Определение по дело №122/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1122
Дата: 22 март 2013 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20131200600122
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 544

Номер

544

Година

22.2.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.26

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20124100501162

по описа за

2012

година

Производство по чл.258 ГПК

С решение № 418 от 03.08.2012 год. по гр.д. № 1981 по описа за 2011 год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил предявените от И. С. С.,Д. С. С.,Б. Д. С.,Д. Б. С. и А. Б. С. против О. -Г. О.,представлявана от Д.Д. - Кмет,ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за собственост върху 20 кв. м. в северозападната част от дворно място - УПИ VІ - 894 в кв.90 по ПУП на гр.Г.О.,върху която е построен метален навес - Автобусна спирка”Електротехникум”,посока Автогара - Ж.П.гара Г.-О. ,и негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконно построения в имота им метален навес - Автобусна спирка „Електротехникум”,като неоснователни и недоказани.Отхвърлил е претенцията на И. С. С.,Д. С. С.,Б. Д. С.,Д. Б. С. и А. Б. С. за съдебни разноски като неоснователна. Осъдил е И. С. С.,Д. С. С.,Б. Д. С.,Д. Б. С. и А. Б. С. да заплатят на О. -Г.О. разноски в размер на 190 лв..

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца.Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Навеждат се подробни съображения ,в какво се състои порочността на решението.

Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да реши спора по същества ,като уважи предявените искове.Претендират се разноски.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната О. -гр.Г.О. .С довод за неоснователност ,моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на първата инстанция.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява неправилно.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната нови доказателства не са представени.

Предявени са обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС,които съдът намира за основателни и доказани по следните съображения :

Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че спирката,предмет на делото се намира в процесния парцел .От приложената по делото СТЕ на вещото лице инж.Р. Г. /л.52-60 от първоинст.дело/ се вижда,че за имота освен по сега действащия регулационен план от 1998 год. са отреждани парцели с още два плана.И по трите регулационни плана/от 1957 год.,1988 год. и 1998 год./ за имота са отреждани с еднакво местоположение,площ и парцелни граници./стр.7 от закл.на вещото лице,л.58 от делото/.Изложеното налага извода,че от 1957 год. имота е имал същите очертания и същата площ,в която попада и процесната спирка.Дори да се приеме ,че с изтичане на 6 - месечния срок по § 8,ал.2 от ПЗР на ЗУТ е отпаднало действието на РП от 1998 год.,спирката отново ще попада в имота на ищците,защото е така по РП от 1988 год.,отново и по този план терена върху който е изградена спирката е част от парцела на ищците - чл.33 от ЗТСУ./отм./.В този смисъл е и ТР № 3/2010 год. от 28.03.2011 год. по Тълк.д. № 3/2010 год.на ОСГК на ВКС.Съдът не споделя изводите на районния съд,че правото на собственост на ответника е установено с представеното удостоверение № 686/20.02.1969 год. на ИК на ГНС-Г.О..По делото липсват доказателства за извършената замяна на „завзетите 20 кв.м.” с твърдените дадени 20 кв.м.Ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик ,против владеещия несобственик.За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС ищецът следва да установи по безспорен начин,че е собственик на спорния имот,че ответникът владее или държи недвижимия имот ,както и че ответникът го владее без основание. В случая предмет на иска са 20 кв.м. в северозападната част , в съсобственото на ищците дворно място,цялото от 650 кв.м.,представляващо УПИ VІ - 894,в кв.90 по плана на гр.Г.О.,върху които ответникът е построил автобусна спирка”Електротехникум”,метален навес „,за които ответникът възразява,че е техен собственик ,въз основа на извършена през 1969 год. замяна.Наред с това ответникът е направил правоизключващо възражение,че процесните 20 кв.м.,за които ищците твърдят,че са тяхна собственост са отчуждени./виж.закл.на В.л.,л..7,последен абзац,л.58./.По делото липсват доказателства за извършеното отчуждаване,поради което настоящият състав на въззивната инстанция ,го намира за неоснователно.Събраните по делото доказателства налагат извод,че ищците са собственици на процесните 20 кв.м. в описания недвижим имот.Не е спорно,че тези 20 кв.м. се владеят от ответника,върху които той е построил автобусна спирка.По делото ответникът не е представил доказателства,извън твърдяната замяна пи отчуждаване ,че владее недвижимия имот на правно основание,което да противопостави на собствениците.Изложеното сочи,че владее имота без правно основание,поради което следва да бъде осъден на предаде на ищците владението върху имота.

По тези съображения ревандикационният иск се явява основателен и подлежи на уважаване.

Основателен и доказан се яв ва и негаторния иск ,по чл.109 от ЗС ,с който ищците претендират ответника да бъде осъден да премахне построената в дворното място автоспирка.По делото не е спорно,че в процесното дворно място е построена автоспирка,собственост на ответника.Същата представлява метален навес,прикрепен към земята.Изградената спирка пречи на ищците да упражняват собствеността си върху недвижимия имот,поради което ответникът следва да бъде осъден да премахне металния навес.

По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна и подлежаща на уважаване.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените в двете инстанции разноски в размер на 360 лв.

Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция,поради което решението следва да бъде отменено изцяло и постановено друго уважаващо исковите претенции.`

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 418 от 03.08.2012 год. по гр.д. №1981/2011 год. на Горнооряховски районен съд ,вместо което постановява:

ОСЪЖДА О. -Г. О.,представлявана от Кмета Д. Д., да отстъпи собствеността и предаде владението върху 20 кв.м. в северозападната част от дворното място - УПИ VІ-894 в кв.90 по ПУП на гр.Г.О.,върху които е построен метален навес -Автобусна спирка”Електротехникум” в посока Автогара - Ж.п.гара на И. С. С., ЕГН - *,Д. С. С.,с ЕГН - *,Б. Д. С.,с ЕГН *,Д. Б. С. ,с ЕГН * и А. Б. С. ,с ЕГН - * всички с адрес гр.Г.О.,ул.”Ц. О.”,№ ..

ОСЪЖДА О. -Г.О. ,представлявана от Кмета Д. Д., да премахне метален навес -Автобусна спирка”Електротехникум” в посока Автогара - Ж.п.гара изграден върху 20 кв.м. в северозападната част от дворно място - УПИ VІ-894 в кв.90 по ПУП на гр.Г.О. собственост на на И. С. С., ЕГН - *,Д. С. С.,с ЕГН - *,Б. Д. С.,с ЕГН *,Д. Б. С. ,с ЕГН * и А. Б. С. ,с ЕГН - * всички с адрес гр.Г.О.,ул.”Ц. О.”,№ ...

ОСЪЖДА О. Г.О. да заплати на И. С. С., ЕГН - *,Д. С. С.,с ЕГН - *,Б. Д. С.,с ЕГН *,Д. Б. С. ,с ЕГН * и А. Б. С. ,с ЕГН - * всички с адрес гр.Г.О.,ул.”Ц. О.”,№... разноски в размер на 360 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :

Решение

2

4F7388A9EFB38829C2257B1A005A0044