О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 09.10.2019 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………..… в закрито съдебно заседание …………..…
на девети октомври
…………...….…….………………….……………………………….…………………………………..
през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година,
……......………………………….……………………………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното от ……………………………………………..….... съдията Виктор Атанасов ………..…
административно дело №357 …... по описа за …........................ 2019 год. ………………..……….......…
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.5 и ал.6 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.186, ал.4 и във вр. с ал.3 и
ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба от „АТЛЕТ 2017” ООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Т. М. В., като в същата
изрично е посочено, че е срещу Разпореждане, с което е
допуснато
предварително изпълнение на ПАМ – „запечатване на търговски обект и забрана на
достъп до него”, обективирано в Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-637-0043652 от
27.09.2019
год., издадена от началник отдел в Дирекция „Оперативни
дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Финансов контрол” при ЦУ на
НАП, с която, на дружеството е наложена ПАМ – „запечатване
на търговски обект: фитнес клуб ***, с адрес: ***,
стопанисван от „АТЛЕТ 2017” ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него, за срок от 10/десет/ дни,
на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 и чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспореното разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ за незаконсъобразно, като постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и намира, че същото е
немотивирано, т.к. основанията,
посочени в него, са бланкетно преповтаряне на законовите разпоредби, без в тях
да е посочена конкретика на необходимостта и че по
този начин не могат да се постигат и целите на неговото издаване. Счита също, че разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на ПАМ е издадено и в нарушение на целта на
закона, тъй като с прилагането й се засягат права и законни интереси на
дружеството в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, като твръди, че затварянето на
обекта ще постави жалбодателя пред опасност от фалит заради неминуемия отлив на
клиенти. Твърди също, че не са налице
основания за допускане на предварително изпълнение на оспорената
заповед за налагане на ПАМ. Сочи, че съгласно чл.188 от Закона за данък върху добавена
стойност, принудителната административна мярка по
чл.186, ал.1 от съшия закон подлежи на предварително изпълнение при условията
на Административнопроцесуалния кодекс и че това
от своя страна означавало, че предварителното изпълнение не е
допуснато от самия закон, а е налице хипотезата по чл.60,
ал.1 от АПК и самият административен орган е включил
изрично разпореждане по чл.60 от АПК в цитираната по-горе заповед, като счита, че от това следва,
че тежестта на доказване лежи върху административния орган, който трябвало
да изложи мотиви и да ангажира доказателства относно обстоятелствата, посочени
в чл.60, ал.1 от АПК, а именно, че предварителното изпълнение е за да се
осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или е
налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или
ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда от обществена значимост. На следващо място в
жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.186,
ал.3 от ЗДДС изисква заповедта, с която се налага принудителната административна
мярка да бъде мотивирана и че използването на общи изрази, още по-малко
на необосновани предположения, не замества липсата на конкретни факти, касаещи
защитата на важен държавен или обществен интерес, или опасността да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или вероятността от
закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда. Излагат се доводи в
тази насока, като
се обоснновава извод, че органът по
приходите трябва да обоснове
приложението на чл.60,
ал.1 от АПК сьс
съответните доказателства, което не било сторено в настоаящия случай. На следващо място в жалбата се
сочи, че при
налагането на принудителна административна мярка трябва да са налице
доказателства за обективна противоправност на деянието, за да се цели
предотвратяване и преустановяване на административното нарушение/изпълнено чрез
него/, или да са настъпили вредни последици от конкретното административно
нарушение, които да бъдат отстранени чрез административната принуда или има непосредствена
опасност от настъпване на такива и че съгласно
чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, принудителните
административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване
на административните нярушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Развиват се доводи,
че от
съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни извода: 1.
Че законодателят не случайно е използвал
израза „могат” да се прилагат принудителни административни мерки и следователно,
същите не се прилагат задължително и неизменно
всеки път, когато е наложена глоба или имуществена санкция, т.е. принудителната административна мярка не се налага в
условията на обвързана компетентност, а при оперативна самостоятелност -
свободна преценка на органа дали да бъде наложена при възникналите законови
основания и за това говорела
и възможността административния орган по собствена преценка да предвижда
различен срок за налагане на принудителната административна мярка в рамките на
законовия максимум и 2. Че принудителните
административни мерки могат да се приложат само, ако се налага предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения или да се отстранят вредните
последици от тях и че за целта, административният орган, който
налага съответната принудителна административна мярка,
трябва да мотивира нуждата от нея като посочи обосновано какво налага
съмнението за извършване на същото или на други административни нарушения от
дадения субект, но доказателства за тези предпоставки не били
налице в процесния административен акт. Твърди се също, че
в случая,
предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК не били
обвързани с конкретните факти и вреди, като се сочи, че
констатираното
при проверката нарушение -
неиздаден касов бон за извършената продажба в размер на 4.00 лева,
не обосновавало доводите в заповедта за поведение на
търговеца, насочено и целящо отклонение от данъчното облагане, от което за
фиска биха последвали значителни и трудно поправими вреди. Излага се и довод, че е вярно, че обществените отношения,
свързани с конкретното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от
търговски обекти са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и
предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки - съобразно целите
на закона по чл.4, ал.2 от АПК и без да се засягат права и интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава съобразно чл.6,
ал.2 от АПК. Сочи се, че в конкретния случай се касае за неиздаване на касов
бон за извършената продажба в размер на 4 лева и че от
обстоятелствената част на заповедта се установява наличието на една извършена
продажба, за която не е издаден касов бон, а от
Протокола за извършена проверка било
видно, че фактическата наличност на парични средства е *** лева и последното
сочело, че не е налице
неотразяване на множество продажби на стоки. Според
жалбодателая, тези факти по никакъв начин не кореспондирали
с тезата на административния орган досежно възможността за съществено
отклонение от данъчно облагане и с оглед
изложеното не можело да се твърди, че нарушението ощетява
бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото до степен на
изключителност, изискваща незабавното изпълнение на мярката, а отделно
от изложеното, не се доказвало дружеството да има непогасени текущи задължения. В жалбата се развиват подробни доводи и съображения в тази насока, като
жалбодателят счита, че в обобщение на изложеното се оказвало,
че административният орган не е посочил конкретни обстоятелства, подкрепени с
надлежни факти и доказателства, обосноваващи възприетите като налични от него
основания по чл.60, ал.1 от
АПК за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт и че с
изложените мотиви в акта, административният орган не доказвал
конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото
превантивният характер на
ПАМ не предпоставял автоматично извод за наличие на
основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат, като счита, че в случая е направен опит посредством целите на ПАМ да
бъде доказана предпоставка за допускане на
предварителното й изпълнение, което намира за
недопустим подход, като излага довод, че целите на ПАМ и
на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им било
необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. На следващо място в жалбата се
твърди, че допускайки
предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ,
административният орган на практика отнемал
възможността на жалбодателя да се възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4
от ЗДДС, тъй като към датата на връчване на заповедта нямало
издадено НП, в което да е определена санкцията за нарушението и че идеята
на закона, принудителната административна мярка да спомогне за по-бързото
заплащане на наложената глоба или имуществена санкция, била
опорочена, както и че изтичането на нейния срок преди
налагане на административното наказание
обезсмисляло съществуването на чл.187, ал.4 от ЗДДС
и я превръщало в превратно упражняване на власт. Твърди, че съгласно целите по чл.22 от ЗАНН, за да е обосновано
налагането на принудителната административна мярка,
трябва да е налице влязло в сила наказателно постановление и наказаното лице да
не е платило съответната глоба или имуществена санкция, т.е. да
не са отстранени вредните последици от нарушението, каквато предпоставка в
случая липсвала, като счита, че налагането на
принудителна административна мярка е преждевременно, което превръщало
нейния обезпечителен характер в наказателен и нарушавал
принципа ne bis in idem. Не на последно
място, в жалбата се твръди, че съгласно чл.268
от АПК, индивидуалните административни
актове с допуснатото от закона предварително изпълнение се явяват изпълнително
основание и че по силата на чл.277, ал.1 от АПК,
органът по изпълнението трябва да отправи до търговеца покана
за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването, а
в настоящия случай това законово
изискване не било спазено, като се
сочи, че заповедта
била връчена на дружеството на 07.10.2019 год.,
а запечатването било предвидено за
10.10.2019 год. Твърди се също, че
по
силата на чл.277, ал.2, т.4 от АПК, едва при липса на доброволно изпълнение -
доброволно заплащане на имуществената санкция, чието обезпечение се цели с
принудителната административна мярка, органът по изпълнението може да пристъпи
към принудителни действия в 14-дневен срок след изтичане на срока за доброволно
изпълнение и следователно, налице било
и друго самостоятелно отменително основание за оспореното разпореждането за
предварително изпълнение на процесната
заповед: неспазване на задължителните изисквания на чл.277, ал.1 от АПК,
по отношение на срока за доброволно
изпълнение и на чл.277, ал.2, т.4
от АПК, относно срока за принудително
изпълнение, което обосновавало нейната материалноправна
незаконосъобразност в тази част. Излага се довод, че
посочените
по-горе законови нарушения водели до извода, че
запечатването на търговския обект е мярка, която нарушава принципа на
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и по този начин щели да
бъдат засегнати права и законни интереси на „АТЛЕТ 2017” ООД в значително
по-голяма степен от необходимото за целта, а този
принцип бил ясно отражение на принципа за справедлив
процес, посочен в чл.6 от Европейската конвенция за основните права и свободи,
ратифицирана от Република България, като съдебната
практика била категорична, че неспазването на чл.6 от
АПК обуславя материална
незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които
той има задължение да положи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Поради всичко изложено по-горе жалбодателят моли съда да отмени разпореждането,
с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него”, обективирано
в Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-637-0043652 от 027.09.2019
год. на началник отдел в Дирекция
„Оперативни дейности” при Главна Дирекция „Фискален контрол” при Централно
управление на НАП и на основание чл.60, ал.6 от АПК,
да постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение на
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за
достъп до него”, обективирано в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-637-0043652 от 27.09.2019
год. на началник
отдел в Дирекция „Оперативни дейности” при
Главна Дирекция „Фискален контрол” при
Централно управление на НАП, до приключване на съдебното производство с влязъл
в сила съдебен акт.
Ответникът по жалбата - началник
отдел в Дирекция „Оперативни дейности” при Главна дирекция
„Фискален контрол” при Централно управление на НАП, чрез
редовно упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.И. А., упълномощен с Пълномощно №***
от *** год. от изпълнителния директор на НАП, в приложено писмено становище
счита, че жалбата, подадена от „АТЛЕТИК 2017” ООД/жалбодателят
всъщност е с нименование „АТЛЕТ 2017” ООД/ е неоснователна, както и че изложените
в жалбата доводи, че заповедта е немотивирана
и не е налице необходимостта от защита на особено важни държавни интреси,
са неоснователни. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен
орган, правилна е и законосъобразна, с достатъчно конкретни и индивидуални
мотиви за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, както и че същата съдържа всички необходими реквизити по
смисъла на чл.59 от АПК, които обуславят нейната законосъобразност, включително
правните и фактически основания. Излага се довод, че
административният
орган е издал обжалваната заповед, позовавайки се на конкретни факти и
обстоятелства, а именно - неиздаването на съответен документ за
извършена продажба, което води до негативни последици за фиска и че налагането
на финансова дисциплина чрез спазване на отчетността и начисляването на дъджимите
данъци върху реално реализираните обороти без отклонение от данъчното облагане
безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси,
свързани с осигуряването на регулярност приходите в държавния бюджет и нормално
функциониране на цялата държавна бюджетна система. С оглед на
изложеното, моли да бъде отхвърлена
настоящата жалба като неоснователна
и да бъде потвърдена обжалваната заповед за изпълнение па наложената
принудителна административна мярка в частта й досежно допуснатото предварителното
изпълнение. Пo отношение на претендираните
от ответната страна разноски и по-конкретно адвокатското
възнаграждение, счита/макар и неясно защо, при положение, че жалбодателят въобще не претендира
присъждане на никакви разноски/, че като се вземе предвид
ниската фактическата и правна сложност на делото, такова следва да бъде
присъдено в минимален размер. Моли да му бъдат присъдени разноски за осъществена
юрисконсултска защита в
минимален размер, като според приложения
към ставовището списък на разноските, този минимален размер е „500 лева,
съгласно чл.18, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.”(!?).
След като се
запозна със съдържанието на така подадената
жалба и направеното с нея, на основание чл.60, ал.5 от АПК,
искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на посочената
заповед
за налагане на ПАМ, намира същото за
процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на заповедта
за налагане на принудителна административна мярка, т.е. от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
до родово и местно компетентния
съд, с оглед седалището и адресът
на управление на жалбодателя. Освен това,
съгласно разпоредбата на чл.60, ал.5 от АПК, разпореждането, с което се допуска
или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез
административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт е бил оспорен. В случая, екземпляр от
заповедта, чието предваритевно изпънение е допесднато от
административния орган, е връчен на адресата й на датата 07.10.2019
год., като същият е получен срещу подпис,
лично от управителя на търговското дружество от „АТЛЕТ 2017” ООД *** – Т. М. В., видно от попълнената и оформена
разписка към заповедта/л.12/. Жалбата е
подадена на същия ден – 07.10.2019
год., естествено не по
законоустановения ред, т.е. чрез администативния орган, чиито акт се оспорва, а
направо в Административен съд – Кърджали, регистрирана с
Вх.№***/*** год./л.2/.
Независимо от това, следва да се приеме, че е
спазен 3/три/-дневният
срок по чл.60, ал.5 от АПК, за обжалване на
разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на посочената
заповед за налагане на ПАМ, поради което и жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по същество, жалбата против разпореденото
предварително изпълнение, на основание чл.60, ал.1 от АПК, на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-637-0043652 от
27.09.2019
год., издадена от началник отдел в Дирекция „Оперативни
дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Финансов контрол” при ЦУ на
НАП, се явява ОСНОВАТЕЛНА, по следните
фактически и правни съображения:
От приложената Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-637-0043652 от 027.09.2019 год. на
началник отдел в Дирекция „Оперативни дейности” при Главна Дирекция „Фискален
контрол” при Централно управление на НАП/л.10-л.12/ се установява, че на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, на „АТЛЕТ 2017” ООД, със седалище и адрес на управление и адрес по чл.8 от ДОПК – ***, с ЕИК
***, представлявано от управителя му
Т. М. В., е
наложена ПАМ: „запечатване на търговски обект: фитнес
клуб ***, с адрес: ***, стопанисван от „АТЛЕТ 2017” ООД, ЕИК *** и забрана
за достъп до него, за срок от 10/десет/
дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187,
ал.1 и чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Мярката
е наложена поради констатирано с Протокол за извършена проверка в обект сер.*** №*** от *** год.
нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
изразяващо се в това, че при извършена оперативна проверка на
23.09.2019 год., в 16:12
часа, на търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ДР на ЗДДС - фитнес клуб ***, с адрес: ***,
стопанисван от „АТЛЕТ 2017” ООД,
с ЕИК ***, е констатирано, че дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год.
на МФ, не издава фискални касови бележки за
всяка извършена продажба от въведеното в обекта ЕКАФН, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на наредбата, като при
извършена от органите по приходите, преди легитимацията, контролна покупка на
стойност 4.00 лева,
платени в брой от проверяващия екип преди легитимацията на М. Б., не е издадена
фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство – „Датекс
ДП 150”, с инд. номер *** и фискална памет ***,
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба
№Н-18/13.12.2006 год.
на МФ. Посочено е, че извършеното
нарушение се подкрепя и от констатираните пари в повече в касата на ФУ,
в размер на *** лева.
В
заповедта, на основание чл.188 от ЗДДС и чл.60 от АПК, е
включено и разпореждане за предварително изпълнение на принудителната
административна мярка с мотив, че за да се допусне предварително изпълнение на
настоящата заповед, е съобразено наличието на предпоставките, изчерпателно
изброени в
чл.60, ал.1 от АПК,
а именно:
1.
Да се защити особено важен
държавен интерес – спазването на фискалната
дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния
бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно
за правилното определяне на реализираните от задълженото лице
доходи и размера на неговите публични задължения. 2. При съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено, или сериозно затруднено и 3. При хипотеза, в която от закъснението на изпълнението могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
В тази връзка е посочено, че на първо място,
възниква необходимост да се защитят особено важни държавни интереси, посочени
по-горе и че разпоредбите на чл.186 и чл.187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти и в този
смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се
налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. В мотивите се сочи,
че ако
не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се
извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна
практика, водеща до отклонение от данъчно
облагане, би била непосредствена, както и че издаването на съответен
документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се
изпълнява при съответните предпоставки. Посочено е, също така, че неотчитането на
приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и причинява
трудно поправими вреди на бюджета, тъй като не позволява да се установи
фактически реализирания оборот от проверявания търговец, респективно размера на
дължимите данъци и че предвид неспазването на реда за издаване на касова бележка и като бъдат
преценени местоположението на търговския обект - фитнес клуб ***, с адрес: ***,
постоянният поток от потенциални клиенти и възможност за реализиране на големи
приходи от продажби с оглед характера на дейността - фитнес-център,
избирателното издаване на касова бележка от ЕКАФП в обекта, съотношението на
отразения във фискалното устройство оборот – *** лева и фактически установената сума в касата на
устройството – *** лева, то всички тези обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое поведение
проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени
извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне
на дължимите данъци. Изложени са и доводи, че създадената
организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти и че от събраните
данни се налага извода, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от
данъчното облагане, което води винаги до негативни
последици за фиска и необходимостта от предварително
изпълнение тук е предопределена, с оглед начина
и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и
индиректно от степента на неговата обществена опасност. Отбелязано е, че въпреки, че е запознат с изискванията за
този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което
засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за
защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане на
приходите от негова страна, както и другите допуснати нарушения на действащото
законодателство, а така също така, и да
се коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти. На следващо
място е посочено, че е необходимо да се съобрази, че от
закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно
поправима вреда, а именно - съществено
отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект и че това
нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и
не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост и поради това било преценено от законодателя като значимо
по своята тежест и било изрично изброено като нарушение,
изискващо налагането на ПАМ и именно с цел да
се промени установената организация в дейността на търговеца и причините,
водещи до неблагоприятни последици за фиска, се
налага предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка.
Изложени
са мотиви и във връзка с определия срок за мярката, като са съобразени
обстоятелствата по конкретното нарушение – тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото - неиздаването на касови
бележки препятства извършването на данъчната проверка и не позволява да се установи кщолко е реализирания оборот, като е взета
под внимание и големината на търговския обект и местоположението му - на място със значителен поток
от хора и възможност за реализиране на високи обороти от продажби с оглед характера на дейността - фитнес център,
както и за да се осуети възможността за извършване
на нови нарушения. Посочено е, че при определянето на срока е
съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и че същият е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца, а освен това, че целта му е промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска.
При така установените факти и
обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:
На първо място, заповедта е
издадена от компетентен орган, видно от приложената по административната
преписка Заповед №*** от *** год., издадена от изпълнителния директор на НАП/л.29-л.30/, като съдържащото се в оспорената заповед разпореждане за предварително изпълнение е в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано в наякаква степен, т.е. съдържа фактически и правни основания
за неговото издаване.
Съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС – запечатване на обект и
съпътстващата я забрана за достъп до обекта, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран, текстът на закона препраща към реда и
предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните
актове, уредени в чл.60, ал.1 от АПК. В нормата на
чл.60, ал.1 от АПК са предвидени хипотезите, при наличието на които
органът, издал акта,
може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да
се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл, в тежест на
административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя
от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането
му за предварително изпълнение,
като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на
мотиви, за постановяване на разпореждането. Следва
да се има в предвид, че когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение
на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази
категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които
охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60,
ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки
административен акт от тази категория защитава особено важни интереси –
държавни и обществени и именно това налага неговото предварително
изпълнение. Във всички останали
случаи административният акт подлежи на изпълнение
след влизането му в сила, тоест принципът е,
че административните актове се изпълняват
след като влязат в сила, а хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение
със закон е изключение, като в тежест на органа е да докаже наличието на
сочената от него предпоставка. От
регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане
може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или
повече от посочените в него предпоставки. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт,
когато за този акт законът не предвижда предварително
изпълнение, не е разума на закона, вложен от законодателя в тази разпоредба.
От административния орган не са посочени конкретни
фактически основания за допускане на предварително
изпълнение на издадената заповед. Административният орган единствено е
приел, че предварителното изпълнение
следва да се допусне на няколко основания, първо – за да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, а именно интереса на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно
за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения второ - при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта и трето - ако
от закъснението на изпълнението могат да
последват значителни или
трудно поправими
вреди, в случая - за бюджета.
Съдът, анализирайки събраните доказателства, счита
за неправилен и необоснован извода на административния орган, че в конкретния
случай предварителното изпълнение
на ЗНПАМ е наложително с цел да се защити особено важен държавен интерес. Вярно е, че издаването на фискални бонове от ФУ съгласно чл.118,
ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 Наредба № Н-18/2006 год. на министъра на финансите за
извършваните в проверения търговски обект продажби при плащания в брой с оглед
надлежно регистриране и отчитане на реализираните в него обороти и правилното
определяне на публичните задължения на данъчно задълженото лице без съмнение
представляват важен държавен интерес. Правилно от административния орган е посочено, че
така се гарантира спазване на фискалната дисциплина, осигуряват се постъпления
в бюджета и се предотвратява ощетяване на фиска. Този важен държавен
интерес се охранява с прилагане на принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б.„а”
от ЗДДС. Ето защо,
съдът намира за основателни
доводите на жалбодателя, че органът не е обосновал наличието на такъв особено
важен държавен интерес, който ще бъде накърнен, ако заповедта за налагане на
принудителна административна мярка не бъде изпълнена предварително.
Бланкетното посочване, че предварителното изпълнение се налага с цел защитата на
интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите в търговския обект чрез фискално устройство, респективно правилното
определяне на реализираните от търговеца доходи и размера на неговите публични
задължения не е и не може да бъде прието за мотивиране и установяване по
безспорен начин наличието на една от законовите предпоставки за допускане предварително изпълнение
на ЗНПАМ. Липсва каквато и да било конкретизация, какви
като вид и размер са вредните последици, които ще настъпят и които в конкретния
случай биха застрашили особено важни държавни интереси при контролна покупка на стойност 4.00 лева,
която не е отразена посредством издаване на фискална касова
бележка. Доводът, че при проверката/която е извършена на посочената дата, следобяд, в 16:12
часа/, е установена фактическа наличност в размер на *** лева, а
разчетената касова наличност от ФУ е *** лева и е налице разлика от *** лева, не може да обоснове извод, че
обектът е с постоянна клиентела, с потенциална възможност за реализиране на
значителни обороти, респективно не предполага сериозно засягане на важен
държавен интерес и не налага разпореждане на предварително
изпълнение на ЗНПАМ, т.е.
изложените мотиви съдът намира за несъстоятелни. Хипотетичните
твърдения за значителна по обем търговска дейност, предвид
самия характер на дейността – фитнес център и местоположението на обекта,
предполагащи, че стопанисвания от търговското
дружество обект
е със значителна посещаемост от хора, без
конкретни факти и обстоятелства относно обичайния дневен или седмичен оборот в
търговския обект, категорично не обосновават наличието на
важен държавен интерес, който следва да бъде защитен посредством допускане на предварително изпълнение
на наложената ПАМ.
Посочените
в заповедта факти и изложените мотиви, според настоящия
съдебен състав, не обосноват и наличието на другите посочени
основания – за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса
на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,
респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения; както и наличието
на съществуваща опасност, че може да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта и тъй
като от закъснението на изпълнението могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Както
беше посочено вече, заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт,
за който законодателят не е допуснал предварително
изпълнение по нормативен път, т.е. по силата на закона, а това означава, че по принцип
целта, за която се налага ПАМ, на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС, ефективно може да бъде постигната и без
да се налага предварителното изпълнение
на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в
който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни, като със самото запечатване на търговския обект и забраната на достъпа до него се цели преустановяване на
административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити
фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или
предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния
търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими
публични задължения. За това нейното предварително изпълнение
по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет,
свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както
твърди органа. Ефектът от изпълнението
на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни
след като влезе в сила административният акт, който я постановява.
Установяването на укрити приходи от продажби може и
да попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но само ако се констатира,
макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения,
произтичащи от тези укрити приходи, не може да бъде обезпечено. Дори тогава,
обаче, с предварително изпълнение
на ПАМ като процесната, не
може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда. Това е така, защото със запечатването на търговският обект не може
да се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат
публичните вземания, възникнали от тези укрити приходи,
както и не може да доведе до защита на вземанията, които фиска евентуално има или би имал.
На следващо място, абсолютно неправилно
административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно
разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение
означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е
влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е
постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи
неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат
да се събират данъчни задължения. Напротив, така
дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи,
които да обезпечат плащането на публични задължения.
Независимо
от горното, видно от представената административна преписка,
към момента на издаване на процесната заповед – 27.09.2019
год., е съставен акт за
установяване на административно нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
който е подписан и връчен, но въз основа на него не е издадено наказателно
постановление.
Същевременно,
в хипотезата на допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ по ЗДДС, след съставяне и връчване на АУАН, но преди издаване на НП против
жалбоподателя, се стига до нарушаване на неговите права. В нормата чл.187,
ал.4 ЗДДС, е предвидено, че „Принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или
имуществена санкция е заплатена изцяло.”,
тоест налице е законова възможност за прекратяване на наложената ПАМ в случай
на заплащане на глобата/имуществената санкция, без значение дали наказателното
постановление се оспорва и влязло ли е в сила, която възможност изрично е
посочена в процесната Заповед за налагане на ПАМ. С допускане
на предварително изпълнение
на тази ПАМ, преди издаване на НП за констатираното нарушение, от една страна
търговеца се лишава от тази процесуална възможност за защита, а от друга страна,
това води до невъзможност да се постигнат целените от законодателя правни
последици с налагането на ПАМ, а именно своевременно заплащане на наложната
глоба/имуществена санкция. Също така, в случая, не допуснатото предварително изпълнение,
а своевременното издаване на АУАН и на НП за
констатираното нарушение би довело до защита на държавния бюджет, тъй като в
него биха били налице своевременно постъпления от заплащане на наложените
санкции, а безспорно от действията по запечатване на един търговски обект, не
биха постъпили приходи в полза на държания бюджет, както беше посочено вече.
С
оглед на изложеното, съдът назмира, че искането за
отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение
на принудителната административна мярка, наложена със Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-637-0043652 от
27.09.2019
год., издадена от началник отдел в Дирекция „Оперативни
дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Финансов контрол” при ЦУ на
НАП, е основателно и следва да бъде уважено.
Административен съд - Кърджали
намира, че в случая са налице основанията по чл.60, ал.5 от АПК,
за спиране на допуснатото предварително изпълнение, до окончателното произнасяне
по жалбата за отмяна на разпореждането за допускането му. Съгласно чл.60,
ал.5 от АПК, жалбата срещу разпореждане, с което се допуска предварително изпълнение
на административния акт, се разглежда незабавно в закрито заседание, като
преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително
изпълнение, но съдът може да го спре до
окончателното й решаване. В случая, жалбата
е постъпила в Административен съд - Кърджали на 07.10.2019
год., като по
делото са предприети незабавни действия, съответно изискана
е по електронна поща от ответника
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на
принудителната административна мярка. Преписката е представена на 09.10.2019 год., но със заповедта е постановено
запечатването да се извърши в срок до три дни от връчването
на заповедта, като в разписката за връчване/на 07.10.2019 год./ е посочно
същото да се извърши на 10.10.2019
год., в 16:30
часа. Липсата на време за своевременно произнасяне на съда по основното искане – отмяна на
разпореждането, с което е постановено предварително
изпълнение на ПАМ, а дори и съда да се произнесе на 09.10.2019 год., с оглед на
обстоятелството, че определението на съда подлежи на обжалване,
т.е. дори съдът да отмени разпореждането за предварително
изпълнение, запечатването
на търговския обект може да се състои, предпоставят наличие на условия за
спиране на изпълнението, до окончателното произнасяне
(с влязъл в сила съдебен акт) по жалбата против разпореждането
за предварително изпълнение
на наложената ПАМ. Възможността за спиране на допуснатото предварително изпълнение
представлява вид обезпечение на оспорването, което би предотвратило
осъществяването на евентуално порочно разпоредени действия по изпълнението, с отрицателен или негативен характер за молителя.
Деловодни разноски не са претендирани от жалбодателя,
поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл.60, ал.6 от АПК, Административният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане за
допускане на предварително изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-637-0043652 от
27.09.2019
год., издадена от началник отдел в Дирекция „Оперативни
дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Финансов контрол” при ЦУ на
НАП.
СПИРА предварителното изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-637-0043652 от
27.09.2019
год., издадена от началник отдел в Дирекция „Оперативни
дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Финансов контрол” при ЦУ на
НАП, допуснато с разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК, до
окончателното произнасяне на съда, с влязъл в сила съдебен акт, по жалбата на „АТЛЕТ 2017” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, представлявано от управителя му
Т. М. В.,
против разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение
на заповедта.
Препис от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от
АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали,
в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страната.
С Ъ Д И Я: