РЕШЕНИЕ
№
1317
гр. Пловдив, 06.07.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1486 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр.
чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М. Х.Х.М.Н., ЛНЧ: **********,
гражданин на Сирия, с посочен адрес: ***, срещу Решение № 3807/13.05.2022г. на Председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради
допуснати при постановяването му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален
закон. Твърди се, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение
на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според жалбоподателя изложените съображения, основаващи
отказа са незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта,
че причините той да напусне страната си на произход били свързани с наличието
на заплаха за живота и сигурността му. Изложено е несъгласие с приетото от
административния орган, че Турция е трета
сигурна държава за жалбоподателя и че същият можело да бъде върнат в
Турция, като не са изложени доводи защо счита това за възможно. Изтъква се, че
Турция не отговаря на определението по пар. 1, т.9, б."б",
б."г" и б."д" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", а именно: липсвали данни
жалбоподателят да е защитен от връщане на територията на Сирия, да има
възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от
международна закрила като бежанец, още по-малко били налице достатъчно
основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде допуснат до територията на
Турция. Направено е позоваване на пар.1, т.9,
б."г" от ДР на ЗУБ за "трета
сигурна държава", като според жалбоподателя, за да се приеме, че
Турция е трета сигурна държава спрямо
него, в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на
статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила
като бежанец. Твърди се, че Турция е страна по Конвенцията за статута на
бежанците от 1951г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г. към същата,
но с географско ограничение при присъединяването си. Изтъква се още, че
принципът "забрана за връщане" (non-refoulement) е основополагащ
относно закрилата на бежанците. Посочва се, че Турция не отговоря реално на изискването
в пар.1, т.9, б."б" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", защото принудително изселва от
собствената си територия сирийски граждани, за да ги засели Сирия. Направено е
позоваване на статия, публикувана в Дойче веле и на доклад на неправителствена
организация Амнести Интернешънъл с отправени критики към Турция, като се сочи,
че спрямо сирийските бежанци в Турция не съществува защита от принудително
връщане на територията на Сирия. Твърди се формален подход на ответния орган
при анализа на ситуацията в Турция, като е посочено, че в практиката си ЕСПЧ
многократно обръща внимание върху предвидимите последици от принудителното
извеждане на лицето в предложената държава на връщане - в случая Турция, като
съдът е разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в
съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или
въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. Според
жалбоподателя в оспореното решение липсвали каквито и да е мотиви, че Турция би
го приела обратно и би му предоставила каквато и да е форма на защита. Иска се
отмяна на решението.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния
си представител заявява, че поддържа така депозираната жалба. Подробни
съображения са изложени в представено от адв. С. писмено становище.
Ответникът –Председател на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет, чрез
ст. юриск. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни
съображения излага в представени по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
счита жалбата за неоснователна.
За
допустимостта:
Решението е връчено на жалбоподателя на 23.05.2022г., за
което в самото решение е направено нарочно отбелязване (лист 15), а жалбата е
подадена чрез органа на 03.06.2022г., т.е. в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес (от адресат на акта), поради което
жалбата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
С молба, подадена чрез СДНВЧ - Любимец, към Дирекция
"Миграция" МВР под вх. № 105450-4484/09.09.2021г. (лист 76) и молба, подадена чрез
РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. № 2800/17.09.2021г. (лист 75), заведени в ДАБ под рег. № УП-18638/17.09.2021г., М. Х.Х.М.Н.
гражданин на Сирия е поискал закрила от Република България.
С Решение № 4076/16.09.2021г. (лист 63) и Решение № 4497/08.11.2021г. (лист 52) М.Н. е
настанен в РПЦ - гр.Харманли.
Жалбоподателят е бил регистриран чрез попълване на
Регистрационен лист рег. №
УП- 18638/17.09.2021 г. като М. Х.Х.М.Н., гражданин на Сирия, роден на ***г. в
Сирия, гр.Халеб, с постоянен адрес в Сирия, гр.Халеб, етническа принадлежност –
арабин, религия – мюсюлманин, сунит, професия – програмист, с висше
образование, неженен, без документи за самоличност и без други документи. В
приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца:
майка, баща, четирима братя и четири сестри. На М.Н. е издадена регистрационна
карта на чужденец (лист 58).
На жалбоподателя са връчени на арабски език Указания относно
реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се
следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България, както и Указания относно компетентен орган по предоставяне
на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република
България, за което същият е положил подписа си на 16.09.2021г. (лист 72 и лист
69 гръб). Жалбоподателят е подписал и Допълнение към указания за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република
България във връзка с чл.29, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (лист
67).
С Покана рег.№ УП-18638/17.09.2021г. (лист 62), М. Х.Х.М.Н. е уведомен,
чрез преводач, че на 29.09.2021г. с него ще бъде проведено интервю, като е
уведомен и за последиците от неявяването.
С Писмо рег. № УП-18638/21.09.2021 г.(лист 57), Директорът на РПЦ –
Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено
становище по постъпилата от М. Х.Х.М.Н. молба за закрила. В писмо с рег. № М-12545/19.10.2021 г. (рег. № УП-18638/26.10.2021 г. в ДАБ при
МС) от Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
Видно от докладна записка на мл.експерт в РПЦ - Харманли
(лист 50), насроченото за 29.09.2021г.
интервю не е проведено с жалбоподателя поради ангажираност на
преводачите от арабски и кюрдски език. С Покана рег.№ УП-18638/29.12.2021г. (лист 49), М.
Х.Х.М.Н. е уведомен, чрез преводач, че на 30.12.2021г. с него ще бъде проведено
интервю. В проведеното на посочената дата интервю на основание М. Х.Х.М.Н. ***
и е живял там до едногодишна възраст, а след това се преместили в град Хасака,
където има крепост Тел Сукара - планината Абулазиз. Посочил е, че има само
сирийско гражданство, като в Сирия се издава лична карта, паспорт, но ги
изгубил по пътя. Декларирал е, че родителите, братята и сестрите му са в Сирия.
М.Н. е посочил, че през месец ноември или декември 2017г. е напуснал Сирия
нелегално и отишъл в Турция, в град Орфа. Изложил е още, че работил в областта
на информатиката в град Истанбул, Анталия от 2019-2020г., като работил вкъщи за
различни фирми - каквото му поръчат. Декларирал е, че през месец август 2021г.
влязъл в България нелегално през зелена граница и бил задържан в Пловдив, като
други държави не бил посещавал. Само в България бил подал молба за закрила.
Посочил е, че имал издаден кимлик от турските власти, но го изгубил заедно с
другите документи, като влизал в България. Като причини да напусне Сирия е
посочил, че трябвало да отбие задължителна военна служба, но не искал да служи
и отлагал докато учил. Подал документи да следва магистратура, но му били
отказали и решил да напусне. Имал военна книжка, в която пишело, че през месец
февруари 2017г. трябвало да се яви за да отбие военната си служба. По отношение
на обстановката в района на град Хасака преди да напусне е посочил, че имало
размирици между кюрди и официална власт кой да контролира града. Декларирал е,
че не е членувал в партии нито в Сирия, нито в Турция, както и че не е бил
арестуван никъде, не е бил осъждан и няма заведени съдебни дела срещу него. Н.
е посочил, че е имал проблем с официалните власти в Сирия само за това, че
трябвало да отбие военната си служба, а с властите в Турция нямал проблем.
Изрично е посочил, че не е бил изтезаван и не е имало заплахи към него, не е имал
проблем заради принадлежността към етническата група на арабите, нито заради
изповядваната от него религия мюсюлманин - сунит. Изрично е посочил, че е
изложил всички причини поради които е напуснал страната си. По отношение на
Турция е посочил, че последната година чувствал, че там не обичат много
сирийците, не ги пускат легално на свободния трудов пазар, а при работа
нелегално ти плащат 30% от това, което си изработил, като последния път, когато
работил не му платили и не могъл да се оплаче никъде, поради което напуснал
Турция. Посочва още, че в Турция, когато му се налагало да ходи на лекар, е
ходил на частно и си е плащал, както и че е живеел под наем. Н. е посочил, че
ако свърши войната в Сирия, би се върнал там.
По делото е приложено становище на интервюиращия орган (лист
16), с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на
бежанец и хуманитарен статут.
С оспореното в настоящото производство Решение № 3807/13.05.2022 г., Председателят
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х.Х.М.Н., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 23.05.2022 г. на чужденеца срещу
подпис, който е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е
удостоверено с подпис на преводач. Ответният орган е приел, че за М. Х.Х.М.Н.
не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, като в
така представената бежанска история не са налице субективния и обективния
елемент на предвиденото в чл.8 ал.1 от ЗУБ понятие „основателно опасение от
преследване". Изтъкнато е, че Н. не е заявил спрямо него да е било
осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти
нито в страната му на произход - Сирия, нито в страните където е пребивавал
през последните четири години - Турция. Напуснал е Сирия през 2017 година за
Турция, заради нежеланието си да отбие задължителната военна служба и неспокойната
обстановка в резултат на продължаващата война, а причините, които е изтъкнал за
напускането си на Турция са лични и икономически. По отношение на нежеланието
на М.Н. да служи в редовете на армията ответният орган се е позовал на глава V,
буква „В" от „Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на
бежанец", издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на
обединените нации за бежанците, където е посочено, че „Независимо дали военната
повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за криминално
престъпление. Наказанието в различните страни е различно и обикновено не се
счита за преследване. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране или
за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват
основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията." Ответният
орган е подчертал, че в разказа на кандидата не се твърди спрямо него да са
били предприети реални действия на преследване от страна на официалните власти
или армията във връзка с отбиване на военната му служба, както и че за периода
месец февруари -месец ноември 2017 г. той не е заявил за нито едно целенасочено
действие от страна на армията или властите, което да се определи като
преследване с цел да служи в армията. Направен е извод, че кандидатът за
закрила не е подложен на преследване в страната си по произход с цел да отбие
военната си служба. Според мотивите на оспореното решение последните четири
години от живота си М.Н. е живял легално в Турция, където е получил работа по
специалността си и е имал достъп до пазара на труда и до медицинска помощ, като
е водил приличен начин на живот без страх от нападения, заплахи или
преследване. Изтъкнато е, че кандидатът за закрила е заявил, че е напуснал
Турция, заради недоброто заплащане. Така е направен извод, че кандидатът за
закрила е напуснал Турция единствено и само по лични причини - в търсене на
по-добър живот. Изрично е посочено, че М.Н. не изтъква никакви лични опасения
от преследване нито в страната си на произход - Сирия, нито в държавата Турция,
където е живял последните четири години. Според ответния орган, твърденията на
кандидата не съдържат и информация за осъществено спрямо него преследване по
смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова, като не се
установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от
преследване, не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни
причини нито в Сирия, нито в Турция. В мотивите на оспореното решение е описано
положението на сирийските бежанци в Турция, като е направено позоваване на
справка с входящ №
МД-227/05.04.2022 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ.
На следващо място според ответния орган за М. Х.Х.М.Н. липсват предпоставките за предоставяне
и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото няма
основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на
произход - Сирия и страната, в която е пребивавал - Турция, поради „реална
опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства,
визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. След позоваване на справка с входящ № МД - 656/21.12.2021 г. на дирекция
„Международна дейност" на ДАБ при МС е направен извод, че ситуацията със
сигурността в Сирия остава нестабилна, дори след десетилетие на въоръжен
конфликт. Така е прието, че не може да се очаква молителят да се установи в
друга част от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която
да бъде ефективна и да има траен характер, и че не могат да бъдат изпълнени
критериите за възможността за вътрешно разселване и следователно тази
алтернатива в момента е неприложима за него. От друга страна е изтъкнато, че
молителят е пребивавал легално в Турция - държава, различна от държавата му по
произход и е прието, че същата представлява „трета сигурна държава" по
смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Така е направен извод, че не са налице и предпоставките по чл.
9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В заключение в оспорения административен акт е посочено,
че кандидатът за закрила може да се завърне в Турция и да продължи живота си
там, поради което за него е неприложим принципа за забрана за връщане
"non-refoulement" по чл.4 ал.3 от ЗУБ.
По делото са приложени справки от дирекция
"Международна дейност" на ДАБ-МС относно Турция с вх.№ МД-619/03.12.2021г., относно
Сирийска арабска република с вх.№ МД-650/22.12.2021г., отново относно Турция с вх.№ МД-227/05.04.2022г. В с.з. от
01.07.2022г., процесуалния представител на ответника представи и справка от
дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС относно Турция с вх.№ МД-401/30.06.2022г.
С оглед направено доказателствено искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът с протоколно определение е задължил
Министерство на външните работи на Република България да представи по делото
справка с информация какъв е бил статутът на жалбоподателя в Турция преди
напускането му, както и какъв ще бъде статутът му ако българската държава
евентуално го върне в България. В отговор от МВнР е посочено, че за да бъде
направено запитване до Посолството на Република Турция е необходимо наличието
на лични документи на жалбоподателя.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу
административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК– дали актът е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното в настоящото производство решение
изхожда от компетентен орган - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на
чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в
Република България.
Решение е издадено в писмена форма и отговаря на
изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени както
фактически, така и правни основания за издаването му. Ответният орган подробно
и поотделно е изложил съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската
история на жалбоподателя, така и обстановката в страната му на произход –
Сирия, както и в Турция, където е живял четири години.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството пред административния орган
чужденецът е запознат с правата, които има в производството, връчени са му
писмени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата,
която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за
статут в Република България, като текстът на указанията са преведени на
чужденеца на разбираем от него език. В хода на административното
производство по общия ред с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая
ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на М. Х.Х.М.Н. за предоставяне на
международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на
органа и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут
при наличие на обстоятелствата за това.
Административната преписка е попълнена и с достатъчно
доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си.
На следващо място административният
акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е
спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като последователно, обективно,
безпристрастно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания
предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил
императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за
международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието
гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал
дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.
Решението е постановено след обстоен анализ на
бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на
основания по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на
бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и
съответстват на събраните в хода на административното производство
доказателства. При издаване на оспореното решение, административният орган е
анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и
справките на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ относно Сирийска
арабска република, с отчитане на общото
положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка, както и
справките за положението на сирийските бежанци в Турция.
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са
посочени в чл.8 и чл.9
от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от
преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира
се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае
да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла
на чл.8, ал.4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на
човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права
на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5
на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или
психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. А съгласно чл.9,
ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и
приобщените доказателства към административната преписка, съдът напълно споделя
изводите на административния орган за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от
ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че в бежанската
история на чужденеца, не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие „основателно опасение от преследване",
нито се твърди спрямо М.Н. да е било осъществено преследване от държава, партии
или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия,
нито в страните където е пребивавал през последните четири години - Турция.
Както е посочено и в мотивите на оспореното решение от цялата бежанска история
става ясно, че конкретни действия на преследване срещу сирийския гражданин не
съществуват и не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято
системност и мащабност достигат до границата на преследване.
Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. М.Н. е напуснал Сирия през 2017 година за
Турция, заради нежеланието си да отбие задължителната военна служба, като това
обстоятелство бе потвърдено лично от жалбоподателя в проведеното на
24.06.2022г. съдебно заседание. Същият заяви, че ако евентуално се върне в
Сирия за него има два варианта: ако го върнат в Дамаск, който е под контрола на
официалната власт, веднага ще го осъдят за това, че е избягал от казармата и
пак ще го накарат да отиде като войник; а ако го прехвърлят в безопасната зона
- гранична между Сирия и Турция, която е под контрола на опозицията пак ще
отиде войник. Т.е. единственият мотив, който кандидатът за закрила изтъква за
напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради
войната и че трябва да отбие задължителна военна служба и да бъде мобилизиран. По
делото не бяха представени доказателства относно твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че последният е получил призовка от Военния съд
в Сирия. Макар административният орган да е приел за достоверна информацията,
представена от кандидата за закрила за напускането на Сирия през 2017 г.,
поради водещите се военните действия и нежеланието му да служи в армията, то
правилно се е позовал на глава V, буква „В" от „Наръчника по процедури и
критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на
Върховния комисар на ООН за бежанците, където е посочено, че независимо дали
военната повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за
криминално престъпление, като наказанието в различните страни е различно и
обикновено не се счита за преследване. Пак там е посочено, че опасенията от
преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба
сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла
на дефиницията. Нещо повече, в интервюто си жалбоподателят сочи, че не е
членувал в партии нито в Сирия, нито в Турция, както и че не е бил арестуван
никъде, не е бил осъждан и няма заведени съдебни дела срещу него. Декларирал е,
че не е бил изтезаван и не е имало заплахи към него, не е имал проблем заради
принадлежността към етническата група на арабите, нито заради изповядваната от
него религия мюсюлманин - сунит.Изрично е посочил, че с властите в Турция нямал
проблем. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява
изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в
процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут
на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова
страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 от ЗУБ.
Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен
статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба
хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен
характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както
и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на
Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява
особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други
причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има
предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират
останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на
които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки
посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по
произход (така Решение №
4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., Решение № 8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по
адм. д. №
7982/2014 г.). В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер
не се изтъкват и в този смисъл е неоснователно възражението, че са налице
основанията на чл.9, ал.8 от ЗУБ.
На следващо място ответният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в"
от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член
15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата
Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които
се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво,
че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия,
като е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно
насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война.
Достигнал е до заключение, че ситуацията в Сирия и конкретно в района на града,
от който е кандидатът за закрила има безогледно насилие, като освен това не
може да се очаква молителят да се установи в друга част от територията на
държавата си по произход, където да се ползва от закрила, която да бъде
ефективна и да има траен характер, поради което тази алтернатива в момента е
неприложима за него.
От изложеното от органа, а и от приложените по делото
справки относно Сирия следва, че жалбоподателят се явява принуден да остане
извън държавата си по произход, тъй като със самото си присъствие на
територията на тази държава като цивилно лице, ще го изправи пред реален риск
от тежки посегателства. Видно и от представената от процесуалния представител
на жалбоподателя справка от официалната интернет страница на МВнР, в Сирия,
Ирак и Либия се запазва рискова обстановка при отслабен и липсващ правителствен
контрол върху части от територията на страните и въоръжено противопоставяне
между опозиционни и открито терористични групировки.
Същевременно административният орган е взел предвид факта,
че в продължение на четири години жалбоподателят е живял и работил на
територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на територията на
тази държава. Позовал се е на справката на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ за положението на сирийските бежанци в Турция и е приел, че в случая
предпоставките, посочени в ДР на ЗУБ за приемане на една страна като трета
сигурна държава са налице, и то в своята кумулативност. В подкрепа на тезата е
изтъкнал, че сирийският гражданин може да се
установи на територията на Турция. Органът се е позовал на посоченото в
справката, че "...през месец април
2013 г. Турция приема всеобхватен, насърчен от ЕС „Закон за чужденците и
международната закрила" (1.Р1Р), който установява специална правна рамка
за убежището в Турция и потвърждава задълженията на Турция към всички лица,
нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход.
Според ВКБООН, европейското законодателство в областта на убежището и
миграцията е ясно видимо в турското законодателство в областта на убежището
благодарение на тази реформа... За бежанците от Сирия, Турция прилага режим на
временна закрила, който предоставя на бенефициентите право на легален престой,
както и известно ниво на достъп до права и услуги..."
Следва да се подчертае, че в бежанската история на М.Н. не
се сочи да е бил принуждаван да напуска Турция, нито пък някой е искал от него
да се завръща в Сирия. Пребивавал е легално в Турция - държава, различна от
държавата му по произход, четири години, където е работил и живеел под наем.
Както е посочил и ответният орган М.Н. е пребивавал легално в Турция и я
напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Правилен е
изводът на ответния орган, че Турция представлява „трета сигурна държава"
по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ, доколкото административният орган е
извършил преценка на сигурността в тази държава, с оглед данните в изготвената
справка (така Решение №
3889 от 20.04.2022г. на ВАС по адм.д. № 12324/2021г.). Ето защо, след
като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ
няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от
изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът
"non-refoulement" (в този смисъл Решение № 13019 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2021 г.).
Напълно несъстоятелно е позоваването на статия от
електронното издание на британския всекидневник „Гардиън“, доколкото не се
касае за официално становище на държавен орган или международна организация, а
на журналистическа публикация. Що се отнася до следващия посочен линк в
становището на адв.С., същият препраща към официалната интернет страница на
Агенцията на ООН за бежанците (на английски език), без конкретна статия или
публикация. А по отношение на третата препратка към интернет страница на Агенцията
на ООН за бежанците/България, тази статия се отнася за насилствено
връщане на хора, след като са достигнали сухопътната територия или териториални
води на европейските държави, с призив европейските държави да спазят
съществуващите си ангажименти за защита на бежанците, като приемат хората,
търсещи убежище, като им предоставят достъп до територия, регистрация и
подкрепа. Това обаче не означава, че българската държава трябва да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на всяко лице, което поиска, а напротив
при предоставянето на такъв статут винаги следва да се спазва закона.
В настоящия
случай органът е изпълнил задължението си, регламентирано
в чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички
относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по
произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Поради изложеното, съдът приема, че обжалваното решение е
законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран от
горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х.Х.М.Н., ЛНЧ: **********, гражданин
на Сирия, с посочен адрес: ***, срещу Решение № 3807/13.05.2022г. на Председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/