№ 247
гр. Кюстендил, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
Членове:Веселина Д. Джонева
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 4674/08.12.2021г., подадена от Г. Н.
Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***********, против решение с №206 от
30.11.2021г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№1238/2021г. по описа на съда и
изменено с определение с №629 от 17.12.2021г. по същото дело.
С така постановеното решение, в последствие изменено с горепосоченото
определение, ДнРС е постановил да се впише в особената книга на ДнРС, че наследниците
на Н.Г.СТ., починала на 26.12.2020г.: Василка Кирилова Александрова от гр.Брезник, Г. Н.
Г. от гр.Дупница и Георги Кирчов Александров от гр.Брезник са приели нейното
наследство, а наследниците Нели Иванова Кирчова от гр.Брезник и Теодора Иванова
Кирчова от гр.Сливница са се отказали от наследството.
Решението се обжалва в частта, в която съдът е постановил вписване в особена книга
на съда приемане от страна на Г. Н. Г. на наследството на Н.Г.СТ.. Претендира се отмяната
му в тази част и постановяване на решение, с което да се признае, че Г.Г. „не получава
наследството от починалия си родител“.
Във въззивната жалба се поддържа, че изводът на районния съд, че Г. е приела
наследството на Негрита Стоянова не се базира на никакви доказателства и не се основава
на направено от нейна страна изявление в този смисъл, поради което решението е порочно и
следва да се отмени. Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – „********“ АД, е депозирала отговор,
чрез пълномощника ю.к.Д.Анзова, в който изразява становище за недопустимост, а
евентуално – за неоснователност на жалбата. Недопустимостта на жалбата се аргументира с
твърдението, че доколкото производството по чл.51 от ЗНасл. е охранително, то решението,
с което молбата се уважава, съгласно чл.537 ал.1 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Възражението за неоснователността на жалбата се основава на разбирането, че жалбата е
бланкетна, а петитумът й – неясен и в противоречие с обстоятелствената й част. Прави се
искане за оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално – за оставяне на същата без
1
уважение.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената
въззивна жалба и отговор, намира следното:
Подадената въззивна жалба е недопустима и като такава същата следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Недопустимостта на въззивната жалба произтича от обстоятелството, че независимо
от посоченото в решението на ДнРС, същото не подлежи на обжалване.
В случая, актът, чиято отмяна се иска, е постановен по реда на чл.51 ал.1 изр.1 от ЗН,
в самостоятелно проведено охранително производство, инициирано по молба на кредитор
на починалия наследодател. По своя характер това производство е едностранно, безспорно,
не дава защита на накърнено гражданско право, а оказва съдебно съдействие на молителя
(молбата може да бъде подадена от всяко заинтересовано лице, напр. наследник по закон и
завещание, кредитор на наследството, заветник) при упражняване на граждански права, като
издадените в това производство актове не са годни да формират сила на пресъдено нещо,
включително и по въпросите налице ли е право на наследяване, съотв. придобити ли са
права на основание наследствено правоприемство. А и нормата на чл.540 от ГПК изрично
предвижда неприложимост на разпоредбите на чл.207-266 от ГПК за актове, издадени в
охранителни производства.
Наред с горното, предназначението и целта на охранителните актове е да породят
изгодни за молителя правни последици, без с тях да се посяга върху чужда правна сфера. В
случай, че незаконосъобразно издаденият охранителен акт засяга правата на трети лица
(трети на охранителното производство са всички лица, различни от молителя), кодексът
предвижда възможност третите лица да предявят иск за разрешаване на материалноправния
спор срещу лицата, които се ползват от акта, при уважаването на който издаденият
охранителен акт се отменя или изменя (чл.537 ал.2 от ГПК). Тоест, срещу издадения по реда
на чл.51 от ЗН охранителен акт и извършеното на основа на чл.51 ал.3 от ЗН вписване всяко
лице със засегнати права, в това число и настоящата жалбоподателка би могло да се защити
по исков ред.
Доколкото постановеният от ДнРС акт не подлежи на обжалване по реда на
въззивния инстанционен контрол, въззивната жалба следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото – да се прекрати.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№ 4674/08.12.2021г., подадена
от Г. Н. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***********, против решение с №206 от
30.11.2021г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№1238/2021г. по описа на съда,
изменено с определение с №629 от 17.12.2021г. по същото дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№70/2022г. по описа на ОС-Кюстендил.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-София в 1-
седмичен срок от датата на връчване на препис.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3