№ 166
гр. Враца, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420102596 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и два иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. В.Г., против А. А. И.., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника И. е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
кл. № ******** от 21.01.2015 г., с който е добавен за ползване мобилен номер **********,
като договорът е изменян с допълнителни споразумения от 29.05.2017 г. и от 31.05.2017 г.
Със споразумението от 29.05.2017 г. абонатът е добавил още два мобилни номера
********* с избран тарифен план Vivacom Net&Call M с месечна абонаментна такса от 19,99
лева с ДДС, както и ************ с избран тарифен план Traffic Unlimited M+ с месечна
абонаментна такса в размер на 15,80 лева с ДДС, както и са добавени +Xtra Net M с
абонаментна такса от 1,90 лева с ДДС и услугата +BG&Europe L с месечна абонаментна
такса от 17,90 лева с ДДС. Споразумението е със срок 24 месеца.
Със споразумението от 31.05.2017 г. са избрани условията на тарифен план Smart L, с
месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС, добавена е телевизионна услуга по
тарифен план Vivacom TV L с месечна абонаментна такса в размер на 22,99 лева с ДДС и
месечен абонамент за 1 брой допълнителен приемник за 4,80 лева с ДДС. Срокът на
споразумението е 24 месеца.
1
На 29.05.2017 г. ответникът е подписал и договор за лизинг за устройство GSM
Huawei P9 Lite, като се е задължил да изплати устройството на 24 месечни вноски, всяка в
размер на 15,90 лева с ДДС.
На 31.05.2017 г. ответникът е подписал и договор за лизинг за устройство GSM
Samsung Galaxy J5 2016, като се е задължил да изплати устройството на 24 месечни вноски,
всяка в размер на 11,50 лева с ДДС.
Сочи, че за периода от 01.06.2017 г. до 31.08.2017 г. били издадени следните фактури:
№ **********/01.07.2017 г., № **********/01.08.2017 г. и № **********/01.09.2017 г.
Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми, „БТК“ ЕАД прекратило
едностранно сключените договори и за начислени задължения била издадена фактура №
**********/01.10.2017 г. с падеж 18.10.2017 г. Абонаментът бил деактивиран на 26.09.2017
г. Била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, от която претендира 280,41 лева, представляваща трикратния размер на всяка
месечна абонаментна такса по избраните тарифни планове за ползваните
далекосъобщителни услуги, както и цената, дължима за останалите незаплатени лизингови
вноски съгласно уговорения план в общ размер на 493,20 лева.
Сочи се, че неустойката в общ размер на 280,41 лева е формирана от трикратния
размер на месечни абонаменти за всички ползвани от абоната услуги по сключените
договори, както следва:
по допълнително споразумение от 29.05.2017 г. неустойката е 53,10 лева (3х15,80
лева+3х1,90 лева);
по допълнително споразумение от 29.05.2017 г. неустойката е 71,97 лева (3х23,99
лева);
по допълнително споразумение от 31.05.2017г, неустойката е 155,34 лева (3х22,99
лева+3х23,99 лева+3х4,80 лева).
Твърди се, че оставащите по договор за лизинг от 29.05.2017 г. лизингови вноски са в
размер на 286,20 лева (18 вноски х 15,90 лева), считано от датата на прекратяване на
договора до крайния му срок.
Оставащите по договор за лизинг от 31.05.2017 г. лизингови вноски са в размер на
207 лева (18 вноски х 11,50 лева), считано от датата на прекратяване на договора до крайния
му срок.
Сочи, че на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД бил сключен
договор за цесия, по силата на който вземанията спрямо ответника са прехвърлени в полза
на „С. Г. Груп“ ООД. Впоследствие било подписано Приложение № 1 към Договор за цесия
от 01.10.2019 г., сключен между „С. Г. Груп“ ООД и ищцовото дружество, по силата на
което вземанията спрямо ответника са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Към исковата молба се прилага
уведомление за извършените цесии с искане да бъде връчено на ответника.
2
Твърди се, че по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която е депозирано възражение, с оглед на което е налице правен интерес от
предявяване на установителни искове за претендираните суми. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че А. А. И.., ЕГН **********, дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 280,41 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за ползваните от ответника
далекосъобщителни услуги, както и сумата от 286,20 лева, представляващи оставащите по
договор за лизинг от 29.05.2017 г. лизингови вноски (18 вноски х 15,90 лева) за устройство
GSM Huawei P9 Lite, считано от датата на прекратяване на договора до крайния му срок,
както и сумата от 207 лева, представляваща оставащите по договор за лизинг от 31.05.2017
г. лизингови вноски (18 вноски х 11,50 лева) за устройство GSM Samsung Galaxy J5 2016,
считано от датата на прекратяване на договора до крайния му срок, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2172/2020 г. по
описа на РС – гр. Враца, НО, V състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника чрез назначения му от съда
особен представител адв. М.Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Заявява, че ответникът не е надлежно уведомен за двата договора за цесия, като ищецът не е
ангажирал доказателства за спазване на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а приложеното
към исковата молба уведомление е без достоверна дата. Сочи още, че ищецът не е ангажирал
доказателства за надлежното преминаване на вземанията в неговия патримониум. Счита, че
прехвърлянето на вземанията посредством договорите за цесия не е породило действие по
отношение на ответника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Иска се постановяване на решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2172/2020 г. по описа на
РС – гр. Враца, НО, V състав, се установява, че по депозирано от „ЮБЦ“ ЕООД заявление
против А. А. И.. е издадена Заповед № 1102/03.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
следните суми: 280,41 лева – обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер
******** от 21.01.2015 г., допълнително споразумение от 29.05.2017 г. и допълнително
споразумение от 31.05.2017 г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, сумата от 493,20
лева – незаплатени оставащи лизингови вноски за устройства GSM HUAWEI LITE №
863692037931193, получено по договор за лизинг от 29.05.2017 г. и GSM SAMSUNG
GALAXY J5 2016 № 35765081633257, получено по договор за лизинг от 31.05.2017 г.,
сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, както и сумата от 25 лева, представляваща
разноски в производството за държавна такса и 180 лева – платено адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез
3
залепване на уведомление и са събрани данни, че лицето е напуснало адреса, поради което с
Разпореждане № 119/12.05.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му
указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
От представения по делото договор от 21.01.2015 г. се установява, че третото за спора
лице „БТК“ ЕАД и ответникът И. са били обвързани от договор за предоставяне на
електронни далекосъобщителни услуги за кл. № ******** за номер ********** при
уговорените в същия условия.
Представени са 2 бр. допълнителни споразумения от 29.05.2017 г., с първото от които
абонатът е добавил за ползване още два мобилни номера: ********* с избран тарифен план
Vivacom Net&Call M с месечна абонаментна такса от 19,99 лева с ДДС, както и
************ с избран тарифен план Traffic Unlimited M+ с месечна абонаментна такса в
размер на 15,80 лева с ДДС, както и към номер ********* са добавени мобилен интернет
+Xtra Net M с абонаментна такса от 1,90 лева с ДДС и услугата +BG&Europe L с месечна
абонаментна такса от 17,80 лева с ДДС. С второто споразумение от същата дата за номер
********* е избран абонаментен план Smart L с абонаментна такса от 23,99 лева с ДДС.
Споразуменията са със срок 24 месеца. В същите е уговорено, че ако бъдат прекратени
преди изтичането на уговорения срок по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
Представено е и допълнително споразумение от 31.05.2017 г., с което за номер
********** са избрани условията на тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в
размер на 23,99 лева с ДДС, и е добавена телевизионна услуга по тарифен план Vivacom TV
L с месечна абонаментна такса в размер на 22,99 лева с ДДС и месечен абонамент за 1 брой
допълнителен приемник за 4,80 лева с ДДС. Срокът на споразумението е 24 месеца. В
същото е уговорено, че ако бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по вина
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителните услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
На 29.05.2017 г. е сключен и Договор за лизинг за мобилно устройство „GSM
HUAWEI P9 LITE“ със сериен № 863692037931193, съгласно който „БТК“ ЕАД като
лизингодател предоставя на ответника – лизингополучател за временно и възмездно
ползване посоченото устройство срещу обща лизингова цена в размер на 381,60 лева с ДДС,
дължима на 24 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 15,90 лева. В чл. 10 от договора
е отбелязано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на
лизингополучателя във вид, годен за употреба, и съответстващ напълно на уговорените
4
технически характеристики, комплектован с цялата документация. Представен е и
двустранно подписан от страните по договора за лизинг приемо-предавателен протокол №
**********/27.05.2017 г., видно от който мобилно устройство „GSM HUAWEI P9 LITЕ“ със
сериен № 863692037931193 е предадено на ответника И..
Представен е и Договор за лизинг от 31.05.2017 г. за мобилно устройство „GSM
SAMSUNG GALAXY J5 2016“ със сериен № 357655081633257, съгласно който „БТК“ ЕАД
като лизингодател предоставя на ответника – лизингополучател за временно и възмездно
ползване посоченото устройство, срещу обща лизингова цена в размер на 276 лева с ДДС,
дължима на 24 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 11,50 лева. В чл. 10 от договора
е отбелязано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на
лизингополучателя във вид, годен за употреба, и съответстващ напълно на уговорените
технически характеристики, комплектован с цялата документация. Представен е и
двустранно подписан от страните по договора за лизинг приемо-предавателен протокол №
**********/31.05.2017 г., видно от който мобилно устройство „GSM SAMSUNG GALAXY
J5 2016“ със сериен № 357655081633257 е предадено на ответника.
Приети по делото са Общи условия на договорите между „БТК“ ЕАД и абонатите,
както и подписани от ответника И. декларации, че приема същите, както и че са му връчени
екземпляри от тях.
Представени са следните фактури: № **********/01.07.2017 г., №
**********/01.08.2017 г. и № **********/01.09.2017 г. Фактурите са придружени от
справки за потреблението през съответния отчетен период. Всички задължения по
фактурите, лихви за забавено плащане и неустойки също са фактурирани.
Представен е Договор № **********/16.10.2018 г. за прехвърляне на парични
задължения (цесия), по силата на който цедентът „БТК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера –
трето по делото лице „С. Г. Груп“ ООД вземанията, произтичащи от договорите по
Приложение № 1. От потвърждение за прехвърляне на вземане, издадено от „БТК“ ЕАД, е
видно, че дружеството е прехвърлило вземането си срещу ответника И. е общ размер на
773,61 лева на „С. Г. Груп“ ООД
Представен е и Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.10.2019
г., по силата на който цедентът „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлил на цесионера - ищец по
делото „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания от трети физически и/или юридически лица, като
вземанията са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение
№ 1.
От извлечение от Приложение № 1 е видно, че вземането срещу ответника И. е общ
размер на 773,61 лева и произтичащо от договори за мобилни услуги и лизингови договори,
сключени с „БТК“ ЕАД, е сред прехвърлените с договора за цесия вземания.
По делото не е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на
исковата молба, с което ответникът да е уведомен за извършените прехвърляния на
задълженията му по процесния договор. Към исковата молба е приложено уведомление по
5
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което да бъде връчено ведно с преписа на исковата молба и с което
ищцовото дружество по делото уведомява ответника за двете последователно извършени
цесии на вземането.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., против А. А. И.., ЕГН **********,
са предявени кумулативно обективно съединени три установителни иска, както следва:
- иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът А. А. И.., ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, сумата от
280,41 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя
на договора за ползваните от ответника далекосъобщителни услуги,
- два иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. А. И.., ЕГН **********,
дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, следните суми: сумата от 286,20 лева, представляващи оставащите
по договор за лизинг от 29.05.2017 г. лизингови вноски (18 вноски х 15,90 лева) за
устройство GSM Huawei P9 Lite, считано от датата на прекратяване на договора до крайния
му срок, както и сумата от 207 лева, представляваща оставащите по договор за лизинг от
31.05.2017 г. лизингови вноски (18 вноски х 11,50 лева) за устройство GSM Samsung Galaxy
J5 2016, считано от датата на прекратяване на договора до крайния му срок, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2172/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, V състав. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. че между праводателя на ищеца и ответника са били налице облигационни
правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 21.01.2015
г., допълнителни споразумения от 29.05.2017 г. и от 31.05.2017 г.; 2. наличие на клауза за
неустойка за предсрочно прекратяване като елемент от съдържанието на посочените
договори, 3. едностранно прекратяване на процесния договор от ищеца по вина на
потребителя, 4. конкретния размер на неустоечното вземане; 5. валидно сключен договор за
цесия между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, по силата на който вземанията към ответника
са прехвърлени в полза на „С. Г. Груп“ ООД; 6. валидно сключен договор за цесия между
„С. Г. Груп“ ООД и ищеца, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в
полза на ищеца; и 7. уведомяване на ответника за извършените цесии по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че между „БТК“ ЕАД и
ответника И. е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на валидно
сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ******** от
21.01.2015 г., както и сключени допълнителни споразумения от 29.05.2017 г. и от 31.05.2017
г., по силата на които абонатът-ответник в производството е избрал съответните услуги с
6
посочени в договорите абонаментни такси.
Установи се и наличието на клауза за неустойка за предсрочно прекратяване по вина
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, като елемент от съдържанието
на посочените договори, в размер на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Съдът приема, че са настъпили и предпоставките за прекратяване на
договорите и съответно за начисляване на претендираните неустойки. Ответникът не твърди
и не ангажира доказателства относно срочното заплащане на задълженията си по
договорите.
Дължимата неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната поради
неплащане на дължимите суми по договора за ползване на избраните от абоната услуги в
размер на трикратния размер на месечни абонаменти за всички ползвани от абоната услуги е
в общ размер на 280,41 лева. Същата е формулирана от следните компоненти:
по допълнително споразумение от 29.05.2017 г. неустойката е 53,10 лева (3х15,80
лева+3х1,90 лева);
по допълнително споразумение от 29.05.2017 г. неустойката е 71,97 лева (3х23,99
лева);
по допълнително споразумение от 31.05.2017г, неустойката е 155,34 лева (3х22,99
лева+3х23,99 лева+3х4,80 лева).
Установи се наличието на валидно сключен договор за цесия между цесионера „БТК“
ЕАД и цедента „С. Г. Груп“ ООД, по силата на който вземанията спрямо ответника И. по
процесните договори са надлежно прехвърлени на „С. Г. Груп“ ООД, а след това е сключен
Договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп“ ООД и ищцовото дружество, по силата
на което вземанията спрямо ответника са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Неоснователно е възражението, заявено от особения представител в отговора на
исковата молба, че ответникът не е уведомен за извършената цесия и прехвърлянето на
вземанията към ищеца не е породило действие по отношение на ответника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Действително, няма доказателства представеното уведомление по чл. 99 ЗЗД
да е връчено /нито дори изпратено/ до ответника преди депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК. Напротив, в исковата молба дори не са изложени твърдения, че ответникът е
уведомен за извършената цесия, а е заявено искане приложеното уведомление по чл. 99 ЗЗД
да бъде връчено на И. с преписа на исковата молба. Същото е връчено на назначения от съда
особен представител адв. Д., поради което следва да се приеме, че ответникът И. е уведомен
за извършената цесия с връчването му заедно с преписа от исковата молба. Съгласно
установената съдебна практика, приложеното към исковата молба уведомление и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника /в този смисъл Решение
7
№ 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, II т. о./.
Приема се, че получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлянето вземане не може да
бъде игнорирано /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, ІІ т.
о./. От значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на
производството за извършената цесия.
В случая на ответника е назначен особен представител, който е получил приложеното
към исковата молба уведомление за извършената цесия. Следва да се приеме, че това
връчване е надлежно. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие на предпоставките по чл.
47, ал. 1-5 ГПК с оглед защита интересите на ответника, на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици /в този смисъл Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018
г., ВКС, I т. о., което е постановено във връзка с връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост на особен представител, но същото следва да се приложи и за уведомлението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, връчено с исковата молба на особения представител/.
С оглед всичко гореизложено, напълно неоснователни са възраженията в отговора на
исковата молба, че цесията не е съобщена на ответника по надлежния предвиден в чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД ред.
Искът е предявен за сумата от 280,41 лева, т. е. същият е изцяло основателен и следва
да бъде уважен така, както е предявен.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. че между праводателя на ищеца и ответника са били налице облигационни
правоотношения по валидно сключени Договори за лизинг от 29.05.2017 г. и от 31.05.2017
г.; 2. че лизингодателят е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати
остатъка от уговорените лизингови вноски; 4. валидно сключен договор за цесия между
„БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, по силата на който вземанията към ответника са
прехвърлени в полза на „С. Г. Груп“ ООД; 5. валидно сключен договор за цесия между „С.
Г. Груп“ ООД и ищеца, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в
полза на ищеца; и 6. уведомяване на ответника за извършените цесии по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД.
Както бе посочено, от представените по делото писмени доказателства се установява,
че между „БТК“ ЕАД и ответникът И. са сключени Договори за лизинг от 29.05.2017 г. и от
31.05.2017 г., по силата на които „БТК“ ЕАД е предоставило на ответника „GSM HUAWEI
8
P9 LITE“ със сериен № 863692037931193, и „GSM SAMSUNG GALAXY J5 2016“ със сериен
№ 357655081633257, срещу уговорената в договорите цена. Установено е изпълнение на
задължението на лизингодателя да предаде лизинговите вещи – предмет на двата договора,
доколкото съгласно чл. 10 от договорите и видно от Приемо – предавателните протоколи,
при подписването им лизингодателят е предоставил вещта на лизингополучателя във вид,
годен за употреба, и съответстващ напълно на уговорените технически характеристики и
комплектован с цялата документация.
В чл. 8 от договорите за лизинг е уговорено, че при прекратяване на други активни
услуги, предоставени от „БТК“ ЕАД на абоната, договорите за лизинг се прекратяват, като
оставащите лизингови вноски стават незабавно изискуеми. Т. е. след едностранното
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника поради неплащане в
срока на цената на предоставените му услуги, договорите за лизинг са също прекратени и
ответникът дължи оставащите до края на срока лизингови вноски по двата договора, като
същите са станали предсрочно изискуеми и са дължими на лизингодателя.
В исковата молба се сочи, че договорите с ответника са прекратени на 26.09.2017 г.,
т. е. по двата договора за лизинг от прекратяването им до края на срока им са оставали за
плащане по 20 лизингови вноски или сумата от 318 лева /20 вноски х 15,90 лева/ по Договор
за лизинг от 29.05.2017 г. за „GSM HUAWEI P9 LITE“, както и сумата от 230 лева /20
вноски х 11,50 лева/ по Договор за лизинг от 31.05.2017 г. за „GSM SAMSUNG GALAXY J5
2016“.
Ищецът обаче претендира по 18 вноски по всеки от двата договора или сумата от
286,20 лева, представляващи оставащите по договор за лизинг от 29.05.2017 г. лизингови
вноски (18 вноски х 15,90 лева) за устройство „GSM Huawei P9 Lite“, считано от датата на
прекратяване на договора - 26.09.2017 г. до крайния му срок, както и сумата от 207 лева,
представляваща оставащите по договор за лизинг от 31.05.2017 г. лизингови вноски (18
вноски х 11,50 лева) за устройство „GSM Samsung Galaxy J5 2016“, считано от датата на
прекратяване на договора - 26.09.2017 г. до крайния му срок. Съобразно диспозитивното
начало в процеса исковете не могат да бъдат уважени за повече, отколкото са предявени,
поради което и следва да бъдат уважени за сумите, за които са предявени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество
„ЮБЦ“ ЕООД. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва: 25 лева –
платена държавна такса и 180 лева – адвокатски хонорар. Същите следва да бъдат
присъдени на ищеца.
9
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молба вх. № 2167/11.02.2022 г.,
както следва: държавна такса в размер на 125 лева, депозит за особен представител в размер
на 150 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 180 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г. /л. 11/,
между ищцовото дружество и Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева, която сума е платена в брой, за което договорът служи
като разписка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски за настоящото производство в общ размер на 455 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. И.., ЕГН **********, с адрес:
**********, ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.
Ц. следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 280,41 лева
/двеста и осемдесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
неизпълнение – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на
договорите за ползваните от ответника далекосъобщителни услуги, и на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от 286,20 лева /двеста
осемдесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляващи оставащите по договор за
лизинг от 29.05.2017 г. лизингови вноски (18 вноски х 15,90 лева) за устройство „GSM
Huawei P9 Lite“, считано от датата на прекратяване на договора до крайния му срок, както и
сумата от 207 лева /двеста и седем лева/, представляваща оставащите по договор за лизинг
от 31.05.2017 г. лизингови вноски (18 вноски х 11,50 лева) за устройство „GSM Samsung
Galaxy J5 2016“, считано от датата на прекратяване на договора до крайния му срок, за които
суми е издадена Заповед № 1102/03.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2172/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, V състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. И.., ЕГН **********, с адрес:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.
Ц. сумата от 455 лева /четиристотин петдесет и пет лева/ - разноски в настоящото
производство, както и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/ - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 2172/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, V състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11