Решение по дело №3992/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1842
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330203992
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1842
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203992 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Х. Д. ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4828427 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от
Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание
- глоба в размер на 300лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, издаден
в противоречие с материалния закон и процесуалните норми, като предлага
същия да бъда отменен, както и да бъдат присъдените направените разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, излага аргументи по съществото на спора. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде
1
потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а
също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 26.05.2021г. – видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
01.06.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
2
От фактическа страна е установено, че на 27.03.2021г., в 13:42 часа, на
Републикански път II – 64, километър 49+800 в посока с.Труд, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са било
заснето движение на лек автомобил марка „Нисан Примера“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 97 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 100 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 27.03.2021г. и час - 13:42:45ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя М. Х. Д..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
3
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40
km/h - с глоба в размер на 300 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 27.03.2021г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е към с.Труд.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното
нарушението, а именно – лек автомобил марка „Нисан Примера“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя М. Х.
Д..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка Нисан Примера“ с регистрационен
4
номер „***“ към момента на твърдяното нарушение – 27.03.2021г.,
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на
твърдяното нарушение, а именно Републикански път II – 64, километър
49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
с пътен знак „В26“.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния
фиш пътен знак „В26“.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема
страна.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства,
като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо
из.№ 11-00-726/01.09.2021г., директорът на „Областно пътно управление“ –
Пловдив е уведомил съда, че посоченото място Републикански път II – 64,
километър 49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч. с пътен знак „В26“, който знак обаче, по данни и информация от
дружество „Рефан България“ ЕООД е монтиран на 07.10.2020г. от „Рефан
България“ ЕООД по указание на „органите“ на ОД МВР – Пловдив – сектор
„Пътна полиция“.
Тук на първо място следва да се отбележи, че напълно основателно е
посоченото в жалбата в смисъл, че доколкото Републикански път II – 64 е път
от Републиканската пътна мрежа, то стопанинът на пътя, отговарщ за
организацията на движението, включително и поставянето на пъна
сигнализация по даден пътен участък е директорът на съответното областно
пътно управление. В случая това е Областно пътно управление - Пловдив към
Агенция «Пътна инфраструктура», съгласно чл. 4, от Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл е и
Решение № 1196/09.07.2020г. по КАНД № 1093/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
В светлината на горното, на първо място прави впечатление, че в случая
5
информация за организацията на движението, включително и поставените
пътни знаци на Републикански път II – 64, дори и компетентния орган -
Областно пътно управление – Пловдив черпи от един частен субект -
дружество „Рефан България“ ЕООД, който факт, само по себе си, не
допринася за формиране на категоричен извод у съда за наличие на посочено
място на поставен по надлежния ред знак.
Отделно от това, от казаното до тук е очевидно, че в случая не се
установява, че на мястото на нарушението - Републикански път II – 64,
километър 49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч. с пътен знак „В26“, поставен от стопанина на пътя по реда на
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Напротив – установява се единствено поставяне на знак
от частен субект - дружество „Рефан България“ ЕООД, „статутът“ на който
знак трудно може да бъде коментиран от съда в рамките на настоящото
производство.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било
въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак
„В26“.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ
/лист 11/.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4828427 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на М. Х. Д. ЕГН:**********, с адрес – *** на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението
по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на
300лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на М. Х. Д.
ЕГН:********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7