Определение по дело №98/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/ .

Образувано е по жалба на Г. А., [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Антоново, обл. Търговище, [улица], със съдебен адрес за призоваване: [населено място], р-н „Триадица“, [улица], ет.5, чрез адв. Р. Т. от АК - София, против Заповед №363з-3110/11.12.2023г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираната нередовност в срок, съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ. В случая решението е било обжалвано по административен ред като производството по оспорване е приключило с Решение №812100-2330/07.02.2024г. на главния секретар на МВР, с което жалбата е отхвърлена. При това положение съгласно разпоредбата на чл. 98 ал.2 АПК във вр.с чл. 46 ал.1 ЗЧРБ на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт - Заповед №363з-3110/11.12.2023г. Решението, с което е отхвърлено оспорването по административен ред, е връчено на оспорващата страна на 09.02.2024г./известие за доставяне – л.117 от делото/, а жалбата е входирана при административния орган на 21.02.2024г., което показва, че е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, и действащо чрез упълномощен процесуален пълномощник. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя в съдебния район на А. съд - Търговище, съгласно чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Г. А., [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Антоново, обл. Търговище, [улица], със съдебен адрес за призоваване: [населено място], р-н „Триадица“, [улица], ет.5, чрез адв. Р. Т. от АК-София, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ОДМВР - Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2024 г. от 10.30 ч. в зала №1 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на Директора на ОДМВР-Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

С. Н. С. С. П. З. Д. П. Д.:

1.Обстоятелства, на които се основават страните - жалбоподателят оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 363з-3110/11.12.2023г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, като визира отменителните основания по чл. 146 т.3 и 4 АПК. Същият посочва, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствени правила, тъй като са били пренебрегнати важни факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта, а това довело до формирането на неправилни заключения. Като нарушение на производствените правила се сочи споменаването на разпоредбата на 40, ал.1, т.6 от Закона за чужденците в Република България, която е друго основание за иницииране на отделно производство по ЗЧРБ и е различно от посоченото в оспорената заповед правно основание по чл. 40, ал. 1, т.5 от ЗЧРБ. Като нарушение на производствените правила се визира и разпореждането в оспорената заповед за уведомяване на органите по гражданска регистрация за издаването на същата, докато нормата на чл. 40, ал. 6 ЗЧРБ предвиждала изпращане на препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на дългосрочно или постоянно пребиваване на чужденец в Република България, при което било нарушено правото на зашита на жалбоподателката и били създадени предпоставки за настъпване на сериозни неблагоприятни последици в нейната правна сфера в чувствителни регистърни производства, което представлявало нарушение на чл. 90, ал. 1 от АПК. Като нарушение на материалния закон се изтъква факта, че не бил съобразен правилния период за трайно установяване на територията на страната и субективно било анализирано понятието „трайно установяване“. Според оспорващата административният орган е трябвало да изследва не периода от 29.03.2019г. до 29.03.2020г., а периода от 14.05.2020г. до 14.05.2021г., тъй като според нея след отмяната на обявеното в България извънредно положение на 13.05.2020г. е започнал да тече нов 12 месечен последователен период, относим към преценката за наличието на трайна уседналост. Посочва, че именно в периода от 14.05.2020г. до 14.05.2021г. настъпило заболяването ѝ от Ковид-19, а наред със същото и острата необходимост от медицински сестри в болниците в Турция, като каквато работела и жалбоподателката. Според същата органът не изследвал обстоятелствата, че тя заплатила надлежно всички здравно-осигурителни вноски в РБългария и има непрекъснати здравно-осигурителни права, че са възобновени социалните ѝ връзки с нейни близки роднини на територията на Република България/посочени поименно в жалбата/, че е извършила доброволен акт по искане за възобновяване на наличието на българско гражданство, че съпругът ѝ е получил инфаркт в Република Турция, което е възпрепятствало възможността за неин по-продължителен престой в Република България. Предвид изложеното оспорващата счита, че липсват предпоставките, които да доведат до отнемане правото ѝ на постоянно пребиваване на територията на Република България, поради което моли за цялостна отмяна на оспорената заповед като незаконосъборазна и претендира присъждане на съдебни разноски.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка 363з-3110/11.12.2023г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, на основание чл.39а, ал.1, т.1 във връзка с чл.40 ал.1,т.5 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка : „отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България във вр.с чл. 145 и сл АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ОДМВР-Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. В изпълнение на възложената тежест на доказване следва да представи и доказателства за материалната и времева компетентност на длъжностното лице, издало оспорената заповед към 11.12.2023г., а именно : на С. П., посочен като ВПД Директор на ОДМВР-Търговище; да представи доказателства за уведомяването на жалбоподателката за започване на административното производство, завършило с издаване на оспорената заповед.

УКАЗВА на оспорващия, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

По доказателствените искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.