РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Варна, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900716 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Т. Д. и В. Н. В. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* за
осъждане на ответника да заплати на ищците предявените от В. Т. Д. и В. Н. В. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумите в размер на по 200 000 лева за всеки,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес, вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано
на 09.02.2021 год. на главен път I-2 между гр. Девня и с. Неофит Рилски, обл. Варна,
виновно причинено от Д. Й. С., който при управление на МПС л.а. марка „Пежо 307“ с рама
****** с прекратена регистрация № *****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в
ответното дружество с полица № BG/03/12000385683, нарушава правилата за движение по
пътищата, като шофира с превишена скорост, загубва контрол върху управлението на МПС
и се удря в пътен знак и дърво, вследствие на което е причинена смъртта на сина на ищците
Н. В.в Т. – пътник в същия лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие - 09.04.2021 год. до датата на
окончателното изплащане на сумите, както и сумите в размер на по 115,00 лева за всеки от
ищците, представляваща обезщетение на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за психологически консултации, направени за справяне с психологичната травма
вследствие на загубата на техния син, настъпила вследствие на процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното плащане, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендират и направените в
производството разноски.
С определение № 1541/23.11.2021 год. производството по настоящото дело е спряно
на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство по
1
ДП № 27/2021 год. по описа на РУ Девня. С определение № 1003/05.07.2022 год., съдът е
констатирал отпадането на пречки по движение на делото и е възобновил производството.
След установяване, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК,
съдът е разпоредил препис от същата и доказателствата, приложени към нея да се изпратят
на ответника, на основание чл. 367 от ГПК.
Твърди се от ищците в исковата им молба, че на 09.02.2021 год. на главен път I-2,
между гр. Девня и с. Неофит Рилски, обл. Варна, виновно причинено от Д. Й. С., който при
управление на МПС л.а. марка „Пежо 307“ с рама ****** с прекратена регистрация №
*****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/03/12000385683, нарушава правилата за движение по пътищата, като шофира с
превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка, загубва контрол върху
управлението на МПС и се удря в пътен знак и дърво, вследствие на което е причинена
смъртта на сина на ищците Н. В.в Т. – пътник в същия лек автомобил. Сочи, че във връзка с
настъпилото събитие е образувано ДП № 27/2021 год. по описа на РУ Девня, което в
последствие е приключило с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 226/2022 год.
по описа на ОС – Варна. Водачът Д. Й. С. е признат за виновен и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален общ режим. Посочва се, че
ищците са предявили на 09.04.2021 год. застрахователна претенция към застрахователното
дружество, при което е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за процесното МПС, валидна от 04.11.2020 год. до 04.11.2021 год., но тя
не е удовлетворена и плащане не е постъпвало. Вследствие настъпилата смърт, родителите
В. Т. Д. и В. Н. В. на починалия Н. В.в Т. изразяват, че преживяват тежко загубата му, като
са дълбоко травмирани и повлияни негативно в емоционален и психологически аспект.
Поради невъзможността да се справят психологически с преживяното, те са потърсили
професионална помощ от психиатър, като им е била поставена диагноза: остра стресова
реакция. Претендират обезщетение за имуществени вреди за провежданите прегледи и
консултации с психиатър и психолог след преживяното от загубата на сина си в размер на
по 115,00 лева за всеки един от ищците, описани по следния начин: 40 лева за амбулаторен
преглед на В. В. при психиатър при МБАЛ-Шумен АД; 40 лева за амбулаторен преглед на В.
Д. при психиатър при МБАЛ-Шумен АД; 50 лева за семейна психологична сесия в МБАЛ-
Шумен АД от 27.04.2021 год.; 50 лева за семейна психологична сесия в МБАЛ-Шумен АД
от 12.05.2021 год.; 50 лева за семейна психологична сесия в МБАЛ-Шумен АД от 26.05.2021
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. За претърпените неимуществени вреди, представляващи болки,
страдания и психически дискомфорт ищците претендират обезщетение в размер на по 200
000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 09.04.2021 год. до датата на окончателното изплащане.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Счита, че претендираните суми не са дължими, тъй като
причина за настъпилото летално увреждане на Н. Т. било обстоятелството, че водачът Д. С.
е бил неправоспособен и управлявал МПС след употребата на алкохол и/или упойващи
вещества. На посоченото основание прави изрично възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като с оглед знанието на пострадалия за състоянието и
невъзможността на водача да шофира, се е поставил в рискова ситуация и допринесъл за
собственото си увреждане. На следващо място, ответникът въвежда и възражение за
съпричиняване във вредите от пострадалия, тъй като същият в нарушение на разпоредбите
на чл. 137а ЗДвП не е използвал предпазен колан, което допринесло за настъпилите телесни
увреждания и леталния изход. Предвид направените възражения, в заключение, в отговора
на исковата молба се изразява становище, че механизмът на увреждането в еднаква степен е
провокиран от субективните действия на водача на автомобила, както и от поведението на
2
пострадалия – да пътува при неправоспособен водач без предпазен колан, като
съпричиняването на пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат се оценява
в размер на 80 % принос. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните
обезщетения, тъй като не били съобразени с понятието за справедливост съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
предявените искове и молят за тяхното уважаване и присъждане на разноски.
В о.с.з., ответната страна, чрез пълномощник, оспорва иска поради завишен размер на
претенцията, включително и с оглед наличието на съпричиняване. Моли за присъждане на
разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 1766/28.11.2022 год. по чл. 376 от ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните
фактически изводи:
Прието за безспорно установено по делото е настъпилото на 09.02.2021 год. ПТП,
довело до смъртта на Н. В.в Т., наличието на валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица „Гражданска отговорност" между собственика на участвалото в
ПТП МПС и ответното дружество, предявяването на извънсъдебна претенция от ищеца към
застрахователя на 09.04.2021 год. и наличието на влязла в сила присъда по НОХД №
226/2022 год. по описа на ОС - Варна, касаеща процесното ПТП.
Не е спорно по делото, а и е видно от приобщените доказателства /КП, Присъда №
22/13.04.2022 год., постановена по НОХД № 226/2022 год. по описа на ВОС и др./, че на
09.02.2021 год. на главен път I-2 между гр. Девня и с. Неофит Рилски, обл. Варненска в
близост до отбивката за кариера Каровча, при управление на л.а. марка „Пежо 307" с рама
******, с прекратена регистрация № В 2174, с поставени регистрационни табели ***** от
друго МПС, Д. Й. С. нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като се движел
със 119.59 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Н. В.в Т. и средни телесни
повреди на Й.Д. Й.а, като Д.ието е извършено в пияно състояние и деецът е управлявал без
да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. З,
пр. 1 и пр. 8, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, б. „в", вр. чл. 342 ал.1 от НК, вр.чл. 54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода.
Видно от представените с исковата молба доказателства, ищците са предявили
писмена претенция пред застрахователя за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение с вх. № 1553/09.04.2021 год., по която била образувана щета, като не се спори
между страните, че изплащане на обезщетение не извършено.
За доказване на претенцията за имуществени вреди представени от ищците са
фискален бон от 25.02.2021 год. на стойност 40 лева за платен амбулаторен първичен
преглед на В. В., за което е съставен амбулаторен лист № 000067/25.02.2021 год., фискален
бон от 25.02.2021 год. на стойност 40 лева за платен амбулаторен първичен преглед на В. Д.,
за което е съставен амбулаторен лист № 000068/25.02.2021 год., фактура №
**********/27.04.2021 год. за платена психологична сесия - фамилна в МБАЛ - Шумен АД
на стойност 50 лева, фактура № *********/12.05.2021 год. за платена психологична сесия -
фамилна в МБАЛ - Шумен АД на стойност 50 лева И фактура № **********/26.05.2021 год.
за платена психологична сесия - фамилна в МБАЛ - Шумен АД на стойност 50 лева., които с
оглед времето на извършване и естеството на заплатени услуги, съдът приема, че са в пряка
3
връзка с причинените на ищците психологични травми вследствие на загубата на техния син
при настъпване на процесното ПТП. Общата сума на сторените разходи възлиза в размер на
по 115 лева за всеки от ищците или в общ размер на 230 лева.
Във връзка с твърдените от ищците травматични увреждания проведена по делото е
СПЕ, която съдът кредитира изцяло поради обективността и всеобхватността й. От същата
се установява, че в резултат на ПТП ищците са претърпели тежка психотравма и
първоначална остра стресова реакция. Установява се, че след острата фаза при ищците се е
развила протрахирана /повече от година/ реакция на скръб с тежък депресивен синдром,
като към настоящия момент е налице тежък депресивен епизод без психотични симптоми,
изразяващи се в понижено настроение с изразена емоция на тъга, натрапливо припомняне на
загубата и светкавични спомени от събитията. Ищците изпитват усещане за празнота, липса
на положителни емоции, соматични прояви на депресия и психосоматични симптоми.
Установява се, че преждевременната и внезапна загуба на сина на ищците е оставила трайни
последици върху тяхното психическо състояние, до степен на личностни промени, които
според вещото лице биха могли да се задълбочат за в бъдеще, при напредването на възрастта
им. Установяват се и обстоятелствата, че на ищците са били назначени психотропни
медикаменти, предвид евентуалния суициден риск. По отношение на сторените от ищците
разходи за прегледи се установява наличието на причинно – следствена връзка между
настъпилото ПТП и сторените разходи в общ размер от 230 лева за прегледи и консултации.
Проведена по делото е и КСМАТЕ, заключението по която съдът кредитира като
обективно, пълно и всестранно. От същото се установява, при проведените оглед и аутопсия
върху трупа на Н. В.в Т. следните травматични увреждания: тежка черепно – мозъчна
травма, изразяваща се в кръвонасядания по меките черепни обвивки в лява челно –
слепоочно – теменна област, ожулвания в същите области, счупване на черепния покрив и
основа, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъчния ствол, вдишана
кръв в белите дробове, гръдна травма, изразяваща се в счупване на второ, трето, четвърто и
пето ребра, по предна мишнична линия, порезни рани в областта на лявата длан, ожулвания
в левите хълбочно-поясна и седалищна области и кръвонасядания в областта на лявата
лакътна ямка. Причината за смъртта на Н. Т. е получените вследствие на процесното ПТП
черепно- мозъчната травма – контузия на мозъчния ствол и развилият се тежък мозъчен
оток, довел до вклиняване и притискане на центровете на дишане и сърдечната дейност,
като смъртта е настъпила при транспортирането на пострадалия към МБАЛ „Света Анна -
Варна“ АД. Същата причина за смъртта на пострадалия е установена и от заключението на
проведената повторна КСМАТЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и
всестранно. Установява се, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан. В дадените
в открито съдебно заседания обяснения, вещото лице Д. пояснява, че получените
травматични увреждания на ребрата и хълбочната част не биха могли да бъдат получени при
употреба на предпазен колан. Въпреки това обаче посочва, че главата, както и крайниците
на тялото няма как да бъдат ограничени от свободно движение дори с поставен предпазен
колан, както и че с оглед механизма на ПТП дори с поставен предпазен кола биха могли да
се реализират получените травматични увреждания на главата.
От проведените КСМАТЕ, както и допълнителна КСМАТЕ, които обаче съдът
кредитира само в частта, в която са основани на обективни данни, а не на събраните в хода
на досъдебното производство свидетелски показания досежно мястото, на което се е
намирал пострадалия Н. Т. в автомобила, а именно предна дясна седалка. От заключението
по назначената допълнителна експертиза, в кредитираната му част, се установява, че
произшествието е настъпило на 08.02.2021 год., около 23:40 часа на главен път I-2, км. 171,
на около 122 метра след разклона на кариера „Каровча“, между гр. Девня и с. Неофит
Рилски, в посока гр. Русе в тъмната част на денонощието, при движение с осветеност от
светлините на фаровете. Произшествието е настъпило в сравнително прав пътен участък,
извън населено място. Вещото лице И. посочва, че преди да навлезе в десния банкет,
4
автомобилът се е движил в дясна пътна лента, която е оформена и предназначена за
превозни средства, които завиват надясно към кариерата. Установява се, че при движение в
средна пътна лента, предназначена за движение направо към с. Неофит Рилски,
произшествието е могло да бъде избегнато.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на
загубата на техния син са допуснати и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.
В. Д.а /братовчедка на ищеца/, които биват кредитирани при условията на чл.172 от ГПК,
Димитричка Т.а Д.а и П.М.П.. Свидетелите излагат, че загубата на сина на ищците - Н. Т. им
се е отразило изключително тежко. Пострадалият е живял със своите родители до смъртта
си и са поддържали изключително близка връзка помежду си. Синът на ищците е работил с
баща си в Германия, но въпреки това е поддържал ежедневен контакт със своята майка. От
показанията на свидетелите се установява, че отношенията в семейството не са същите след
загубата на Н. Т.. Родителите на пострадалия често посещавали гроба му. Установява се, че
загубата се е отразила изключително тежко на ищците и тяхното семейство до степен, в
която са изгубили смисъла на своя живот. Променили се и отношенията с другото им дете.
Установява се още, че към настоящия момент ищците все още не са преживяли загубата на
своя син, пазели вещите му непокътнати, не празнували празници. От показанията на
свидетеля П. се установява, че за жителите на с. Неофит Рилски Д. С. е бил правоспособен
водач. Установява се, че редовно е управлявал кола и е превозвал пътници.
За установяване на релевираните от ответното дружество възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице са ангажирани гласни
доказателства на свидетеля Т. М. Т., брат на виновния водач Д. С. и пътник в процесното
МПС. От свидетелските показания на Т. се установява, че вечерта преди да потеглят
виновният водач, както и останалите пътници са употребили алкохол преди да потеглят към
гр. Белослав. Установява се, че Д. С. не е пил алкохол по време на пътуването, както и че не
е имал вид на пиян човек, а напротив водил е разговори с останалите пътници в автомобила.
Свидетелят сочи, че докато са пътували е валяло дъжд, както и че водачът Д. С. внезапно е
изгубил контрол над автомобила. По отношение на знанието на пострадалия за липсата на
правоспособност за управление на МПС от виновния водач свидетелят излага, че Д. С. не е
имал свидетелство за управление на МПС, както и че това е било известно на всички
обстоятелство. Свидетелят Т. сочи още, че не е превозвал пътници, както и че когато е бил
на работа се е случвало други хора да пътуват с него.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените искове черпят правното си основание в чл. 432 от КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно
чл. 380 от КЗ и липсата на произнасяне по същата, исковете се преценяват за допустими.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищците на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
По делото е прието за безспорно между страните обстоятелството, свързано с
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил
„Пежо 307" с регод. № В 2174 ТС. Предвид обхвата на застрахователното покритие,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл. 45 ЗЗД.
5
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищците са предявили писмена
претенция пред застрахователя на 09.04.2021 г.
Относимите към съставомерността на Д.ието обстоятелства, включени във
фактическия състав на престъплението, са установени с постановената от наказателния съд
присъда по НОХД № 226/2022 г. по описа на ВОС, поради което съдът приема установена и
противоправността /нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на
вредата и вината на водача, като елементи от престъпния състав.
Като съобразява приетите по делото писмени доказателства, приетото неоспорено от
страните заключение на вещото лице по проведената СПЕ, приетите КСМАТЕ и повторна
КСМАТЕ, както и допуснатите свидетелски показания, съдът приема, че причинените на
ищците вследствие ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и психически стрес, вследствие на загубата на техния син, в резултат на която са
развили остра стресова реакция, съдът приема за установена причинната връзка между
претърпените болки и страдания от ищците и пътно-транспортното произшествие.
Поради горното, съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
вредите, настъпили в резултат на поведението на водача на лекия автомобил, за който е
действала застраховка гражданска отговорност.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
досежно определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на
пострадалия; загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Поначало, причинените на ищците неимуществени вреди не могат да бъдат
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от
характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените
вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. При това съдът следва
да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди към момента на
постановяване на съдебното решение като вземе предвид всички обстоятелства -
действително претърпените от ищците болки и страдания, тяхното състояние и дори
прогноза. За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на
справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът
да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху интегритета на
ищците. Следва да се вземат предвид всички обективни и субективни фактори,
съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците
/социално, физическо, психическо и емоционално/.
Както заключението по проведената по делото СПЕ, така и свидетелските показания,
потвърждават, че в резултат на ПТП ищците са получил травматични увреждания и стресова
реакция от загубата на своя син, които към настоящия момент все още не са отшумели.
Изградената връзка между ищците и техния син е била изключително близка, поради което
6
и загубата се е отразила по особено тежък начин върху живота на ищците до степен, в която
е рефлектирала върху характерни за страните личностни качества и начин на общуване със
семейство и приятели.
Отчитайки горното, заключението по проведената СПЕ и свидетелските показания за
негативните преживявания на ищците, съдът намира, че претърпените от тях
неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от по 200 000 лева, с която сума
съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на
деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за спазен принципа
за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
За определяне размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения
за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради
наличие на обстоятелства на съпричиняване, подлежи на изследване степента на
причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия
пострадал/.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди /решение № 169/28.02.2012 год. на ВКС, II
т.о. по т.д. № 762/2010 год./.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването
им са налице две причини - едната създадена от поведението на деликвента и другата - от
това на увредения. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 год.,
ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 206/12.03.2010 год. по т.
д. № 35/2009 год. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 год. по т. д. № 596/2012 год. на
ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 год. по т. д. № 1140/2011 год. на ВКС, II т. о.,
решение № 154/31.10.2011 год. по т. д. № 977/2010 год. на ВКС, II т. о, разрешение нормата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка,
както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и
с действията на самия увреден.
В конкретния случай, релевираните от ответника възражения са свързани с
поведението на пострадалия по време на настъпване на ПТП, изразяващо се в липса на
поставен предпазен колан, знание на пострадалия за липса на правоспособност за
управление на МПС от виновния водач, както и обстоятелството, че последния е бил под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества при управлението на процесния
автомобил.
В т. 7 от ТР № 1/2014 год. от 23.12.2015 год. по т.д. 1/2014 год. на ОСТК на ВКС е
прието, че е налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако
този факт му е бил известен. В мотивите на решението се приема още, че пострадалото лице
спомага за увреждането си като проявява рисково поведение, изразяващо се в пътуването в
моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този
факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поемането
на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране, съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. В конкретния
случай, от събраните свидетелски показания безспорно се установи, че на пострадалия му е
7
било известно обстоятелството, че водачът Д. С. е управлявал автомобила под
въздействието на алкохол, доколкото преди да потеглят с автомобила водачът и пътниците,
в това число и пострадалият са употребили алкохол заедно. Поради изложеното съдът
намира, че пострадалият е проявил рисково поведение като съзнателно и свободно е
формирал избора си да пътува в автомобил, управляван от водач за когото му е било
известно, че е под въздействието на алкохол. В заключение съдът намира възражението за
основателно, като определя съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице
в размер на 30 %, с който размер определеното обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде редуцирано.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, изразяващо се в знание за липса на правоспособност за управление на
МПС на виновния водач съдът намира следното:
В трайната установената практика на ВКС, визирана в решение № 45/15.04.2009 год.
по т. д. № 525/2008 год. на II Т О ; решение № 206/12.03.2010 год. по т. д. № 35/2009 год., II
Т О ; решение № 58/29.04.2011 год. по т. д. № 623/2010 год. на II Т О, Решение № 76 от
22.06.2020 год. на ВКС по т. д. № 771/2019 год., II Т. О. и др./, се приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е
основание да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се обезщетение. Необходимо е
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
В конкретния случай показанията на свидетелите П. и Т. са противоречиви относно
знанието на пострадалия за липсата на правоспособност на виновния водач. Знанието не
следва да се предполага, а да се установи по категоричен начин, наред с наличието на
причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Наред с това показанията на свидетеля Т. са вътрешно противоречиви, като не
може да се установи по категоричен начин наличието на знание на пострадалото лице за
липсата на правоспособност на виновния водач да управлява МПС. В заключение, съдът
намира, че не се налага редуциране на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД, доколкото релевираното възражение остана
недоказано.
По отношение на възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, изразяващо се в липсата на поставен предпазен
колан, съдът намира следното:
От назначените по делото КСМАТЕ и повторна КСМАТЕ се установява липсата на
поставен предпазен колан на пострадалия, но едновременно с това се установява и
обстоятелството, че дори с поставен предпазен колан пострадалият би получил същите
8
увреждания в областта на главата, довели до неговата смърт. Вещите лица по повторно
назначената по делото КСМАТЕ приемат, че видът и локализацията на уврежданията в
областта на главата на пострадалия не предполагат удар в предното стъкло на автомобила.
Установява се още, че при съпоставяне на механизма на ПТП и деформациите на
автомобила, предпазният колан би задържал тялото до някъде (седалището и торса към
седалката), но не би предпазил главата от удар върху елементи от купето при настъпилите
деформации. Установява се още, че предпазните колани не са особено ефективни при
странично въздействие върху тялото, каквото е налице в конкретния случай. Вещите лица
посочват още, че предпазните колани не ограничават свободата на движение на крайниците
и главата, както и че дори с поставен предпазен колан пострадалото лице би получило
травматични увреждания на главата, довели до смъртта му. Поради изложеното съдът
намира възражението за неоснователно.
Предвид горното, съдът намира за справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците, което следва да се
намали с установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице в размер на 30 %, поради което неоснователни се явяват исковете за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 140 000 лева до претендирания размер от по 200 000
лева за всеки от ищците.
По отношение на претенцията за законна лихва върху претенцията за неимуществени
вреди:
Ищците претендират лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за произшествието – 09.04.2021 год.
Отговорността на застрахователя е договорна и е ограничена, и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице (чл.429, ал.3
КЗ). На основание чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. Ищецът е заявил застрахователната си претенция
на 09.04.2021 год. като липсват твърдения същият да не е представил изискуеми документи.
Доколкото между страните не се спори за датата на уведомяване на застрахователя по реда
на чл. 380, ал. 1 от КЗ настоящият състав приема, че законна лихва за забава следва да се
дължи от 01.05.2021 год. /изтичането на 15 работни дни/ като за периода 09.04.2021 -
30.04.2021 год. претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на имуществените вреди:
Предмет на предявени искове са и сумите от по 115 лева за всеки един от ищците -
имуществени вреди в общ размер на 230 лева, както следва: 40 лева за амбулаторен
преглед на В. В. при психиатър при МБАЛ-Шумен АД; 40 лева за амбулаторен преглед на В.
Д. при психиатър при МБАЛ-Шумен АД; 50 лева за семейна психологична сесия в МБАЛ-
Шумен АД от 27.04.2021 год.; 50 лева за семейна психологична сесия в МБАЛ-Шумен АД
от 12.05.2021 год.; 50 лева за семейна психологична сесия в МБАЛ-Шумен АД от 26.05.2021
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, които искове предвид причинната им връзка с претърпяното
9
ПТП, се явяват доказани по основание и по размер, поради което следва да бъдат уважения
в пълния претендиран размер. Върху сумите от по 115 лева за всеки от ишците, с оглед
искането, с което съдът е сезиран следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
исковата молба – 18.10.2021 год.
По разноските:
На основание на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищцитеследва да бъде присъдено възнаграждение заоказана
безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА, съобразно уважената част от
исковете в размер на по 9 288,66 с ДДС. На адв. Р. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в общ размер на 18 577,32 лв.
В полза на ответника, съобразно направеното искане и представените доказателства
за сторени разноски, следва да се присъди сума в размер на 404,77 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноски за държавна такса,
съразмерно на уважената част от иска и експертизи, влизащи в общ размер на 12 709,20
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Д.бад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: обл. Варна, ****** сумата от по 140 000.00 лева /сто и
четиридесет хиляди лева/ за всеки от ищците, съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09.02.2021 год. на главен път I-2 между гр.
Девня и с. Неофит Рилски, обл. Варна, виновно причинено от Д. Й. С., който при
управление на МПС л.а. марка „Пежо 307“ с рама ****** с прекратена регистрация №
*****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/03/12000385683, нарушава правилата за движение по пътищата, като шофира с
превишена скорост, загубва контрол върху управлението на МПС и се удря в пътен знак и
дърво, вследствие на което е причинена смъртта на сина на ищците Н. В.в Т. – пътник в
същия лек автомобил, ведно със законната лихва върху главниците от 01.05.2021 год. до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата от по 115 лева /сто и петнадесет
лева/ за всеки от ищците - имуществени вреди, в общ размер на 230 лева, както следва:
40 лева за амбулаторен преглед на В. В. при психиатър при МБАЛ-Шумен АД; 40 лева за
амбулаторен преглед на В. Д. при психиатър при МБАЛ-Шумен АД; 50 лева за семейна
психологична сесия в МБАЛ-Шумен АД от 27.04.2021 год.; 50 лева за семейна
психологична сесия в МБАЛ-Шумен АД от 12.05.2021 год.; 50 лева за семейна
психологична сесия в МБАЛ-Шумен АД от 26.05.2021 год., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба 18.10.2021 год. до
окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, които суми са платими по банкова сметка IBAN: *******, с титуляр В. Н. В., като
10
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените
140 000 лева до претендираните 200 000 лева, както и за обезщетение за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на отправяне на
писмената претенция -09.04.2021 до 30.04.2021 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Д.бад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. М., вписана в САК с № **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Цар Асен", № 1, ет. 4 сумата в общ размер на 18 577,32 лева
/осемнадесет хиляди петстотин седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/-
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: обл. Варна, ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Д.бад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, сумата от 404,77 лева
/четиристотин и четири лева и седемдесет и седем стотинки/, представляващи сторени по
делото разноски, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Д.бад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 12 709,20 лева /дванадесет хиляди седемстотин и девет
лева и двадесет стотинки/, представляващи държавна такса по уважените искове и
експертизи авансирани от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал. 5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11