Определение по дело №42574/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32351
Дата: 8 август 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20231110142574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32351
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110142574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „*************“ ЕАД, чрез юрк. И.М., за изменение
на постановеното по делото решение № 11400 от 12.06.2024 г. в частта му за разноските,
като присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение бъде намалено като
прекомерно и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. В молбата се
твърди, че след постановяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
националният съд бил длъжен да откаже да приложи националната правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо моли съда да присъди в полза на ответниците адвокатско
възнаграждение под минимума, ако приеме, че такова изобщо е дължимо.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на ответниците Ж.Г.Р.А. П. и Л. С. П. за
отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез адв. М.
Т.. Процесуалният представител оспорва искането на ищеца. На първо място твърди, че
възражението за прекомерност било преклудирано, доколкото в проведеното по делото
открито съдебно заседание присъствал процесуален представител на ищеца, който не
оспорил претенцията за разноски на ответниците. Освен това възразява, че присъденото
адвокатско възнаграждение било в минимален размер и не било прекомерно с оглед положен
от процесуалния представител труд. Ето защо моли съда да отхвърли искането на ищцовото
дружество за изменение на решението в частта за разноските като недопустимо, а в
условията на евентуалност – като неоснователно.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на третото лице – помагач „************”
ЕООД за отговор, като в указания едноседмичен срок не е постъпило становище по същата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от ищеца
молба и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Молбата на ищеца е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване на
1
съдебното решение и от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна поради следните съображения.
Действително, в проведеното по делото открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ответниците е поискал присъждане на направените разноски
за адвокатско възнаграждение, ищцовото дружество е било представлявано от процесуален
представител, който не е направил възражение за прекомерност. От друга страна, в исковата
молба е направено подобно общо оспорване, което съдът намира за неоснователно.
Ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лева с включен
ДДС или по 240 лева за процесуалното представителство на всеки от тях, което е под
минимално установения с наредбата размер. В светлината на Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („***********“ ЕООД срещу
„***************“ АД), в своята най-нова практика Върховният касационен съд приема, че
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са обвързващи, като адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството
на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна сложност на делото.
При съобразяване на посочените критерии, настоящият съдебен състав намира, че
адвокатско възнаграждение в размер на по 240 лева с ДДС за всеки от ответниците не е
прекомерно.
С оглед изложеното съдът намира, че депозираната от ищеца молба за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца „*************“ ЕАД, чрез юрк. И.М., за
изменение на постановеното по делото решение № 11400 от 12.06.2024 г. в частта му за
разноските.
Определението е постановено при участието на „************” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „******”, ул.
„*********************, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като
трето лице – помагач на страната на ищеца „*************” ЕАД по предявените от него
искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3