№ 82
гр. Кюстендил, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно
административно наказателно дело № 20241500600257 по описа за 2024
година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство” вр.
чл.378, ал.5 НПК .
Образувано е по протест на С.Помпулуски- прокурор при КнРП- срещу
решение № 49/06.03.2024 г. по описа на Кюстендилския районен съд,
постановено по АНД № 904/2023 г. по описа на този съд. С посоченото
решение обв. А. С., роден в гр.В., Р Северна Македония, български гражданин
е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК
и е оправдан по повдигнатото обвинение. В протеста са изтъкнати доводи за
неправилно приложение на закона, като се сочи, че изложените от КнРС
доводи за несъставомерност на деянието се незаконосъобразни. Иска си
отмяна на оправдателното решение и постановяване на ново, с което обв. С.
бъде признат за виновен и се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа
протеста.
Защитникът на подс.С.- адв.Д. Д. пред окръжния съд пледира за
потвърждаване на решението на КнРС.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл. 334 НПК и след като провери
на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на решението, счита, че
протеста е допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в наказателния
1
процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, е неоснователен
поради следните съображения:
С атакуваното решение, постановено по глава ХХVІІІ НПК, обв. С. е
признат за невиновен в това, че на ***г. в гр. К., пред сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Кюстендил, е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДП, се дава пред орган на властта,
пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството му за
управление на МПС №***, е откраднато, вместо това, че е подменено в
Република Германия, в съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета на Европа“. На основание чл.304 НПК е оправдан по
повдигнатото обвинение.
За да постанови решението си, районният съд, по предвидения в НПК
ред, въз основа на надлежно събраните и оценени доказателства, е установил
правилната фактическа обстановка, която се споделя от настоящия състав:
Обв. А. С. живее и работи в Германия. Същият е водач на МПС като
притежавал СУМПС № ***, издадено в Република България. Срокът на
валидност на това СУМПС бил от 26.08.2015 г. до 26.08.2025 г.
На *** г. С. се явил в сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил, където
подал заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин– СУМПС. Към заявлението той приложил и декларация по чл. 160
от ЗДвП , в която декларирал попълвайки я собственоръчно, че на 05.01.2019 г.
в гр.Дюселдорф – Германия е откраднато притежаваното от него
СУМПС.
По този повод на 18.01.2019 г. му е издадено ново СУМПС № ***, с
валидност до крайния срок на първоначално издаденото му – до 26.08.2025 г.
Два дни след кражбата – на 07.01.2019 г. С. подал жалба за това и пред
властите в Р Германия.
На 26.09.2019 г. в ОД на МВР гр. Кюстендил е получено писмо от ГД
„Национална полиция“, в което са изброени 28 броя български СУМПС,
подменени със свидетелства в държава членка на ЕС. В тази таблица фигурира
и името на А. С. като лице, на което е издадено СУМПС № ***.
При извършения от КнРС превод на жалба, находяща се в ДП без
превод, се установява, че С. е сезирал немските власти за изгубено на
05.01.2019 г. СУМПС в Дюселдорф, Германия. Същите факти С. е изложил и в
инкриминираната декларация пред органите на МВР в гр. Кюстендил.
От справка от ГД „Национална полиция“ от 15.02.2024 г. е установено,
че на А. С. е издадено ново СУМПС на 06.06.2019 г. от компетентните власти
във ФРГ.
При така установеното от безспорно от фактическа страна, прравният
извод на районния съд за несъставомерност на обвинението е правилен и
законосъобразен. Разпоредбата на чл. 313 НК криминализира лъжливото
документиране на факти и обстоятелства в писмена декларация, депозирана
пред орган на властта, в своя полза. Разпоредбата на тази правна норма има
бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по чл. 313, ал. 1 НК е
2
необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или
постановление на МС, в която е предвидено да се удостовери истината в
писмена декларация. Съставът на престъплението не е осъществен, ако
законът изрично не предвижда истинността на вписаните в декларацията
обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин. В този аспект следва да се
прецени дали инкриминираната декларация е предвидена в указаните в чл.313
НК нормативни актове и дали декларираното обстоятелство съответства на
действителността.
В конкретния случай по несъмнен и категоричен начин се установи, че
от обективна страна на инкриминираната дата обв. С. е депозирал пред орган
на властта декларация по 160, ал.1 ЗДП, която по силата на същата разпоредба
се подава за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в случая
кражбата на свидетелството във ФРГ. Текстът на цитираната разпоредба
изрично указва, че за удостоверяване на фактите, визирани в хипотезата му -
изгубване, противозаконно или такова от контролен орган на свидетелство за
регистрация на автомобил- се депозира писмена декларация, чрез която се
доказват изброените факти и обстоятелства.
Посочените декларации се дават по силата на чл. 160, ал. 2 вр. ал.1 от
ЗДП пред орган на властта - МВР на РБългария за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – че свидетелството за регистрация е
изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което притежателят
декларира в заявлението за издаване на дубликат. Това е задължителна
предпоставка за издаването му. Безспорно визираната безспорно има
характера на документ, доколкото съдържа писмено изявление на определено
лице и служи за установяване на определени факти имащи правно значение.
Безусловно и категорично се доказва от събрания материал по делото, че
процесната декларация е била депозирана пред служител на отдел „ПП“ на ОД
на МВР Кюстендил (който е орган на власт по см. на чл. 93, т. 2 НК) на *** г.,
въз основа на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП.
Безспорно установено е и авторството на деянието доколкото
назначената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебно -
графологична експертиза категорично установява, че положения подпис
срещу графа „Декларатор/подпис/“ е изпълнен от обвиняемия С..
Но- за обективната съставомерност на деянието е необходимо
удостоверените обстоятелства да са неверни. В случая извода на КнРС, че този
елемент от фактическия състав от обективна страна не е налице, е правилен и
съобразен с доказателствения материал. Несъмнено се установява от
извършения от квалифициран преводач превод на жалба, депозирана от обв.С.
пред властите на ФРГ, че същият на датата 07.01.2019 г. е декларирал, че на
датата 05.01.2019 г. в гр.Дюселдорф е изгубил свидетелството си за
управление на МПС. В декларацията е отразен адреса и личните данни на
заявителя, фигурира и негов подпис. Новото свидетелство за управление на
обв.С. е било издадено от властите на ФРГ едва на 06.06.2019 г. Т.е. към
датата на подаване на процесната декларация по чл.160, ал.1 ЗДП пред
българските власти обвиняемият не е имал издадено валидно СУМПС- нито в
РБългария, нито във ФРГ . В този аспект декларираното от него пред
българските власти обстоятелство- че свидетелството е откраднато, е било
вярно, свидетелство за което е и своевременното уведомление от негова
3
страна на германските власти. Действително, въпросното СУМПС е
подменено с друго такова в Република Германия, в съответствие с Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа, но това се е
случило на 06.06.2019 г. Към датата, на която той е подал заявлението си за
ново СУМПС пред сектор ПП при ОД на МВР гр Кюстендил, той не е имал
издадено СУМПС в Република Германия. В този аспект извода на КнРС, че
към датата на попълване на декларацията същият е декларирал верни
обстоятелства пред българските власти, респ. че липсва елемнт от фактическя
състав на престъплението по чл.313, ал.1 НК е законосъобразен и съобразен с
доказателствения материал.
Предвид всичко изложено решението на КнРС се явява правилно,
обосновано и законосъобразно. При разглеждане на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната или
връщането му за ново разглеждане, поради което същото следва да се
потвърди като законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл.
334 и т.6 НПК вр. чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №49 от 06.03.2024 г., постановено от
Кюстендилския районен съд по АНД № 904/2023 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4