Р Е Ш Е Н И Е
№ 2206 18.12.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд двадесети състав, в закрито
заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2907 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба от „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”България” № 117,
представлявано от изп.директор П. Г. Ст., против Постановление на Началник
Отдел „КС” на Община Несебър, обективирано в писмо изх. № Н2-КС-7180/27.11.2019г.
Иска се обявяване на
оспореното постановление за нищожно или алтернативно отмяната му като
незаконосъобразно.
С жалбата е направено
особено искане на основание чл.297, ал.4 от АПК за спиране изпълнението на
оспореното постановление до
разрешаване на спора по същество. Аргументите в тази насока са за причиняване
на значителни и непоправими последици за дружеството, изразяващи се в
евентуални противозаконни посегателства върху имуществото му, поради
невъзможност да се обезпечи охраната на обекта на дружеството.
Ответникът представя административната преписка по
издаване на оспорения акт, чрез юрисконсулт В. Попова, но не взема отношение по
жалбата и искането за спиране на изпълнението му.
Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Налице поставено и влязло в законна сила съдебно Решение
№ 13002/02.10.2019г. постановено по адм.д. № 3149/2019г. на ВАС на РБ, с което
е оставено в сила Решение № 2231/29.11.2018г. на Административен съд –
гр.Бургас по адм. дело № 391/2018г. по описа на съда. С това решение,
административният съд в производство по чл.215, вр. чл.219, ал.3 ЗУТ е отхвърлил жалбата на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ –
ПЛОВДИВ” АД, ЕИК ********* против
заповед № 73/15.01.2018г. на кмета на община Несебър. Със същата заповед е
забранен достъпа и ползването на строеж „Жилища за персонал“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 27454.502.25 по КККР на с.Емона, община Несебър
(УПИ VI, кв.1 по плана на в.с.Елените), който не е въведен в експлоатация по
надлежния ред.
На основание влязлата в сила заповед № 73/15.01.2018г.
на кмета на община Несебър, началникът на Отдел „КС” на Община Несебър
изпратил на жалбоподателя писмо изх. № Н2-КС-7180/27.11.2019г., с което го
уведомил, ще се пристъпи към изпълнение на заповедта на 02.12.2019г. от 10.00ч.
Няма данни кога жалбоподателят е получил оспореното
писмо изх.
№ Н2-КС-7180/27.11.2019г. Същият е подал жалбата на 29.11.2019г. по пощата.
т.е. в предвидения в закона срок по чл.296, ал.1 от АПК.
На посочената дата било
осъществено принудително изпълнение на заповед № 73/15.01.2018г. на кмета на община Несебър, като за
извършеното действие бил съставен протокол от същата дата. Според протокола
изпълнението на заповедта било извършено от работна група в състав: Н.Н. Н.– на
длъжност гл.специалист в отдел „КС“ при Община Несебър и инж. Р. С. К. – на
длъжност ст.експерт в същия отдел.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.296,
ал.1 от АПК срещу годен за оспорване акт, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Предмет на защита по реда на чл.294 и сл. от АПК са
както юридическите действия, състоящи се във волеизявления на органа по
изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство,
така и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си
правомощия. Съгласно чл.271, ал.6 от АПК органът по изпълнението се произнася с
постановления. Видно от цитираното по-горе писмо - уведомление, в него се
съдържа и волеизявление, с което се засягат права и законни интереси на
дружеството жалбоподател, а именно – разпореждането от органа по изпълнението
за предприемане на действия по принудително изпълнение на влязлата в сила
заповед за забрана на достъпа и ползването на процесния строеж с посочване
датата и мястото на извършването им.
Като адресат на заповедта за забрана на достъпа и
ползването на процесния строеж, жалбоподателят има правен интерес да обжалва
действията на органа по принудителното изпълнение и е страна в съответното
изпълнително производство, съгласно чл.295 от АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по отношение искането за
обявяване нищожността на оспорения административен акт и основателна по отношение искането за отмяната му като
незаконосъобразен, поради следните съображения:
Цитираната заповед е влязла в сила на посочената
по-горе дата и представлява стабилен административен акт, подлежащ на
принудително изпълнение. Наличието на влязла в сила заповед за забрана на
достъпа и ползването на строеж е валидно изпълнително основание по чл.268, т.1
от АПК за започване на изпълнително производство по реда на АПК.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл.271, ал.1, т.1 от АПК, в предписаната форма, тъй като е посочен
като орган по изпълнението в изпълнителното основание, а именно във влязлата в
сила заповед № 73/15.01.2018г. на кмета на община Несебър.
В този
смисъл съдът приема, че влязлата в сила заповед № 73/15.01.2018г. на кмета на
община Несебър за забрана достъпа и ползването на процесния строеж, представлява
годно изпълнително основание по смисъла на чл.268 от АПК и за административния орган /в случая началникът на
Отдел „КС” на Община Несебър/, по
силата на чл.272, ал.2, т.1 от АПК, в качеството му на орган по изпълнението, е
възникнало задължение да осъществи изпълнението на заповедта.
Същевременно настоящият съдебен състав, счита, че в
процедурата по издаване на оспорения административен акт е допуснато особено
съществено нарушение на процесуалните норми, изразяващо се в следното:
Административно-изпълнителното
производство е стартирало и се е провело при драстични нарушения на правата и
интересите на жалбоподателя. Въпреки качеството му на адресат на заповедта,
представляваща изпълнително основание и на страна в изпълнителното производство
по принудителното й изпълнение, на дружеството - жалбоподател не е била връчена
покана за доброволно
изпълнение по реда и в срока по чл.277 от АПК. Същото не е било надлежно уведомено за предприетите
от административния орган действия и евентуални последици по принудително изпълнение, съгласно изискващото се
съдържание на поканата за доброволно изпълнение в съответствие с разпоредбата
на чл.277, ал.2 от АПК. По този начин несъмнено е нарушено правото му на защита
и засегната съществено неговата правна сфера, тъй като му е било отнето правото
да изпълни доброволно и само действията по изпълнение
на влязлата в сила заповед, без да понася неблагоприятните последици на
принудителното изпълнение. Едва при наличие на безспорни
доказателства за получена от „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ” АД покана
за доброволно изпълнение
и липса на предприето такова от негова
страна, органите на Община Несебър в съответствие с изискванията на закона е
следвало да пристъпят към принудително изпълнение.
Ето защо, релевираните основания за оспорване на постановлението
на органа по изпълнение се явяват основателни по отношение твърденията за
незаконосъобразността му, поради допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила и жалбата в тази й част, следва да
бъде уважена.
Относно направеното искане за спиране на изпълнението
на основание чл.297, ал.4 от АПК, съдът намира, че с оглед изхода на делото и предвид
обстоятелството, че настоящото решение е окончателно, искането за спиране е
безпредметно и следва да бъде оставено без уважение.
Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
липсва искане за това от страна на жалбоподателя. Обстоятелството, че към
жалбата е приложен списък на разноски на основание чл.80 от ГПК, не поражда
задължение за съда да се произнесе по тях, тъй като съгласно цитираната
разпоредба: „Страната, който е поискала,
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция.“ В конкретния
случай с жалбата не е направено такова искане. Отделно от това, с представянето
на списък на разноски се обезпечава
правото на страна да поиска изменение на решението в частта му за разноските,
но само ако преди това са били поисканите
по надлежния ред.
Водим от горното и на основание чл.298 от АПК, Бургаският
административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
на Началник Отдел „КС” на Община Несебър, обективирано в писмо изх. № Н2-КС-7180/27.11.2019г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАХАРЕН КОМБИНАТ –
ПЛОВДИВ” АД, ЕИК ********* за
спиране на изпълнението на Постановление на Началник Отдел „КС” на Община Несебър,
обективирано в писмо изх. № Н2-КС-7180/27.11.2019г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: