РЕШЕНИЕ
№. 1696
гр. Пловдив, 24.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Пловдив, ХХVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм.
дело № 712 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 186, ал. 1 , т.1 , буква
„а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалбата на „МИГРА – 2“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Георги Киров“ №42, ет.7,
ап.9, представлявано от В. Г. Т., чрез адв.К.Т., с адрес ***, срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-375-0050440/09.01.2020г.,
издадена от началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ в
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, потвърдена с решение №
ГДФК-26/03.02.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с която на основание чл.186, ал.1 и чл.186, ал.3
от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискалните устройства на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – стоково тържище, находящо се в гр.Бургас,
ул.“Янко Комитов“ № 4, стопанисвано от „МИГРА – 2“ ЕООД, с ЕИК *** и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
В съдебно заседание – „МИГРА – 2“ ЕООД, редовно
призована, се представлява от пълномощника си адв.Т., който поддържа жалбата и
ангажира доказателства. По същество в
писмено становище изразява мнение за нарушения на административното
производство и противоречие с материалноправните норми. Претендира разноски.
Ответникът – началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“, дирекция „Оперативни дейности“ -Бургас, не
се явява и не се представлява. В писмено становище на процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Динева, оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като изслуша становището на страните, на база
приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 04.11.2020г., в 14,30 часа органи по приходите
извършили оперативна проверка на търговски обект – стоково тържище, находящо се
в гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №4, стопанисвано от „МИГРА – 2“ ЕООД. Проверяващите
извършили контролна покупка на стока „рамка за снимка“ на стойност 2,00 лева,
за която не била издадена касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство модел „DAISY Compakt М 02“, с ИН на ФУ: DY459001 и ФП
№36617037, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След
легитимация от страна на проверяващите от наличното и въведено в експлоатация фискално
устройство /ФУ/ бил изведен дневен финансов отчет с № 001185/04.11.2020г., от
който е видно че извършената продажба не е регистрирана чрез ФУ. Установено е наличие
на касова разлика в размер на 10,00 лева между наличните в касата парични
средства и маркираните на ФУ. Проверяващият екип приел, че положителната касова разлика се дължи и на
други неотчетени приходи, поради системно неизползване на касовия апарат. Проверяващите
установили и наличие на непогасени публични задължения на дружеството. Констатациите
от проверката били отразени в протокол сер. АА № 0050440/04.11.2020г.
Проверяващите посочили час на изготвяне на протокола 14:30ч.
Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник
сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която
е посочил за нарушена нормата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства,
вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС, по отношение на
жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за
хранителни стоки и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта била
връчена лично срещу подпис на В. Г. Т., в качеството и на управител на
дружеството жалбоподател на 19.01.2021г., която я обжалвала по административен
ред. С решение № ГДФК – 145/27.10.2020г., директора на дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата
като неоснователна.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
С чл.186, ал.1, т.1, б "а" във вр. с ал. 3
във вр. с чл.118, ал.1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции според чл.186, ал.1,
т.1, б."а" (в приложимата редакция), се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. "
В нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС е предвидено задължение
за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Така според чл.3 ал.1 от цитираната наредба, всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите,
където са установени нарушения.
От изложеното следва, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обектите, където е
извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В конкретния случай, принудителната административна
мярка е наложена на „МИГРА – 2“ ЕООД за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ, поради неиздаване на фискален бон от ФУ или от кочан с
ръчни касови бележки при извършено и получено плащане в брой. Дори да с приеме,
че нарушение е извършено и изобщо при извършената контролна покупка не е
издаден касов бон, то следва да се отбележи, че в нарушение изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК в процесната заповед липсват мотиви относно срока за
който е наложена ПАМ. Тук е мястото да се отбележи, че при определянето на
срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се
ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл.
169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за
налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 – дневен срок при
неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при
сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални
бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за
срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото
определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи
от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите
конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на
нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая
не е сторено.
В оспорената заповед по отношение на срока на ПАМ са
изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви
като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай.
В случая съразмерността на мярката, преценена на
базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е
нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането ѝ не е
обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.В тази връзка в
мотивите на заповедта е посочено: "... вида и характера на търговската
дейност, наличие на касова разлика, наличие на непогасени публични задължения на
дружеството, средно дневен оборот в размер на 490,67 лв. и декларирани финансови
резултати за предходни години“.
В решението на директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е преповторил мотивите, изложени
в оспарената ПАМ.
Липсва конкретност – по отношение на време, място и
лица, за да може въобще за бъде отнесено към реален факт от социалната
действителност. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок
на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от
значение. Не е посочено дали търговецът е извършвал друго нарушение по
Наредбата. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с
конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено
нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в
случая е "надлежно мотивиран". Единствено местоположението и
големината на обекта, вида на предлаганите стоки и възможността за реализиране
на значителни обороти не обосновават определянето на продължителност от 14 дни
за налагане на мярката.
На следващо място следва да се посочи, че в процесната
ПАМ е записано, че запечатване на търговски обект се прилага спрямо стоково
тържище, находящо се в гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ № 4, стопанисвано от „МИГРА
– 2“ ЕООД. Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото в заповедта не е посочен конкретен обект спрямо който се
налага ПАМ.
В случая налагането на ПАМ не съответства на
предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 АПК принцип за
съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При
тази продължителност на срока – 14 дни се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се
игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез
налагането на адекватни на нарушението мерки, което е в пряко нарушение на
чл.6, ал.2 от АПК.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 350.00 лева, представляващи – 50.00 лв. ДТ и 300 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „МИГРА – 2“ ЕООД, с ЕИК
***, със седалище в гр.Пловдив Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-375-0050440/09.01.2020г., издадена от началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-26/03.02.2021 г. на
директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „МИГРА – 2“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив разноските по
делото в общ размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: