Присъда по дело №1302/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 85
Дата: 23 май 2025 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20242120201302
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 85
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
заседание при закрити врати на двадесет и трети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
СъдебниДИАН Г. ДОНЧЕВ

заседатели:НЕВЕНА АТ. НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
и прокурора А. В. В.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20242120201302 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. И., ЕГН **********, *, адрес: с. *,
обл. Бургас, ул. „*“ №*, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 14.09.2021г. до
19.02.2022г. в с. *, обл. Бургас и в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление се заканил с убийство на Г. С. И. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянията са
извършени както следва:
- на 14.09.2021г. в с. *, обл. Бургас се заканил с убийство на Г. С. И.,
изричайки думите „Ще те убия!“, „Ще ти залепя некролога!“, „Ковчега, нали
съм ти обещал, знаеш, ще те заровя!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- на 14.01.2022г. в гр. Бургас се заканил с убийство на Г. С. И.,
изричайки думите „Ще те убия, ще ти отнема живота!“, „Няма повече да
видиш *, ще останат сираци!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- на 19.02.2022г. в гр. Бургас се заканил с убийство на Г. С. И.,
изричайки думите „Ако не слезеш долу при мен, това ще е последния ти ден
от живота, ще те убия и * ще остане сираче!“ и това заканване би могло да
1
възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК (ред. ДВ, бр. 16 от 2019г.), поради което и на
основание чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, чието изтърпяване ОТЛАГА на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Д. И. И., ЕГН **********, да заплати на Г. С.
И., ЕГН **********, сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над 6000 лв. до първоначално предявения размер от 15000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Д. И. И., ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по
делото разноски в досъдебното производство в размер на 2340,00 (две хиляди
триста и четиридесет) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Д. И. И., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Бургас сумата в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
в съдебното производство, както и сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства- два броя дискове,
находящи се на л. 112, том 1 от ДП и л. 34, том 2 от ДП, да останат приложени
по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъдат
унищожени по предвидения ред.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Бургаския
окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 85/23.05.2025г. по НОХД № 1302/2024г. по описа на РС-
Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно
производство № 568/2020г. по описа на 04 РУ на МВР-Бургас, пор. № 1934/2020 г. по описа
на РП - Бургас, внесен от БРП, срещу Д. И. И., ЕГН **********, *, адрес: с. *, *, *, за това,
че в периода от 14.09.2021г. до 19.02.2022г. в с. *, * и в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление се заканил с убийство на Г. С. И. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянията са извършени както следва:
- на 14.09.2021г. в с. *, * се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ще те
убия!“, „Ще ти залепя некролога!“, „Ковчега, нали съм ти обещал, знаеш, ще те заровя!“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- на 14.01.2022г. в гр. Бургас се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ще
те убия, ще ти отнема живота!“, „Няма повече да видиш *, ще останат сираци!“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- на 19.02.2022г. в гр. Бургас се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ако
не слезеш долу при мен, това ще е последния ти ден от живота, ще те убия и * ще остане
сираче!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК (ред. ДВ, бр. 16 от 2019г.).
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по общия
ред, като бяха разпитани всички свидетели и бяха приобщени всички писмени и веществени
доказателства, посочени от страните и имащи значение за предмета на доказване.
В производството като частен обвинител и граждански ищец бе конституирана
пострадалата Г. И.. Бе приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск за сумата
от 15000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на
престъплението.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, на които прави подробен анализ. Счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец- а. К. от АК-Бургас, се
присъединява към казаното от прокурора досежно доказаността на обвинението и размера
на предложеното наказание, както и моли за уважаване на предявения граждански иск.
Гражданският ищец и частен обвинител се присъединява към казаното от неговия
повереник.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Р. П. – БАК, излага подробни доводи
относно наличните по делото доказателства, като моли подзащитният му да бъде оправдан.
Посочва, че липсват доказателства подсъдимият да е извършил деянията, за които му е
повдигнато обвинение.
Подсъдимият * заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Д. И. И., ЕГН **********, е *, адрес: с. *, *, *.
1
Подсъдимият Д. И. И. и пострадалата Г. С. И. живеели на семейни начала от 2000г.
По време на връзка им, И. злоупотребявал с алкохол и проявявал психически и физически
тормоз спрямо И.. Тъй като я било срам, тя не споделяла на никого за това. От
съжителството им се родили две деца – св. Д. И. (*) и св. * И. (*). Понеже тормозът не
спирал, през 2019г. св. И. решила да напусне семейното им жилище в с. *. Тя подала молба
за издаване на заповед за защита от домашно насилие, вследствие на което била издадена
заповед № 196/03.12.2019г. на основание чл. 15 ЗЗДН със срок от една година.
По-голямата част от лятото на 2021г. св. * И. прекарала в дома на баща си в с. *, *, на
*. На 14.09.2021г. майка й- св. И., и брат й- св. Д. Д. И., отишли до селото, за да я вземат, за
да може да се подготви за първия учебен ден на 15.09.2021г. Когато стигнали до къщата на *,
подс. Д. И. бил пред къщата заедно с майка си – св. П. И., и приятеля си св. Д. М., като
тримата употребявали алкохол. Там била и св. * И.. И. спряла автомобила си пред къщата,
като когато ги видял, подс. И. започнал да крещи „Махайте се, ще ви утрепя, не ми
трябвате“ и да замерва автомобила и с камъни. И. и синът й се качили в автомобила и
потеглили към центъра на селото, като И. се обадила на приятелката си- св. П. К., и я
помолила да дойде до селото, за да не е сама. Когато К. пристигнала, И. треперела от уплах.
Двете отново потеглили с автомобила на пострадалата към дома на И., а синът й Д. Д. И.
останал в центъра. Когато двете свидетелки пристигнали пред къщата, И. слязла от
автомобила, за да прибере дъщеря си, но подс. И. започнал да крещи „Тръгвай, боклук
такъв, че повече * няма да видиш!“, „Ковчега, нали съм ти обещал, знаеш, ще те заровя!“,
„Ще те убия!“, „Ще ти залепя некролога“. Той и М. заплашително се запътили към И., при
което тя се върнала в автомобила и двете с К. отново потеглили към центъра на селото.
Пострадалата позвънила на ЕЕН 112, като на място пристигнали полицейски служители и
всички се запътили обратно към дома на подсъдимия. Когато видял пострадалата той отново
започнал да я заплашва и обижда.
На 14.01.2022г. св. Г. И. била в гр. Бургас, като отишла до КАТ, за да пререгистрира
МПС. Подсъдимият И. бил разбрал от дъщеря си за намеренията на майка й и също отишъл
на мястото. Когато я видял да чака реда си, той влязъл в автомобила, въпреки нежеланието
й. Първоначално той я молил да се съберат, като я увещавал, че повече няма да осъществява
тормоз спрямо нея. Тъй като И. не се съгласявала, той започнал да и отправя обиди и
заплахи, като казал „Ще те убия, ще ти отнема живота!“, „Няма повече да видиш *, ще
останат сираци!“. За да не го провокира допълнително, понеже се притеснявала от
последващите му действия, И. решила да запази самообладание и да не реагира.
На 19.02.2022г., събота, подс. Д. И. следвало да вземе св. * И. за уикенда при него.
Той отишъл до дома на И. в * и когато бил пред блока започнал да й звъни по мобилния
телефон. В хода на разговора и казал „Ако не слезеш долу при мен, това ще е последния ти
ден от живота, ще те убия и * ще остане сираче!“. Тъй като се притеснявала от поведението
на подсъдмия, пострадалата не изпратила детето до долу, а то слязла сама при баща си.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
от показанията на разпитаните свидетели – Ж. К. /л. 66, както и прочетените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 на л. 14, том 1 от ДП /, Г. И. / л. 67-70, както и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 на л. 105, том 1 от ДП, и прочетените по реда на чл.
281, ал. 1, т. 1 на л. 100, том 1 от ДП /, Д. И. И. /л. 70-гръб-л. 71-гръб/; П. К. /л. 86-87-гръб/,
Ю. Х. /л. 87-гръб-88-гръб, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 на л.
83, том 1 от ДП /, П. И. /л. 89-гръб-90-гръб/, Х. П. /л. 107- частично/, * И. /л. 117-частично/,
заключенията на изготвените по делото експертизи (л. 117, том 1 от ДП и л. 83, том 2 от ДП),
включително и отговорите на вещите лица в съдебно заседание ( л.106); актуална справка за
2
съдимост на подсъдимия, диск със записи от ЕЕН 112.
Най-съществени за изясняване на фактическата обстановка се явяват показанията на
пострадалата И., особено като се отчете обстоятелството, че при две от трите деяния, за
които е повдигнато обвинение, осъществени през 2022 г., на практика липсват други
свидетели. Ето защо съдът внимателно прецени показанията на тази свидетелка, като
намира, че същите са последователни, логични и безпротиворечиви, като тя излага в пълни
подробности фактите около случая. Нейните показания се подкрепят от останалия
доказателствен материал.
Основната оценка на нейните показания се прави най-вече въз основа на случая от
14.09.2021 г., тъй като именно във връзка с него бяха и показанията на всички останали
свидетели по делото. По отношение на тази дата се очертават две групи показания. От
едната страна са тези на пострадалата И., синът й Д. Д. И. и св. П. К.. От друга страна са
показанията на св. Д. М., св. П. И., св. * и обясненията на подсъдимия.
Съставът счете, че следва да се кредитират показанията на първата група свидетели,
тъй като същите са логични и последователни. От особено значение се явява това, че същите
са много подробни, като включително и в съдебна фаза тримата свидетели си спомняха
голяма част от случилото се, за което са депозирали показания на досъдебната фаза.
Разбираемо е да се допускат неточности, предвид изминалия период от време, което наложи
част от показанията на И. и К., депозирани на ДП да бъдат прочетени. Именно фактът, че
двете много подробно изложиха възприятията си пред съда, мотивира състава, както да цени
прочетените техни показания на ДП, така и изобщо да кредитира всичко изложено от тях.
Обстоятелството, че се говорило за едно или две ходения до адреса на къщата в с. * не е в
състояние да дискредитира изложеното от И., св. Д. И. и св. К., тъй като, на първо място, не
се касае за съществено обстоятелство и на второ- още веднъж следва да се отбележи, че е
изминал голям период от време.
Обратно, по съвсем различен начин бяха изложени показанията на св. П. И. и св. Д.
М.. Същите бяха много лаконични относно развилата се ситуация, като наблягаха
единствено на факта, че детето * И. много се уплашило и не искало да тръгне с майка си,
което не е относимо към обвинението. Що се отнася до показанията на св. * пък, съдът
намира, че същите изобщо не следва да бъдат ценени, тъй като той заявява, че е бил на
мястото на инцидента, когато пристигнали св. И. и св. Д. И.. Същевременно, св. Д. М. пък
твърди, че св. * е бил на мястото (визирайки името „*“), но тъкмо си тръгнал. Св. П. И. пък
заявява, че когато дошли св. И. и св. Д. И., „*“ бил за малко там, но после отишъл да се
преоблече и после пак дошъл. Всички тези вътрешни разминавания в показанията на тази
група свидетели мотивираха съда да не цени изложеното от тях, а оттам да не кредитира и
обясненията на подсъдимия. Тук може да се посочи, че обясненията на подсъдимия почти
изцяло не бяха свързани с предмета на доказване.
Съществено е, че в подкрепа на изложеното от И. се явяват показанията на
разпитания полицейски служител, който е пристигнал на място- св. Ю. Х., чиито показания
бяха прочетени по реда на чл. 281 от НПК. Имайки предвид характера на дейността на този
свидетел, която е свързана с посещение на множество подобни сигнали, както и изминалия
период от време, съставът кредитира изложеното от него на ДП. В показанията си пред
разследващия орган свидетелят е посочил, че в присъствието на полицейските служители
подсъдимият и св. Д. М. са отправяли обиди и заплахи към св. И. и св. К., като видимо били
употребили алкохол.
Изложеното до тук мотивира съда да кредитира изцяло показанията на св. И.,
включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК с оглед изминалия период от време.
Следва да се уточни, че съдът дава вяра на изложеното от нея не само по отношение на
случая от 14.09.2021 г., но и по отношение на случаите от 14.01.2022 г. и 19.02.2022 г., тъй
като и за тези случаи тя излага подробни твърдения, които почиват и на нормалната
3
житейска логика.
Следва да се отбележат и някои моменти по отношение на показанията на останалите
разпитани свидетели. На първо място, показанията на св. Ж. К. поначало следва да се
кредитират, но същите не допринасят съществено за разкриване на обективната истина. На
второ място, частично допринасят за разкриване на обективната истина показанията на св. *
И., но съставът не кредитира изложеното от нея, което влиза в противоречие с изложеното
от майка й. От една страна, * И. беше доста лаконична в отговорите си относно основния
предмет на делото- отправяни закани, което по мнение на съда се дължи на нежеланието й
да се конфронтира с който и да е от родителите си. В тази насока беше и изложеното от
психолога преди разпита на детето, който заяви, че И. е в кофликт на лоялност с двамата си
родители. От друга страна, към момента на случая от 14.09.2021 г. детето е било на около
девет години и се е намирало в стресова ситуация, което поставя под съмнение способността
му впоследствие да възпроизведе в големи детайли случилото се.
Съдът кредитира показанията на св. П. И., тъй като същите изцяло съвпадат с
изложеното от св. И.. В тази връзка, съставът кредитра и излжоеното от св. Х. П. относно
това, че се е срещал с И. с помощта на св. И., за да разкаже на пострадалата какво е чул да се
говори от подс. И.. Съдът обаче не кредитира показанията на св. Х. П. в останалата част, тъй
като липсват каквито и да е данни той да е бил в къщата на майката на подсъдимия на
14.09.2021 г. Още повече, че на досъдебното производство той изобщо не е споменал за този
случай при все че това е основният предмет на делото.
Съдът кредитира и наличните по делото писмени доказателства, като по отношение
на същите не бяха направени възражения. Следва да бъдат ценени и експертните
заключения, включително и отговорите на вещите лица в съдебно заседание. Вещите лица
специалисти в съответната област и са отговорили пълно, точно и ясно на поставените им
въпроси.
Що се отнася до записите от ЕЕН 112, то същите всъщност отново подкрепят
изложеното от св. И.. Не би могло да се направи заключение, че същата е била спокойна, тъй
като е ноторно, че всеки човек по различен начин дава израз на емоционалното си
състояние. По отношение на видеозапис от сградата на сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас
следва да се посочи, че същият не допринася за разкриване на обективната истина.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Престъплението по чл.144, ал.3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на
престъплението по чл.144, ал.1 НК - закана с престъпление. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране, чрез думи или действия, на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения, като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Видно от приетото в Тълкувателно
Решение № 53/89 г. на ОСНК не е необходимо у извършителя да е било оформено решение
да осъществи заканата за убийство, което значи, че обективирана с действия закана с
убийство, насочена към конкретното лице, трябва само да е била възприета от него и да се
съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална, за да възбуди основателен страх от
осъществяването й, т.е. да е манифестирана по начин, време, със средства и конкретна
обстановка, при които е в състояние да породи страхови изживявания у пострадалия.
4
Посоченото по-горе Тълкувателно решение е категорично, че за съставомерността на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо деецът към момента, в който
отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да
действа в осъществяване на това решение.
В конкретния случай трите деяния, част от продължаваното престъпление, са
осъществени чрез думи- „Ще те убия!“, „Ще ти залепя некролога!“, „Ковчега, нали съм ти
обещал, знаеш, ще те заровя!“ (14.09.2021 г.), „Ще те убия, ще ти отнема живота!“, „Няма
повече да видиш *, ще останат сираци!“ (14.01.2022 г.), „Ако не слезеш долу при мен, това
ще е последния ти ден от живота, ще те убия и * ще остане сираче!“ (19.02.2022 г.). Всички
изрази по съдържанието си и естеството си безспорно представляват заплаха по отношение
на живота на пострадалата. По мнение на настоящия състав и обстановката е била такава, че
изречените изрази са от естество да възбудят основателен страх у И. за осъществяването им.
Това се обуславя от данните за отношенията между подсъдимия и пострадалата, докато
същите са съжителствали, като спрямо И. е била проявявана и физическа агресия. Освен
това, подсъдимият на три пъти е изричал подобни изрази. Това сочи, че действията на И. са
били съвсем целенасочени да възбудят страх у пострадалата, че може да има посегателство
върху живота й, предвид интензитета на посегателство.
По отношение на авторството, следва да се посочи, че същото е несъмнено доказано
по правилата на НПК от доказателствената съвкупност, за което бяха изложени мотиви по-
горе.
Инкриминираното поведение на подсъдимия съдържа всички признаци на
престъпния състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 16 от 2019г.), като не само
би могло да възбуди, а и реално е възбудило основателен страх за осъществяването на
заканите, което се установява от показанията на пострадалата. Следва да се посочи и, че
заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното
й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу
човешката личност или имуществото на пострадалия, от естество да възбуди основателен
страх за реализирането му.
Налице са предпоставките извършените от подсъдимия три деяния, изпълващи
състава на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, да се квалифицират като продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като той на три пъти се е заканил с убийство на
пострадалата, изричайки различни изрази и демонстрирайки агресивно поведение. Деянията
са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко
следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото го.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Конкретно - интелектуалната
страна на умисъла на подс. И. включва съзнаване от същия, че действията му обективират
закана към живота на пострадалата, както и че с оглед конкретиката, заканата е годна да
възбуди у И. основателен страх за осъществяването си, а от волева страна е искал
настъпването на този основателен страх у нея.
С оглед изложеното, съдът призна подс. И. за виновен по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 16 от 2019г.).

По вида и размера на наказанието:
По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
(ред. ДВ, бр. 16 от 2019г.) законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест
5
години, като неговият размер бе определен при приложение на разпоредбата на чл. 54 от
НК.
Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимия.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид това, че се касае за
продължавано престъпление, извършено чрез три отделни деяния, което неминуемо води до
по-голямо засягане на съответните защитени от закона обществени отношения.
Поради изложеното, и най-вече предвид съдебното минало на подсъдимия, съставът
намери, че подходящ размер на наказанието „лишаване от свобода“ е такъв към минимума, а
именно- една година.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на него са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от
НК. Съставът намира, че за постигане на законовите цели по чл. 36 от НК, предвид
обществената опасност на подсъдимия, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието,
като се определи изпитателен срок в минимален размер от три години.

По гражданския иск:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да
бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно
поведение.
По отношение на предявения срещу подс. * граждански иск за обезвреда на
причинените на пострадалата неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, съдът намери тази претенция за безспорно установена и
категорично доказана по основание, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалата, както и причинения стрес, срам и дискомфорт. В този
контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди в следствие
извършеното престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за
основателен и доказан до размера от 6000 лева. Съдът съобрази продължителността на
изпитвания дискомофорт от пострадалата, която не е била голяма. Липсват данни и за
продължителни негативни психични изживявания у И., които да са причинени от
престъплението като цяло. Следва обаче да се отчете, че се касае за три отделни деяния, при
което на практика периодично се е стигало до причиняване на негативни емоции и стрес. По
изложените съображения искът следва да бъде уважен до размер от 6000 лв., като за сумата
над 6000 лв. до първоначално предявения размер от 15000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалата неимуществени вреди, поради което и размерът
се явява справедлив.

6
По веществените доказателства:
Веществените доказателства- два броя дискове, находящи се на л. 112, том 1 от ДП и
л. 34, том 2 от ДП, следва да останат приложени по делото до изтичане на срока за
съхранението му, след което да бъдат унищожени по предвидения ред.

По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия *, да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски
в досъдебното производство в размер на 2340,00 лв.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление, както и беше уважен гражданския иск срещу него - на
основание чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати
в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващата се по делото държавна
такса и разноски, а именно: 240 лева - държавна такса върху уважената част от иска
(съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК),
разноските по делото, направени от бюджета на съда в размер на 80.00 лева, както и на
основание чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните за изготвянето на мотивите.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



7
Съобщи за изтекли лични данни