Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 331 /18.12.2018г. 2018 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлозар Г.
Членове: Иваничка Славкова
Яна Панева
Секретар Галя Иванова
Прокурор Радослав Лазаров
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНОХД № 976 по описа на
съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата присъда по НОХД № 1859/2018г. по описа на РС-Варна,
ХХХІІ състав, с която Ю.В.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 149
ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК и чл. 193
ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на основание чл. 23 от НК първоинстанционният
съд му е наложил най-тежкото от така определените му наказания, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. Със същата присъда признал подс. Ю.В.А.
за невиновен по отношение на възведеното му обвинение за престъпление по чл.
154а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Със същата
присъда първоинстанционният съд осъдил
подс. А., да заплати на
гражданския ищец Л.В.П., сумата от
2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 149 ал. 1 от НК и сумата от
500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 193 от НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимият А. бил
осъден да заплати и съдебно-деловодните разноски, както и ДТ върху уважения
граждански иск.
С въззивната жалба и допълнението към нея
жалбоподателят А. моли въззивната инстанция да отмени присъдата в частта,
където е признат за виновен по горепосочените престъпления. Оспорва и уважения
гр.иск, като счита че е завишен. Счита, че обвиненията спрямо него са
недоказани, необосновани и несъставомерни.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Т.З.- И.-
особен представител на Г.Б.Р., с която се възразява срещу присъдата в частта, с
която е признат за невиновен подс. А., като изразява становище, че в тази част
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Моли въззивната инстанция да я
отмени в тази част, като признае подс. А. за виновен по отношение на
възведеното му обвинение за престъпление по чл. 154а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Н.Г.-
особен представител на Л.П., с която се възразява срещу приложението на чл.66
от НК по отношение на определеното наказание „Лишаване от свобода“ спрямо подс.
А.. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени присъдата
в частта относно приложението на чл. 66 от НК.
По делото е постъпило възражение от адв. Т.З.- И.-
особен представител на Г.Б.Р. срещу въззивната жалба на подс. А., като се
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената присъда е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По делото е постъпило възражение от адв. Т.З.- И.-
особен представител на Г.Б.Р. срещу въззивната жалба на адв. Н.Г.- особен представител
на Л.П., като адв. З.-И. изразява становище, че правилно първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като всички предпоставки са
налице. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Представителят на въззивната прокуратура счита, че
следва да се отмени присъдата в частта относно оправдателния диспозитив по
отношение на извършеното престъпление по чл. 154а вр. чл.26 ал.1 от НК. В
останалата й част прокурорът изразява становище, че следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание жалбоподателят А. се
явява лично и със защитника си - адв. Ю.Г.. Същият поддържа жалбата и моли
въззивната инстанция да оправдае подс.А., като навежда доводи в тази насока.
В съдебно заседание особеният
представител на Г.Б.Р.-адв. З. поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита,
че деянието по чл. 154а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е съставомерно и моли въззивната инстанция да отмени
присъдата в оправдателния диспозитив по отношение на това деяние, като подс. А.
бъде признат за виновен и за престъплението по чл. 154а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Моли въззивната инстанция да потвърди присъдата в
останалата й част.
В съдебно заседание особеният представител
на Л.В.П.-адв. Г. поддържа жалбата и допълнението към нея. Оспорва единствено
приложението на чл. 66 от НК, тъй като счита, че деянието е с висока степен на
обществена опасност.
Жалбоподателят А.
в хода по същество заявява, че се счита за жертва. При последната си дума изразява съжаление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционният съд е протекло
по реда на Съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК,
като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Първоинстанционният съд, след като е извършил преценка за обоснованост
на самопризнанието, направено от подсъдимия, правилно е приел, че същото се
подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
производството по делото се е развило по диференцираната процедура на
съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.
Безспорно е установено, че през месец юни 2015 г. свид. П.В.В.и
свид. Г.Б.Р. пребивавали в дом „Гаврош" в гр. Варна, където се запознали и
изградили приятелски отношения. В посочения период, малолетно лице, настанено в
същия дом, бутнало и счупило флакона с парфюм на св. В.. По този повод същия се
разстроил и огорчил. Преживяното от него било възприето от св. Р., която в тази връзка попитала свид. В.
дали има познати мъже, които биха искали да осъществяват орален полов контакт с
нея срещу парично възнаграждение. Свид. В. познавал подс. Ю.А. и предположил, че
същият би се заинтересувал от
възможността срещу парично възнаграждение да осъществи орален полов контакт със
свид. Р.. Свързал се с него чрез социалната мрежа Фейсбук , като директно го попитал дали за
него представлява интерес предложението да осъществи полов контакт със свид. Р.
срещу парично възнаграждение. Подс. А. отговорил на свид. В., отново чрез
социалната мрежа Фейсбук , че желае да види снимки на свид. Р.. Поради тази
причина свид. В. направил няколко снимки на свид. Р. с камерата на своя мобилен
телефон и ги изпратил чрез социалната мрежа Фейсбук на подс. А.. След като
получил снимките, чрез Фейсбук подс. А.
се уговорил със свид. В., на следващия
ден - 13.06.2015 г. той и свид. Р.
да го изчакат на спирка на градския
транспорт, находяща се на бул. „Чаталджа" в гр. Варна. Оттам подсъдимият
обяснил, че ще ги вземе с автомобила си.
Около 11.00 часа на 13.06.2015 г.
свид. В. и свид. Р. се срещнали с подс. А. на уговореното място, където
подсъдимият отишъл с л.а. „Форд
Фокус" с per. № ******, управляван от него. След като свид. В. и свид. Р. се качили в
превозното средство, подс. А. ги откарал до вилата на последния, находяща се в гр. Варна, местност
„Евксиноград", ул. „27 - ма" № 6. След като тримата влезли във
вилата, обв. А. почерпил своите гости - свид. В. и свид. Р. с алкохол -
ракия и
вино. Впоследствие св. Р. била
повлияна от алкохола. След това свид. Р. и подс. А. помолили свид. В. да
излезе от къщата, за да имат възможност двамата да се усамотят.
След като подс. А. останал сам със
свид. Р., съблякъл дрехите си и седнал
гол на леглото в стаята, като свид. Р. клекнала срещу неговия полов член и
започнала да осъществява орален сексуален
контакт с подсъдимия. Оралният полов акт между двамата продължил около
15 минути, като през това време, подсъдимият
от време на време опипвал свид. Р. по врата. Подс. А. еякулирал в устата
на свид. Р.. След това подс. А. дал на Р. дал сумата от 40 лева и откарал
същата и св. В. до дом „Гаврош" с автомобила си.
На 19.06.2015 г. предиобед подс. А.
се обадил по телефона на свид. В. и го попитал дали може в същия ден да се
срещне със свид. Р.. Свид. В. отговорил утвърдително и се разбрал с подс. А. в
13.00 часа на същата дата подсъдимият
отново да вземе него и св. Р. от
спирката на градския транспорт, находяща
се на бул. „Чаталджа" в гр. Варна. В посочения час подсъдимият отишъл до
посочената спирка с управлявания от него лек автомобил, където бил чакан от св.
Р. и св. В.. Последните се качили в превозното средство и подсъдимият отново ги
откарал до ползваната от него вила,
находяща се в гр. Варна местност „Евксиноград", ул. „27 - ма"
№ 6. След известно време свид. В. отново излязъл от къщата и оставил подсъдимия
и свид. Р. насаме, като свид. Р. отново осъществила орален полов акт с подс. А., за което подсъдимият й заплатил сумата от 50 лева. След това подс.
А. отново върнал с автомобила си свид. В. и свид. Р. ***, като ги оставил до
сградата на дом „Гаврош".
На 21.06.2015 г. подс. А. отново се
свързал по телефона със свид. В. и го попитал дали свид. Р. е свободна и има
възможност да се срещне отново с него. След като св. В. отговорил на
отрицателно на подсъдимия, последният запитал дали има възможност да се срещне
с друго момиче от дома. Свид. В. казал
на подсъдимия, че има такава възможност, като предположил, че свид. Л.В.П.,
която била на 13 години, би се съгласила
да се срещне с подс. А.. Уговорил се с него, че той и момичето ще го чакат да
ги вземе с автомобила си отново на спирката на градски транспорт на бул.
Чаталджа. След като св. В. й предложил
да се срещне с подс. А. , св. П. се
съгласила да се запознае с подсъдимия. Тя била информирана от разговорите си
със свид. Р., че подс. А. й е плащал парични суми на свид. Р., срещу
осъществявани орални сексуални актове с
него.
На 21.06.2015 г., свид. В. и свид. П.
се качили в автомобила на подсъдимия
отново от спирката на градския транспорт, находяща се на бул.
„Чаталджа" и тримата отишли до
вилата на подсъдимия в местността „Евксиноград". Подс. А. почерпил свид. В.
и свид. П. с алкохол - бира. Вследствие на изпитата бира свид. Л. П. била
повлияна от постъпилия в организма й
алкохол / л. 48 от ДП/ като получила световъртеж. Подс. А. попитал свид. П.
дали е готова да осъществи орален полов контакт с него, при което тя
категорично отказала, кат той я прегърнал през врата, и я опипал по гърба, като
направил опит да я опипа и по гърдите, но тя успяла да се, но тя успяла да се
отдръпне от него. След това подс. А. отново откарал с автомобила си свид. В. и
свид. П. до дом „Гаврош".
От заключението на изготвената по
делото комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза на подс. Ю.В.А.
е видно, че освидетелстваният не страда от психично заболяване в тесния смисъл
на думата - психоза. Няма данни за зависимост към алкохол или наркотични
вещества.
Към момента на извършване на
деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Няма убедителни данни, че при
освидетелстваното лице са налице трайни разстройства в сексуалното влечение и
поведение и по-специално разстройство на сексуалното влечение - педофилия.
Физическото и психическо състояние на
А. му позволява да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и
да дава достоверни показания за тях. Той може да участва пълноценно в
наказателния процес и да се защитава сам. Заключението на вещите лица било
приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК.
От заключението на изготвената по
делото комплексна съдебно¬психиатрична експертиза на П.В.В.е видно, че
освидетелстваният не страда от психично разстройство. Няма данни за злоупотреба
или зависимост към психоактивни вещества.Физическото и психическото състояние
дава възможност на осв. В. правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото, и да дава достоверни показания за тях. Към момента на извършване на
деянието в края на месец юни-юли 2015 г. той не е бил в състояние на
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнание" и не страда от
умствена изостаналост и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Във вътрешния психичен живот на момчето
се набелязват множество интензивни преживявания, които са оформили защитна
система, която го защитава към момента, но не го адаптира устойчиво в социума.
Склонен е да омаловажава своите постъпки, да ги рационализира, да провокира у
другите съжаление поради собственото самосъжаление, което демонстрира. Формирал
е консуматорско отношение, т.е. другите са длъжни да бъдат точни, да бъдат
готови да му помогнат, да поемат онези отговорности за които той не е готов.
Поради тази причина е склонен на моменти да прави протести чрез изразяване на
невербална или индиректна агресия в ситуации на фрустрация. Описаните
противоречия във вътрешния психичен живот го дестабилизират и го правят
неефективен в социума, с непредсказуеми /нестандартни/ решения и постъпки. Заключението
на вещите лица било приобщено към доказателствата по делото на основание чл.
283 от НПК.
По делото била назначена и изготвена
комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза на Г.Б.Р., от
заключението на която е видно, че същата не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата психоза. При нея е налице смесено разстройство на
поведението и емоциите. То принадлежи на голяма група на разстройства
психологичното развитие и се характеризира с начало в детската възраст. Няма
данни за употреба на алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване
на деянието спрямо нея в края на месец юни 2015 г. тя е могла да разбира
свойството, но не и значението на извършеното и не е могла да ръководи
постъпките си. Поради малолетието си тя е била в това състояние преди
извършване на деянието и след него. Физическото и психическото състояние на
осв. Р. позволява да възприема факти, които имат значение за досъдебното
производство и да дава достоверни показания за тях, но тя не може да даде
морална оценка на случилото се. Р. е с много добър интелектуален потенциал. В
състояние е да прави логични обобщения и точни изводи. Психичното развитие
отговаря на календарната й възраст, като то е белязано от начина й на живот до
сега. Нейното поведение и начин на реагиране са отражение на институционалния
начин на живот, депривационните условия в които живее, типът висша нервна
дейност и изградените характерови черти и особености. Независимо, че излага
рационални доводи и разсъждения, на практика тя не е в състояние да ги устоява
и да контролира поведението си. Подвластна е на емоционалното си състояние във
всяка конкретна ситуация. Самокотролът й не е ефективен и не я закрепва
ефективно с социума. Момичето е събрало много болка и в същото време омраза в
сече си, които отреагира под формата на протести - външно наказателно поведение
/агресия/ и автоагресия /суицидалния опит заради който е стационирана в
детската психиатрична клиника/. Г. тук се опитва да прави реалистични
разсъждения и изводи, които насочват първоначално към изработен вътрешен
контрол /самоконтрол/, но в действителност същият е неустойчив, нестабилен и
незакрепен. В отношенията си с другите в социума, момичето използва свои
методи, изградени на базата на нейния институционален опит, личностовата
структура и вътрешния протест, оформен вследствие депривационните условия в
които живее. Няма данни случилото се в края на месец юни 2015 г. да е изиграло
роля на психична травма за осв. Р.. Заключението на вещите лица било приобщено
към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК.
От заключението на изготвената по
делото комплексна съдебна психологична-психиатрична експертиза е видно, че
освидетелстваната Л.В.П. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата - психоза. Няма данни за употреба на алкохол и психоактивни вещества.
Към момента на извършване на деянието спрямо нея в края на месец юни 2015 г. тя
е могла да разбира свойството, но не и значението на извършеното и не е могла
да ръководи постъпките си. Поради малолетието си тя е била в това състояние
преди извършване на деянието и след него. Физическото и психическото състояние
на Осв. й позволява да възприема факти, които имат значение за досъдебното
производство и да дава достоверни показания за тях, но тя не може да даде ясна
морална оценка на случилото се. Психичното развитие отговаря на календарната й
възраст,като то е повлияно от начина й на живот до сега. Към момента на
психологичното изследване, Л.П. е в т.нар.пубертетна /тинейджърска/ криза.
Същата освен с характерните си особености -
слабост в осъзнаването, силата на емоционалните и физиологичните
потребности, контрастираща на
способностите за осмисляне на реалните причинно-следствени отношения, слаб
самоконтрол /самостоятелност/, преобладаващо конкретно мислене и необходимост
от абстрактно-оценъчно/ е изострена
и поради институционалния начин на живот, озлобление към биологичното семейство
за изоставянето /отхвърлянето/ и пренасяне на това отношение към възрастни в
социума / така, както бе демострирано към ВЛ/.
Л. е двигателно неспокойна, вътрешно
напрегната и словесно агресивна. Във вътрешен план тя е чувствителна и ранима,
неуверена и със свои страхове, с чувство на отхвърленост, нежеланост. Външно се
опитва да защити честа и достойнството си, но го прави по начин, който е не
само в контекста на третата възрастова криза, но и като съпротива спрямо целият
свят. Адаптацията й в социума е твърде нестабилна и неефективна. Настроението й
флуктуира. Може да бъде повлияна от външни лица. В поведението си е
непредсказуема. Заключението на вещите лица било приобщено към доказателствата
по делото на основание чл. 283 от НПК.
Районният
съд е възприел фактическата обстановка, такава каквато е изложена в
обвинителния акт, като я е намерил за установена по несъмнен начин въз основа
на самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, съпоставено и
кореспондиращо със събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства, а именно: признанията на подс. Ю.В.А. , показанията на св. П.В.,
св. Л.П., св. А.С., и св. Г.Р., характеристиката и свидетелството за съдимост
на подсъдимия, заверено копие на удосторверение за раждане на Г.Р.,заверено
копие на Заповед № ДЗ-ЗЗД-ВН01/028/10.08.2015 г. за настаняване на Г.Р. в
Център за настаняване от семеен тип „Изгрев“ – Варна,заверено копие на социален
доклад № ЗС-8001/0296/10.08.2015 г., сигнал от Председателя на
Сдружение“Гаврош“ до Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Варна, заключенията по комплексните съдебнопсихиатрични и
психологични експертизи на подс. А., св. П.В., на св. Г.Р. и на св. Л.П. и др.
Позовавайки се на направените самопризнания
от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
правилно първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата,
посочени в обвинителния акт, като е намерил, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд, съобразявайки установената фактическа обстановка,
визирана в обстоятелствената част на обвинителния акт и рамкирана от
съдържащите се в същия факти, е формирал следните правни изводи:
1/ по
отношение на обвинението срещу подс. А. за осъществено от него деяние по чл.
154а ал.1, вр. с чл. 26 а.1 от НК
Правилно първоинстанционният съд е приел, че описаното
в обвинителния акт деяние, осъществено по отношение на непълнолетното лице – Г.
Биселова Р., свързано с осъществени от подсъдимия два акта на блудствени
действия на различни дати, не субсумира състава на престъпление по чл. 154а
ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Това е така, доколкото обвинителният акт, не
съдържа факти, които сочат, че Р. се е
занимавала с проституция.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на
съдебната практика и правната теория, доколкото, в НК липсва легално определение
на понятието „проституция“. Правилно първоинстанционният съд е посочил и се е
аргументирал с Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС, понятието
„проституция“ е обсъдено в контекста на престъпленията, обхванати от раздел IX
„Трафик на хора", в Глава втора от Особената част на Наказателния кодекс,
като е посочено, че „ проституцията
се използва като занаят, извършван трайно за даден период от време за
облаги“. Доколкото проституцията се
определя като дейност по занаят, характеристиките й във връзка с
продължителността и многократността на осъществяването, следва да се извлекат
от понятието за престъпление по занаят, което е теоретично изведено. Съгласно
правната теория при престъпленията по занаят се касае за множество еднородни
деяния, а не до извършването на отделни, изолирани прояви.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че описаните в обвинителния акт блудствени действия с Р. на две отделни дати, макар че са
осъществени с цел получаване на
материална облага, не обуславят извод за трайно и системно участие на
последната в развратни действия с тази цел. Липсват в обвинителния акт
твърдения, че непълнолетната е извършвала подобна дейност преди инкриминираните
дати, както и впоследствие, съответно
липсва констатация в обстоятелствената част на прокурорския акт, че Р. се
занимава с проституция, поради което посочените две прояви са изолирани такива
и не обуславят извод за наличие на признака от обективна страна на престъплението
по чл. 154а ал.1 от НК, а именно изискването непълнолетното лице, с което се извършват блудствените
действия да се занимава с проституция.
Правилно първоинстанционният съд е намерил, че
описаното в обвинителния акт деяние по посочения пункт е несъставомерно такова,
поради което подсъдимият бил оправдан на основание чл. 304 пр.4 от НПК за
осъществяване на престъпление по чл. 154а ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Въззивната инстанция не споделя становището на адв. З.,
че деянието е съставомерно, тъй като подс. А. е търсил платени сексуални
услуги, а свид. Р. го е посетила два пъти през неголям период от време.
Напротив въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
обвинителния акт описаните блудствени действия не обуславят извод за трайно и
системно участие на Р. в развратни действия с тази цел. Още повече, че подс. А.
признава и се защитава срещу определени факти и обстоятелства описани в
обв.акт, а доказателства посочени от страна на обвинението за трайни и системни
развратни действия от страна на свид. Р. липсват.
2/ по
отношение на обвинението срещу подс. А. за осъществено от него деяние по чл.
149 ал.1 от НК
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието по
чл. 149 ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК. Намира мотивите на
първоинстанционния съд за изключително
подробни и задълбочени и не следва да ги преповтаря отново.
3/ по
отношение на обвинението срещу подс. А. за осъществено от него деяние по чл.
193 ал.1 , вр. с чл. 26 ал.1 от НК
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието по
чл. 193 ал.1 , вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Намира мотивите на
първоинстанционния съд за изключително
подробни и задълбочени и не следва да ги преповтаря отново.
Относно вида и размера на наказанията правилно
първоинстанционния съд е отчел
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като е съобразил и
вида на производството, по което е протекло делото,у а именно по реда на глава
ХХVІІ от НПК. Правилно първоинстанционният
съд е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е
отложил изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от
три години.
В този смисъл въззивната инстанция не споделя
изложеното във въззивната жалба на адв. Г. възражение и искане наказанието
„Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Деянието е извършено от
подс. А., който е в пенсионна възраст, с чисто съдебно минало, съдействал е за
разкриване на обективната истина по делото.В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е отложил
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, като е преценил, че целите
на чл. 36 от НК биха се осъществилии по
време на изпитателния срок, когато подс. А. ще има възможност да преосмисли
поведението си и да се поправи.
Относно предявените граждански искове от името на Л.П. в качеството й на граждански
ищец:
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно гражданските искове да бъдат
уважени и в какъв размер. Правилно са били съобразени всички факти и
обстоятелства, досежно
неблагоприятните последици за пострадалото лице, като е било отчетено естеството деянията и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е уважил по справедливост гражданските
искове.
По отношение възраженията на защитата на подс. А. изложени във
въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези наведени в хода по
същество:
Въззивната
инстанция не споделя становището на защитата, че особените представители нямат
самостоятелни права да предявяват искове и да правят искания за конституиране
като страна в процеса при установени родители на непълнолетни лица, които с тях
следва да изразят обща воля, каквато в случая липсвала.
Въззивната инстанция
намира, че правилно първоинстанционния съд е приел по делото да участват особените
представители на малолетната П. и непълнолетната Р.. Правилно
съдът е приел, че двете момичета не могат да извършват лично
каквито и да било съдопроизводствени действия, а само чрез законен или особен
представител. Видно от
събраните доказателства в хода на ДП малолетната П. е в приемни семейства от
2005г. Майка й е с диагноза „Параноидна шизофрения“, като състоянието й я
поставя в невъзможност да осигури базовите потребности за дъщеря си. Бащата на П.
е починал. /л. 187-189 от ДП, социален доклад/.
По
отношение на Р., видно от разпитите на родителите й, майката Ц.Г.не полага
грижи за дъщеря си. Момичето е настанено в дом „Гаврош“, като майката се е
отказала от родителските си права. Не поддържа връзка с нея ои не се интересува
от здравословното й състояние. /л.150 от ДП/. Подобно е положението с бащата- Б.Р..
Същият не е виждал дъщеря си от години и
няма представа за нейното развитие, нито къде пребивава./л.167 от ДП/.
В
този смисъл правилно още на досъдебното производство са били назначени особени
представители на подстрадалите, тъй като досъдебното
производство е отделна фаза от наказателния процес и НПК охранява интересите на пострадалия в тази фаза. В чл.
75, ал. 1 от НПК са посочени правата на пострадалия в досъдебното производство.
Тези права следва да бъдат разяснени на пострадалите от разследващите органи и
да им се осигури възможност реално да ги упражнят. Това задължение за
разследващите органи произтича от разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от НПК. В настоящият случай налице са условията на чл. 101, ал. 1 от НПК
за назначаване на особен представител на пострадалите още на досъдебното
производство, за да бъдат защитени в максимална степен техните права и по –
конкретно правото им на защита. Фактът, че П. и Р. не поддържат отношение с
родителите си, като последните са се дезинтересирали от децата си, е достатъчно
основание да им бъде назначен особен представител, приемайки, че са налице
противоречиви интереси между пострадалите и техните родители.
Въззивната инстанция държи да отбележи, че и в
Закона за закрила на детето се съдържа хипотеза, при която се предоставя правна
помощ на детето. Съгласно чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето „Детето
има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови
права и интереси”. Поради изложеното въззивният състав приема, че е
задължително назначаването на особен представител- адвокат на пострадалите П. и
Р. още на досъдебното производство.
По отношение на възражението относно несъставомерността
на деянието по чл. 193 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК въззивната инстанция не
споделя изводите на защитата, още повече, че подс. А. е признал всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и се е съгласил всички доказателства
да се ползват при постановяване на присъдата.
Въззивният съд намира, че деянието е съставомерно,
като е доказано по безспорен и категоричен начин, чрез свидетелски показания и
СПЕ. По отношение на възражението, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл. 26 ал.1 от НК, като в един
диспозитив са посочени, като пострадали и двете лица- П. и Р., а видно е че се
касае за две лица и е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 26 ал.6 от НК, то съдът отново не споделя този извод на защитата. Видно от чл. 26 ал.6 от НК разпоредбите на чл. 26 от НК не се прилагат по отношение на престъпление
против личността на различни граждани. Видно от систематичното разположение на
чл. 193 от НК, то това престъпление се намира в гл.ІV, Раздел ІІ „Престъпления
против младежта“, като няма пречка за този вид престъпления да съществува
института на продължаваното престъпление.
По отношение на обвинението по чл. 149 от НК
въззивният съд намира, че деянието е съставомерно и доказано по безспорен и
категоричен начин. В обвинителния акт са били описани блудствените действия
извършени от страна на подс. А. спрямо малолетната П.. Наведените възражения и
от страна на подс. А., че бил подведен от възрастта на своя ученик- свид. П.В.
и не е преценил, че момичетата може да непълнолетни или малолетни също не се
споделят от въззивната инстанция. Видно от материалите по делото свид. В. към
момента на инкриминираните деяния е бил на 16 годишна възраст и самият той е
пребивавал в дом „Гаврош“. На свид. А. му е бил известен този факт, както и
обстоятелството, че в дома живеят деца изоставени, без родителска грижа,
материално затруднени, с нисък интелектуален потенциал, а понякога и прекалено
наивни, за да може се възползва от тях, с цел да удовлетвори свои физиологични
нужди. Предвид горното съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел за доказано обвинението по чл. 149 от НК, като е признал за виновен подс.
А., приемайки, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВОС
намира, че не са налице сочените въззивни основания за отмяна на
първоинстанционната присъда постановена от РС- Варна, поради което следва да
бъде оставена в сила, като правилна,обоснована
и законосъобразна.
Водим от
горното и на основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по НОХД № 1859/2018г. на
РС- Варна,32 състав.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове :