РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. гр. Димитровград, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20215610100581 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за банков
кредит № ************/15.07.2010 г., с погасителен план- Приложение №1
към него (Договор за кредит) „Първа инвестиционна банка“ АД (Банка)
предоставила на Г. ИЛ. ЕМ., ЕГН ********** (Крсдитополучатсли) банков
кредит в размер па 2 700.00 (две хиляди и седемстотин евро) евро за
погасяване на съществуващи задължения с краси срок за погасяване:За
обезпечаване на предоставения кредит е сключен и Договор за поръчителство
между П. АТ. Б., ЕГН: ********** (Поръчители) и Банката, с който
Поръчителят се задължава пред Банката да отговаря солидарно за
изпълнението на задълженията на Кредитополучатсля към Банката.
Предоставеният кредит с изцяло усвоен на 16.07.2010 г. по сметка с
IBAN: BG93FINV91501004551404. открита на името на Кредитополучателя в
Банката.Усвоеният кредит е погасяван но главница на дати и със суми, както
следва: на 28.7.2010 г. - 32.48 евро. на 28.8.2010 г. - 7.33 евро, на 28.9.2010 г. -
7.45 евро, на 28.10.2010 г. - 8.89 евро. на 28.11.2010 г. - 7.70 евро, на
28.12.2010 г. - 9.14 евро, па 28.1.2011 г. - 7.96 евро, на 28.2.2011 г. - 2.50
евро.Усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати н със суми, както следва:
1
на 28.7.2010 г. - 16.2 евро. па 28.8.2010 г.-41.35 евро. на 28.9.2010 г. - 41.23
евро, на 28.10.2010 г. - 39.79 евро, на 28.11.2010 г. - 40.98 евро, на 28.12.2010
г. - 39.54 евро, на 28.1.2011 г. - 40.72 евро, на 28.2.2011 г. - 40.6 евро. на
4.5.2011 г. - 56.17 евро. па 28.6.2011 г. - 51.06 евро. па 6.3.2014 г. - 121.59
евро. на 24.6.2015 г. - 51.06 евро, на 18.8.2015 г. - 51.06 евро.
Кредитът е в просрочие, считано от 01.03.2011 г. - общо 3523 дни към
22.10.2020 г. включително.
По кредита са просрочени 113 (сто и тринадесет) вноски по главница,
съгласно погасителен план, които са били дължими на падежи и в размери,
подробно описани в исковата молба.Общ размер на просрочената сума но
главница: 2 616.55 евро (две хиляди шестстотин и шестнадесет евро и
петдесет и пет евроцента).
По кредита са просрочени 110 (сто и десет) вноски по лихва, кои го са
били дължими на падежи и в размери, подробно о писани в исковата молба.
Общ размер на просрочената сума по лихва: 2 735.67 евро (две
хилили седемстотин тридесет и нст евро н шестдесет и седем евроцента).
Кредитът е с настъпил падеж на 28.06.2020 г., съгласно Раздел I, т. 3
от Договора за кредит, като считано от тази дата е настъпил падежът и на
последната погасителна вноска, съгласно погасителен план „Приложение №
1“.
Към дата 22.10.2020 г. включително дългьт на Крсдитополучателя,
произтичащ от Договора за кредит и Поръчителя, произтичащ от Договора за
поръчителство, е в размер на 7 839.40 евро (седем хиляди осемстотин
тридесет и девет евро и четиридесет евроцента), от които: 2 616.55 евро (две
хиляди шестстотин и шестнадесет евро и петдесет и нет евроцента) -
просрочена главница; 2 735.67 евро (две хиляди седемстотин тридесет и пет
евро и шестдесет и седем евроцента) - непогасена договорна лихва, начислена
за периода от 28.05.2011 г. до 28.06.2020 г., включително, дължима на
основание Раздел II , т. 4 от Договора за кредит; 2 084.82 евро (две хиляди
осемдесет и четири евро и осемдесет и два евроцента)- обезщетение за забава
за просрочените плащания за периода от 01.03.2011 г. до 12.03.2020г.,
включително, дължимо на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
76.73 евро (седемдесет и шест евро и седемдесет п три евроцента) -
непогасена договорна лихва, начислена за периода от. до 13.05.2020 г.,
2
включително, дължима па основание Раздел И , т. 4 от Договора за кредит;
325.63 евро (триста двадесет и нет евро и шестдесет и три евроцент а) -
Обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 14.05.2020 г.
до 22.10.2020 г., включително, дължимо на основание Раздел II. т. 10 от
Договора за кредит, представляващи вземания по Договор за банков кредит
.V 026LD-R- 000401/15.07.2010 г., наричан по-долу за краткост „Договора за
кредит", с погасителен план- Приложение №1 към него и Договор за
поръчителство от 16/07/2010 г.
На 23.10.2021 г. ..Първа инвестиционна банка“ АД е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
кредитополучателя Г. ИЛ. ЕМ., ЕГН **********, поръчителя Димка Иванова
Иванова, ЕГН: ********** /починала па 18.03.2019г., поради което е
Определение от 27.10.2020 г. иа РС-Димитровград производството по
отношение на нея е прекратено/ н поръчители Петър Атанасов Б., ЕГН:
*********, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По
заявлението на банката е образувано ч.гр.д. № 1261/2020 г. по описа на
Димитровградския районен съд и на 27.10.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, е
която е разпоредено длъжниците Ганка Илиева Е., ЕГН ********** и П. АТ.
Б., ЕГН: *********, да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“
АД сума в общ размер на 7 839.40 евро (седем хиляди осемстотин тридесет и
девет евро и четиридесет евроцента), от които: 2 616.55 евро (две хиляди
шестстотин и шестнадесет евро и петдесет н пет евроцента) - просрочена
главница, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението -
13.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането: 2 735.67 евро (две
хиляди седемстотин тридесет и пет евро и шестдесет н седем свроцен га) -
пепогасена договорна лихва, начислена за периода от 28.05.2011 г. до
28.06.2020 г., включително, дължима на основание Раздел II , т. 4 от Договора
за кредит; 2 084.82 евро (две хиляди осемдесет и четири евро и осемдесет и
два свроцснта)- обезщетение за забава за просрочените плащания за периода
от 01.03.2011 г. до 12.03.2020 г., включително, дължимо на основание Раздел
II, т. 10 от Договора за кредит; 76.73 евро (седемдесет и шест евро и
седемдесет и три свроцснта) - пепогасена договорна лихва, начислена за
периода от 13.3.20г до 13.05.2020 г., включително, дължима на основание
Раздел II . т. 4 от Договора за кредит; 325.63 евро (триста двадесет и пет евро
3
н шестдесет и три свроцснта) - Обезщетение за забава за просрочените
плащания за периода от 14.05.2020 г. до 22.10.2020 г., включително, както п
сумата от 456.65 лв. (четиристотин петдесет и шест лева н 65 стотинки), от
конто 306.65 лева (триста н шест лева и 65 стотинки) - заплатена държавна
такса по заповедното производство и 150 лв. (сто и петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На 12.03.2021 г. в „Първа инвестиционна банка" АД е получено
Разпореждане от 2.3.2021г. по ч.гр.д. № 1261/2020 г. на Димитровградския
районен съд, е което се указва на „Първа инвестиционна банка“ АД, че,
поради това, че са подадени възражения ог длъжниците, има право да предяви
иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, срещу длъжниците Г. ИЛ. ЕМ., ЕГН
********** и П. АТ. Б., ЕГН: *********.
Наличен правен интерес да предяви срещу Г. ИЛ. ЕМ., ЕГН **********
и П. АТ. Б., ЕГН: ********* иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
вземанията на банката, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.10.2020 г. по ч.гр.д.
№ 1261/2020 г. по описа на Димитровградския районен съд, поради което:
Моли съда да постанови решение за установяване на вземанията иа
ищеца „Първа инвестиционна банка” АД със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, ЕИК ********* от
ответниците: кредитонолучателн Ганка Илиева Е., ЕГН ********** н
поръчителя П. АТ. Б., ЕГН: *********, относно следните суми при условията
на пасивна солидарност: 7 839.40 евро (седем хиляди осемстотин тридесет п
девет евро н четиридесет свроцснта), от които: 2 616.55 евро (две хиляди
шестстотин и шестнадесет евро н петдесет н пет свроцснта) - просрочена
главница, ведно със законната лихва от деня па подаване на заявлениет о -
23.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 2 735.67 евро (две
хиляди седемстотин тридесет п пет евро н шестдесет и седем свроцснта) -
пепогасена договорна лихва, начислена за периода от 28.05.2011 г. до
28.06.2020 г., включително, дължима иа основание Раздел II , т. 4 от Договора
за кредит; 2 084.82 евро (две хиляди осемдесет и четири евро и осемдесет и
два евроцента)- обезщетение за забава за просрочените плащания за периода
от 01.03.2011 г. до 12.03.2020 г., включително, дължимо на основание Раздел
II, т. 10 от Договора за кредит; 76.73 евро (седемдесет и шест евро н
4
седемдесет и три евроцента) - нсногассна договорна лихва, начислена за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., включително, дължима на
основание Раздел II , т. 4 от Договора за кредит; 325.63 евро (триста двадесет
и пег евро и шестдесет н три евроцента) - Обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 14.05.2020 г. до 22.10.2020 г.,
включително, както н сумата ог 456.65 лв. (четиристотин петдесет н шест
лева и 65 стотинки), от конто 306.65 лева (триста н шест лева н 65 стотинки) -
заплатена държавна такса по заповедното производство и 150 лв. (сто и
петдесет лева) - юрисконсулгско възнаграждение но чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Моля в полза на ищеца ..Първа инвестиционна банка” АД да бъдат
присъдени:
- законната лихва върху главницата от деня на подаване па заявлението
- 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
-разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 1261/2020 г. по
описа на Димитровградския районен съд в размер иа сумата от 456.65 лв.
(четиристотин петдесет и шест лева и 65 стот инки), от които на 306.65 лева
(триста и шест лева и 65 стотинки) - заплатена държавна такса но заповедното
производство и 150 лв. (сго п петдесет лева) - юрисконсул гско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК;
-разноските в настоящото исково производство, за които ще се
представи списък по чл. 80 ГПК.
В мотивите към т.4а от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.
по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване на вземането се смята предявен от
датата на подаване па заявлението, откъдето следва, че при уважаване на иска
каго законна последица трябва да се присъди законната лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението. Освен това в мотивите към т.
12 от същото тълкувателно решение е прието, че съдът в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Депозиран е отговор в срок от процесуален представител на
ответниците, в който се сочи следното:
5
Получихме препис от искова молба,с която се иска да бъде прието за
установено по отношение на нас,че дължим на ищеца при условията на
пасивна солидарност сумата 7 839.40евро представляващи: 2 616.55 евро
главница,ведно със законната лихва от датата на заявлението 23.10.2020год.
до окончателното изплащане на сумата, 2 735.67евро непогасена договорна
лихва за периода 28.05.2011год. до 28.06.2020год., 2084.82 евро обезщетение
за забава за просрочени плащания за периода от
03.2011год. до 12.03.2020год., 76.73 евро непогасена договорна лихва за
периода от 13.03.2020год. до 13.05.2020год., 325.63 евро-обезщетение за
забава на посочените плащания от 14.05.2020год.до 22.10.2020год. и сумата
от 456.65лв. от които 306.65лв.- ДТ по заповедното производство и 150лв.-
юрисконсултско възнаграждение ,както и законна лихва от датата на
заявлението -23.10.2020год. до окончателното изплащане на сумата и
разноските по заповедното производство по ч.гр.д.1261/2020год., както и
разноските по исковото производство.
Оспорваме изцяло по основание и по размер предявените искове и моля
да ги отхвърлите като неоснователни и недоказани по следните
съображения:На 15.02.2021год.,в Сити Кеш ООД,където първата от нас
работи на 4-часов работен ден се получи съобщение по изп.дело
20219290400240 по описа на ЧСИ- Николета Квакова с район на действие ОС-
Хасково,че е наложен запор върху трудовото ми възнаграждение.Това
изп.дело,по първата от нас съм длъжник е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 20.12.2011год.,издаден по ч.гр.д.1261/ 2020год. по
описа на РС- Димитровград, като задължението ми,видно от това съобщение
към дата 15.02.2021 год. е в размер на 17 895.57лв.представляващи: 5 117.53
главница, 157.79лв.- законна лихва за периода 23.10.2020год.до 11.02.2021
год., 10 215.02лв.-неолихвяеми вземания / мораторни лихви,обезщетения и
др./., 456.65лв.лв.- разноски, 150лв.- разноски по изпълнителното дело, както
и 1 798.58лв. и такси разноски по ТТРЗЧСИ като сумите тук са посочени в
левовата им равностойност .В заповедта за незабавно изпълнение на парично
задължение и в исковата молба дължимите суми са в тяхната еврова
равностойност и са както следва: 2616.55 евро- главница-неизплатено
задължение по договора за банков кредит, непогасена договорна лихва за
времето 28.05.2011год.до 28.06.2020год.в размер на 2 735.67евро,обезщетение
6
за забава за просрочени плащания за периода 1.03.2011год.до 12.03.2020год.в
размер на 2084.82 евро,договорна лихва за периода от 13.03.2020год.до
13.05.2020год. в размер на 76.73евро,обезщетение за забава за периода от
14.05.2020год.до 22.10.2020год.- 325.бЗевро,законна лихва от
23.10.2020год.до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на
456.65лв.
Задължението е възникнало по сключен договор за кредит 16.07.20
Югод.год.по който съм длъжник.,видно от приложения по ч.гр.дело договор
за банков кредит и задължението по него е просрочено на 1.03.2011год.,видно
от заявлението за образуване на това ч.гр.д. и от самата искова молба.
На практика по делото няма спор кога е настъпило
просрочието,съответно предсрочната изискуемост на задължението.
Изрично заявявам,че не съм била уведомена за настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението, кога и по какъв начин, поради
което само на това основание иска следва да е отхвърлен.
На следващо място, вторият от нас съм поръчител по това задължение.
След настъпване на просрочието,респ.на предсрочната изискуемост на
задължението на 1.03.2011год., кредиторът не е предявил иск срещу
длъжника в 6-месечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД,поради което аз не
съм задължен по това задължение. Изискуемостта на вземанията по договора
за банков кредит следва структурата на приетия погасителен план и не се
обусловя от крайния срок на договора. Посочената в него дата има за цел да
конкретизира момента, в който облигационното правоотношение ще бъде
погасено при надлежно изпълнение на вноските по погасителния план, т. е.
при нормално развитие на облигационните отношения. При това положение
се налага извод, че за отделните вноски тече отделен преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД. Съгл.тази разпоредба, поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца като в тази връзка не се изисква
уведомление от банката,че кредита е предсрочно изискуем.Следва да се
изтъкне, че по този въпрос е налице висящо тълкувателно дело на ОСГТК на
ВКС, а именно- т.д.5/2019год.на ОСГТК на ВКС. В случая всички вноски по
договора за кредит попадат извън рамките на шестмесечния преклузивен
срок, с изключение на последната вноска. Видно от исковата молба е,че
7
кредита е обявен за предсрочно изискуем много назад във времето преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-а именно-на
1.03.2011год. Считаме,че това твърдение на ищеца следва да бъде ценено като
признание на неизгоден на ищцовата страна факт, а именно, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 1.03.2011год. Следователно срокът по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл най- късно на 1.09.2011год. поради което исковата
претенция се явява изцяло неоснователна по отношение на поръчителя само
на това основание.
До образуването на горепосоченото изпълнително дело през 2021год. не
сме получавали никакви съобщения за образуване на изпълнително дело,нито
срещу някой от нас са предприемани действия за принудителното събиране
на задължението.
Издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
не прави давността петгодишна,нито променя вида и характера на
вземането.Разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД е неприложима при
заповедното производство при положение.че същото е приключило без да се
стигне до иска по чл.422 от ГПК за установяване на вземането.Заповедта по
чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист нямат
правните последици на съдебното решение за установяване съществуването
на вземането на кредитора по см.на чл.117 ал.2 от ЗЗД.Това е така,защото
изпълнителния лист,издаден по реда на заповедното производство се издава
без провеждане на исково производство,в което със сила на присъдено нещо
да е установено вземането на кредитора.
Ето защо всеки от нас прави изрично възражение за погасяване на
задължението по давност изцяло и в частност за дължимите лихви.
Затова и съгл.чл.111 б „ в” от ЗЗД лихвите по задължението се
погасяват с 3- годишна давност,каквато е давността и за обезщетенията за
забава,съгл.чл. 111 б „ б” от ЗЗД..При това положение,от датата на
предсрочна изискуемост на задължението -03.2011год. до 16.02.2021год.-
датата на удръжката по запора,наложен на 15.02.2021год. на първата от нас,
е изтекла давността за събиране на сумите,представляващи задължения за
лихви.
Давността за събиране на тези задължения е изтекла на 1.03.2014год.
преди образуване на заповедното производство.Ето защо считаме,че не
8
дължим нито една от сумите,претендирани като лихви по това задължение,а
именно: от 2 735.67евро непогасена договорна лихва за периода
28.05.2011год. до 28.06.2020год., 2084.82 евро обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода от 1.03.2011год. до 12.03.2020год., 76.73
евро непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020год. до
13.05.2020год., 325.63 евро- обезщетение за забава на посочените плащания
от 14.05.2020год.до 22.10.2020год..
Това е така,защото след изтичането на давността са начислявани
суми,които не се дължат.
Доколкото,по силата на закона давността е изтекла преди образуване на
заповедното производство и съответно преди издаване на изпълнителния лист
,молим да приемете,че не дължим претендираните лихви.
Считаме,че вземането е погасено по давност и по отношение на
главницата,тъй като от настъпване на предсрочната изискуемост на
задължението-1.03.2011год. до образуването на заповедното производство е
изтекла общата 5 годишна давност,а именно-на 1.03.2016год.
Изрично оспорваме твърдението в исковата молба,че на 6.03.2014год.
по кредита е внесена сума от 121.59евро,на 24.06.2015год.-сума от 51.06 евро
и на 18.08.2015год.- 51.06 евро.
Дори да се приеме,че това е вярно , вземането пак е погасено по
давност,тъй като от последното плащане 18.08.2015год. до подаване на
заявлението 23.10.2020год. са изтекли повече от 5 години.Отделен е
въпроса,че ако има плащания след 1.03.2011год. как кредита е обявен за
просрочен от 1.03.2011год.,при положение.че съгл.чл. 10.1.2 ,банката следва
да обяви кредита за пресрочно изискуем при липса на плащане по договора
повече от 5 работни дни след настъпване на изискуемостта.на която и да е
вноска.
Няма и данни дали сумите,които са внесени по кредита са приспаднати
от претендираните такива като липсват доказателства,установяващи и
размера на задължението по пера.
С оглед гореизложеното молят да се постанови решение,с което да се
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
9
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, като съдът приема за безспорно, че между страните е налице
валидно правоотношение по Договор за банков кредит № 026LD-R-
000401/15.07.2010 г., с погасителен план- Приложение №1 към него (Договор
за кредит) „Първа инвестиционна банка“ АД (Банка) е предоставила на Ганка
Илиева Е., ЕГН ********** (Кредитополучател) банков кредит в размер па 2
700.00 (две хиляди и седемстотин евро) евро за погасяване на съществуващи
задължения с краен срок за погасяване 28.6.2020г.За обезпечаване на
предоставения кредит е сключен и Договор за поръчителство от 16.7.2010г.
между П. АТ. Б., ЕГН: ********** (Поръчител) и Банката, с който
Поръчителят се задължава пред Банката да отговаря солидарно за
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя към
Банката.Предоставеният кредит с изцяло усвоен на 16.07.2010 г. по сметка с
IBAN: BG93FINV91501004551404. открита на името на Кредитополучателя в
Банката.Кредитът е в просрочие, както се твърди от ищеца в исковата молба,
неоспорено от ответника, считано от 01.03.2011 г.
Образувано е изп.дело 20219290400240 по описа на ЧСИ- Николета
Квакова с район на действие ОС-Хасково,по което първата ответница е
длъжник и е образувано въз основа на изпълнителен лист от 20. 1 2 .20 1 1
год. ,издаден по ч.гр.д.1261/ 2020год. по описа на РС- Димитровград, като
задължението е в размер на 17 895.57лв.представляващи: 5 117.53 главница,
157.79лв.-законна лихва за периода 23.10.2020год.до 11.02.2021 год., 10
215.02лв.-неолихвяеми вземания / мораторни лихви,обезщетения и др./.,
456.65лв.лв.- разноски, 15Олв.-разноски по изпълнителното дело, както и 1
798.58лв. и такси разноски по ТТРЗЧСИ .
В заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение и в
исковата молба претендираните парични суми са в тяхната еврова
равностойност и са както следва: 2616.55 евро- главница-неизплатено
задължение по договора за банков кредит, непогасена договорна лихва за
времето 28.05.201 l год.до 28.06.2020год.в размер на 2
735.67евро,обезщетение за забава за просрочени плащания за периода
1.03.201 1 год.до 12.03.2020год.в размер на 2084.82 евро,договорна лихва за
периода от 13.03.2020год.до 13.05.2020год. в размер iіa
76.73евро,обезщетение за забава за периода от 14.05.2020год.до 22.
10
10.2О2Огод.-325.б3евро,законна лихва от 23.10.2020год.до окончателното
изплащане на сумата и разноски в размер на 456.65лв.
В отговора депозиран по делото е заявено,че първата ответница не е
била уведомена за настьпването на предсрочната изискуемост на
задължението, кога и по какъв начин, поради което само на това основание
искът следвало да бъде отхвърлен.
Съдът задължи ищеца да представи доказателства в тази посока, но в
хода на производството той не изпълни това свое задължение, поради което
следва да се приложи нормата на чл. 161 от ГПК и да се приеме,че не е
доказано обстоятелството как и кога е уведомена първата ответница, че
задължението е предсрочно изискуемо.
В с.з. на 6.10.2021 год. ищецът, чрез процесуален представител заяви,че
обявяването на предсрочната изискуемост е право на банката и че
предсрочната изискуемост още не е настьпила, нито е била обявявана.
В този случай, предвид заявеното от процесуалния представител на
ищеца в съдебно заседание, въпросът е вече спорен- налице ли е и от кога
предсрочна изискуемост на задължението и обявена ли е тя, както и дaли това
е право на банката.
От приетите като доказателство по делото Общи условия, се установи от
т.10.3 на същите,представени от ищеца в същото съдебно заседание, че „
Ползваният кредит става незабавно изцяло и предсрочно изискуем и Банката
има право да предприеме действия за принудителното събиране на
вземанията си в т.ч. и по съдебен ред,без да уведомява Кредитополучателя и
без да дава допълнителен срок за изпълнение,във всички случаи,когато е
налице забава в плащането към което и да е изискуемо задължение на
Кредитополучателя към банката за срок,по-дълъг от 150 календарни
дни,считано от датата,на която това задължение е станало
изискуемо,съгл.договора и настоящите общи условия.При това
положение,според общите условия в тази хипотеза банката няма право на
преценка дали,кога и как да обявява кредита за предсрочно изискуем,тъй като
той автоматично става такъв.
Както съдът установи по-горе, в исковата молба и в заявлението, както
и в извлечението от счетоводните книги на банката подробно са описани
датите на плащане съответно на главницата-последното плащане е на
11
28.02.2011 год., а на лихвата -на 18.08.2015год. В този смисъл и след като
ищецът сам е приел,че просрочието е от 1.03.2011 год.,то съгласно общите
условия-т.10.3, кредитьт автоматично е станал предсрочно изискуем след 1 50
дни,а именно-на 1.10.2011 год.
От тази дата следва да се приеме,че тече и давността, за да се прецени
основателно ли е възражението на ответниците в тази насока.3аявлението е
подадено пред РС-Димитровград па 23.10.2020год., като до тогава няма
предприемани действия по събиране на вземането.
Предвид разпоредбата на чл.110 от 33Д вземането за главницата се
погасява с 5 годишна давност, пък дори да се приеме,че предсрочната
изискуемост настъпва на 1. 10.2011 год., то същата е изтекла на 1.10.2016год.
В тази връзка е относимо да се подчертае, че в исковата молба се твърди от
ищеца, че последното плащане по главницата е на 28.02.2011 год.,т.е.
давността е изтекла на 28.02.2016год.
По отношение давността за лихвите, следва да се вземе предвид, че дори
да се приеме,че последното плащане за лихвата е на 18.08.2О15год., то според
чл.111 б. В от ЗЗД,вземанията за лихви се погасяват с три годишна давност.
При това положение давността за лихвата е изтекла на 18.08.2018год.След
тази дата 18.08.201 8 год. няма други постъпили плащания, поради което
същото е изцяло погасено-главница,лихви и разноски на 18.08.2О2О год.,т.е
преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в РС-
Димитровград на 23.10.2020год.
Вторият ответник по делото, предвид и възраженията му в тази насока в
отговора на исковата молба е поръчител по това задължение. След настъпване
на просрочието на 1.03.2011 год., кредиторът не е предявил иск срещу
длъжника в 6-месечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД, поради което този
ответник не е задължен. Изискуемостта на вземанията по договора за банков
кредит следва структурата на приетия погасителен план и не се обусловя от
крайния срок на договора. Посочената в него дата има за цел да конкретизира
момента, в който облигационното правоотношение ще бъде погасено при
надлежно изпълнение на вноските по погасителния план, т. е. при нормално
развитие на облигационните отношения. При това положение се налага извод,
че за отделните вноски тече отделен преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на
12
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца като в тази връзка не се изисква уведомление от
банката,че кредита е предсрочно изискуем.В тази насока е налице множество
съдебна практика по въпроса при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога ще
тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 33Д — от датата на падежа за всяка
вноска или от настьпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на
предсрочна изискуемост. В част от нея е застьпено становището, че
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от З3Д тече от датата на падежа на всяка
вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник
в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължеиието на
поръчителя за плащане на тази вноска т.е. преклудира се отговорността му за
съответната част от главното задължение. Не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по
чл. 147, ал. 1 от 33Д по отношение на вноски, чиито падежи вече са
настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства, нито
води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настьпили падежи, нито
обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили
падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка
отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа й. Ако
кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния
предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 33Д
ще тече от датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само
по отношение на вноските с ненастьпили падежи към тази дата. По
отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът по чл.
147, ал. 1 33Д тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.
В процесния случай всички вноски по договора за кредит попадат извън
рамките на шестмесечния преклузивен срок и няма как да се приеме,че
поръчителят е отговорен за цялото задължение. Ако се приложат т. 10.3 от
Общите условия,предрочната изискуемост ще е настьпила на 1.10.2011 год. и
съответно б-месечния срок ще е изтекъл на 1.04.201 2год.Следователно
срокът по чл. 147, ал. 1 33Д е изтекъл най-късно на тази дата, поради което
исковата претенция се явява изцяло неоснователна по отношение на
поръчителя само на това основание.
Предвид гореизложеното, основателно е възражението на ответниците за
13
погасяване на задължението по давност изцяло, вкл. и за дължимите лихви.
Отделно от това, съгл.чл.111 б„ в" от ЗЗД лихвите по задължението се
погасяват с 3- годишна давност,каквато е давността и за обезщетенията за
забава,съгл.чл.111 б„ б" от ЗЗД.При това положение,от датата на предсрочна
изискуемост на задължението - 1.03.2011 год. до 16.02.2021 год.-датата на
удръжката по запора,наложен на 15.02.2021год.на първата
ответница, е изтекла
давността за събиране на сумите,представляващи задължения за лихви.
Давността за събиране на тези задължения е изтекла на 1.03.2014 год. преди
образуване на заповедното производство или ако се прецени датата на
последното
плащане на лихвата 18.08.2015год.,същите са погасени на 18.08.2018год.
Предвид гореизложеното ответниците не дължат нито една от
сумите,претендирани като лихви по това задължение,а именно: от 2
735.67евро непогасена договорна лихва за периода 28.05.2011 год. до
28.06.2020год., 2084.82 евро обезщетение за забава за просрочени плащания
за периода от l.03.2011 год. до 12.03.2020год., 76.73 евро непогасена
договорна лихва за периода от 13.03.2020год. до 13.05.2020год., 325.63 евро-
обезщетение за забава на посочените плащания от 14.05.2020год. до
22.1О.2О2Огод.Доколкото,по силата на закона давностга е изтекла преди
образуване на заповедното производство и съответно преди издаване на
изпълнителния лист ,съдът приема,че ответниците не дължат претендираните
лихви, като вземането е погасено по давност и по отношение на
главницата,тьй като от настьпване на предсрочната изискуемост на
задължението-1.03.2011год. до образуването на заповедното производство е
изтекла общата 5 годишна давност.
Приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, не променя извода на съда относно настьпилата давност,
напротив.Според заключението на вещото лице ответниците са в забава от
датата на просрочието, което и не се оспорва.В заключението си вещото лице
потвърждава факта,че последното плащане на главницата е било през 2011
год., както и че последното плащане на договорната лихва е било през 2011
14
год. Плащанията на 6.03.20 14год., 24.06.20 15 ги 1 8.08.2015год. покриват
.
единствено наказателната лихва, т.е. потвърждава тезата,че вземането е
погасено по давност и то изцяло и то преди датата на подаване на
заявлението-23.10.2020год.
Предвид гореизложеното исковата претенция на ищеца следва да се
отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира разноски по делото. По отношение на разноските
по исковете по чл.422 от ГПК в заповедното и исковото производство, съдът
намира, че такива не следва да се уважават, поради отхвърлянето на
установителните искове.
С оглед крайния извод на съда за неоснователност на исковата
претенция, разноски се дължат на ответниците от ищеца.Поради упражнено
от ищеца възражение за прекомерност на претендираните за всеки от
ответниците възнаграждения в размер на по 750 лева, съдът на основание
чл.78, ал.5 ГПК намира същото за неоснователно съгласно предвидените в
Наредба №1/2004г. минимуми в чл.7, ал.2, т.5 от същата. Поради това в полза
на ответниците ищецът дължи заплащане на разноските до претендирания и
установен като платен хонорар в общ размер на 1500 лева. Съдът прецени и
приложените към списъка договори за правна помощ, в които е очевидно
изплащането реално в брой на договорения хонорар.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА»
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.»Драган Цанков»№37, представлявано от законните представители
искове с правно основание чл.422 ГПК срещу солидарните длъжници Г. ИЛ.
ЕМ., ЕГН ЕГН ********** от гр.Д************, с адрес на призоваване:
гр.Димитровград, Ул.Панайот Хитов 17/Кредитополучател/ и П. АТ. Б., ЕГН
********** от гр.Димитровград,ул. Съединение 70 вх.Б ет.1, със съдебен
адрес: гр.Димитровград, Ул. Цар Борис I-ви 8-а-3/Поръчител/,чрез адв.Д.К.-
адв. от АК-Хасково-Пълномощник, упълномощена на 19.04.2021 год., за
15
установяване вземане на банката срещу ответниците в посоченото качество,
относно следните суми при условията на пасивна солидарност: 7 839.40 евро
(седем хиляди осемстотин тридесет и девет евро и четиридесет евроцента), от
които: 2 616.55 евро (две хиляди шестстотин и шестнадесет евро и петдесет и
пет евроцента) - просрочена главница, ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението - 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2 735.67 евро (две хиляди седемстотин тридесет п пет евро и
шестдесет и седем евроцента) - непогасена договорна лихва, начислена за
периода от 28.05.2011 г. до 28.06.2020 г., включително, дължима на
основание Раздел II , т. 4 от Договора за кредит; 2 084.82 евро (две хиляди
осемдесет и четири евро и осемдесет и два евроцента)- обезщетение за забава
за просрочените плащания за периода от 01.03.2011 г. до 12.03.2020 г.,
включително, дължимо на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
76.73 евро (седемдесет и шест евро н седемдесет и три евроцента) -
непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., включително, дължима на основание Раздел II , т. 4 от Договора
за кредит; 325.63 евро (триста двадесет и пет евро и шестдесет и три
евроцента) - Обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от
14.05.2020 г. до 22.10.2020 г., включително, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с
№260149/27.10.2020г. по ч.г.д.№1261/20г. по описа на Районен съд-
Димитровград.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.»Драган
Цанков»№37, представлявано от законните представители, да заплати на Г.
ИЛ. ЕМ., ЕГН ЕГН ********** от гр.Д************, с адрес на призоваване:
гр.Димитровград, Ул.Панайот Хитов 17 и П. АТ. Б.,ЕГН ********** от
гр.Димитровград,ул. Съединение 70 вх.Б ет.1, със съдебен адрес:
гр.Димитровград, Ул. Цар Борис I-ви 8-а-3,чрез адв.Д.К.-адв. от АК-
Хасково-Пълномощник,упълномощена на 19.04.2021 год., сумата в размер на
1500/хиляда и петстотин/ лева-разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
16
17