Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.
София, 30.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание провело се на тринадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря М. Кюркчиева, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 5746 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е
по искова молба с вх. № 694/19.02.2016 г. предявена пред Окръжен съд – гр.
Търговище и изпратена след упражнено от ответника възражение за местна
подсъдност за разглеждане на Софийски градски съд, чиято родова подсъдност за разглеждане
на спора е определена от Софийски апелативен съд след развило се след повдигната
по този въпрос препирня. Исковата молба е предявена от ищеца – ЕТ „Е. – И.П.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** против ответника – „У.Л.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „М.“, бул. „********.
Предявен за
разглеждане е осъдителен иск при квалификацията на чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 55,
ал. 1, предл. III ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 29 952,30 лв., представляваща обезщетение
за забава в плащането на парични суми по договор за лизинг /общо 50 241
лв./ при отпаднало основание за това,
като лихвата се дължи, считано от 21.03.2007 г. /датата на първото плащане,
което е извършено при отпаднало основание/ до датата – 21.03.2012 г.
В исковата
молба се твърди, че 21.03.2007 г. между страните по спора бил подписан договор
за финансов лизинг на пътно превозно средство /два броя седлови влекачи –
употребявани/. По този договор ответника имал качеството на лизингодател, а
ищеца на лизингополучател, като след подписване на договора от лизингодателя
било допуснато отклонение в изпълнението на договорения предмет по сделката, а
именно осъществил предаване само относно един от двата влекача – предмет на
лизинговане по сделката, като втория такъв изобщо не бил предаден за ползване
от лизингополучателя. Независимо от неизпълнената доставка на втория уговорен
влекач от страна на ищеца добросъвестно били изпълнени и задълженията
произтичащи и относно този лизингов обект, а именно били платени на ответника,
както първоначалната лизингова вноска, така и договорените месечни такива.
Получените без основание от ответния – търговец суми по този договор се
определят на общата стойност от 50 241 лв., като същите са надлежно
диференцирани по своя вид и основание, като се твърди, че те подлежат на
връщане в полза на платилия ги лизингополучател, тъй като не е осъществена
насрещната престация, за която те са били договорени, като лизингова цена.
Доколкото доброволно връщане на така заплатените от ищеца суми не последвало от
ответника, то ищеца упражнил правата си по съдебен ред, като след позитивно
осъдително решение по образуваното т.д. № 1798/2012 г. по описа на СГС в негова
полза била присъдена общата парична сума от 50 241 лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2012 г. до окончателното й изплащане. Неуспешно се
развило производството по молбата за допълване на съдебния акт, с който била
уважена главната искова претенция, с която молба се искало присъждане на лихва
за забава и за периода от 22.03.2007 г. до 21.03.2012 г., което мотивира ищеца
да потърси присъждане на това си парично притезание в самостоятелен исков
процес. Вземането за обезщетение за забава е изчерпателно индивидуализирано в
ИМ с посочване на отделните натрупани лихвени плащания върху всяка една
лизингова вноска, която ищеца е заплатил на ответника на отпаднало основание.
Отправя се и претенция за присъждане на разноските сторени по делото пред
настоящата инстанция.
В срока за
отговор по реда на чл. 367 ГПК от ответника - „У.Л.“ АД чрез пълномощника му –
адв. Д. е подаден такъв. С него предявените претенции се оспорват с твърдения
за неоснователност. Противопоставя се възражение, че търсените парични
притезания са погасени по давност, като от една страна се отчита приложимата за
тези вземания давност и момента на подаване на ИМ – 19.02.2016 г., а от друга
се посочват периодите, за които тези вземания се сочи да са натрупани. Отделно
от посоченото възражение се прави и друго погасително възражение, а именно
такова за прихващане, като се изтъква, че прихващането следва да се извърши с
насрещно парично вземане, с което ответника разполага спрямо ищеца и възлиза на
сумата от 35 681 лв. Това вземане ответника посочва да е ликвидно и безспорно
установено по своето основание и размер чрез постановено между страните съдебно
решение през 2016 г., което се ползва със СПН и ги обвързва.
На
18.05.2016 г. ищеца – ЕТ се възползва от процесуалното си право да подаде срещу
ответника допълнителна искова молба, с която да поясни и доразвие твърденията
отнасящи се до съдебно предявеното му вземане в производството. Не се споделя
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
съдебно предявените вземания за обезщетение за забава, които ищеца търси да му
се присъдят в рамките на образуваното исково производство. Приложимият
давностен срок в случая се поддържа да е 5-годишен, като най-ранната дата, за
която се иска присъждане на лихва за забава е 22.03.2007 г., което означава, че
предвидения в чл. 110 ЗЗД давностен срок би трябвало да изтече на 22.03.2012 г.
като тук обаче е необходимо да се отчете института на прекъсване на давността.
Така се подчертава, че ИМ, с която е била заявена претенцията за връщане на
платените на отпаднало основание лизингови вноски, ведно със законната лихва
дължима върху всяка една от тях е била подадената пред СГС на 21.03.2012 г. по
пощата, който юридически факт обуславя и прекъсването на течащата давност и по
отношение на вземанията за лихва, респективно започване течението на нов
давностен срок относно тези вземания и същия не е изтекъл към момента на
подаване на ИМ, с която е инициирано настоящото производство. Изразява се
несъгласие и с въведеното от ответника възражение за прихващане, като се
акцентира върху това, че изложените от ответника съдебно присъдени вземания
могат да бъдат упражнени в рамките на изпълнителен процес по всяко едно време
от техния носител.
На
10.06.2016 г. по реда на чл. 373 ГПК от ответника е подаден и допълнителен
отговор, с който е опонирано на разбирането развито от ищеца по повод
прекъсване на течащата давност по отношение на съдебно заявените претенции за
присъждане на обезщетение за забава. В протеклото исково производство относно
претенциите с правно основание чл. 55 ЗЗД, което се е развило от 2012 г. изобщо
не са били приемани, като част от предмета на спора – претенции за присъждане
на обезщетение за забава обхващащи периоди с начален момент – от датата на
постъпване на всяка една вноска по сметката на ответника до окончателното им
връщане, което означава, че факта на протичане на това производство не
рефлектира чрез прекъсване на течащите давностни срокове по отношение на
гледаните в настоящото дело претенции. Ако се приеме обаче обратното, а именно,
че подобни претенции са били предмет на производството образувано през 2012 г.,
то същите няма как да бъдат повторно предявени за разглеждане пред съд, защото
евентуално са били оставени без уважение от съда гледал процеса по главните
претенции с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и този въпрос не подлежи на
пререшаване.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Основателността
на предявения за разглеждане иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 вр. чл.
55, ал. 1, предл. III ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на главен
паричен дълг; 2) изпадането на длъжника в забава.
С влязло в
сила съдебно решение № 1800 от 07.07.2014 г., постановено по в.т.д. № 2079/2014
г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 137 от 21.01.2014
г., постановено по т.д. № 1798/ 2012 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7
състав, е уважен предявения от И.П.И., действащ като ЕТ „Е. – И.П.“, срещу „У.Л.“
АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД, като ответникът
е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 241 лв., подлежаща
на връщане като получена с оглед на отпаднало основание – договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство № 6828/21.03.2007 г., развален на 20.01.2009
г. в частта, отнасяща се до седлови влекач, употребяван, ДАФ 95 XF, сериен № ХLRTE47XS0E596551, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2012 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Разрешеният
с посоченото решение материален въпрос се явява обуславящ изхода на настоящото дело,
доколкото формира сила на пресъдено нещо по отношение на главното вземане, във
връзка с чието неизпълнение се претендира обезщетението за забава в размер на
законната лихва за периода от 21.03.2007 г. до 21.03.2012 г. – предмет на
настоящото производство. Задължението на съда да зачете установителното
действие на съдебните решения, влезли в сила между страните по делото, в т.ч.
постановени по обуславящи правоотношения, е регламентирано в чл. 297 ГПК. Обективните
предели на силата на присъдено нещо обхващат установеното между страните
материално правоотношение с всички индивидуализиращи го белези – страни, съдържание
и фактически състав. С оглед на изложеното при разглеждане на настоящото дело
съдът е обвързан да счете, че на 20.01.2009 г. за ответника „У.Л.“ АД е
възникнало задължение да заплати в полза на ищеца – И.П.И., сумата в размер на
50 241 лв., като получена с оглед на отпаднало основание – договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство № 6828/21.03.2007 г., развален на 20.01.2009
г. в частта, отнасяща се до седлови влекач, употребяван, ДАФ 95 XF, сериен №
ХLRTE47XS0E596551. Акцесорният характер на законната лихва за забава е поставен
в зависимост от неизпълнението на изискуем главен дълг, който в случая се
установява да е възникнал едва на 20.01.2009 г. При изложените съображения
искането на ищеца да му бъде присъдено обезщетение за забава върху сумата от 50
241 лв. в размер на законната лихва за периода, считано от 21.03.2007 г. до
19.01.2009 г. следва да бъде отхвърлено, тъй като към този момент за ответника
все още не е съществувало задължението да възстанови получените с оглед
отпадналото впоследствие основание суми.
Дължимостта
на претендираното от ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху съдебно установеното вземане за връщане на получената с оглед развалената
част от договора за лизинг сума, е поставена в зависимост от забавата на
длъжника по отношение на главното вземане за съответния исков период.
Задължението за връщане на даденото с оглед на отпаднало основание възниква без
отнапред определен ден за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради
което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана.
От приетата
като писмено доказателство по делото нотариална покана с рег. № 573, том 1, №
28 от 15.01.2009 г., връчена на ответника на 20.01.2009 г., се установява, че
наред с отправеното му на осн. чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг вр. чл. 87,
ал. 2 ЗЗД изявление за незабавно разваляне на договора за лизинг в
неизпълнената част, на „У.Л.“ АД се дава срок от пет дни да върне всичко, което
е получил с оглед развалената част от договора като платено с оглед отпаднало
основание. С изтичането на предоставения му срок за изпълнение ответникът е
изпаднал в забава, считано 26.01.2009 г., от която дата на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху задължението му за връщане на получената при отпаднало
основание сума в размер на 50 241 лв. е започнало начисляването на законна
лихва за забава.
С оглед на
изложеното искането на ищеца да му бъде присъдено обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 20.01.2009 г. до 25.01.2009 г. следва да бъде
отхвърлено, тъй като макар и през този период вече да е било налице едно
изискуемо главно задължение, ответникът все още не е бил поставен в забава. Що
се отнася до останалата част от съдебно предявеното вземане обхващаща
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 26.01.2009 г.
до края на исковия период – 21.03.2012 г., сезираняит съд намира, че доколкото
се установява същото да е възникнало, то следва да бъде взето отношение по
възражението наведено от ответника за погасяването му по давност.
Относно
направеното при условие на евентуалност възражение на ответника във връзка с
погасяването по давност на задължението му за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 50 241 лв., начислена за
периода от 26.01.2009 г. до 21.03.2012 г., настоящият състав намира следното:
Изтичането
на погасителната давност води до възникване в полза на длъжника на
непритезателно материално право, изразяващо се във възможността му да се позове
на настъпването й, било пред съд, било извънсъдебно, с което да осуети
претенцията на кредитора за реално изпълнение на съответното вземане.
С оглед
периодичния характер на вземанията за законна лихва за забава, следва да бъде
взето предвид, че същите се начисляват, респ. възникват, ежедневно върху
размера на непогасеното парично задължение. Доколкото този вид задължения
стават изискуеми с възникването си, именно тази дата е определяща за началото
на приложимата по отношение на тях погасителна давност. От изложеното следва,
че давността по отношение на най-късното от процесните вземания е започнала да
тече на 21.03.2012 г. /това е последния ден от заявения в обхвата на иска исков
период/ С оглед лихвения характер на обезщетението за забава в размер на законната
лихва на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД същото се погасява с изтичането на кратката
тригодишна давност.
Във връзка с
възраженията на ищеца за прекъсване, респ. спиране течението на давностния срок
трябва да се отчете следното : На основание чл. 116, б. „б“ вр чл. 115, б. „ж“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск за вземането и не
тече докато трае съдебния процес, като давността не се смята прекъсната ако
искът не бъде уважен. В този смисъл уважаването на иска е поставено като
необходимо условие за зачитане последиците на прекъсването на давността, както
и за спирането й през време на висящото производство.
Не се спори
по делото, че с искова молба вх. № 31651/21.03.2012 г. ищецът И.П.И., действащ
като ЕТ „Е. – И.П.“, е предявил срещу „У.Л.“ АД няколко кумулативно съединени осъдителни
иска, сред които и такъв с предмет вземането-предмет на настоящото
производство, а именно – иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 29 952,30 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на парични
суми по договор за лизинг /общо 50 241 лв./
при отпаднало основание за това, начислена за периода от 21.03.2007 г.
до 21.03.2012 г. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по този иск с акта
по същество на делото, видно от решение № 137 от 21.01.2014 г., постановено по
т.д. № 1798/ 2012 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав. След като в едномесечния
срок по чл. 250, ал. 1 ГПК не е постъпило искане за допълване на решението в
съответната негова част висящността на производството по отношение на
претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода от 21.03.2007
г. до 21.03.2012 г. е преустановена. Следователно условието за запазване на
материалните последици от сезирането на съда, изразяващи се прекъсване на
погасителната давност относно предявеното вземане, а именно искът да е бил
уважен в рамките на образуваното исково производство не се е сбъднало, то давността трябва да се възприеме, като да не
е била прекъсвана, съответно не са настъпили последиците на спирането й, докато
делото е било висящо.
При
изложените съображения настоящият състав намира, че към датата на подаване на
настоящата искова молба – 19.02.2016 г., вземането за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, за периода, за който по делото се установява същото
да е възникнало, а именно от 26.01.2009 г. до 21.03.2012 г., е било изцяло
обхванато от приложимия към него кратък тригодишен давностен срок. Този срок е
изтекъл окончателно още на 21.03.2015 г. и по делото не се установяват
обстоятелства, обосноваващи прекъсването, съответно спирането на давността.
Следователно по отношение на изискуемото, но непогасено задължението към И.И.
действал в качеството на ЕТ съставляващо законна лихва за забава за периода от
26.01.2009 г. до 21.03.2012 г. за ответника „У.Л.“ АД е възникнало
непритезателното субективно материално право да се позове на изтеклата в негова
полза погасителна давност, което е било упражнено своевременно от носителя му с
отговора на исковата молба отправен в рамките на настоящия исков процес. С
оглед на изложеното претенцията на ищеца да му бъде присъдено обезщетение за
забава в размер на законната лихва за времето от 26.01.2009 г. до 21.03.2012 г.
следва да бъде отхвърлено, защото е макар да е възникнало е погасено по давност.
По разноските:
Своевременно
искане за присъждане на разноски са направили и двете страни по делото, но при
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква
единствено за ответната такава. Съдът констатира, че разноските, които
ответникът е доказал да е направил по повод предприетата от него съдебна защита
възлизат на общата сума от 1 714,28 лв. – адвокатско възнаграждение. Реалната
направа на последното е доказана от ищеца чрез приложените в кориците на делото
фактура и преводно нареждане. Понасянето на разноските полагащи се на ответника
следва да бъде възложено в тежест на ищеца.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.И., действащ като
ЕТ „Е. – И.П.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „У.Л.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „М.“, бул. „********,
иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в общ размер от 29 952,30 лв., представляваща обезщетение за
забава в плащането на парични суми по договор за лизинг /общо 50 241 лв./ при отпаднало основание за това, като
обезщетението се търси за периода от 21.03.2007 г. до 21.03.2012 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.П.И.,
действащ като ЕТ „Е. – И.П.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати в полза на „У.Л.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „М.“, бул. „********, сумата в размер от 1 714,28 лв. - дължими разноски за водене на делото пред
Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: