че фактическата обстановка не отговаря на
действителността. Не е спазена процедурата за издаване на АУАН. При издаване на
заповедта също били допуснати нарушения на правилата. Липсвали задължителни
реквизити, липсвали мотиви. Било описано само част от съдържанието на АУАН.
Заявява, че не е установена по безспорен начин фактическата обстановка,
обосноваваща налагането на ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което отмени
обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски.
В с.з. оспорващият не се
явява, чрез пълномощника си адв. М.Т. от АК – Стара Затгора поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Х. Н. Х., на дл. мл. а.
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
15.04.2022 г. около 16.55 ч. в гр. Стара Загора по ул. „Загоре“ в насока запад, до
тролейбусно обръщало, по данни на свидетелите очевидци Д. И. И. и Я. П. К., жалбоподателя С.Т.М. е управлявал МПС „БМВ
318 И” с рег. № ……….., което е негова собственост, като водачът управлява след
употреба на наркотични вещества или
техните аналози, установено с техническо средство Дръгтест
5000 с фабр. номер ARPK-0020, проба номер 00165 от
15.04.2022 г. в 17:32 ч. с отчетен положителен резултат за б.. На водача е издаден талон за изследване с номер 083236 и
връчени седем броя холограмни стикера с номер
А050872. Проверката е извършена в сградата на сектор ПП гр. Стара Загора.
За констатираното нарушение
на чл.5, ал. 3, т.1 пр.второ от ЗДвП е съставен АУАН серия GA № 587304/15.04.2022
г. връчен на нарушителя без възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1228-000252/15.04.2022 г., издадена от Х.
Н. Х., на дл. мл. а. в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Стара Загора, с която по отношение на С.Т.М. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2А б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № …………
за срок от 6 месеца, считано от 15.04.2022 г. В заповедта е прието, че
водачът управлява ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на
вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
"Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична
полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 349з-54/07.01.2022 г.
директорът на ОДМВР – Стара Загора на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във
връзка с горецитираната
заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Стара Загора да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.1 от заповедта са посочени
служители на длъжност „п. и.“ „мл. а. II-I степен“ или „к. на о.“ в сектор ПП
на ОДМВР Стара Загора. Видно от писмо рег. № 349р-16895 от 31.05.2022 г. на
Началник сектор АПОЧР при ОДМВР Стара Загора, Х. Н. Х. и. дл. мл.
а. … ст. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора от 01.06.2007 г.
Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в
изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за
нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената
проверка на 15.04.2022 г. на жалбоподателя. Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на оспорения акт. Оспорената заповед е мотивирана, като е посочена приетата от
административния орган обстановка, същият се е позовал на съставения АУАН,
посочена е и приложената правна норма. Възраженията относно съставения АУАН и
констатациите в него не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство,
доколкото не касаят неговата редовност.
Съгласно чл.171, т.2а, б.
"б" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т.2а, б. "б"
от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл.5,
ал. 3, т.1 пр.второ от същия закон, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящият казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водач, да е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По делото се установи, че
по отношение на оспорващия контролните
органи са извършили проверка на водача за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дръгтест 5000 с
фабричен номер ARРК0020 за употреба на наркотични вещества, уреда отчел положителен резултат за б. на водача - проба номер 00165 от 15.04.2022 г. в 17:32 ч.. Бил издаден талон за
медицинско изследване 083236 и връчени
седем броя холограмни стикера с номер А050872, като водача е дал кръвна
проба за анализ. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно
нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила. По своята правна същност актът за установяване на административно
нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от
закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което
разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата
го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно
нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение №
10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096
от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.,)
Констатациите по акта не
са оборени в хода на съдебното производство. По
делото не е спорен факта бил ли е водач на МПС жалбоподателят, когато е
извършена проверката на 15.04.2022 г. Установеното в приложения АУАН
обстоятелство, а именно че С.Т.М. е бил водач на автомобила не е опровергано от
събраните по делото доказателства. Обстоятелството дали оспорващия е употребил
или не наркотични вещества не може да бъде установено в настоящото производство.
На първо място съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Действия за установяване употребата на наркотични вещества спрямо
оспорващия са предприети, при извършване на проверката на 15.04.2022 г. Дали
действително оспорващия е употребил наркотични вещества следва да се установи в
образуваното досъдебно производство. На второ място в настоящото производство
не би могло да се установи, състоянието на оспорващия към момента на
констатиране на нарушението, тъй като не би могло да бъдат взети относими към този момент проби. По същата причина не следва
да се цени и представените от оспорващия резултата от клинична лаборатория,
пробите за което изследване са взети три дни след установяването на
нарушението. В този смисъл констатациите в горепосочения АУАН не са опровергани
и съдът следва да се съобрази с тях.
Предназначението на
принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и
ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху
субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на
определен вид правонарушения.
В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и
доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не се следват. В полза на
ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са
поискани.
Във връзка с гореизложеното
на основание чл.172, ал.2, предл. посл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.М. ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000252/15.04.2022 г., издадена от Х. Н. Х., на дл. мл. а. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: