Р Е Ш E Н И Е
№ 559
Гр. Перник, 08.01.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Моника Любомирова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 652/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя А.С.Б., чрез адвокат Я.С. *** срещу Регионална
инспекция по околната среда и водите Перник, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Благой
Гебрев“ № 15, ет. 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 330 лева по платено
адвокатско възнаграждение по отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 29-А-25 от 15.12.2017 година на директора на РИОСВ Перник,
с което на настоящия ищец е наложена имуществена санкция в размер на 1 400 лева
на основание чл. 134, ал. 1, т. 2, предложение първо от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Твърди, че НП е
отменено с Решение № 287 от 28.09.2018 година, постановено по АНД № 294/2018
година по описа на Районен съд Перник, влязло в сила на 10.01.2019 година.
Настоящият ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска
защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 330 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 330 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 294/2018 година по описа на Районен съд Перник. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 18.10.2019
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 16.12.2019
година ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Я.С. ***,
която заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъда уважена по
основание и размер. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки.Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото
съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 16.12.2019
година ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите Перник, редовно
призован не се представлява. От процесуалния представител на ответника по
делото е постъпил писмен отговор вх. № 3710/25.11.2019 година, в който заявява,
че признава предявения иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 330
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита пред Районен
съд Перник, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на
постъпването на исковата молба, но оспорва искането за присъждане на адвокатски
хонорар за настоящата съдебна инстанция, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК, тъй като в случая Регионална инспекция по околната среда и водите
Перник с действията си не е дала повод за завеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в АНД № 294/2018 година по описа на Районен съд Перник,
се установява, че с НП № 29-А-25 от 15.12.2017 година на
директора на РИОСВ Перник
на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя А.С.Б.
/настоящ ищец/ на основание чл. 134, ал. 1, т.
2, предложение първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 400 лева за
извършено нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 2,
предложение първо, във връзка с чл. 29, ал. 2, предложение трето от ЗУО.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 287 от 28.09.2018 година, постановено по АНД № 294/2018 година по описа
на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник е обжалвано пред
Административен съд – Перник, който с Решение № 459 от 10.01.2019 година,
постановено по КАНД № 619 по описа за 2018 година го е оставил в сила,
съответно е влязло в сила на 10.01.2019 година. Пред Районен съд Перник настоящият
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К.С. от АК
Перник, съгласно пълномощно от 31.01.2018 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 330 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран
и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез
касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните
постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде
осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по – горе, гражданинът
изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без
неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, както пред
ВАС. Следователно, след като едно от
условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото НП, тъй като обжалването на това НП е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази
връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на
адвокат, без да е мотивирано от издадения срещу него административен акт, с цел
той да бъде отменен по предвидения от закона ред, който изисква специални
познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 330 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
Процесуалният
представител на ищеца претендира съдебни разноски в общ размер на 351.41 лева,
от които 51.41 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019 година.
Така направеното искане следва да се уважи, тьй като е налице предвиден
специален ред за присъждане на съдебните разноски при уважаване на иска изцяло,
съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /нова/ – ДВ, бр. 94/29.11.2019 година, а от
друга страна не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при наличие на една от двете предпоставки – признаване на иска, какъвто е
настоящия случай.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите Перник, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 15, ет. 1 да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя А.С.Б. сумата от 330 /триста и тридесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 година до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда
и водите Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой
Гебрев“ № 15, ет. 1 да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя А.С.Б. съдебни разноски в размер
на 351.41 /триста петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/