Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 05.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………Е.Р.…………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 225 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 282 от 30.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 501/2019г. Районен съд-Левски е оставил без уважение молбата на Д.И.З.,***, за
прекратяване по реда на чл.30 ЗЗДет. на постановената мярка на закрила по чл.28
от ЗЗДет. по отношение на малолетното ѝ дете М.С.М. – настаняване в дома
на неговата баба по бащина линия А.М.М. от гр.Левски, и реинтегрирането му в
дома на неговата майка Д.И.З., като неоснователна.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от Д.И.З., чрез пълномощникът ѝ адв.Е.Ц. ***. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и неправилно, тъй
като съдът необосновано е приел, че бащата, а не майката е по-пригодния за
упражняването на родителските права родител и така е стигнал до неправилния
извод, че не следва да се прекратява мярката за закрила по чл.18 от ЗЗДет. Аргументите
са подробно развити в жалбата. Въззивницата моли съда да отмени решението на Левченски РС и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважена молбата на майката да
прекратяването настаняването на детето ѝ при неговата баба по бащина
линия.
Въззиваемата страна С.М.И., чрез пълномощникът му
адв.А.А. ***, е взела становище, че жалбата е неоснователна.
Заитересованата страна Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Левски е депозирала становището си в доклад, в който след
анализ на актуалното състояние на взаимоотношенията в семейството и полаганите
за детето грижи, е направен извода, че детето М. не е в риск и за него се
полагат адекватни грижи, откъсването му от сигурната среда, в която се намира,
би могло да предизвика стрес и да повлияе негативно на психическато ми
развитие.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба
от Д.И.З. *** – майка на малолетното дете М.С.М., за прекратяване на
постановената по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето мярка за закрила
„настаняване в дома на неговата баба по бащина линия А.М.М.“.Пред
първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред настоящата инстанция също, че
детето М.С.М. е родено на ***г. от брака между молителката Д.И.З. и ответника
по молбата С.М.И., прекратен чрез развод с решение на РС-Варна от 30.12.2013г.
по гр.д. №9697/2013г. Безспорно е, че с решение №1043/28.05.2015г. по в.гр.д.
№681/2014г. на ОС-Варна родителските права по отношение на детето са били предоставени
на бащата С.И. и е бил определен режим на лични отношения с майката Д.И..Няма
спор и по това, че с влязло в сила на 08.05.2018г. решение №77.26.04.2018г. по
гр.д. №204/2018г. по описа на РС-Левски, на основание чл.28, ал.4, във вр. с
чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето, е взета мярка за закрила, като детето
М. е било настанено в семейството и дома на неговата баба А.М.М., до настъпване
на причини за изменение или прекратяване на мярката.
Безспорно е, че с влязло в сила решение №184 от 28.09.2018г.
по гр.д.№266/2017г. по описа на РС – Левски, е отхвърлен предявеният от Д.И.З.
против С.М. Симеонов иск с правно основание чл.127 СК за изменение на
постановените с решението на ОС – Варна родителски права. Безспорно е също, че
този спор относно родителските права е подновен отново от майката Д.З., която е
завела гр.д. №502/2019г. по описа на ЛРС за изменение на родителските права и
режима на лични отношения по отношение на детето М., като делото е висящо.
Висящо е и наказателно производство по н.ч.х.д. №249/2019г. по описа на
РС-Левски, с присъда от 10.12.2019г., по което бабата А.М. е осъдена за
престъпление по чл.182, ал.2 НК, за възпрепятстване режима на лични отношения
между майката и детето и присъдата е обжалвана пред Плевенски ОС.
Безспорно е, че понастоящем бащата на детето М. И.М.
живее и работи в чужбина. Безспорно е, а се установява и от трудов договор от
23.05.2018г., че молителката е била наета на длъжност продавач-консултант в цех
за производство на закуски, гр.Бойчиновци, с непълно работно време и с
изпитателен срок до 22.11.2018г.От трудов договор от 08.08.2018г. се установява,
че молителката е била наета на длъжност продавач-консултант в „****“ ООД,
гр.Монтана, а от справка от ТД НАП – Велико Търново, се установява, че Д.З. се
осигурява считано от 21.11.2019г. като ЕТ „***.“. Същата разполага и със спестовен
влог, видно от удостоверение от „Банка ДСК“ЕАД. Безспорно е и от събраните доказателства
се вижда, че майката е водила детето на прегледи при различни медицински
специалисти – стоматолог, офталмолог и в спешно отделение – Варна, последното
по повод диагностициране на остро вирусно заболяване.
Спорно е налице ли са законови предпоставки за
прекратяване на настаняването на детето при неговата баба по бащина линия и за
реинтеграцията му.
Във връзка с изясняване на спорните обстоятелства
са събрани доказателства за изменение на едно от обстоятелства, при които детето е
било настанено в дома на баба си – а именно установяването на майката в
страната, която към датата на постановяване на мярката за закрила от съда се е
намирала в чужбина. Останалите обстоятелства с незначителни изменения са
останали същите.Бащата вече не е в затвора, но пък е заминал да живее и работи
в чужбина. По отношение на средата, в която се отглежда детето няма промяна и
тя е все така подходяща и сигурна на детето М..Това се установява от характеристична
справка от ДГ „Слънце“, гр.Левски, от която се вижда, че детето посещава детското
заведение, развива отлично в интелектуално и емоционално отношение, показва
добри резултати, изявява се в различни дейности. Винаги е със спретнат външен
вид, обгрижвано от бабата А.М.М..Бабата ползва социална услуга, видно от
представения договор за предоставяне на социална услуга от 15.10.2019г., скл.
между нея и Център за обществена подкрепа, гр.Левски за работа с психолог и
подобряване на емоционалната връзка между майката и детето и между майката и
бабата. От изготвения, в изпълнение на договора доклад от психолога Наталия
Николова се установява, че детето М. М. е заинтересовано, активно, емоционално
адекватно, разговаря спокойно, с логическа последователност, отчита
причинно-следствените връзки, демонстрира възможност за изграждане на
доверителни отношения. Детето е емоционално стабилно, без нарушения в
поведенческото развитие, когнитивно и психомоторно развитие – в норма за
възрастта, съответствие между календарна и умствена възраст. В съдебно
заседание пред РС психолога е потвърдил доклада си и е допълнил, че детето е с
добър външен вид, не е наблюдавала при срещите им неглижиране на грижите за М.,
в дома на баба ѝ са ѝ осигурени необходимите условия и пособия. Психологът
е заявил, че срещите между майката и детето се осъществяват рядко, като от
детето знае, че са се виждали отдавна и че то не иска да се виждат. Дадената от
психолога препоръка е, срещите с майката да бъдат осъществявани често и
последователно и то в гр.Левски, защото детето приема за сигурна среда това място.
Счита, че при такава последователност и с увеличаване възрастта на детето, няма
да има проблем във взаимоотношенията, каквато по настоящем се наблюдава. Изразено
е становището, че ако на този етап бъде прекратено настаняването при бабата и
детето бъде реинтегрирано в семейната среда на майката, за детето ще бъде стрес
извеждането му от сигурното място, където живее – дом, социално обкръжение,
детска градина. Нема данни детето да е било свидетел на домашно насилие. Дадени
са препоръки на бабата, заедно с майката да предприемат мерки за избягване на конфликтните ситуации между си, за да не рефлектират
те върху детето. Психологът препоръчва също срещите между майката и детето
първоначално да бъдат в присъствието на бабата, която е значимият възрастен за М..
Същото се установява и
от социалния доклад за детето представен от ДСП гр. Левски - отлични
хигиенно-битови условия, осигурени основани потребности, детето е спокойно, с
подходящ режим съобразно възрастта му, посещава извънкласни дейности, на които
е водено от своята баба.Посочено е, че социалните работници са извършвали неколкократни
проверки въз основа на подадени сигнали от майката Д.З., при които не е било
установено детето да е било свидетел на насилие в семейството. Въз основа на
постъпил сигнал от майката за родителско отчуждение и неспазване от страна на
бабата на режима на лични отношения между детето и майката, както и липса на
съдействие от страна на служителите на ДСП – Левски, е била извършена проверка
от ДАЗД – София, като по нейно предписание е бил изготвен план за действие и нов
график за срещи между майката и детето. Същите са били изпратени на ДСП –
Монтана за съгласуване с майката, от където бил изпратен отговор, че Д.З. не
желае да съдейства и да съгласува плана. С оглед установяване на причините,
поради които М. не желае да контактува със своята майка, детето и бабата са
били насочени към ползване на социална услуга – работа с психолог.От изготвения
от ДСП – Монтана социален доклад се установява, че жилището на майката също е с
добри социално-битови условия, гарантиращи безопасна и сигурна среда за детето.
От показанията на свидетелите И.П.Г., В.Д. И. – съседи на А.М. и М., също се
установява, че детето е силно е емоционално привързано към баба си; че се отглежда
при много добри условия; че майката рядко го посещава; че посещенията са
свързани с конфликт между роднините на детето, при което то се разстройва и
плаче; че не желае да ходи при майка си в гр.Монтана.
Изолирани и
некореспондиращи с другите доказателства са показанията на родителите на
молителката - свидетелите П.Ц.П. и И.З.Л., които твърдят, че бабата не полага
нужните грижи за детето, че здравословното състояние на детето е било
неглижирано и че то имало силна връзка с майка си и не желаело да се разделя с
нея. Част от установеното от тях се подкрепя от писмени доказателства и съдът
правилно, го е приел за достоверно, а именно:проведените от майката консултации
с медицински специалисти установили здравословни проблеми на детето, както и че
причината за неосъществените срещите между майката и детето са били конфликтите
между майка му и баба му, а също и това, че майката има желание и финансова
възможност да се грижи за детето.
За да постанови
обжалваното решение, районния съд е приел, въз основа на събраните пред него
доказателства, че не са налице предпоставките на чл.29, т.9. от Закона за
закрила на детето, за прекратяване на настаняването извън семейството, тъй като
не е доказано настъпването на промяна в обстоятелствата, свързани с детето и неговият
интерес да налага това. Изхождайки от мотивите за вземане на решението за
настаняване на детето извън семейството – обстоятелствата, че бащата изтърпява наказание лишаване от свобода, а
майката се намира в чужбина и трайната фактическа обстановка по полагане на грижи
за детето от неговата баба по бащина линия, съдът е приел, че не е налице
такава промяна,
която да обосновава прекратяване на взетата мярка за закрила.Взел е предвид
безспорните обстоятелства, че от развода на родителите му, когато детето е било
на една година и родителските права са били предоставени на бащата, до
настоящия момент детето не е живяло при своята майка. Взел е предвид и
установеното безспорно обстоятелство, че бащата живее и работи в чужбина,
поради което не може да полага необходимите за детето лични грижи. Съобразено е
и обстоятелството, което също не е оспорено, че от предоставяне на родителските
права на бащата, фактически неговата
майка, с която са живели в едно домакинство в гр.Левски е отглеждала М. и с
годините между бабата и внучката е създадена изключително силна емоционална
връзка, като бабата се явява значимата фигура на възрастен за нея. Въз основа и
на социалния доклад, както и на свидетелските показания, решаващият съд е приел
за установено, че не е налице изменение в обстоятелствата относно полаганите от
бабата грижи спрямо детето. Приел е за недоказани твърденията на молителката,
че детето е в риск в дома на баба си. Установил е чрез извършеното социално
проучване, становището на психолога и свидетелските показания, че за детето се
полагат адекватни грижи съобразно нуждите му – осигурено е както в битово
отношение, така са задоволени и другите му нужди - детето посещава
извънучилищни дейности. Направен е извода, че то се отглежда с грижа и внимание.
Има нормално интелектуално развитие с оглед възрастта си и приема дома на баба
си като сигурна и спокойна среда.
Въззивният съд намира изводите на Левченски РС за
правилни, обосновани и законосъобразни. Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства, освен невлязлата в сила присъда по нчхд № 249/19г. на ЛРС, нито
са наведени доводи, които да не са били съобразени от РС. Фактическите
констатции и направените, въз основа на тях изводи от РС, се споделят изцяло,
при условията на чл.272 от ГПК, от настоящия състав на въззивната инстаниция. Обстоятелство, че молителката
се е установила да живее в страната и има желание и възможност да се грижи за
детето си лично, не е достатъчно за да се приеме, че са налице законовите
предпоставки за прекратяване на настаняването. Твърде дълго, от бебешката му
възраст, детето не е живяло с майка си и през този период от около 5-6г. то е
живяло с баба си по бащина линия, при която е настанено и понастоящем. През
това време детето се е привързало изключително много към баба си А. и тя е
станала опората и значимия възрастен за него. За да се постигне възстановяване
на прекъснатата връзка с майката е необходимо време и постоянни усилия и от
нейна страна и от страна на бабата, която е потърсила помощ и ползва социална
подкрепа от специалист-психолог. Същевременно становището на майката е твърде
категорично, че при живи родители, детето не следва да живее при баба си, като
тя не отчита чувствата и емоциите на детето и неговата привързаност към мястото
и хората, с които е живяло и най-вече към баба му. Съдът е призван да следи за
интереса на детето и при преценката да
това кое е в интерес на детето и кое – не, взема предвид всички събрани по
делото доказателства, в т.ч. и установеното от психолога и социалните
работници.Обобщавайки данните по делото, следва да се приеме, че прекратяване
на мярката за закрила на детето не се налага. В тази връзка следва да бъде
посочено, че реинтеграцията на детето в дома на майка му може да се случи само
при промяна на родителските права, които към настоящия момент все още са
предоставени на бащата, но тези въпроси са предмет на висящото производство по
гр.д.№ 502/2019г. на РС-Левски.
В настоящия казус от значение
е дали са се променили обстоятелствата съществували при настаняване на детето
като мярка за закрила, при неговата баба и в частност, верни ли са твърденията
на молителката, че то не се отглежда в подходящи условия, което да налага
прекратяването на взетата мярка. Такива доказателства не се събраха, а напротив
събраните сочат, че детето се отглежда в адекватна грижа и обич в стабилна
социална среда. Не следва да се обсъжда постановената от ЛРС присъда, тъй като
не е влязла в сила и не е породила последици.Ето защо въззивният съд намира за
правилен извода на РС, че откъсването на детето от сигурната среда, за каквато
приема дома на баба си, и заживяването с майка си в друго населено място, без
емоционалната връзка между двете да е възстановена, ще предизвика стрес у него
и ще му повлияе негативно. Този извод е базиран и на становището на психолога,
работещ с М. и на социалните работници, които считат, че е необходим плавен
процес на възстановяване на нарушената връзка с майката. Срещите между двете следва
да се провеждат редовно, първоначално в средата, възприемана от детето за
сигурна – в гр.Левски, въпреки изразеното от страна на майката несъгласие за
мястото на провеждането им. Заявеното от
майката при личното й изслушване, че идването ѝ до гр.Левски всеки
път ѝ коства средства, че не желае да ходи повече там, следва да претърпи
преосмисляне, с оглед интереса на детето. В тази връзка, може да се окаже
наложително ползването на социална услуга и от майката, която силно желае да си
възстанови прекъснатата връзка с детето.Установеното, че майката не е оказала
съдействие на ДСП – Монтана за съгласуване на план за срещи с детето, с цел
подобряване на връзката между тях сочи, че тя не е осъзнала, че „пътя към
детето ѝ“ не преминава през конфликт с жената, която го отглежда, а през
доверие и взаимно разбиране. При това положение, правилен се явява и извода на
РС, че липсата на желание от страна на майката за работа със специалисти за
подобрявана на разрушената връзка с детето, както и повишаване на родителския ѝ
капацитет, също обосновава липсата на основание за прекратяване към настоящия
момент на постановената мярка за закрила.Още повече, че прекратяването на
мярката означава за детето да се грижи неговия баща, на когото са предоставени
родителските права, който към настоящия момент не е изявил нито възможност, нито
желание за това.
Поради
изложеното, решението на Левченски районен съд следва да бъде потвърдено, като
с оглед изхода от делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 350лв. за
адвокатско възнаграждение, които са платени в брой, съгласно пълномощното на л.
22 от делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271,ал.1 от ГПК
решение № 282 на Левченски районен съд,
постановено на 3012.2019г. по гр.д. № 501/2019г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. 273 ГПК, Д.И.З. ***, с ЕГН **********
да заплати на С.М.И., с ЕГН ********** сумата 350лв. - разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: