Р Е Ш Е
Н И Е
№1418
гр. Русе, 06.11.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на втори ноември,
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №6718 по описа за 2013 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Р.Й.Г.
заявява, че е била в трудово правоотношение с „Телетра Юръп” ООД, основано на
договор №3/03.09.2012г., по силата на който заемала длъжността „архитект” с
основно месечно възнаграждение в размер на 1020 лева.
В
периода 14.02.2013г. - м. септември 2013г., ползвала отпуск поради бременност,
за което представила на работодателя съответните медицински документи. Твърди,
че ответникът отказал да приеме последния болничен лист - №20124132383, издаден
за времето от 06.08.2013г. до 20.09.2013г., с оглед което изпратила документа
чрез „Еконт експрес” с обратна разписка и обявено съдържание. Куриерската фирма
върнала пратката, тъй като служители на фирмата не пожелали да я приемат.
Съгласно дадени от НОИ указания, молителката депозирала болничния лист в
деловодството на осигурителния институт. На 20.09.2013г., след раждането на
детето, бил издаден последния болничен лист, който работодателят приел.
Впоследствие,
ищцата разбрала, че и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за
неявяване на работа в продължение на 2 работни дни.
Молителката
счита за незаконосъобразна, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
предвид неспазване процедурата, регламентирана в чл.193 КТ. Приема, че с
противоправното си поведение, работодателят е целял да й наложи най-тежкото
наказание. В тази връзка пояснява, че по повод съдебна претенция за заплащане
дължими трудови възнаграждения, предявена срещу ответника е образувано ГД
№5446/2013г., което до настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за налагане на
дисциплинарно наказания „уволнение” и да осъди ответника да й заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, изчислено на база брутно трудово възнаграждение в размер на
1020 лева.
Претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът „Телетра Юръп” ООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции. Оспорва твърдението на ищцовата страна, относно отказа да приеме
болничен лист №20124132383 за периода 06.08.2013г. – 20.09.2013г. Поддържа, че
такъв документ не е получаван на административния адрес на фирмата – гр.Русе,
ул.”Стоян Заимов”№2 (мястото, където ищцата е полагала труд). Пояснява, че
пратката не е приета, тъй като е била изпратена на друг адрес в гр.Русе – бул.”Цар Освободител”№156.
Твърди,
че след като ищцата не е представила болничен лист, служител от фирмата
многократно е правил опити да се свърже с нея, с намерение да я покани да даде
обяснения.
Сочи,
че при сключване на трудовия договор, ищцата е подвела работодателя, тъй като
не е отговаряла на изискванията за заеманата длъжност.
Съобразявайки становището на страните, ангажираните в
хода на производството доказателства и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните
по делото са били обвързани от трудово правоотношение, основано на договор
№3/03.09.2012г., по силата на който Р.Й.Г. заемала в „Телетра Юръп” ООД
длъжността „архитект” с основно месечно възнаграждение в размер на 1020 лева.
Със
заповед №71/31.08.2013г., на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, работодателят
наложил на служителя дисциплинарно наказание „уволнение”, „поради неявяване на
работа”.
Представен
е болничен лист №4132383 от 05.08.2013г., издаден на Р.Й.Г. за периода
06.08.2013г. – 19.09.2013г.
По
искане на ищцата е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и
обективно дадено. След проверка на
релевантните за спора факти, вещото лице е установило, че за периода
01.09.2013г. – 28.02.2014г. вкл., брутното трудово възнаграждение на ищцата
възлиза на 6120 лева. В този интервал от време, Р.Г. получила обезщетение за
временна неработоспособност на обща стойност 3976.25 лева. Съобразявайки тази
информация, експертът е установил, че за периода 01.09.2013г. – 28.02.2014г.,
обезщетението по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ е в размер на 2143.75
лева.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3,
вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Претенциите
са допустими, предявени от лице, на което принадлежи това право, при спазване
изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални
пречки за неговото разглеждане.
По иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ:
Не
се спори по делото, а и от събраните в хода на производството писмени
доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, прекратено със заповед №71/31.08.2013г. Като основание за
прекратяване на трудовия договор, в акта е посочена разпоредбата на чл.190,
ал.1, т.2 от КТ, а като причина – „неявяване на работа”.
Работодателят е
носител на субективното право да прекрати съществуващо трудово правоотношение
без предизвестие при наличие на изискуем от закона фактически състав. Едно от
основанията за упражняване на това право е извършено от работника или служителя
дисциплинарно нарушение и налагане от работодателя на дисциплинарно наказание
“уволнение”. Като носител на това право работодателят следва да докаже при
оспорване, че го е упражнил законосъобразно, т.е., че е извършено дисциплинарно
нарушение и действията му във връзка с налагането на наказанието са съобразени
с процесуално и материалноправните норми. При прекратяване на трудовото
правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, се
изисква писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него
лице на база, която съдът да извърши
проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на уволнението. В
чл. 195 КТ изрично са посочени атрибутите, които заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да съдържа. Императивно изискване от процесуална
страна е даването на обяснения от работника или служителя в рамките на
процедурата по налагането на наказание. По същество работодателят следва да
докаже, че е извършено дисциплинарно нарушение, правилно е определено по тежест
дисциплинарното наказание и е спазена процедурата по налагане на наказанието.
Последното се счита наложено от момента на връчване на заповедта на работника
или служителя.
В настоящия
казус, при налагане на дисциплинарното наказание, „Телетра Юръп” ООД не е
спазило задължителната процедура по чл.193 КТ. Съгласно цитираната правна
норма, работодателят следва да изслуша
работника/служителя в хода на дисциплинарна проверка и по повод провежданото
производство по дисциплинарна отговорност. Законът не определя реда за
изпълнение на това задължение, от което следва, че работодателя взема решение
относно начина, по който ще осъществи процедурата – чрез изслушване или
изискване писмени обяснения от провинилия се служител. В зависимост от това, е
необходимо да покани служителя, за да го изслуша лично, като определи ден; час;
място на срещата; въпросите, във връзка с които изисква обясненията и разумен
срок за тяхното представяне. Наведени са твърдения, че служител при ответното
дружество многократно правил опити да се свърже с ищцата, с цел да я уведоми за
образуваното дисциплинарно производство и да я покани да даде обяснения, но не
са ангажирани доказателства в тази насока.
При така
установеното съдът приема, че работодателят не е изпълнил задълженията си,
визирани в разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Съгласно чл.193, ал.2 КТ,
неизпълнението на посочената процедура е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Отделно от
изложеното съдът намира, че атакуваната заповед е немотивирана. Не съдържа
изискуемите, съобразно чл.195 КТ реквизити и не става ясно, кой е наложил
дисциплинарното наказание (работодателят или определено от него лице). Не е
посочена датата, на която е извършено нарушението, което прави невъзможна
проверката за законосъобразността на акта. Нарушението се явява недостатъчно
индивидуализирано. В заповедта е цитирана разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 КТ,
а като мотив се сочи „неявяване на работа”. При това положение не може да се
извърши проверка по същество, относно наличието на дисциплинарно нарушение,
правилно ли е преценено по тежест, т.е. липсва база за извършване контрол за
законосъобразност на извършеното уволнение.
Предвид
горното съдът счита, че заповед №71/31.08.2013г. се явява незаконосъобразна,
поради което същата следва да бъде отменена
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225,
ал.1 от КТ.
Основателността на претенцията, предполага наличието на следните предпоставки: уволнението на работника или
служителя трябва да е признато за незаконно и той да е останал без работа след
уволнението или да е постъпил на работа по трудов договор с по-ниско трудово
възнаграждение. Искът за обезщетение е ограничен в две основни рамки – от една
страна периодът, за който може да се търси обезщетение не може да е по-голям от
шест месеца, считано от деня на уволнението, а от друга страна не може да се
търси обезщетение в рамките на тези шест месеца за времето, през което ищецът е
постъпил другаде на работа и е работил при трудово възнаграждение с размер
равен или по-висок от това, което е получавал преди уволнението.
От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е
видно, че през процесния период ищцата е получила обезщетение от НОИ за
временна неработоспособност, поради бременност и раждане на обща стойност
3976.25 лева. Експертът е установил БТВ за месеца, преди този на прекратяване
на трудовия договор и е изчислил дължимото от ответника обезщетени по чл.344,
ал.1, т.3 КТ за времето от 01.09.2013г. до 28.02.2014г. – 2143.75 лева (брутен
размер), до който размер претенцията като основателна следва да бъде уважена.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
настоящото производство - 300 лева (възнаграждение за процесуално
представителство).
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 135.75 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна заповед №71/31.08.2013г., с която на основание
чл.190, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р.Й.Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Телетра Юръп” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”Стоян Заимов”№2, вх.Б, ет.1 да заплати на Р.Й.Г., ЕГН **********
сумата 2143.75 лева (брутен размер) –
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ за периода 01.09.2013г. - 28.02.2014г.
ОСЪЖДА „Телетра Юръп”
ООД, ЕИК ********* да заплати на Р.Й.Г., ЕГН ********** сумата 300 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Телетра Юръп”
ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 135.75 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: