Р Е Ш Е Н И Е
№275 23.06.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На тринадесети юни две хиляди двадесет
и втора година, в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №348 по описа за
2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128
и сл. от АПК,
образувано по жалбата на „ТОБАКО ПРОДАКШЪН“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Зимница, област Стара Загора, Сушилня за тютюн,
представлявано от управителя Р. Р. против Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-2600/4840 от 27.08.2020г издадена от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С АУПДВ _01-2600/4840 от 27.08.2020г
Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.14 ал.1 т.3
от Наредба №11/03.04.2008г, чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК вр. с чл.166 от ДОПК, вр.
с чл.20 ал.6 и ал.5 предл първо във връзка с чл.2 ал.1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители е изключил от подпомагане и е установил публично
държавно вземане в размер на 21 592.46лв, представляващи 50% от общо
изплатената сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015г на основание чл.14
ал.1 т.3 от Наредба №11803.04.2008г за условията и реда за прилагане на мярка
211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. / Наредбата/.
Фактическите мотиви са следните: Дружеството е
бенефициер с УРН 597733, поел многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ с подаване на
Заявление за подпомагане УИН 24/250413/77462 / стр.23/. При извършване на
административни проверки на основание чл.37 ал.2 от ЗПЗП е установено, че за
кампания 2016г, кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана
мярка 211, регламентирана в Наредбата мярка 212 „Плащания на земеделски стопани
в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода
2007г-2013г. С не подаването на заявление за подпомагане с декларирана мярка
211 „ Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ за кампания 2016г са нарушени
условията на чл.4 ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата, според които кандидатите за
подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в
съответния не облагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния не
облагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане. Посочените факти водят до това, че не са
изпълнени изискванията по мярка 211 и са налице условията по чл.14 ал.1 от
Наредбата за изключване на бенефициера от подпомагане по мярка 211 и същият
следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за не облагодетелствани
райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието
си в мярката.
Първа година от ангажимента – подадено
Заявление УИН 24/250413/77462 за кампания 2013г, изплатена сума
8 530.22лв; Втора година от ангажимента – подадено Заявление УИН
24/130514/83878 за кампания 2014г, изплатена сума 14603.41лв; Трета година от
ангажимента – подадено Заявление УИН 24/100615/89617 за кампания 2015,
изплатена сума 20051.29лв. Общо изплатената сума по мярка 211, представляваща
сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи
годината на прекратяване на ангажимента е в размер на 43184.92лв. В
съответствие с чл.14 ал.1 т.3 от Наредбата бенефициера следва да възстанови
21 592.46лв, което представлява 50% от получената субсидия по мярката, тъй
като е прекратил участието си по мярка 211 след третата година от поетия
ангажимент.
С писмо изх. №01-2600/4840 от 15.08.2019г,
връчено на 27.08.2019г / стр. 21 -22/ ДФ
„Земеделие“ – РА е уведомен кандидата за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26 ал.1 от АПК. В писмото са
изложени обстоятелствата, въз основа на които е прието, че са налице основания
за издаване на АУПДВ. Дадена е възможност да се представи допълнителна
информация – становище или възражение по изложените факти в съответствие с
чл.34 ал.3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено
недължимо плащане, в случай, че приеме фактите за основателни. В
указания 7-дневнен срок не е представено становище и не е възстановена сумата
на недължимото плащане. Определен е 50-дневнен срок за възстановяване на
сумата, който тече от деня, следващ връчване на АУПДВ, след изтичане на който
се начислява лихва всеки ден до деня на плащането.
С жалбата се твърди, че АУПДВ е постановен
при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на изискванията за
обективно, пълно и всестранно изследване на фактите, което е довело и до
непълнота на съдържанието на мотивите. Не е посочено кога е извършено първото
компенсаторно плащане и за коя година на кандидатстване и в какъв размер е отпусната
финансова помощ. Не е ясно дали за бенефициера не са били налице условията на
чл.14 ал.4 от Наредбата и дали същият е подал ново заявление по смисъла на ;1
т.4 от ДР на Наредба №11/03.04.2008г, съответно били ли са налице обстоятелства
за дерогиране на отговорността му по силата на чл.15 от Наредбата – форсмажор. Съгласно чл.8 от Наредба 011/03.04.2008г за
подаване на заявления за подпомагане по мерките, посочени в чл.1 ал.1 – тези от
Програмата за развитие на селските райони, сред които и мярка 211, се прилагат
условията и реда по Наредба №5/2009г за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно чл.3 от която в
редакцията от 2015г, към заявлението за подпомагане има специфични декларации
по заявените от кандидатите схеми и мерки за подпомагане. Органът не доказва
запознаване на бенефициера с поетия от него многогодишен ангажимент, чрез
запознаването му с посочените условия или с деклариране от страна на
бенефициера на поетия ангажимент за предходните години, за които е отпусната
помощта. Незнанието на закона, не извинява, не може да бъде довод за органа в
случай, че оспорващият не е бил запознат с това си задължение, удостоверено по
съответния за това ред в подаденото заявление за подпомагане по реда на Наредба
№5/2009г, тъй като това е задължение на органа да изисква деклариране и поемане
на такъв ангажимент от подалия заявлението земеделски стопанин. Изложени са и
доводи за липса на компетентност на орган, които са плеклудирани от силата на
присъдено нещо на Решение № 4805/18.05.2022г постаонвено по адм.д.№8258/2021г
по описа на ВАС на РБ за отмяна на Решение № 215/31.05.2021г по адм.д.№612/2020
по описа на ВАС на РБ, с което е обявена нищожността на процесния АУПДВ поради
липса на компетентност на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и
делото е върнато за ново разглеждане – преобразувано под настоящия номер
348/22г по описа на АС Стара Загора за разглеждане на материално правно спор –
съществуване на основание за прилагане последиците на чл.14 ал.1 т.3 от Наредба
№11/2008г.
При новото разглеждане на делото:
Жалбоподателя, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и искането за отмяна на АУПДВ № 01-2600/4840 от
27.08.2020г на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
като незаконосъобразен с присъждане на разноските по делото.
Ответника Заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ не се явява , не се представлява.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 30.09.2020г, в
рамките на 14-дневния срок, считано от деня, следващ 16.09.2020г, когато лично
е връчен оспорения АУПДВ на неговия адресат. Подадена е от лице – адресат,
което е и неблагоприятно засегнато от оспорения акт, поради което е допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
АУПДВ съдържа мотиви, съгласно
изискванията на чл.59 от АПК, защото изискването за излагане на фактите,
представляващи основания за прилагане последиците на материално правната норма
се изпълнява, когато всички елементи от нейната хипотеза са посочени, а като
гаранция за защита същите следва да бъдат съобщени по силата и по реда на чл.26
ал.1 от АПК, което условие също е изпълнено.
Приложена е санкция на чл. 14 ал.1 т.3 от
Наредба №11/03.04.2008г за условията и
реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която е
гражданско правна по своя характер и представлява отнемане на предоставена
финансова помощ поради неизпълнение на поетия ангажимент. За разпределение на
отговорността при настъпване на този риск бенефициера знае, тъй като е длъжен
да знае закона – към датата на подаване на първото заявление за подпомагане,
която 25.04.2013г, текста на чл.14 ал.1 т.3 от Наредбата в ред. ДВ бр. 103 от
23.12.2011г в сила от 23.12.2011г е следния:
Земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време
на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и
се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за не облагодетелстваните
райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието
си в мерките, както следва:1) след първата година - 100 %;2) след втората
година - 75 %; 3) след третата година - 50 %. Остава да се провери дали е поел
ангажимент при тези условия – съгласно чл.4 ал.1 т.3 от Наредба №11/2008г в сила от 01.03.2011г, кандидатите са длъжни
да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния не облагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане. Задължението, за чието
неспазване са предвидени като правни последици санкциите по чл.14 ал.1 от
същата Наредба е установено нормативно. С подаване на Заявлението си за
подпомагане на 25.04.2013г, което е заявление и за плащане, бенефициера е
декларирал – видно от текста на първото му заявление / стр.24 абзац първи,
т.1/, че е запознат със задължението да извършва земеделска дейности и да
заявява площи с природни ограничения в планинските райони най –малко пет
последователни години след първото плащане. Положен е подпис и върху него печат
под тази декларация. Следователно и второто оплакване за липса на поет
ангажимент за подаване на заявление за подпомагане за всяка от петте последователни
години е неоснователно.
Първото
компенсаторно плащане е плащането, определено за първото подадено
заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1, което се изплаща от
01.12.2013г – годината на кандидатстване до 30.06. на следващата календарна
година – чл.11 от Наредба №11/2008г. По силата на чл.4 ал.1 т.3 от Наредбата
кандидатите подават заявление всяка година след първото компенсаторно плащане
тоест след като са одобрени и подпомагани по съответната мярка. След като няма
спор, че бенефициера е получил плащане за първата година на кандидатстване по
мярка 211, която е 2103г, то се налага извода, че последователните пет години
са, както следва: 2013г, 2014, 2015г, 2016г и 2017г., поради което правилно е
приложен материалния закон при формиране на извода, че за три последователни
години са подавани заявления за подпомагане, а за четвъртата поредна – 2016г
бенефициера не е подал заявление, съгласно задължението си по чл.4 ал.1 т.3 от
Наредбата, с което условие за подпомагане изрично с декларация подадена на
25.04.2013г ведно с първото заявление за плащане се е съгласил. Правно релевантните
по силата на чл.14 ал.1 т.3 от Наредбата факти са описани в оспореното АУПДВ –
всяко заявление за всяка поредна година ведно с изплатените суми и тези факти бенефициера
не оспорва.
Следващото оплакване също е
неоснователно, а именно, че е налице условието на чл.14 ал.4 от Наредбата - Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за
кандидати, които подават ново заявление за подпомагане за 2014 г. за мерките по
чл. 1 ал. 1. Ново заявление по смисъла на § 1 т.4 от ДР на Наредба №11/2008г е заявление,
подадено през 2014 г. от земеделски стопанин, който кандидатства за първи път
за мерките по чл. 1, ал. 1 или който през предходни години е кандидатствал по
мерките от чл. 1, ал. 1, но не е подал заявление за подпомагане за 2013 г.
Бенефициера е подал заявление за подпомагане за първи път през 2013г и не са
налице обстоятелствата, изключващи прилагане на чл.14 ал.1 от Наредбата. Що се
отнася до оплакването, че органът е длъжен да издирва изключващите
обстоятелства по чл.15 от Наредбата, следва да се каже, че по този въпрос важи
принципа комуто ползите нему и вредите, поради което тежестта – тоест вредата,
ако не докаже фактите по чл.15, от които черпи полза, е за бенефициера. Този
принцип е заложен и в чл.15 ал.2 от Наредбата, която на своя страна може да
бъде игнориран и да се счита, че на органа е известно обстоятелство,
представляващо форсмажор само, ако се касае за нормативни изменения или такива
общоизвестни природни бедствия, които не се нуждаят от доказване и съобщаване.
Не е изтекла и давността по чл.171 ал.1
от ДОПК, тъй като срокът за подаване на заявление за подпомагане за 2016г е от
01.03. до 15.05 на годината, за която се кандидатства, което означава, че пет
годишния срок тече от 01.01.2017г и ще изтече на 01.01.2022г. Не е изтекъл и срок на давност от 10години по чл.73 от Регламент ЕО№796/2004г на Комисията, а четири
годишния по-кратък е приложим, поради това, че бенефициера е недобросъвестен –
знае за обстоятелството, което е причина за определяне на плащанията по трите
предходни години като недължими, тъй като е запознат със задължението си да
изпълнява за пет поредни години поетия ангажимент, включително и с подаване на
заявление за подпомагане, а бездействието му е съзнателно изпълнение на
собствено решение. Знанието на факта, който води до санкция изключва
добросъвестност. Ответника е претендирал
възнаграждение за юрисконсулт при първото разглеждане на делото и пред двете
съдебни инстанции, но не е заявено искане за присъждане и пред настоящата,
поради което му се следва възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.143
ал.3 от АПК за две съдебни инстанции или общо в размер на 200лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТОБАКО
ПРОДАКШЪН“ ООД ЕИК ********* против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-2600/4840 от 27.08.2020г, издаден от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „ТОБАКО
ПРОДАКШЪН“ ООД ЕИК ********* да заплати сумата от 200лв /двеста/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните – жалбоподателя и Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
СЪДИЯ: