Р
Е Ш Е
Н И Е
N 135
Гр.Велико Търново 06.07.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІII-ти касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети
юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка Дабкова
при секретаря М. Н.и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10114
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 77
/ 14.02.2023г., постановено по АНД № 20224110201196 по описа на ВТРС за 2022г., с което е изменено наказателно
постановление № 515966-F542275 / 05.06.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП Велико
Търново, с което на ООД „Сириус ПБ“ е наложена
имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО за
нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 / 29.12.2005г., като е определена
имуществена санкция в размер на 500лв.
Касационното
производство е образувано по жалба от ООД „Сириус ПБ“,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон.
Изложени са подробни съображения относно липсата на нарушение, тъй като
декларацията е подадена в срок, касае се за непълнота на вече подадена
декларация, при която не са спазени изискванията на чл.103 и следващи от ДОПК,
а е приета повторна декларация. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна
на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът
изразява писмено становище за правилност на оспорения съдебен акт. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
които не са обсъдени от въззивния съд. В оспореното решение не са посочени, установените от
съда факти, приложимите правни норми, събраните доказателства, въз основа на
които е достигнато до извода за законосъобразност на наказателното
постановление. Районния съд се е задоволил да пресъздаде текста на
наказателното постановление без да посочи въз основа на какви доказателства се
установява наличието на нарушение.
При изпълнение на задълженията си да разгледа
писмените доказателства и да се запознае с приложимия материален закон,
въззивния съд би достигнал до извод, различен от постановения.
На първо място следва да се отбележи, че всеки
осигурител подава една Декларация
Образец 1 за всеки месец, независимо от броя на осигурените лица. От текста на
наказателното постановление не е ясно дали дружеството е осигурител на едно или
няколко лица, като този факт остава неизяснен и от съда.
На второ място от представените писмени доказателства
е видно, че дружеството е подало Декларация Образец 1 за период 12.2019г. на
26.01.2020г. – в законоустановения срок. Това е видно от следните документи:
- Справка – данни за осигуряване по БУЛСТАТ, в която
са вписани всички подадени Декларации Образец 1 и за период 12.2019г. са
отразени две декларации – на р.9 от справката декларация от 26.01.2020г. и на
р.18 от справка декларация от 06.03.2020г.
- Протокол № 04000203014563 / 26.01.2020г., с която се
удостоверява приемането на Декларации Образец 1 и 6 за период 12.2019г. и
отразяване на декларираното задължение за плащане в данъчно-осигурителната
сметка.
- Молба вх. № 5869 / 06.03.2020г. от дружеството, в
която се твърди подаване на непълни данни в декларации Образец 1 и 6 за периода
от м.април до м. декември 2019г. и представяне на съответните декларации с
верни данни.
- Протокол изх. № 042272000092040 / 13.03.2020г., в
който изрично е вписано за всеки един от данъчните периоди от м.04 до
м.12.2019г. включително и за двата вида декларации, че с декларираното
задължение е увеличен размера на задължението, декларирано с предходно подадена
декларация.
Следователно от представените писмени доказателства,
изходящи от ответника и от дружеството е видно наличието на подадена в
законоустановения срок Декларация Образец
1, като през м.03.2020г. е поискана по реда на ДОПК промяна на
декларираните данни. Както вече бе отбелязано осигурителя дължи подаването на
една Декларация Образец 1, а не отделна декларация за всяко осигурено лице. И
след като дори за едно лице е подадена Декларация Образец 1, то включването и
на други осигурени лица в тази декларация се извършва посредством промяна на
декларирани данни, а не чрез подаване на самостоятелна нова декларация.
Описаната по-горе фактическа обстановка значително се
различава от установените в акта за установяване на административно нарушение,
наказателно постановление и решението на ВТРС факти. Неподаването в срок на
данъчна декларация /каквото е твърдението на органа/ и промяна на декларирани
данни след изтичане на срока за това /каквото се установява от писмените
доказателства/ са две различни нарушения. Цялото административно наказателно
производство е проведено по отношение на нарушение „неподаване в срок на
декларация“, като се започне от поканата за съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и се стигне до наказателното постановление. Неправилно
съдът е кредитирал свидетелските показания, тъй като те са в противоречие с
писмените доказателства по делото и то писмени доказателства изхождащи от
същата администрация и нейните регистри. Очевидно органите по приходите не са
изпълнили задълженията си за установяване на всички относими към случая факти и
не са установили чрез елементарна справка в собствения си регистър наличието на
подадена през м.01.2020г. декларация.
След като от материалите по делото се установява
наличието на подадена в законоустановения срок Декларация Образец 1, то липсва
състав на административно нарушение и издаденото наказателно постановление се
явява незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и
липсата на състав на административно нарушение. Както ВТРС посочва в мотивите
си Наредба № Н-8 / 2005г. е отменена от 03.01.2020г., откогато действа Наредба
№ Н-13 / 2019г. Предвид идентичността на задълженията на осигурителите и в
двете наредби, въззивния съд приема липсата на по-благоприятен закон за нарушителя.
Игнориран е факта, че както към момента на твърдяното нарушение /27.01.2020г./,
така и към момента на издаване на наказателното постановление / 05.06.2020г./
Наредба № Н-8 / 2005г. не съществува, а именно нарушение на разписано в нея
задължение е посочено в АУАН и НП. Следователно на дружеството е вменено
нарушение на несъществуваща правна норма, което представлява и липса на
административно нарушение, тъй като никой не може да наруши правило, което не
съществува.
Като не е установил относимите към спора факти,
игнорира представените по делото доказателства и не установява приложимия
материален закон въззивния съд постановява решение в нарушение на материалния
закон, което следва да бъде отменено.
Доколкото липсата на нарушение се установява от една
страна от текста на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, а от друга страна от събрани от въззивната
инстанция писмени доказателства, този състав намира, че следва да се произнесе
по същество на спора с отмяна на наказателното постановление.
При този изход на спора основателно се явява искането
на процесуалния представител на касатора за присъждане на сторените разноски
съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им
извършване.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 77 /
14.02.2023г., постановено по АНД № 20224110201196 по описа на ВТРС за 2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 515966-F542275 / 05.06.2020г., издадено от Директора на
ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на ООД
„Сириус ПБ“ с ЕИК ********* и адрес на управление гр.София, ул.Омая № 10 сумата
от 400 лв. / четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.