Решение по дело №2709/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№640

гр. Пловдив, 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд гр. Пловдив – ХХVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при участието на секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, изслуша докладваното от председателя административно дело № 2709/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.П.С., с настоящ адрес ***, депозирана чрез адв.М.Б. против АПВ №11534/30.07.2020г., издаден от органите по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №4/15.10.2020г. на Кмет на Община Пловдив за извършено прихващане относно погасени по давност суми за данъчен период 2014 година в размер на 183.75 лева, както и в частта, в която върху прихванати публични задължения е начислена лихва за забава и за период 03.01.2020г. до датата на издаване на АПВ и върху прихванати задължения за данъчен период 2020г.

Жалбоподателят поддържа, че с АПВ № 11534/30.07.2020г. са били извършени незаконосъобразни прихващия от подлежащата на възстановяване сума в размер на 2233.31 лева за недължимо платени данъци и ТБО за периода 2014г за установени данъчни задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в размер на 184.75 лева, за първа вноска данък недвижими имоти и ТБО за данъчен период 2020г., в едно с лихви за просрочие и данък върху недвижими имоти и ТБО за времето 03.01.2020г до 30.07.2020г., ведно с начислени лихви за просрочие за периода 03.01.2020г до 30.07.2020г. върху цялата сума на прихванатите публични вземания по партида №6609Н338860. Счита, че в случаят незаконосъобразно е извършено прихващане от органите по приходи при Община Пловдив за суми в размер на 183.75 лева за периода 2014г, които са били погасени поради изтекла давност, незаконосъобразно са прихванати задължения за периода от 03.01.2020г. до 30.07.2020година. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.Б., която поддържа жалбата съгласно представеното от нея уточнение от 05.11.2020г. като основателна.По същество на спора счита, че към момента на подаване на заявлението за възстановяване на недължимо платените суми за данък недвижими имоти и ТБО от 03.01.2020г. не са били налице основания да се извърши прихващане с посочените в АПВ дължими суми и начисляване на лихви за забава. Иска се отмяна на издадения АПВ. Претендира разноските по делото.

Ответникът – Кмет на Община Пловдив в открито заседание чрез процесуалния си представител юрк.Я. си заема становище за неоснователност на жалбата. По същество на спора счита атакувания административен акт за законосъобразен и съобразен с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, поради което иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.01.2020г. жалбоподателят е подал искане вх. №20П-49 за възстановяване на недължимо платени от него суми за данък недвижими имоти и ТБО съгласно подадена декларация с вх.№19602/08.11.2019г. и вх.№21524/09.12.2019г., като е посочил в него, че е придобил собствеността върху конкретен недвижим имот от 01.11.2019г., а са му начислени и е платил публични задължения за периода 2014г до м.10.2019г вкл. С оглед подаденото искане е издадена Резолюция за възлагане на проверка №20П-49(1) от 03.01.2020г. на Директор Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив. Със Заповед №1/30.01.2020г. е било спряно така образуваното административно производство по направеното искане от 03.01.2020г. за възстановяване на суми за недължимо платени ДНИ и ТБО,  като е посочено, че това е във връзка с издадена Резолюция за възлагане на проверка №19ВК-2140 (10)-1 от 24.01.2020г. на директор дирекция „МДТ“ Община Пловдив за установяване на задължения за местни данъци и такси за жалбоподателя. Посочено е, че тя касае установяване задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г. със съответните лихви за просрочие, данък върху превозните средства за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г. в едно със съответните лихви за просрочие. Със Заповед №6/24.07.2020г на директор дирекция „МДТ“ Община Пловдив е възобновено административното производство по подаденото на 03.01.2020г. искане. В таза издадения административен акт е посочено, че основание за това са приключили а административна проверка по Резолюция от 24.0.2020г. за установени с влезли в сила АУЗД №111/31.01.2020г., АУЗД №112/31.01.2020г. и АУЗД №293/01.04.2020г. публични задължения на М.С. за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. публични задължения с лихви за просрочие. Така след възобновяването е издаден и процесния АПВ №11534/30.07.2020г. на органите по приходите на Община Пловдив. В т.1 от него е направена констатация, че с АУЗД №11/31.01.2020г. са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2014г-31.12.2014година и лихви за просрочие към 31.01.2020г относно ½ ид.ч. от недвижим имот –жилище с РЗП 69.60 кв.м., намиращ се на адрес в гр.Пловдив ул.“Богомил“ №28. Така обжалвания с Решение №31/14.05.2020г. на директор дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е бил отменен АУЗД №111/31.01.2020г. в частта за установени задължения за ДНИ и ТБО с лихви за просрочие за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г като погасени по давност. По т.2 е направена констатация, че с АУЗД №112/31.01.2020г. за установени задължения за данък превозни средства за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г. по отношение на 3 бр. МПС, в едно с лихви за просрочие, изчислени към 31.01.2020г.. В т.3 е посочено, че с АУЗД №293/01.04.2020г. са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2014г. -31.12.2019г. и лихви за просрочие, изчислени към 01.04.2019г. по отношение на процесния недвижим имот на адрес гр.Пловдив ул.Богомил №28, на който жалбоподателят е собственик като наследник на П.И.П., починал на 29.05.2010г. същият АУЗД с Решение № 33/12.06.2020г. на директор дирекция МДТ е отменен в частта относно установени  задължения за ДНИ и ТБО в периода 01.01.2014г-31.12.2014г. в общ размер на 82.41 лева, в едно с лихви за просрочие към 01.04.2020г. в размер на 46.72 лева, като е прието, че те са погасени по давност. Установено е, че подлежат на възстановяване суми за ДНИ в размер 887.62 лева, ведно с дължими лихви върху тях и суми за недължимо платени ТБО в размер 1355.69 лева в едно с дължими лихви върху тях. Затова на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК е прието, че подлежащите на възстановяване на недължимо платени данъци и такси следва да бъдат прихванати с установени задължения по посочените непосредствено по-горе УАЗД, вкл. за сумите за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г., за които в решенията на директор дирекция „МДТ“ е прието, че са погасени по давност и е бил отменен и в тази му част посочения АУЗД. Като основание за прихващане на подлежащите за възстановяване суми с погасените по давност дължими публични задължения те посочили разпоредбата на чл.128 ал.1 изр.2 ДОПК, според която могат да се извършват прихващания с погасени по давност задължения, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Затова органите по приходите към Община Пловдив извършили съответните прихващания на подлежащата на възстановяване суми с дължимите ДНИ и ТБО за периода 2014г., определени по АУЗД №111/31.01.2020г. в общ размер на 51.89лв в едно с лихви за просрочие и по АУЗД №293/01.04.2020г. в общ размер на 131.88лв в едно с лихви за просрочие. АПВ бил връчен с обратна разписка на жалбоподателят, който го обжалвал пред горестоящият административен орган Поради забавяне на произнасянето С. инициирала настоящото съдебно производство срещу мълчалив отказ. Междувременно ответникът се произнесъл с процесното Решение №4/15.10.2020г.. Преценявайки събраните доказателства, компетентния орган е приел, че основното правило за извършване на прихващане е то да има погасителен ефект към датата на изискуемост и на двете насрещни задължения. Приел, че в случаят това би била датата на изискуемост на задължението с по- късен падеж. Посочил, че в случаят е приложимо и общото правило на чл.103 ал.2 ЗЗД, определящо допустимост на прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако то е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Приели, че с извършеното погасяване на задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г. извършено от М.С. в периода 04.12.- 09.12.2019година, то вземанията и за 2014г са станали изискуеми преди задължението за ТБО и ДНИ за 2014г да бъдат погасени по давност. По тези съображения била оставена без уважения подадената жалба в тази и част, както и в частта за начисляване на лихви за просрочие към датата на обжалвания АПВ 30.07.2020г., а не към датата на подаване на заявлението за възстановяване от 03.01.2020година. В останалата обжалвана част той отменил атакувания АПВ и върнал същият за ново произнасяне относно начисляване на дължими лихви върху посочената за възстановяване сума до окончателното и изплащане. В тази си част в последствие С. е оттеглила подадената си жалба пред съда поради липса на правен интерес.

При така изяснената фактическа обстановка, съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу акт, за който е изчерпана административната фаза на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения:

АПВ №11534/30.07.2020г. е издаден от главен инспектор при отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив, определен с надлежни заповеди /л.41-43 от делото/ на Кмет на Община Пловдив. При това следва да се приеме, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, като е налице и процесуална компетентност за издаването му, като не са основания за прогласяване негова нищожност. Всъщност по делото няма спор за факти, нито е спорно правилното им установяване от страна на органа по приходите, издал процесното АПВ относно подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/08.11.2019г. и вх.№ **********/09.12.2019г., с които жалбоподателят е декларирал притежаван недвижим имот на административен адрес гр.Пловдив ул.Богомил №28, за което е била образувана партида с №6609Н338860 с начало на облагането от 01.01.2014г., внесените недължимо платени суми през м. декември 2019 година с приходни квитанции серия ББ19№66090362993/04.12.2019г. е изплатена сумата от 1618.37 лева и квитанция серия ББ19 №66090366020/09.12.2019г. сумата в размер на 614.94 лева, общо в размер на 2233.31 лева, подаденото искане с вх.№20П-49/03.01.2020година, за възстановяване на недължимо платени суми, за което е възложена проверка с резолюция №20П-49/1//03.01.2020г. и времето на установяване на задължението за ДНИ и ТБО с посочените АУЗД №111/31.01.2020г и АУЗД №293/01.04.2020г. и прогласяване на изтекла давност на задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г. с Решение 31/14.05.2020г. и №33/12.06.2020г. на директор дирекция „МДТ“ на Община Пловдив. Спорният момент е свързан с въпроса, законосъобразно ли е отказано възстановяването на сума в размер на 183,75 лева, с която са погасени задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г. – лихви и главници. Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е разсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника –ал.2. Според чл. 172, ал.2 ДОПК давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В конкретния случай задълженията на жалбоподателя, за които тя твърди че са погасени по давност са за ДНИ и ТБО за 2014г. г. В общия случай - в хипотезата на чл. 171, ал.1 ДОПК същите биха били погасени по давност в края на 2019г.. Това е така, защото съгласно чл.28 ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове : до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Давността за данък недвижими имоти В конкретният случай започва да тече от 01.01.2015 г. и се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок на 31.12.2019г.. Съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. Също така в облигационното право срокът определя от кой момент субективното право става изискуемо/от кой момент могат да се приложат мерките на държавната принуда. Правната същност на онова, което възниква с изтичането на погасителната давност, се свързва с възможността да се откаже изпълнение на кредитора, защото с изтичането на погасителната давност и с позоваването на нея, се прекратява възможността правото да се иска по принудителен ред, но не се прекратява съществуването на самото вземане. Възражение за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г. не е направено към датата на издаване на АПВ, но е направено в предходно време, до горестоящият административен орган във връзка с обжалването на издадените АУЗД  №111/31.01.2020г и №293/01.04.20202г., който ги е приел за основателни с издаване на Решение № 31/14.05.2020г. и Решение №33/12.06.2020 г. на директор Дирекция "МДТ" при Община Пловдив. Затова и спорният момент между страните е относно приложението на чл.128 ал. 1 изр. 2 от ДОПК и в тази връзка, кога е станало изискуемо вземането на длъжника, за да може да се противопостави то на изпълнението на кредитора за събирането на погасени по давност суми. За да се отговори на този въпрос следва да се извърши тълкуване относно приложението на  чл. 128, ал. 1, изр. второ от ДОПК във връзка с установяване на момента на "изискуемост" на вземанията.

Процесното вземане за ДНИ и ТБО за 2014г безспорно представлява публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2 т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, визираща срок за упражняване на правото на събиране на публичните вземания от 01.01. на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното вземане, който по ал. 1 е 5 - годишен, по ал. 2 е 10 - годишен от 01.01. на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на който се погасяват всички публични вземания. Разпоредбата за относителната и абсолютната погасителна давност се отнася за упражняване правото на събиране на публичните вземания, т. е. ако правото на събиране не е осъществено в 10 - годишен срок, то се погасява. В случая, съдът намира, че са налице предпоставки за приложение на тази разпоредба т.к. безспорно за задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г., давността започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на 31.12.2019г.. Следователно към датата на издаване на процесния АПВ /30.07.2020г./ тази сума безспорно е погасена по давност, за което има изрично произнасяне и на горестоящият административен орган.

По отношение на втория спорен въпрос може ли да се прихване погасено по давност задължение, ако вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението да бъде погасено, както органите по приходите при Община Пловдив, така и в последствие решаващият орган в постановеното решение № 4/15.10.2020 г. са приели, че са налице предпоставките за приложение на чл. 128, ал. 2, изр. второ от ДОПК. В тази връзка е прието в решението на горестоящият административен орган, че изискуемостта на вземането на длъжника е настъпило към датите, на които сумите са били внасяни - на 04.12.2019г. и на 09.12.2019г., което е станало преди задълженията му за ДНИ и ТБО за 2014г., в едно с лихви за просрочие да бъдат погасени по давност.

Позоваването на  чл. 128, ал. 1, изр. второ от ДОПК от органите по приходите на Община Пловдив е неоснователно, предвид липсата на предпоставките по текста. Съгласно разпоредбата, може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Както беше посочено не се спори че жалбоподателят е внасял суми в общ размер на 2233.31 лв. за погасяване на задълженията му по партида №6609Н338860 за периода 2014г. -2019 год.. В случая, прихващането не е извършено по инициатива на органа по приходите, каквато възможност съществува съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. първо, предл. първо ДОПК, а по писмено искане на жалбоподателят за възстановяване на недължимо внесена сума за данък. Органът по приходите се е произнесъл, като е установил размера на недължимия данък и съответните лихви, което в случая е установено с издадения АПВ от 30.07.2020г., предмет на оспорване в настоящото производство. Към датата на издаване на акта, се установява размера на недължимо внесените суми и лихвите върху тях, които органа по приходите следва да възстанови на длъжника и към тази дата следва да се преценява дали са налице задължения, непогасени по давност. Поради това, че в случая за задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г., пет годишната погасителна давност за тях започва да тече от 01.01.2015 г. и е изтекла на 31.12.2019г., то и към 30.07.2020г. не е възможно да се извърши прихващане с така погасените по давност задължения на М.П.С. в размер на 183,75лв. главница. Вземането на длъжника става изискуемо едва когато е установено по размер, а това е датата на постановяване на нарочния акт на органа по приходите. С внасяне на суми по партидата на лицето за ДНИ и ТБО, попадащи в проверявания период, не прави внесените суми изискуеми, както неправилно е приел органа по приходите. Изпълнение с прихващане към датата на АПВ не е допустимо, поради липса на предпоставките за приложимост на  чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. В разглеждания случай изискуемостта на вземанията за ДНИ и ТБО за 2014г., е настъпила към датата на определяне на вземането по размер с издадения АПВ на 30.07.2020г., когато задълженията за данък недвижими имоти и за ТБО за данъчен период 2014г. са били погасени по давност. На основание чл. 171, ал. 2 ДОПК погасителният ефект за тези задължения е настъпил към 31.12.2019г. и след тази дата е недопустимо да се извърши прихващане с установените с процесния АПВ вземания на длъжника от недължимо платени или събрани суми за данъци.

На следващо място, действително моментът за начисляване на лихва за просрочие за 2020 г. за ДНИ и ТБО не може да бъде момента на издаване на АПВ. Основателно е възражението на жалбоподателя, че незаконосъборазно ограните по приходите на Община Пловдив са начислили лихви върху публични задължения за данъци и такси за периода от 03.01.2020г. до 30.07.2020г., когато вземанията не са станали изискуеми. Върху недвижимите имоти се плаща данък на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим -  чл. 28, ал. 1 ЗМДТ. Задължението за ДНИ е едно и е дължимо за съответната година, а не за периоди от нея. Предвидените в разпоредбата на  чл. 28, ал. 1 ЗМДТ две вноски касаят само начина на погасяването му. Задължението за ДНИ може да бъде погасено и с еднократното му заплащане в цялост - чл. 28, ал. 2 ЗМДТ. Погасяването му на две вноски не изключва принципната му дължимост за годината. Формата, способите или механизмът на погасяване на данъчното задължение не засягат неговата единност и неделимост. Досежно развитите от в актовете на ответника съждения относно акцесорността на задължението за лихва и характера му на публично вземане, същите са верни само по себе си, но нямат връзка със спорния по делото въпрос, от кога става изискуемо задължението за плащане на ДНИ и ТБО за 2020 година, а това е от 01.01.2021 година. Ето защо в предвид на обстоятелството, че това задължение не е било изискуемо към датата на издаване на АПВ, начисляването на лихва за забава за периода 03.01.2020г до 30.07.2020г. е незаконосъобразно. Предвид изложеното АПВ № 11534/30.07.2020г. е незаконосъобразен в обжалваните си части, в която е извършено прихващане на задължения за ДНИ и ТБО за данъчен период 021.01.2014г-31.12.2014г. и за начислени лихви за забава за дължими публични задължения за периода 03.01.2020г. -30.07.2020г., като същият следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган да изчисли дължимата сума за възстановяване на М.П.С. изчислена до датата на издаване на акта, като не следва да се извършва прихващане с установени задължения за данъчен период 01.01.2014г.- 31.12.2014г., т.к. същите са погасени по давност, както и не начислява лихви за забава за период 03.01.2020г. до 30.07.2020година, както върху цялото публично задължение за данъчен период 01.01.2015г. до 31.12.2019г., така и върху дължими публични вземания за 2020година.

С оглед изхода на спора и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, в полза на същото се дължат направените  в съдебното производство  такива, поради  което  община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на М.П.С. сумата от 310.97 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и държавна такса, съгласно приложения списък за разноски /в който има разминаване между цифрово и словесно изписаният размер на адвокатско възнаграждение/ и съобразно посочената за изплатена сума от 300.00 лева в договор за правна защита и съдействие от 17.08.2020г., което е съобразена и с разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 и ал.7 ДОПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.П.С. ***.07.2020г., издаден от органите по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №4/15.10.2020г. на Кмет на Община Пловдив за извършено прихващане относно погасени по давност суми за данъчен период 2014 година в размер на 183.75 лева, както и в частта, в която върху прихванати публични задължения е начислена лихва за забава и за период 03.01.2020г. до датата на издаване на АПВ и върху прихванати задължения за данъчен период 2020г..

ВРЪЩА административната преписка на органите по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив за ново произнасяне, съобразно настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.П.С. *** сумата от 310.97 /триста и десет лева и деветдесет и седем стотинки/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

СЪДИЯ: